РЕШЕНИЕ
№ 1318
гр. Пловдив, 06.07.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3232
по описа за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І.
Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел
І от Административнопроцесуалния кодек /АПК/, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на Г.Г.Ю.,
ЕГН **********, адрес: *** и В.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Т.И.,
и С.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез съпругата си Ш. С. Ц. , срещу заповед
№ 21РД09-688/24.11.2021 г., издадена от кмета на район „Северен“ при община
Пловдив, с която на С.Г.С. е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Строителство
на двуетажна масивна жилищна сграда“ в северозападната част на ПИ №
56784.503.231 общинска частна собственост по КК и КР на гр. Пловдив, с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 4, гр. Пловдив, изградена в
нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ.
В жалбата се
навеждат доводи за нищожност и незаконосъобразност на административния акт и се
иска отмяната му от съда. Твърди се, че заповедта е издадена от административен
орган без надлежна компетентност и въз основа на нищожен констативен акт, съставен
от лица без компетентност. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения,
тъй като заинтересованите лица не са били уведомени за развитието на
производството, с което е било преградено правото им на защита. Поддържа се, че
ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от
значение за случая и не е определил надлежните адресати на акта. Не е извършила
служебна проверка за времето на построяване на сградата. Не е дали и нужното
описание на предмета на премахване, така че да е обективно възможно
административният акт да бъде изпълнен. Оспорват се и фактическите констатации
на контролните орган, тъй като между датата на проверката и датата на съставяне
на констативния акт е изтекла повече от година. Твърди се, че премахването на
строежа ще доведе до незаконосъобразно засягане на други обекти в имота.
Претендира се и защита по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, тъй като нареденото за премахване жилище е единствено за
оспорващите и техните семейства. Сред обитателите на жилището били малолетни и
непълнолетни деца и възрастни хора със заболявания, на които контролните органи
не са осигурили алтернативно настаняване. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът – кмет район „Северен“ при община Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. , е на становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок при наличието на
правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Съгласно нотариален акт № 21, том 2,
дело № 568/1985 г., Г. И. С. е признат за носител на отстъпено право на
строеж върху държавна земя – имот. пл. № 161, кв. 6, ул. „***“ № 4, гр.
Пловдив, въз основа на което е издадено разрешение за строеж №
149/18.01.1973г., в изпълнение на което е изградил в северозападната част на
имота и придобил собственост върху две стаи, кухня и антре, а в южната част –
стая с кухня, общо 83 кв.м.
7. Според удостоверение за наследници изх. №
7357/09.12.2021г., издадено от район „Северен“ при община Пловдив, сред наследниците
по закон на Г. И. са: Г.Г.Ю. (дъщеря), В.Г.И. (дъщеря) и С.Г.С. (син).
8. Според скица № 15-242/02.01.2022 г., издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, по Кадастралната карта на
гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в имот к.и. 56784.503.231
(номер по предходен план: 161, квартал 9) са нанесени: 1) сграда к.и. 231.1 в
северозападната част със застроена площ 131 кв.м., брой етажи 1, предназначение
– друг вид сграда за обитаване; 2) сграда к.и. 231.2 със застроена площ 8
кв.м., брой етажи 1, предназначение – постройка на допълващо застрояване; 3)
сграда к.и. 231.3 със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1, предназначение –
постройка на допълващо застрояване; 4) сграда к.и. 231.4 със застроена площ 87
кв.м., брой етажи 2, предназначение – друг вид сграда за обитаване.
9. Според констативен протокол от
14.07.2021г., длъжностни лица в служба КС към район „Северен“ при община
Пловдив, извършили проверка на обект: „Строеж“, находящ
се на ул. „***“, гр. Пловдив, при която било констатирано започнато
строителство на двуетажна сграда в ПИ № 56784.503.231 - общинска собственост.
За
извършената проверка бил съставен констативен акт № 6/02.08.2021г., според
който на 14.07.2020г. длъжностните лица, съставили констативния протокол от
14.07.2021г., посетили обект: „Строителство на двуетажна масивна жилищна
сграда“ в северозападната част на ПИ № 56784.503.231 общинска частна
собственост по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив,
ул. „***“ № 4, в резултата на което установили, че строежът е собственост на С.Г.С.,
който като възложител и строител го извършвал без строителни книжа. Строителството
е описано като двуетажна масивна жилищна сграда: първи етаж с размер 7 х 9 м
със застроена площ 63 кв.м; излята бетонна плоча между етажите; втори етаж е
изнесен с еркери и е с размери 10 х 9 м, със застроена площ около 90 кв.м.;
общата разгъната застроена площ е около 153 кв.м.; сградата е изградена с
тухлени стени, височина кота било около 7,5 м, има двускатен покрив, покрит с керемиди.
Изготвена е графична
част към констативния акт, според която обектът е с размери 7 х 9 м и сигнатура
„2МсБЖ“. Приложено е и фотографско изображение на строежа, от което е видно
разположението на обекта с лице към улица, контур, строителни елементи и конфигурацията на първия и втория
етаж.
При тези
данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на
разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на
незаконното строителство.
Констативен
акт № 6/02.08.2021г. е съобщен на С.С. лично на
02.08.2021г. срещу подпис. Последният е подал възражение рег. №
3-9400-5139/05.08.2021г., в което е посочил, че като собственик на имота е
представил документи за извършван ремонт на самосрутваща
се жилищна сграда, която е единствената сграда за живеене на семейството му, което
се е увеличило. За ремонта било предоставено съгласие от всички съседи.
10. Със заповед № 21РД09-688/24.11.2021
г. кметът на район „Северен“ при община Пловдив като възприел отразената в
Констативен акт № 6/02.08.2021г. фактическа обстановка наредил да се премахне
процесният незаконен строеж. В мотивите си ответникът посочил, че сградата е
собственост на наследници на Г. И. С., а обектът е собственост на С.Г.С., който
като възложител и изпълнител на строежа го е изпълнил без строителни книжа.
Възраженията на последния не са уважени, тъй като в подкрепа на твърденията си С.
не е представил доказателства. Прието е, че представените документи за
собственост се отнасят за едноетажна жилищна сграда в имота, която към момента
е премахната и на нейно място е извършено ново строителство на двуетажна
масивна жилищна сграда.
11.
По делото бе
допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Р., чието
заключение се прие без резерви от страните и се кредитира от съда като
компетентно и обосновано. Според вещото лице и от огледа на място се
установява, че процесната сграда е обект на основното застрояване - двуетажна,
жилищна, с височина 6 метра, отговарящ на изискванията за строеж V – та
категория. За изграждането й е била премахната част от съществуваща сграда,
отразена в КК на гр. Пловдив с к.и. 56784.503.231.1, по регулационен план –
едноетажна със сигнатура „ПЖ“. Видно от представената към заключението графична
част, процесният строеж е изпълнен върху терена на имот 56784.503.231 – в
северозападната му част непосредствено до границата на имота към улица.
Строежът покрива част от площта на сграда с к.и. 56784.503.231.1 и е с размери
9,35 м лице на 10,2 метра дълбочина. Конструкцията на новото застрояване ясно се
разграничава от остатъка на старата едноетажна сграда. Няма връзка между двете
сгради. Евентуалното премахване на процесната сграда няма да засегне други
сгради в имота.
Огледът на
място показва, че двуетажната сграда е нова, изпълнена в последните 5 години
като все още не е завършена, а представлява „груб строеж“. По действащия застроителен план, одобрен със заповед №
ИК-1522/21.09.1988г., за територията се предвижда групово жилищно високо
застрояване с много секции в ред на калкан. Индивидуално застрояване от вида на
процесната сграда не е предвидено. Относно индивидуализацията на обекта вещото
лице отбелязва, че описанието на незаконния строеж, дадено в оспорената
заповед, е достатъчно за първоначален ориентир по отношение на коя сграда се
отнася. В констативния акт липсва окомерна скица, от която да се види
разположението на сградата в имота. От представената снимка в акта е видно, че
сградата, за която се отнася, е тази – предмет на експертизата. Параметрите на
строежа, посочени в заповедта, се отклоняват от установените в резултат на
извършеното от експерта заснемане на място. Така първият етаж, посочен с размер
7 х 9 м, се установява с размер 9,35 х 10,2 м, а вторият етаж, посочен с
размери 10 х 9 м, се установява с размер 9,35 х 11,4 м. Не се съдържа и
описание на изпълнената стоманобетонова конструкция. Не се установя и наличието на
еркери. Вторият етаж има тераса, която е изнесена напред.
В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че приложената към акта снимка позволява да се
разпознае фасадата на сградата от улица като незаконния строеж може да бъде
еднозначно индивидуализиран на терен, тъй като не се установяват други сгради с
този вид. На терена има друга двуетажна сграда, но тя е разположена в дъното на
имота, по цялата дължина. Единствената
конструктивна връзка между новата двуетажна сграда и запазената част от старата
едноетажна сграда е обща стена – част от новата сграда, която се явява
ограждаща стена за стария строеж. В случая не става въпрос за надстрояване на
старата сграда, тъй като новият строеж е по - широк в план и с различна
конфигурация. Новата сграда към момента е недовършена: без прозорци, без
санитарни възли, без ел. инстанция, поради което не се полза за жилищни нужди.
Първият етаж е затворен и в него се съхраняват строителни материали.
12. По делото се събраха показанията на
свидетелите А. Г. Е. – съпруга на починалия брат на жалбоподателя С., и Ш. Ц.
С. – съпруга на
жалбоподателя С..
Свидетеля Е. твърди, че живее в гр. Пловдив, на ул. „***“ №
4 от 1980 г. до сега. На този адрес живеят също Г. и С.. В един двор са. Тя има
къща, зълва й има къща и С. има къща. В къщата на С. живеят синът му с жена си
и две деца, дъщеря му с две деца, той и Ш. . През 1980 г. имало къща, в която
живеели родителите на С.. Представлявала две стаи и един коридор, на един етаж.
Бутнали покрива на тази къща и построили още един етаж за децата си. Този етаж
го направили миналата година. Направил го синът на С. – Г. . Върху старата
едноетажна къща отгоре направили втори етаж, който не може още да се ползва. На
първия етаж живеят С. и Ш. и всичките
деца. Синът и дъщерята имат по две деца, общо 4 деца живеят там. Най-голямото е
на 17 г., а най-малкото е на 12 или 13 г. Нямат къща на друго място, където да
се преместят. Сега в момента живеят в старата къща на първия етаж. Свидетелят не
знае дали от общината някой им е предлагал жилище. Етървата е пенсионерка,
мъжът й работи, децата също работят. Не получават помощи.
Свидетелят Стоянова сочи, че живее в
гр. Пловдив на ***от преди 90-та година.
На този адрес С. имал къща от неговите родители с две стаи – стая и кухня. Като
се оженили, свекървата им оставила тази
къщата за тях и в двора направила друга къща. Към миналата година в къщата
живеели заедно със сина им и неговите две деца, и дъщеря им, също с две деца.
Решили да бутнат покрива и да направят две стаи, да направят още един етаж.
Това го направили миналата година. Синът им Г. го направил. Преди ремонта не са питали
общината за документи и разрешение, защото знаели, че имат нотариален акт. Не
са искали жилище от общината да настанят сина им. Никой от тях не е получава
помощи. Само тя е пенсионер. Мъжът й, синът й и дъщеря й работят и получават
заплати. Тримата са в Германия и работят. Пращат й пари за лекарства. Нямат
други имоти. Нямат автомобили. Внуците им също са в Германия. Сега само тя
живее на този адрес. Миналата година заминали и не са се връщали.
13. Според справка от Национална база
данни „Население“ на адрес: гр. Пловдив,
ул. „***“ № 4, към 22.03.2022г. са регистрирани двадесет и осем лица, сред
които малолетни и непълнолетни деца.
Видно от
представената по делото медицинска документация Г.Г.Ю.
и Ш. Ц. С. страдат от диагностицирани хронични заболявания.
14. За удостоверяване компетентността на
органа, издал оспорения административен акт, по делото са представени: заповед
№ 21ОА-1415/10.06.2021г. на кмета на община Пловдив, издадена в условията на
замества от зам. кмет на община Пловдив (заповед за заместване №
21ОА-1247/25.05.2021г.), с която на кмета на район „Северен“ при община Пловдив
са делегирани правомощията да издава заповеди по чл. 225а от ЗУТ за премахване
на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, разположени на територията
на район „Северен“ при община Пловдив.
Фактът на
отсъствие на титуляря към дата 10.06.2021г. е удостоверен с представен болничен
лист № 506/04.06.2021г. за ползване на отпуск по болест от 25.05.2021г. до
04.07.2021г.
ІV. От правна страна:
15. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е
неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и
на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.
8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на
превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните
поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански,
обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата
относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на
ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на
различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ
"сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното
застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни,
производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез
„постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен
и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна
жилищна или стопанска сграда.
При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на
съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява жилищна сграда,
обект на основното застрояване, V-та категория, по
смисъла на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. В тази насока е и неоспореното заключение на
вещото лице инж. Р.. При това положение се налага изводът, че ответният
административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на
предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност,
съобразно делегираните му със заповед №
21ОА-1415/10.06.2021г. правомощия.
Предвид липсата на разрешение за строеж и
строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ) правилно процесният строеж е
установен като незаконно строителство.
Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати
на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок
за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на
някои от посочените в чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица отговорността се поема от техните
наследници съгласно Закона за наследството.
По делото, безспорно се установи, че С.Г.С. е
собственик на съществуващата на терена част от стара едноетажна сграда. Същият
във възраженията си е удостоверил, че е собственик и на новия строеж. При това
положение съдът намира, че правилно е определен адресатът на обжалвания
административен акт.
Несъстоятелни са възраженията на оспорващите, че е преградено правото им
на защита. На адресата на заповедта е била предоставена възможност да възрази
срещу установената от контролните органи фактическа обстановка. Възраженията му
са обсъдени от административния орган като в пълна кореспонденция с наличните
по делото доказателства са приети за неоснователни. Такива се явяват и
претенциите на оспорващия относно съдържанието на констативния акт. Видно от
съпътстващия го констативен протокол, отразяващ започналото строителство, действителната
дата на проверката е 14.07.2021 г. (тази година се потвърждава и от разпитаните
по делото свидетели), т.е. в констативния акта е налице допусната явна
фактическа неточност, която по никакъв начин не оказва влияние върху изхода на
производството.
Неоснователни са и оплакванията относно валидността на констативния акт.
Видно от съдържанието му, при спазване правилото на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, същият
е съставен от длъжностни лица към службата за контрол на строителството в
общинската администрация.
Не може да бъде споделено и твърдението, че липсата в констативния акт на
ориентирана към границите на имота окомерна скица следва да се третира като
съществен порок. Тази празнота в случая се явява преодоляна с инкорпорираното в
акта фотографско изображение на обекта, което позволява еднозначно същият да
бъде разграничен от всяко друго съществуващо на терена застрояване. Съвкупно с
отразеното от административния орган разположение на строежа - в северозападната
част на имота, съобразно изричното позоваване в заповедта на констатациите от акт
№ 6/02.08.2021г., са налице достатъчно индивидуализиращи белези на строежа,
така че да бъде удовлетворено изискването на закона за издаване на
административния акт при предварително изяснена фактическа обстановка.
Не представлява съществено процесуално нарушение и наличието на отклонения
в описанието на обекта и размерите, снети при извършеното на място заснемане,
тъй като предмет на заповедта е премахване в цялост на новия строеж, а не на
обособени негови части. Обемът на новото строителство може да бъде разграничен
ясно както от запазената част на старата едноетажна сграда, така и от
останалите строежи в имота. Без значение за предмета на изпълнението е
обстоятелството каква точно е конструкцията на незаконния строеж, има ли еркери
или тераса и премахната ли е изцяло старата едноетажна сграда. Релевантно за
спора е това, че изпълнената на терена нова двуетажна масивна сграда е
самостоятелно обособена и отделена от обема на старата едноетажна сграда.
Именно тази нова сграда подлежи на премахване. След като посочената в заповедта
приблизителна застроена площ от 63 кв.м попада в обхвата на установена от
експертизата площ от 90 кв.м, а цялата тази площ представлява именно изграденото ново
незаконно строителство - двуетажна масивна сграда, разположена в
северозападната част на имот к.и. 56784.503.231, то за оспорващия не се създава
каквато и да е пречка да разбере и изпълни вменените му с административния акт
задължения. Такава пречка не би стояла и в случай, че заповедта следва да бъде
предмет на принудително изпълнение.
На следващо място след като
процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да
бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1 ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 ПР
на ЗУТ. Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния
строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по
Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. В случая разпитаните
по делото свидетели единодушно заявяват, че строежът е изпълнен миналата година
- 2021г. Това подкрепя заключението на съдебната експертиза, че строежът е на
не повече от пет години. Тоест по отношение на същия не могат да намерят
приложение нито правилата на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито тези на §
127, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ, тъй като е изграден след 31.03.2001 г. и не
може да бъде признат за търпим.
Неоснователно се явява и
възражението за наличие на несъразмерност в намесата. Трайното е разбирането в
практиката на Европейския съд по правата на човека, че във всеки конкретен
случай на държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е
„допустима“ и дали е "необходима в едно демократично общество". По
отношение на „допустимостта на намесата“ е релевантно обстоятелството дали тя е
предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се
установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява
превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.
Необходимостта
от намесата в условията на демократично общество се поставят в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и
да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай
че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим
частен интерес.
В случая
наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание,
кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за реализиране на държавна
принуда чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в
съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на
регулаторното изискване - никакви строежи да не могат да се строят без
разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44,
8 ноември 2005 г.).
При това
положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса -
„необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел? Тук
следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази
преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи
към уязвима група или не, и за всеки вид строеж. Респективно да не се дава
превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален
признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се
допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на
демократичното общество.
Съдът намира
за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената
защита. Безспорно е, че основният принцип са съразмерност цели да гарантира
защита на основни граждански права, каквото е правото на собственост. Тук обаче
не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е
сдобило със съответното незаконно строителство. Например: законно и добросъвестно ли е придобита
собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са
усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху
собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството;
за задоволяване на неотложни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани
ли са други способи за решаване на тези нужди и т.н.
В този
аспект всяко недобросъвестно и противоправното
поведение: строителство в територии, изключени от гражданския оборот
(изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост);
строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и
сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици,
защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт
за забрана на строежа и достъпа до него, отслабва тезата за непропорционалност
на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни
за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под
съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на
законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на
недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.
По тези съображения и с оглед
спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния
незаконен строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от
закона цел. Видно е, че с изграждане на незаконната сграда оспорващият не е
целял да задоволи неотложни нужди. Свидетелката Стоянова заявява, че строежът е
иницииран преди година за задоволяване на жилищни нужди, но същевременно пак в
този период всички други обитатели на старата едноетажна сграда са заминали за
Германия, където работят и пребивават към настоящия момент. Отделно новата
сграда е в състояние на „груб строеж“, което не позволява реалното й ползване
по предназначение. Обективно към момента се установява, че единствен обитател е
Стоянова и то не на незаконния строеж, а на запазената част от старата
едноетажна сграда. Не се установява и твърдяното социално уязвимо състояние на
Стоянова, доколкото същата потвърждава, че получава пенсия и роднините й я
подпомагат финансов със средства от работата им в чужбина. Относно жилищната й
обезпеченост следва да се отбележи, че същата отрича да е търсила настаняване в
общинско жилище или друга форма на социално подпомагане. При това положение не
може да бъде поставяно в тежест на администрацията по служебен почин да решава
жилищните въпроси на засегнатите от премахването на незаконния строеж лица.
Макар премахването на необитаемата незакона двуетажна жилищна сграда да засяга
частично старата обитаема едноетажна сграда, това не следва да се третира като
несъразмерна намеса в правната сфера на засегнатите лица, тъй като същите с противоправното си поведение са предопределили степента и
интензивността на необходимото неблагоприятно засягане за постигане целите на
закона.
Отделно съдбата на визирания в експертизата общ строителен елемент е въпрос на
самото изпълнение, което би могло да постигне премахване на незаконния строеж,
дори и при запазване на частта от новата зидария, приобщена към конструкцията
на съществуващата стара сграда. Иначе казано необосновано и в противоречие с
принципа за законност е да се търси защита на незаконното общо като функция на
подлежащо на запазване частно.
Адресатът на заповедта, дори и да не
е фактически извършител на строежа – както сочат свидетелските показания, с
неправомерните си действия е реализирал незаконен строеж без оглед на
предвидените регулаторни режими, поради което е оправдано да търпи и следващите
се неблагоприятни правни последици. В случая строежът е изпълнен върху чужд
имот, без доказана обективна неотложност и без да е налице хипотеза на
законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес на засегнатите
лица пред правно нерегулирани обществени отношения. Оспорващите се стремят да
реализират ползи от собственото си противоправно поведение без наличие на
подкрепящи тезата им обективни факти и обстоятелства, сочещи на извънредност на
случая, което изключва непропорционалността на държавната намеса и наличието на
противопоставим частен интерес, който да се нуждае от изключителна защита.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски:
16. Предвид
изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в размер на
100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.Ю.,
ЕГН **********, адрес: *** и В.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Т.И.,
и С.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез съпругата си Ш. С. Ц. , срещу
заповед № 21РД09-688/24.11.2021 г., издадена от кмета на район „Северен“ при
община Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Г.Ю., ЕГН **********,
адрес: ***, В.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** и С.Г.С., ЕГН **********, адрес:
***, да заплатят на община Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: