Номер 243814.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100501987 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 34855/08.06.2020 г., депозирана от “ВИНПРОМ-
РУСЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Трети
март“ № 44, представляващо от изпълнителния директор Наталия Маринова Къснеделчева,
чрез адвокат Томислав Файтонджиев, с адрес за връчване на призовки и съобщения гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ № 239, вх. Б, ет. 7, срещу Решение №
1335/12.03.2020 г., постановено по гр. д. № 14089 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 16
съдебен състав, с което на основание чл. 357 от КТ във връзка със споразумение от
21.12.2015г., сключено между синдикалната организация на КНСБ и представителите на
работниците и служителите по чл. 7а от КТ, въззивникът е осъден да заплати на Г. Я. Н. с
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Хъшове“ № 13, чрез адвокат Наско
Станев от ВАК, сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща паричната
равностойност на непредоставени ваучери за храна за периода от 01.01.2013г. до
31.03.2013г., по КТД от 12.07.2011г. и съгласно споразумителен протокол от 21.12.2015г.
Въззивникът е осъден да заплати и 300 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, както и 50 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на Г. Я. Н. .
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
неправилен поради противоречие на материалния и процесуалния закон, както и поради
необоснованост. Въззивникът сочи, че съдът е допуснал грубо нарушение на процесуалните
правила, като изобщо не е обсъдил изложените от него съображения и аргументи по
същество в отговора на исковата молба, като липсват каквито и да било мотиви,
опровергаващи изложеното от него. Твърди, че неправилно съдът е приел като недоказано
възражението на дружеството, че ищецът не е страна по колективния трудов договор, като
съответно не е възложил в тежест на ищеца да докаже това, а е нарушил основен принцип,
че отрицателните факти не подлежат на доказване. Въззивното дружество заявява, че по
делото не са представени никакви доказателства за този факт, като ищецът дори не е
направил и такова твърдение, поради което и правопораждащият за него факт е останал
недоказан. Продължава да твърди, че ищецът не може да черпи права от колективния трудов
договор и споразуменията към него поради това, че самият той не е членувал в
синдикалната организация и не е бил страна по договора, нито се е присъединил към него.
“ВИНПРОМ-РУСЕ“ АД, чрез процесуалния си представител, сочи, че не може да се направи
извод в обратната посока и от представените от ищеца писмени доказателства –
Споразумителен протокол, тъй като той има за предмет правоотношенията между
работодателя и лицата, които са били членове на синдикалната организация, по време на
договорения между страните период.
Жалбоподателят не е съгласен и с извода на съда относно начина за предоставяне на
социално-битово и културно обслужване, а именно по решение на общото събрание на
работниците и служителите и след договаряне с работодателя. Сочи, че срещу дължимите
ваучери работниците и служителите могат да получат храна на определена стойност. Но
вземането за храна на тази стойност не е парично, поради което и не може да бъде прието,
че поради паричната си стойност, ваучерите за храна материализират право на парично
вземане за своите приносители. Предвид това, твърди че е недопустимо и изплащането на
паричната им равностойност.
Сочи, че такова изплащане на парична равностойност е възможно само в случай, че е
предявен иск за обезщетение за вреди, каквато претенция липсва в настоящия случай. Въз
основа на изложеното, въззивникът моли за отмяна на решението на първоинстанционния
съд, като вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде изцяло отхвърлен
предявения иск, включително и в частта, в която е осъден за разноските. Претендира и
разноските, сторени пред настоящата инстанция.
По делото не са направени нови доказателствени искания пред настоящия съдебен
състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. 34855/08.06.2020 г., депозирана от
“ВИНПРОМ-РУСЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе,
бул. „Трети март“ № 44, представляващо от изпълнителния директор Наталия Маринова
Къснеделчева, чрез адвокат Томислав Файтонджиев, с адрес за връчване на призовки и
съобщения гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 239, вх. Б, ет. 7, срещу Решение
№ 1335/12.03.2020 г., постановено по гр. д. № 14089 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 16
съдебен състав
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1987/2020 г. на ОС-Варна за 07.10.2020 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________