Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 24.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 801 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31-
0000086 от 25.06.2019 г. на Началник на Областен отдел „АА” – гр.Ловеч е наложено
на А.И.В. ***, административно наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози – глоба в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.89,
т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал, като незаконосъобразно издадено. В
жалбата си изтъква, че наказателното постановление е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му
на защита. Позовава се на разпоредбите на Наредба № 41 от 04.08.2008 г. относно
изискванията за придобиване на начална квалификация на водачите и подлежащите
на периодично обучение такива, като изтъква, че в случая не става ясно от коя
дата е следвало да притежава карта за квалификация или дали притежава
последваща валидна квалификация, поради изтичане на предходна такава, с която е
професионално компетентен. Твърди в тази връзка, че наказващият орган не е взел
предвид, че към датата на съставяне на АУАН е притежавал свидетелство за
завършен курс, като това обстоятелство става ясно от датата до която е била
валидна картата за квалификация – 30.05.2019 г. и че това доказва неговата
професионална компетентност. Сочи също така, че към датата на съставяне на АУАН
е подал документи пред ИИ „АА” за издаване на карта, копие от която представя
по делото и че контролният орган не е направил проверка за наличието на тези
обстоятелства преди да състави акта.
Относно представената карта за
квалификация с посочен в нея по-голям срок на валидност сочи, че регистъра на
Автомобилна администрация не е публичен и не е можело да направи справка по име
и ЕГН. Изтъква, че въпросната карта е била издадена от Областен отдел на „АА” –
гр.С., след като преди това е било представено удостоверение за завършен курс
за професионална компетентност.
По-нататък в жалбата са изложени
аргументи относно допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на АУАН и НП нарушението е
било описано непълно и неточно. Счита, че съгласно посочената като нарушена
норма, то задължението на водача е било да бъде обучен съгласно наредбата в
периодично обучение, а не начално, както е посочено в НП. Изтъква и че е налице
неяснота относно това коя е датата, за която наказващият орган приема, че е
било извършено нарушението.
Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят В. не се явява. Представил е писмени бележки, в които
по същество се преповтарят изложените и наведени с жалбата възражения и
аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат
представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат наказателното
постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и М.Д.М., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 11.06.2019 г. жалбоподателят А.В.
управлявал товарен автомобил – влекач, марка „********” с рег.№ ********, с
теглено от влекача полуремарке с рег.№ С 42-16 ЕМ и двете собственост на „********”
ЕООД – гр.С.. С автомобила извършвал обществен превоз на товари в рамките на Р
България, с маршрут гр.Велико Търново – гр.Ловеч, като към този момент
автомобилът бил без товар. Превоза се извършвал с пътен лист серия ВА № 037370
от 10.06.2019 година.
Около 13.40 часа, на изхода на
гр.Ловеч за гр.Севлиево, до кантон на Районно пътно управление „Стратеш”, бил спрян за проверка от служители на ОО „АА” –
Ловеч – свидетелите М.М. и Д.И.. В хода на проверката свидетелите изискали от
водача В. документите, които следвало да придружават превоза. Жалбоподателят В.
им представил карта за квалификация на водача № Р 145689 /л.23/, за която на
свидетелите им направило впечатление, че е с посочен срок на валидност повече
от 5 години. Направили справка в електронния регистър на ИА „Автомобилна
администрация”, от която установили, че такава карта не е била издаване от
агенцията и съответно не е била отразена в регистъра.
С оглед на констатираното при
проверката свидетелят И. приел, че А.В. е нарушил разпоредбата на чл.89, т.4 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, поради което му съставил акт за
установяване на административно нарушение № 259907/11.06.2019 г. за нарушение
на посочената разпоредба, на който като свидетел се подписал М.М..
По така съставеният му акт
жалбоподателят В. е вписал, че няма възражения.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление № 31- 0000086 от 25.06.2019
г. на Началник на Областен отдел „АА” – гр.Ловеч, в което била пресъздадена
описаната в АУАН фактическа обстановка и жалбоподателят А.В. бил санкциониран
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП с глоба в размер на 2 000 лева. Наказващият
орган също квалифицирал нарушението по чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999
г. на МТ.
Видно от писмо изх.№ 1327/19 г.
от 25.11.2019 г. на Районна прокуратура гр.Ловеч /л.37/, по описа на РУ на МВР
Ловеч се води досъдебно производство № 354/2019 г. за престъпление по чл.316,
във връзка с чл.308, ал.1 от НК, което се намира в стадий на разследване и се
събират доказателства за евентуално авторство на деянието от страна на А.И.В. ***.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от легитимен орган, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на Министъра на транспорта /л.17-18/.
АУАН и НП са съставени съгласно
изискванията на закона и съдържат всички предвидени в чл.42, респективно чл.57,
ал.1 от ЗАНН реквизити и няма основания за отмяна на постановлението на
формално основание. Направените в тази връзка възражения от жалбоподателя не се
споделят от настоящата инстанция и не могат да бъдат кредитирани. Точно и
изчерпателно в АУАН и в НП е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Посочено е, че нарушението е извършено на изхода на гр.Ловеч за
гр.Севлиево, до конкретна ясно определима сграда,
както и че жалбоподателят се е движел в посока гр.Ловеч, и че това е станало
около 13:40 часа, когато всъщност е бил спрян за проверка. Изчерпателно е
изписано и в какво се състои извършеното нарушение, а именно, че се извършва обществен
превоз на товар, като е посочен и маршрута на движение, и превоза се извършва
без водача да притежава карта за квалификация. Отразено е и обстоятелството, че
жалбоподателят е представил такава, както и защо контролните органи,
респективно наказващият орган не са приели представената при проверката карта,
като валидна. Актосъставителят,
респективно наказващият орган не би могъл да внесе повече яснота в
обстоятелствата касаещи нарушението. Това, че в обстоятелствената част не е
посочено от коя дата водача е трябвало да бъде професионално компетентен и дали
е подлежал на първоначално или периодично обучение не е пропуск или непълнота
при посочване на фактите и обстоятелствата при извършване на нарушението, тъй
като в посочената като нарушена разпоредба на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ такива елементи от състава на нарушението липсват, за да е
необходимо актосъставителя, респективно наказващият орган да ги сочат.
В този смисъл са и съображенията
на съда да не кредитира и възражението за допуснато нарушение на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление
изчерпателно и точно са описани всички елементи от състава на нарушението,
датата и мястото му на извършване, обстоятелствата, при които е извършено,
както и законовата разпоредба, която е била нарушена от А.В.. Посочени са ЕГН и
адрес на жалбоподателя. Достатъчно прецизно е посочено и наименованието на
нормативния акт, разпоредба от който е нарушена от жалбоподателя – Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на Министъра на транспорта. Действително, пълното наименование
на наредбата е Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, но това не означава, че
жалбоподателят е бил поставен в неизвестност за това разпоредба от кой
нормативен акт му се вменява, че е нарушил. Съгласно нормата на чл.10, ал.1 от
Закона за нормативните актове, обществените отношения от една и съща област се
уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. Ясно е, че
за този вид обществени отношения, овластения за това
орган – министъра на транспорта може да издаде само един нормативен акт, още
повече, че пък наредба под номерация 33 от дата 03.11.1999 г. е категорично, че
може да е само една и объркване или неясноти в този смисъл не може да има.
След обстоен анализ на събраните
по делото доказателства съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е
безспорно установено и доказано. Жалбоподателят В., в качеството си на водач на
товарен автомобил, с който извършвал обществен превоз на товар на територията
на Република България, не е представил пред контролните органи от АА валидна карта
за квалификация на водача. В този смисъл са и показанията на свидетелите М. и И., които съдът изцяло кредитира като обективни,
последователни и непротиворечащи си. Показанията им се подкрепят и от събраните
в хода на съдебното следствие писмени доказателства. Видно от справката от
електронният регистър на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
/л.22/, към датата на проверката – 11.06.2019 г. А.В. не е имал издадена и
валидна карта за квалификация на водача. Последната такава му е била издадена
на 27.09.2013 г. (№ Р079516), като 5-годишният й срок на валидност е изтекъл на
27.09.2018 година. От този момент до датата на проверката – 11.06.2019 г. в
регистъра няма данни да му е била издавана нова карта на водача. Представената
от него карта на водача № Р241730 /л.15-16/ е била издадена след датата на
проверката от органите на АА (издадена на 01.07.2019 г.). Обстоятелството, че
преди това е преминал съответното периодично обучение и е подал съответните
документи за издаването на карта, дори и да се е случило преди датата на
проверката, не замества императивно установеното в нормата на чл.89, т.4 от
Наредба № 33/1999 г. изискване по време на работа да представи при поискване от
контролните органи карта за квалификация на водача. Редът за придобиването и
издаването й е регламентиран в Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация на МТ (обн., ДВ, бр.73 от
19.08.2008 г.). Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 41/2008 г., Министъра на
транспорта или оправомощено от него лице издава карта
за квалификация на водача (приложение № 1) на лица, притежаващи удостоверение
за професионална компетентност (приложение № 2), удостоверяващо началната
квалификация или периодичното обучение на водача. А съгласно ал.3 от същия
текст, началната квалификация на водача е налице тогава, когато той притежава
познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно
изпит. По-нататък, разпоредбата на чл.29 от Наредба № 41/2008 г. на МТ сочи
реда, по който водачите придобили удостоверение за професионална компетентност,
могат да се снабдят с карта за квалификация на водача. Съгласно нея, водачите
подават заявление по образец до Министъра на транспорта, към което прилагат и
удостоверението за професионална компетентност и съгласно ал.2 от същия текст,
министъра или оправомощено от него длъжностно лице
издават карта за квалификация на водача в 30-дневен срок от получаване на
заявлението, т.е. наличието на удостоверение за професионална компетентност само
по себе си само не е достатъчно, за да са изпълнени изискванията на чл.89, т.4
от Наредба № 33/1999 г., а е само една от необходимите и задължителни
предпоставки за издаването и получаването на карта за квалификация на водача. Картата
е крайният документ материализиращ факта, че водача е преминал процедурата по
обучение, нормативно закрепена в Наредба № 41/2008 година. И затова законът – чл.89,
т.4 от Наредба № 33/1999 г. задължава водачите винаги да ги носят при извършването
на превоз, именно, за да удостоверят този факт пред контролните органи в случай
на проверка. Твърдените в жалбата обстоятелства, че към момента на проверката
жалбоподателят В. е преминал обучение и е притежавал удостоверение за
професионална компетентност, са ирелевантни към
вмененото му нарушение. Изискването е да притежава валидно издадена карта, за
да може да извършва обществен превоз на товари и удостоверението не може да я
замести, а наличието му, както се посочи по-горе е само една от изискуемите
предпоставки да му бъде издадена карта.
Ето защо, поради тези
съображения съдът не споделя възражението, че в обстоятелствената част на
обжалваното НП не е посочено обстоятелство, че към датата на проверката В. е
бил професионално компетентен. В хода на съдебното следствие, жалбоподателят не
е ангажирал никакви доказателства, нито пък е изложил убедителни доводи, които
да оборват изложените в АУАН, респективно и в обжалваното НП констатации. Правилно
наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.89, т.4 от Наредба №
33/03.11.1999 г. на Министъра на транспорта и в този смисъл е налице единство
между словесното му описание в обстоятелствената част на НП и дадената цифровата
квалификация. Този факт и обстоятелството, че вмененото му нарушение е
формално, на просто извършване, водят до безспорния извод, че от обективна
страна то е било осъществено.
Правилно също така е била приложена
санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП,
тъй като в момента на проверката В. въобще не е притежавал валидно издадена карта
за квалификация на водача. Разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП предвижда, че водач на МПС, което извършва обществен
превоз на пътници и товари, без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба в размер на 2 000 лева, когато нарушението е първо.
В разглеждания случай не е била налице хипотезата на чл.93, ал.2 от ЗАвП. Последната касае случаи когато водача има издадена
карта за квалификация на водач, но не я носи и не я представи в момента на
проверката.
От субективна страна нарушението
също е доказано, тъй като разпоредбата по т.4 от чл.89 от Наредба № 33/1999 г.
(предишна т.9) е от началото на
Въпреки, че не е наведено такова
възражение, то с оглед цялостната проверка за законосъобразност на обжалваното
НП, съдът прие, че липсват основания случаят да бъде квалифициран като
маловажен и съответно приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Липсват данни
жалбоподателят В. до момента да е бил санкциониран за други нарушения на ЗАП и
подзаконовите актове по прилагането му, липсва посочване на такова
обстоятелство и в самото наказателно постановление, поради което съдът приема,
че нарушението е първо за него. Не може обаче да бъде кредитирано като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като е основание за прилагането на по-леко
наказуемия състав на чл.93, ал.1, т.1, а не на този по т.2 от същия текст от ЗАвП. По начало законът свързва по-голямата степен на
обществена опасност на нарушението на чл.89, т.4 от Наредба № 33/1999 г., във
връзка със санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП,
тъй като обществения превоз на пътници и товари е свързан винаги с по-голям
риск за живота и здравето на пътниците и другите участници в пътното движение и
затова изискванията към водачите на такива превозни средства са завишени, включително
и по отношение на тяхната професионална квалификация, подготовка и съответно на
документите, които ги удостоверяват.
Ето защо, настоящия съдебен
състав счита, че законодателят е заложил висока обществена опасност на
осъщественото от А.В. нарушение (най-малкото съдейки и по високия размер на
санкцията), и тя в обсъждания казус е била налице.
С оглед изложеното, съдът
намира, че наказващият орган е издал едно законосъобразно наказателно
постановление, като правилно според обстоятелствата е квалифицирал извършеното
от А.В. нарушение и е приложил съответната санкционна норма, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000086 от 25.06.2019 г. на Началник
на Областен отдел „АА” – гр.Ловеч, с което е наложено на А.И. ***, ЕГН : **********, административно
наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози –
глоба в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :