РЕШЕНИЕ
№341 дата 14 март
2022г.. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 24 февруари 2022г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Деян Петров
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 116 по описа за 2022г. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на З.Ж.Д. *** , чрез адв. С.К., със съдебен адрес ***, партер,
офис 2, против Решение № 80/09.12.2021г. постановено по НАХД № 348/2021г. по
описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-0237-000311/17.02.2021г., издадено от началник РУ Айтос към ОД на МВР –
Бургас, с което, за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на касатора
са наложени административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Съдебно решение
се обжалва като неправилно и необосновано, тъй като съдът не е констатирал
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателната процедура . Иска се отмяна на съдебния акт и на
потвърденото наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е
депозирал писмени бележки, в които подробно е развил доводите си.
Ответникът по касация също не изпраща представител.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът е
санкциониран за това, че на 25.09.2020г., в 23:30 часа, в гр.Айтос, по
ул.“Славянска“, в близост до бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение към
гр.Бургас, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с номер на рама EVWZZZ80ZNW138449, е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с
фабричен № ARBB-0071,
отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване и отказал да изпълни
предписанието за медицинско изследване във ФСМП-Айтос по издадения талон за
изследване № 0065665. За установеното деяние, квалифицирано като нарушение на
чл.173, ал.3 от ЗДвП, е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и
процесното НП. Районният
съд не е констатирал нарушения в хода на административнонаказателната
процедура, а по същество е обосновал подробен извод за съставомерността на
деянието и правомерното ангажиране отговорността на наказаното лице. Посочил е,
че наложените административни наказание са определени от
административнонаказващия орган в размерите съгласно ЗДвП и няма законова
възможност за тяхното изменение, с оглед на което наказателното постановление е
потвърдено.
Решението е
правилно и за него не се констатират отменителни основания.
За настоящата инстанция е налице
забрана за нови фактически установявания видно от нормата на чл.220 от АПК,
поради което преценката за приложението на материалния закон е съобразно
установените вече по делото факти.
Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Съдът е обсъдил всяко едно от
възраженията на жалбоподателя, като е изложил подробни мотиви за липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Пред настоящата инстанция се поддържа
доводът, че за пръв път в наказателното постановление е било посочено, че
водачът отказва проверка с доказателствен анализатор, което е повлияло върху
правото му на защита. В наказателното постановление е възпроизведен текста на
законовата разпоредба, но това не означава, че е въведен нов факт. Който и
отказ да направи водачът в отделните хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП винаги ще
изпълни съставът на регламентираното там нарушение, като в случая е отказал да
даде кръв за химичен анализ, което е видно от отбелязването на гърба на
издадения талон за изследване. След като водачът откаже извършването на тест с
техническо средство, последващото предписание за проверка може да бъде само
едно – или чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване. В
случая е дадено предписание за медицинско изследване, като водачът се е явил в
медицинския център, но е отказал да даде кръвна проба. Неоснователно съдът
счете възражението, че тъй като този отказ не е бил обективиран в протокол по
образец от Наредба № 1/19.07.2017г., то това е съществено процесуално
нарушение. Действително, протоколът по Приложение № 4 не е бил попълнен, но
самò по себе си това не променя релевантния факт на отказ от
изследването, респ. това по никакъв начин не повлиява правото на защита, за да
се счита за съществено нарушение. Неоснователно страната се позовава на
заповедта за задържане по реда на чл.72 от ЗМВР, като възразява, че не е била
осигурена възможност за даване на кръвна проба. Видно от отбелязването в
талона, на касатора е била осигурена възможност да се яви в медицинския център
в указаното в талона време, като неговият отказ да даде кръв за анализ е
документиран в 2,40ч. на 26.09.2021г., поради което невярно е твърдението, че
заповедта за задържане е осуетила възможността за провеждане на медицинското
изследване.
Отказвайки да бъде тестван с
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта и като не е изпълнил издадения
талон за медицинско изследване, в който е вписано, че касаторът отказва да даде
проба за алкохол, безспорно е осъществил състава на вмененото му нарушение по
смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.“
Като е потвърдил издаденото
наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт и
поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, то следва
се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ХIIІ-ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 80/09.12.2021г., постановено по НАХД № 348/2021г. по описа на
Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: