Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Варна,
…………….. г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено
на тринадесети май през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на прокурора при ОП-Варна АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ и секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА,
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. дело № 857/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ),
подадена чрез ст. юрисконсулт Б.Н., срещу Решение № 260319 от 05.03.2021 г.,
постановено по АНД № 4340/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 03-12550 от 18.06.2020 г., издадено
от Директора на ДИТ – Варна. С процесното НП на „СИРИУС 49“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
С
жалбата се настоява, че ВРС е издал постановения
съдебен акт в нарушение на чл. 348, ал.1, т. 1 и ал. 2 от НПК във вр. чл. 209,
т. 3 от АПК, тъй като неправилно е тълкувал и приложил материалноправните
разпоредби с оглед установените факти и обстоятелства по делото, поради което
обжалваното съдебно решение се явява неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че правилно
е била ангажирана отговорността на „Сириус 49" ЕООД като
„местно лице“ за нарушение на чл. 10, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност (ЗТМТМ), предвид факта, че дружеството осъществява дейност на
територията на Република България, регистрирано е по българското
законодателство и ползва за своята дейност услугите на командирован работник от
трета държава, а именно Република Турция. Разяснява се, че в конкретния случай отговорността на дружеството е
ангажирана не за това, че не е изискало разрешение турският гражданин да
започне работа в обекта на контрол, а за това, че е било задължено да уведоми
ИА „ГИТ" или нейно териториално поделение за започването на работа от
работника, с оглед на което правилно е определен субектът на административна
отговорност в лицето на „Сириус 49" ЕООД, притежаващо качеството на
„местно лице" по смисъла на приложимия закон. Счита, че извършеният ремонт на съоръжения съобразно условията на
сключения Договор от 25.01.2020
г. между „Сириус 49" ЕООД и турското дружество „Odak
Sefe Sistemleri“ е свързан с дейността, упражнявана от
санкционираното дружество в стопанисвания от същото хотел. Не на
последно място сочи, че в административнонакателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН и НП
съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Намира за безспорно, че АУАН не е бил връчен на представляващия дружеството, а
е бил връчен на нарочно упълномощено от него лице, което да го представлява и
подписва пред редица институции, в това число и органите на „Инспекция по
труда". Извежда извод, че всяко действие по получаване на документ,
какъвто е и АУАН, е действие в изпълнение на валидно учредена представителна
власт. Предвид постъпилото възражение срещу АУАН в законоустановения тридневен
срок от управителя на дружеството, счита, че още в извънсъдебната фаза на
производството е било реализирано правото на защита на дружеството. Искането е
да се отмени решението на ВРС и да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство. В съдебно заседание процесуалният представител на
касатора поддържа касационната жалба и направените с нея искания.
Ответникът
по касационната жалба – „СИРИУС 49“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Д.А.Д.,
чрез процесуалния си представител – адв. М.П., с писмен отговор поддържа
неоснователност на касационната жалба, предвид правилно приложение на
материалния закон. Настоява се, че изводът на ВРС за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила е правилен и обоснован. Изтъква се, че от представените по делото доказателства е установено, че по преписката не е
подадено възражение срещу издадения АУАН. Сочи се, че правилно е установено, че
упълномощеното лице не притежава представителна власт по отношение на
получаване на АУАН и НП, тъй като приложеното пълномощно е изрично и в него
изчерпателно са изброени предоставените права, сред които липсва правото на
получаване на санкционни документи. Искането е да се остави в сила
решението на ВРС, като се претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за
оставяне в сила на решението на ВРС.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните
по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от наказаното дружество
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е процесуално допустима.
С
обжалваното решение ВРС е отменил НП № 03-12550 от 18.06.2020 г.,
издадено от Директора на ДИТ – Варна, с което на „СИРИУС 49“ ЕООД, за нарушение
на чл. 10, ал. 3 и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв.
Според съдържанието на НП, при извършена проверка на 15.05.2020 г. било установено, че „Сириус 49“ ЕООД в рамките на
извършваната туристическа дейност – хотелиерство, стопанисвало хотел „Сириус
бийч“ в КК „Св. Св. Константин и Елена“. Дружеството сключило договор с „Odak Sefe Sistemleri“ за извършване на
ремонт в хотела – доставка и монтаж на стари стъкла, на басейн, на еталбонд, на
стъклени парапети, западна фасада и стъклен покрив, като дейността следвало да
се извърши срещу заплащане от страна на възложителя „Сириус-49“ЕООД, с
материали на изпълнителя „Odak Sefe Sistemleri“. В изпълнение на договора „Odak Sefe Sistemleri“ командировало в РБ свои работници, в т.ч. турския гражданин Ибрахим
Айдоган, който бил снабден с работна виза и имал статут на краткосрочно
пребиваващ чужденец в Р.България. В обекта той започнал работа на 17.02.2020 г.
Към датата на проверката в ДИТ не било подадено уведомление за започване на
работа на чужденец, командирован в рамките на предоставяне на услуги на
територията на Р. България. Бил съставен АУАН №
03-012550/15.05.2020 г., предявен и
връчен срещу подпис на упълномощеното лице Диана Кирова. На 21.05.2020 г. в ДИТ
управителят на „Сириус 49“ ЕООД подал възражение срещу съставения АУАН, което било
преценено като просрочено и несъстоятелно, поради което било издадено
обжалваното НП.
ВРС приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
За да отмени НП, въззивният съд стига до извод, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила и материалният закон е приложен неправилно.
ВРС приема, че АУАН не е предявен и връчен на нарушителя, а на упълномощеното
лице Диана Кирова, което според
описаните права не е упълномощено за представителство в
административнонаказателни производства. Според въззивната инстанция в
пълномощното изрично е указано, че представителната власт на Кирова се
ограничава до действия, свързани само с предмета на дейност на дружеството. В
конкретния случай поради факта, че срещу АУАН не е постъпило възражение в законовия тридневен срок, ВРС
извежда извод, че е нарушено правото на защита на „Сириус 49“ ЕООД, което винаги
представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП.
От друга страна, ВРС приема, че „Сириус
49“ ЕООД не е субект на задължението по чл.10 ал.3 от ЗТМТМ, тъй като не е
„местно лице“ по смисъла на §1 т.12 от ДР на ЗТМТМ, защото не е
изпълнено условието дружеството да ползва услугите на Ибрахим Айдоган „за своята дейност“. Този извод
въззивният съд обосновава с това, че турският
гражданин Ибрахим Айдоган не е бил командирован в РБ, за да извършва
работа, касаеща дейността хотелиерство и следователно „Сириус 49“ ЕООД не е
използвало този работник за своята дейност – хотелиерство. ВРС посочва, че няма
никаква логика в това, едно дружество, което сключва договор с друго дружество
за ремонтни дейности, да проверява работниците на последното и да отговаря за
тях, ако тези работници не са командировани в приемащото дружество във връзка с
дейността на последното, а в случаите на административнонаказателна
отговорност, не е допустимо нормите да се тълкуват разширително.
Обжалваният
съдебен акт е неправилен като постановен при неправилно приложение на
материалния закон. При постановяването му районният съд е извършил цялостна
проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК,
приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и
е обсъдил доводите на страните. В мотивите на решението е направено изложение
на установените фактически обстоятелства, но неправилно същите са отнесени към
закона.
Възраженията
на касатора за неправилно приложение на материалния закон от страна на ВРС са
основателни.
Касационната
инстанция не споделя извода на ВРС за наличие на основания за отмяна на НП
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с връчването
на АУАН на лице без представителна власт.
Разпоредбата
на чл. 40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на АУАН. В процесния
случай, се установява, че актът е съставен в присъствието на Д.И.К. в
качеството й на упълномощено лице, на което е предявен и връчен, т.е. не е
приложена процедурата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като актосъставителят е
приел, че въз основа на представеното пълномощно Д.К. се явява упълномощен
представител на дружеството. Действително от приложеното към преписката
пълномощно се установява, че на Д.К. са делегирани пълномощия от управителя на
„Сириус 49“ ЕООД да представлява и подписва дружеството, включително пред
Инспекция по труда за подаване и получаване на документи, във връзка с предмета
на дейност на дружеството, като липсват изрично делегирани пълномощия К. да
представлява дружеството при съставяне на АУАН.
Не е
допуснато обаче съществено нарушение на процесуалните правила по отношение
съставянето и връчването на въпросния АУАН, респ. не са налице основания за
отмяна на НП в този аспект. Критерият за същественост или не на процесуалното
нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези,
допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа страна
или е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В конкретния случай
съдът намира, че е изяснена фактическата обстановка и не е налице ограничаване
правото на защита на жалбоподателя - срещу АУАН е подадено възражение от
дружеството, което макар и просрочено е разгледано от наказващия орган.
Неправилно ВРС
приема и че наказаното дружество не е субект на задължението по чл. 10, ал. 3 от
ЗТМТМ, доколкото не е местно лице по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ, приело
на работа командирован служител във връзка със своята дейност.
Разпоредбата
на § 1, т. 12 от ДР на
ЗТМТМ предвижда, че „местно лице, приело на работа командировани или изпратени
работници или служители е лице, осъществяващо дейност на територията на
Република България, регистрирано по българското законодателство или по
законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован
или изпратен работник или служител от държавите - членки на Европейския съюз,
или от трети държави.“ От своя страна § 1, т. 8 от ДР на ЗТМТМ определя, че „командирован
или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне на услуги е
работник, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или работник -
гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа
на територията на Република България, определена в трудовия договор с
работодател, чието седалище е на територията на друга държава - членка на
Европейския съюз, или на трета държава при условията на чл. 121а, ал. 1,
т. 2, буква „а" и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда.“
Кодексът на
труда в чл. 121а, ал.1, т.2, б. „а“ определя, че командироване на
работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато
работодател, регистриран по законодателството на друга държава - членка на
Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава
командирова работник или служител на територията на Република България за своя
сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя
и ползвателя на услугите.
От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че И.А. е гражданин на трета
държава – Турция, с разрешен статут на краткосрочно пребиваващ чужденец в РБ по
чл. 27, ал. 1 от ЗЧРБ до 15.05.2020 г. с цел служебно пътуване. В попълнената
идентификационна карта дружеството декларира като предмет на дейност –
хотелиерство, както и че няма нает персонал от чужденци, в т.ч. командировани
чужденци. Същевременно в декларацията по чл. 68, ал.1, т. 3 от ЗТМТМ турският
работник декларира, че има заповед за командироване в България. При
извършената проверка на място на 16.04.2020 г. е установено, че Ибрахим
Айдоган е изпълнявал трудови функции, т.е. към тази дата той е бил приет на работа от българското дружество като командирован работник.
Следва да се
съобрази целта на ЗТМТМ - регулирането на достъпа до пазара на труда на работници –
граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна
практика (чл. 1, ал. 1, т. 1) и нормата на чл. 9, ал. 3 от този закон, според която
работник
– гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от
чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може
да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на
еднократна регистрация в Агенцията по заетостта. Същевременно нормата на чл. 10, ал.
3, във вр. с ал. 1 от ЗТМТМ вменява задължение и за уведомяване на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава, което
задължение е и по отношение на командированите или изпратените работници и служители
от трети държави от местното лице, което ги е приело. Адресат на
нормата е всяко местно лице, приело на работа командирован работник от трета държава.
Обстоятелството,
че командированият работник Ибрахим Айдоган не е приет от „Сириус-49“ ЕООД за изпълнение на основната дейност на
дружеството – хотелиерство, не обосновава извод за недоказаност на вмененото
нарушение като извършено от местно лице по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ,
приело на работа командирован служител, респ. че санкционираното дружество не е
надлежен субект на задължението по чл. 10, ал. 3, вр. ал.1 от ЗТМТМ. Дейността
на „Сириус-49“ ЕООД хотелиерство предполага и стопанисване на материалната
база, респ. неправилно ВРС приема, че не е налице едно от условията за
определяне на санкционираното дружество като местно лице, а именно - Ибрахим
Айдоган да е използван за дейността на дружеството.
Предвид
посочената по-горе цел на закона, неправилно въззивният съд сочи липса на
логика в това приемащото местно лице да проверява и да отговаря за командировани
работниците на друго дружество от трета държава.
ВРС
неправилно е приложил материалния закон, което представлява касационно основание
по смисъла на чл. 348 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт.
При
разрешаване на спора по същество касационната инстанция намира, че следва да се
потвърди наказателното постановление.
Наложената
имуществена санкция е законосъобразно определена като вид и размер. Административнонаказващият
орган е определил размер на санкцията, надвишаващ с малко минималния такъв,
регламентиран в санкционната разпоредба на чл. 78, ал. 1 от
ЗТМТМ. Същият съответства на обществената опасност на деянието
и дееца, както и на изискванията на чл. 27 от ЗАНН и ще
допринесе в максимална степен за реализиране на целите по чл. 12 от ЗАНН. Не са
налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2
от АПК не се установяват други пороци във връзка с неговите
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон.
Предвид
крайния изход на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния
представител на касатора за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, в което Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна е била процесуално представлявана, съдът намира, че на касатора
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер
на 80 лева.
На основание
чл. 221, ал. 2, във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260319 от 05.03.2021 г., постановено по АНД № 4340/2020 г. на
Районен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012550
от 18.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което
на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ на "СИРИУС 49" ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл.
10, ал. 3 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА "СИРИУС 49" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к. к. "Св. Св. Константин и
Елена“, да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна сумата
в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.