Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 22.12.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ гр. с-в в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2452 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно основание чл.
422 ГПК
Областна дирекция на МВР Пловдив гр Пловдив, ул „Княз Богориди“ № 7,
представлявана от ст
комисар Й. Р. моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено вземането им по отношение на Г.Й.П.,
с посочен адрес за призоваване гр Садово ул „Кирил и Методий“ № 13
в размер на 603,62лв, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 18.05.2020г до
окончателното плащане, за което задължение е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч гр д 863/2020г на АРС.
Твърдят, че със Заповед № 317
з-1040/16.03.2018г на Директор ОД на МВР Пловдив ответникът е назначен за
държавен служител – стажант в МВР. Същият е встъпил в длъжност с акт за встъпване
на 22.03.2018г. Със Заповед № 317з-3111/20.08.2018г на Директор на ОД МВР Пловдив е прекратено
служебното му правоотношение и с акт от 21.08.2018г ответникът е сдал
длъжността, като към същата дата е дължал сумата в размер на 603,62лв
за получено вещево доволствие за униформено
облекло. Сумата е следвало да бъде
върната пропорционално на отработеното време през годината, ако служебното
правоотношение на лицето получило доволствието е
прекратено, в срок от 7 работни дни от датата на прекратяване на
правоотношението. Сумата не е
възстановена доброволно от ответника, поради което ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК в образуваното
ч гр д 863/2020г на АРС. Образувано е изпълнително
производство № 351/2020г на ЧСИ И. К. и
след наложен запор върху банкова сметка *** по изпълнителното производство е
погасено. Ангажират събиране на
доказателства, претендират разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът оспорва
иска като неоснователен. Не
оспорва възникването на служебно правоотношение с ищеца на основание Заповед №
317з-1040/16.03.2018г на Директора на ОД МВР Пловдив, както и че със Заповед №
317 з-3111/20.08.2018г служебното му правоотношение е било прекратено. Твърди,
че е бил отстранен от ЦСПП гр Казанлък при Академия
на МВР, като му е било разпоредено да възстанови
разходите за издръжка и обучение за периода в който е бил обучаван , които
разходи възлизат на сумата от 1261,20лв съгласно счетоводна справка, издадена
от ищеца. На 10.10.2018г между ответника, в качеството на длъжник и ищеца в
качеството на кредитор е сключено
споразумение, по силата на което страните
са уговорили разсрочване плащането на задължението. Задължението е
платено съгласно уговорките в споразумението, или ищецът следва да възстанови
на ответника надплатените суми. Оспорва твърденията да са му отправяни покани
за доброволно изпълнение на задължението от страна на ищеца. Моли искът да се
отхвърли изцяло, ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: Със
заповед № 317з-1040-16.03.2018г на Директор ОД МВР Пловдив ответникът е назначен за стажант в ОД МВР Пловдив след
спечелен конкурс за назначаване на държавна служба в МВР, с ОМВ в размер на
639лв за периода на първоначално професионално обучение и е встъпил в длъжност
на 22.03.2018г/л.5,7/. По силата на сключен договор
№ 317 р-3661/26,03,2018г и заповед 0
8121з-992/18,08,2015г на Министър МВР,
ответникът се е задължил да се
обучава в курс за първоначално
професионално обучение в ЦСПП Казанлък към Академия на МВР за времето от 02.04.2018-12.10.2018г,
като след успешно завършване на обучението се е задължил да служи в МВР за срок
не по малко от пет години. Съгласно чл.3 от Договора стажантът се е задължил да
възстанови на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил
обучаван при прекратяване на служебното провоотношение
поради незавършване на курса за първоначално професионално обучение, при
отстраняване от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждана
за умишлено престъпление от общ
характер, при напускане по собствено желание по време на обучението, както и при
отказ след завършване на обучението да заеме съответната длъжност, както и да възстанови
всички разходи направени по време на обучението му пропорционално на времето на
неизпълнение, когато служебното му правоотношение е прекратено по собствено желание или по
дисциплинарен ред преди да е изслужил срока на по чл. 2/чл.4/. Със
заповед 317 з-3111/20.08.2018г на Директор ОД МВР Пловдив/връчена на 20.08.2020г/ е прекратено служебното правоотношение на
ответника на основание чл. 226 ал.1 т.7 б В от ЗМВР, Заповед №
812К-8426/10,08,2018г и предложение № 4581р-2609/08.08.2018г на ректора на
Академия на МВР, поради обективна
невъзможност да изпълнява задълженията поради незавършване курса за
първоначална професионална подготовка, като е
разпоредено на служителя да се изплатят
полагащите се обезщетения, и да възстанови разходите за издръжка и обучение за
периода за който е обучаван. Ответникът
е сдал длъжността на 21.08.2018г/л.12/. Представя се вещева
книжка на Г.Й.П. за получено вещево доволствие/л.14,19-21вкл/. До ответника е изпратена покана
от 26.08.2019г от ОД МВР Пловдив
в едномесечен срок от получаването да заплати сумата от 603,62лв сума за
вещево доволствие за униформено облекло. След
постъпила молба от ответника от 03.10.2018г,
между страните е сключено споразумение от 10.10.2018г, по
силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 1033,15лв,
представляваща направени разходи за обучението му в курс за професионално
първоначално обучение в ЦСПП гр Казанлък, на девет месечни вноски по 100лв всяка
считано от октомври 2018-юни 2019г вкл, и една вноска
от 133,15лв за юли 2019г/л.33,34/. Представят се от ответника квитанции за
платени суми по споразумението /л. 35-45вкл/.
Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от
страните което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно
изготвено, сумата за обучението на
ответника е в размер на 1686,99лв, от
които е останал остатък за плащане в размер на 1033,15лв. Вещото лице е
установило след справка при ищеца, че
ответникът е извършил плащания в размер на 1686,99лв в периода 09.10.2018-15.10.2019г.,
с което е изпълнил ангажимента си по споразумението от 10.10.2018г. Като дължима сума за предоставено униформено облекло и друго вещево имущество се
сочи сумата от 770,27лв, от които се приспада
сумата за прослужено време в размер на 166,65лв, или като дължима сума за
веществено доволствие е посочена сумата от 603,62лв.
Експертът е установил след справка при ищеца, че на 14.10.2020г в
разплащателна сметка на ОД МВР Пловдив е
постъпила сумата от 678,44лв от ЧСИ Кралев, събрана по изп д 351/2020г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявения иск по чл. 422 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата 603,62лв, за която е издадена ЗИ по ч. гр.д. 863/2020г
на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д. 863/2020г на АРС се
установява, че искът е допустим,
като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан
по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже
твърденията си за прекратяване служебното правоотношение на ответника,
предоставеното вещево доволствие, както и размера на
претенциите си. Установи се от ангажираните и неоспорени писмени доказателства,
че ответникът е бил назначен при ищеца
по реда на чл. 156 ЗМВР след проведен конкурс, както и че е встъпил на
служба на 22.03.2018г, както и че в
качеството му на стажант е било
предоставено вещево доволствие. Не е спорно и
обстоятелството, че служебното
правоотношение на ответника е прекратено със заповед 317 з-3111/20.08.2018г на
директор ОД МВР Пловдив преди завършване
курса на професионално обучение, на основание чл. 174 ЗМВР. Съгласно чл.
19 ал.1 от НАРЕДБА № 8121з-1175 от
29.09.2015 г. за условията и реда за осигуряване на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи на работно и униформено облекло, друго
вещево имущество и снаряжение и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа
държавни служители, когато служебното правоотношение на държавен
служител, изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло, е
прекратено, държавният служител възстановява стойността на полученото
униформено облекло за текущата година пропорционално на неотработеното време до
края на годината в срок от 7 работни дни от датата на прекратяване на
правоотношението във финансовото звено по последната месторабота. Налице е било
служебно правоотношение, което е прекратено. Ответникът не е възстановил в предвидения в НАРЕДБА № 8121з-1175 от 29.09.2015 г. 7-мо дневен срок от прекратяването стойността
на предоставеното веществено доволствие. Възраженията на ответника, че не е получавал
покана да заплати сумата са неоснователни, тъй като съгласно цитирания текст
задължението възниква от прекратяване на служебното правоотношение, а не от
поканата. Установи се от неоспореното заключение на ССчЕ,
че по
разплащателна сметка на ищеца е постъпила от ЧСИ Кралев на 14.10.2020г сумата от 678,44лв ,
събрана по изп д 351/2020г. Не се спори между страните по отношение
на това, че въз основа издаденият ИЛ по
ч гр д 863/2020г и подадено искане от ищеца, е било
образувано изп д 351/2020г на ЧСИ Кралев за
претендираната сума. Съгласно
задължителните указания в т. 9 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк д № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, в производството по чл. 422 ГПК нормата на чл.
235 ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Ето защо следва да бъде признато
за установено вземането на ищеца по заповед за изпълнение издадена по ч гр д 863/2020г на АРС.
При
този изход на спора, доколкото плащането е извършено в хода на исковото
производство, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
поради което ищецът има право на разноски. Ето защо следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца разноски по производството в размер на 50лв ДТ,
150лв платен депозит ССчЕ и 300лв юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер на 50лв
ДТ.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ПЛОВДИВ
БУЛСТАТ ********* гр Пловдив,
ул „Княз Богориди“ №
7, представлявана от ст
комисар Й. Д. Р. по отношение на Г.Й.П. ЕГН**********, с посочен адрес за призоваване гр Садово ул „Кирил и Методий“ №
13 по Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч гр д 863/2020г по описа на АРС в размер на 603,62/шестотин и
три лв шестдесет и две ст/лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда – 18.05.2020г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Й.П. ЕГН**********, с посочен адрес за призоваване гр Садово ул „Кирил и Методий“ №
13 да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ПЛОВДИВ БУЛСТАТ
********* гр Пловдив,
ул „Княз Богориди“ №
7, представлявана от ст
комисар Й. Д. Р. разноски по
производството в размер на 500/петстотин/лв, както и
разноски по заповедното производство в размер на 50/петдесет/лв ДТ
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: