Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
15. 01.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………Ж. С.…………и в присъствието на прокурора………………………………………………………...….като
разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 889 по
описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 1214 от 26.06.2019година., постановено по гр.д. № 8321/2018г. Плевенски
районен съд е признал за установено, на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл. 240, ал.1,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД по отношение на Т. Б.Т.
от гр. Плевен, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” гр. София, сумата 2300лв- главница,
дължима по договор за потребителски кредит №302405****/29.09.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-07.06.2018г.,
до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение
№2674/11.06.2018г. по ч.гр.д.№4306/2018г. на ПлРС, като за разликата до пълният
предявен размер от 6173.52лв., включващ сумата от 1112,56лв. - договорна лихва
и сума в размер на 2760,96лв.-възнаграждение по пакет „допълнителни услуги, е
отхвърлил иска като неоснователен. Присъдил е съответните разноски, в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковите претенции и е обезсилил частично, на
основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповедта за изпълнение за сумата 18.29лв.-лихва
за забава, за периода 26.11.2017-06.02.2018г. и за сумата 30лв.- такси, за
периода 26.11.2017-06.02.2018г. .
Срещу така постановеното решение, в
отхвърлителната му част, е подадена въззивна жалба от ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника
юрисконсулт К.С.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това
са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да отмени
решението на РС –Плевен в обжалваната му част и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от дружеството иск
изцяло, като му бъдат присъдени и съответните разноски.
Въззиваемата
страна Т.Б.Т., чрез особения представител адв.К.С.Г., е взела становище, че
жалбата е неоснователна.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника Т. С. М., че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООДгр. София сумата 2 300лв. главница, 1112.56лева
договорна лихва и 2760.96лв. възнаграждение по пакет „допълнителни услуги“ - задължения
по сключения на 29.09.2017г. между страните Договор за потребителски кредит №302405****,
както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението
по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със
сторените в заповедното производство разноски, за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 2674/11.06.2018г. по ч.гр.дело 4306/2018г. по описа на РС
Плевен.
Вземанията произтичат от договор за потребителски кредит №302405****, сключен при следните
параметри : сума по кредита 2300 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската
по кредита 142,19лева, падеж на вноската 25-то число на месеца, ГПР 49,89 %,
ГЛП 41,17 %,, както и допълнителен пакет услуги на стойност 2760.96лева, по
който размера на вноската е 115,04 лева или общо задължение по кредита – 6173.53лева,
с размер на общата месечна вноска 257.23лева, като съгласно погасителния план
началната дата на плащане е 25.11.2017г., а крайната 25.10.2019г. Ищецът
твърди, че длъжника не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е
направил нито една погасителна вноска и след изпадането си в забава и съгласно
уговореното в т.12.3 от Общите условия, договорът бил прекратен автоматично от
страна на кредитора и е обявена неговата предсрочна изискуемост като на
кредитополучателя било изпратено уведомление за това на 08.02.2018г.Претендира
заплащане на общо на сумата 6 173.52лева, представляваща неизплатено
парично задължение по договор за потребителски кредит №302405****.Ответникът, чрез особения си представител адв. К.Г. от
ПАК е взел становище за
неоснователност на иска. Оспорва го
по основание и размер и моли за отхвърлянето му изцяло.
Безспорно е, че ищецът се е снабдил по
реда на чл.410 от ГПК, със заповед № 2674/11.06.2018г. за изпълнение спрямо
ответника за посочените по-горе суми общо в размер на 6173.52 лева и разноски в
размер на 65 лева., издадена по ч.гр.д. № 4306/18г. по описа на РС-Плевен.
Заповедта е била връчена чрез залепване на уведомление. Поради това и на
основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че в едномесечен
срок може да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата ДТ.Не се
спори, че искът е предявен в указания срок.Това се установява и от приложеното
ч.гр.д. № 4306/2018 г. по описа на ПРС. Няма спор и това се установява се от приложеното по делото искане
за отпускане на потребителски кредит –
„ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“, че ответникът е подписал такова, с което е отправил
искане до ищеца за отпускане на кредит в размер на 2300лева за срок от 24
месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 142.19 лева.Информиран е
със стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити за вида на кредита и
неговия срок, както и за допълнителния пакет от услуги.
Безспорно е, че е сключен Договор за
потребителски кредит Профи Кредит стандарт № 302405****, с който на ответника е отпуснат кредит в размер на 2300
лева за срок от 24 месеца, с ГПР 49,89 % и ГЛП 41,17%. Ответникът е избрал и
закупил и пакет от допълнителни услуги в размер на 2760.96лева, даващ му право
на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Размера на
месечната вноска, в т.ч. и по закупения пакет от допълнителни услуги е 257.23лв.,
с приложен погасителен план и съобразно Общи условия към Договора за
потребителски кредит. В изпълнение на договора ищецът, като заемодател, е
предоставил на заемателя отпусната сума по кредита с платежно нареждане от
29.09.2017г., за превеждане по банков път на сумата от 2300лв., в полза на
заемателя-ответник.
Спорно
е дължи ли ответникът сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение и по
конкретно, с оглед предмета на въззивно обжалване-дължи ли сумите за
възнаградителна лихва и възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги.
За
да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното: С оглед събраните пред
първоинстанционният съд писмени доказателства/Искане за отпускане на кредит,
Стандартен европейски формуляр и Договор за потребителски кредит/, които не са
оспорени от ответната страна, следва да се приеме, че страните са били в
облигационни отношения.
Ищцовото дружество, в качеството си на кредитор е
предоставило преддоговорна информация във формуляр съгласно
Закона за потребителския кредит (ЗПК) и има съвпадение по параметрите между формуляра и Договора за потребителски кредит. В
предоставения на ответника погасителния план се съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Сключеният между страните договор за потребителски кредит съдържа всички
изискуеми от закона реквизити, всички полетата на бланката са попълнени, в това число и
параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Подписването му от страна на ответника предполага, че той се е запознал и приел
клаузите на сключения
от него договор. Имал е възможността, съгласно чл.7.1.1 от Общите условия на договора да се откаже от него без да дължи
неустойка, в срок от 14 дни от сключването му, но не се е отказал от договора. Ищецът е
изправна страна по договора – привел е по сметка на кредитополучателя отпусната
сумата от 2300 лева, а ответникът за който е възникнало задължение да заплати в
съответните срокове сумите, за които са постигнали договореност, не ги е
заплатил. Нещо повече – не се противопоставя възражение за плащане на каквато и
да било част от паричното задължение.По отношение на вземането за главницата от
2 300лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За
да отхвърли предявения иск за разликата до 6173.52лв. по отношение на сумата 1112.56лева договорна лихва и сумата 2760.96лв.
възнаграждение по пакет „допълнителни услуги“, Плевенски РС правилно е
приел, че макар да не е направено възражение за нищожност на клаузата за
възнаградителната лихва, от страна на особеният представител на ответника, то
съдът, съгласно практиката на ВКС, има правомощие служебно да констатира
наличие на нищожна клауза и е установил, че клаузата, касаеща договорната
лихва, противоречи на добрите нрави и поради това същата е нищожна.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал.2 е
предвидено, че ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е
определен максимума на ГПР – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България.В конкретния случай ГПР включва 41.17 % лихва и
8.71 % други разходи /такси, комисионни, възнаграждения и пр., което не
надвишава максимума от 50 %. Законът не регламентира максимум на
възнаграждението /т.нар. възнаградителна лихва/, дължимо за ползването на чужд
капитал – парична сума. Този максимум се налага от добрите нрави, а критерий дали
тези установени в обществото норми за поведение са накърнени е законната лихва,
чиито размери съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД се определят от МС. С Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е
определил годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в
размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Противоречащи на добрите
нрави са сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници
в оборота, използва се недостигът на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр. Съдебната практика приема, че подобно
неравноправие, респ. неоснователно обогатяване е налице, когато по необезпечен
заем /какъвто е процесният/ е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща три
пъти размера на законната лихва. Преценката за съотношението между възнаградителната
лихва и законната лихва към момента на сключване на договора – 29.09.2017г. сочи,
че законната лихва е 10.00 %, а нейният трикратен размер – 30.00 %. Поради това
уговореният размера на процесната възнаградителна лихва от
41.17% надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и не обвързва кредитополучателя и следователно
той не дължи сумата от 1112.56лв., както правилно е приел и РС.
По отношение на споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги, Плевенски РС е приел, че и то е нищожно,
като противоречащо на чл.10а от ЗПК. Приел е, че услугите озаглавени като
„допълнителни” в споразумението, нямат характер на такива, доколкото същите са
пряко свързани със самотно задължение по кредита, вкл. и отлагане плащане на
погасителна вноска, а че допълнителни са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, като издаване на удостоверения,
различни референции и т.н. Приел е, че се касае не за допълнителни услуги, а за
забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, което води до
неговата нищожност, за което съда служебно следи. Още повече, че същата се
явява в размер, доближаващ се с този на главницата по кредита, което поставя в
неравноправно положение потребителя. Приел е, че клаузата противоречи на добрите
нрави, като самостоятелно основание за нищожност. Възнаграждението
по този пакет се дължи предварително само за „възможността да се ползва”, като
е безспорно, че задължението по него е включен в погасителния план, като част
от месечната вноска. Съдът е приел че т.15, т.15.1, т.15.2 и т.15.3 от ОУ-
допълнителни услуги, касаещи само този пакет, са неравноправни, по смисъла на
чл. 143 и сл. от ЗЗПотр. и в този смисъл, се явяват нищожни.
Въззивната инстанция намира,
че решението е правилно и по отношение на приетото от ПРС досежно възнаграждението
за пакета от допълнителни услуги, като препраща към мотивите на РС, на
основание чл.272 ГПК. Предвид естеството на тези услуги, касае се за разход по
кредита, в частност – такса и то такава, свързана с неговото усвояване и
управление. Така едновременно споразумението за пакета противоречи на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и заобикаля
чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид размера на възнаградителната лихва – 41.17 % и
размера на възнаграждението за пакета допълнителни услуги – 2760.96лв.,
действителният размер на ГПР при всички случаи надвишава максимума по чл.19,
ал.4 от ЗПК. Поради това, съдът приема, че споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, респ. договорните клаузи относно възнаграждението
за този пакет и цялата т.15 от Общите условия към договора – „Допълнителни
услуги“ се явяват нищожни и не обвързват кредитополучателя. Следователно той не
дължи и сумата 2760.96лв.
Поради изложеното, решението
на Плевенски РС в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.271, ал.1 ГПК решение № 1214 на Районен съд-Плевен,
постановено на 26.06.2019г. по гр.д. № 8321/2018г. по описа на съда, в частта, с която искът с правно
основание чл.422 от ГПК е отхвърлен за разликата над 2300лв. до 6173.52лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: