№ 385
гр. Плевен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500682 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано пред Плевенски окръжен съд, след като с
Определение № 412/23.08.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№338/2021г., Апелативен съд-
Велико Търново е изпратил на основание чл.23,ал.3 от ГПК, възз.гр.д.№344/2021г. по описа
на Ловешки окръжен съд и приложените към него първоинстанционно гр.д.№1027/2020г.
по описа на Районен съд-Троян, първоинстанционно гр.д.№1909/2020г. по описа на РС-
Ловеч, което е прекратено и свършено гр.д.№1132/2020г. на Районен съд-Ловеч.
Въззивната инстанция е сезирана с въззивна жалба, регистрирана с Вх.
№261686/24.06.2021г. по регистъра на РС-Троян, подадена от В.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен адрес в гр.Ловеч, ж.к.“Младост“,бл.301,вх.“Б“, ап.2 – ищца в
първоинстанционното производство по гр.д.№1027/2020г. по описа на РС-Троян, чрез
пълномощника адв.Т. Г. от САК, №*** по регистъра на ВАдС, с конкретен съдебен адрес в
гр.Севлиево, срещу постановеното по делото съдебно Решение №260082/11.06.2021г., с
което е отхвърлен предявеният от нея против Районен съд-Ловеч, осъдителен иск с правно
основание по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ и цена 8000.00лв., като неоснователен и недоказан и
същата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото.
1
Във въззивната жалба която се намира в приложеното възз.гр.д.
№344/2021г. на ЛОС, се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да
бъде отменено и вместо него въззивнят съд да постанови друго, с което да уважи предявения
иск в пълен размер и присъди разноски в полза на въззивната жалбоподателка. Излагат се
подробни съображения за неправилност на постановения съдебен акт, които се свеждат до
следното: Неправилно съдът е определил продължителността на съдебното производство, в
което е разгледано делото; Необосновано и незаконосъобразно съдът е приел, че липсва
забавено правосъдие и настъпили вреди за ищцата от неприключване на съдебното
производство в разумен срок.
Препис от въззивната жалба е изпратен на ответника по същата –
Районен съд-Ловеч, който е и ответник по иска в първата инстанция. В указания срок е
постъпил писмен отговор, регистриран с Вх.№261797/12.07.2021г. по регистъра на РС-
Троян, подаден от председателя на ЛРС-М.Ш...В него се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното
решение, като на въззиваемия се присъдят направените разноски.
Страните не са заявили нови доказателствени искания.
Същите не са участвали в открито съдебно заседание на въззивната
инстанция – лично и/или чрез процесуални представители.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен изразява становище,
че въззивната жалба е неоснователна и предлага да бъде потвърдено обжалваното
решение.ма
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от В.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен адрес в гр.Ловеч, ж.к.“Младост“,бл.301,вх.“Б“, ап.2 – ищца в
първоинстанционното производство по гр.д.№1027/2020г. по описа на РС-Троян, чрез
пълномощника адв.Т. Г. от САК, №*** по регистъра на ВАдС, с конкретен съдебен
адрес в гр.Севлиево, срещу постановеното по делото съдебно РЕШЕНИЕ
№260082/11.06.2021г., Е ДОПУСТИМА,като подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 1027 /2020г.по описа
на Районен съд-гр.Троян, е образувано след изпращане на прекратеното гр.д.№1909/2020г.
по описа на Районен съд-Ловеч, на основание осъдителен иск с правно основание чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ и цена 8000.00лв.(осем хиляди лв.), предявен от ищцата( понастоящем
въззивна жалбоподателка) В.Д.Д., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Ловеч,
2
ж.к.“Младост“,бл.301,вх.“Б“, ап.2, срещу ответника( и ответник по въззивната жалба) –
Ловешки районен съд, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нарушаване правото за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 1132 по описа на
Ловешкия районен съд за 2020г., по което ищцата е била страна - ответник.
В исковата молба се твърди следното: На 07.08.2020г. по гр.д.
№1132/20г. по описа на Ловешки районен съд, образувано по молба на неучастващо в
делото лице Г.Ч. – лично и като законен представител на малолетното дете С.Г.Ч., е
издадена заповед за незабавна защита срещу ищцат В.Д.Д.., с която последната е задължена
да се въздържа от домашно насилие спрямо Ч. и дъщеря им С. отстранена е от съвместно
обитаваното с молителя жилище, забранено й е да приближава молителя Г.Ч., жилището и
местоработата му, както и местата за социални контакти и отдих. Определено е
местоживеенето на детето при бащата, а на ищцата са забранени всякакви контакти с
дъщеря й. Била насочена за посещение към специализирана програма за домашни
насилници. Към датата на подаване на исковата молба, гр.д. № 1132/20г.продължава да е
висящо пред РС-Ловеч, като разглеждането продължило 3 месеца и според твърдения на
ищцата няма да приключи още два месеца.Според същата, посоченото гр.д. № 1132/20г. по
описа на РС-Ловеч е с изключително ниска фактическа и правна сложност, а съдът не е
проявил изискваната от него и очаквана експедитивност и активност. Твърди се
процесуално бездействие, свързано с необходимостта още с насрочване на делото да бъдат
предприети действия за събиране на доказателства в проведеното първо съдебно заседание.
Съдът е създавал необосновани пречки на страните за събиране на доказателства, като не
били разглеждани или били отхвърляни без мотиви подадени от страна на ищцата-ответница
в производството, молби за изменение / отмяна на наложените мерки за защита.
Ангажираните от Д. двама свидетели при режим на довеждане не са били разпитани в три
поредни заседания, а посочен от нея полицейски служител от РУ-Угърчин не е бил
надлежно призован за едно от заседанията, а след това, макар и да се явявал, не бил
разпитан.В третото поред съдебно заседание ход на делото не е бил даден поради
неоснователно уважаване молба на пълномощника на молителя за отлагане на делото
поради личен ангажимент и молба с твърдения, че се е поставила под карантина заради
съмнения за заразяване с Ковид-19, при положение, че Ч. лично се бил явил по делото.
Страната Д. и нейните процесуални представители са предприели всички дължими действия
за ускоряване на производството по гр.д. № 1132/2020г. по описа на РС-Ловеч.От
нарушаване на правото за разглеждане и решаване на посоченото производство в разумен
срок, ищцата е понесла като родител неимуществени вреди, изразяващи се в лишаване от
контакт с дъщеря й С.. Стресът от раздялата с малолетното й дете довел, според твърденията
в ИМ, до сриване на психическото и физическото й здраве - ищцата престанала да се храни,
сънят й станал силно нарушен, което се отразило върху годността й да изпълнява
служебните си задължения.
Петитумът на исковата молба е съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че е налице нарушение на ЕКЗПЧОС – нарушаване на
3
правото на ищцата за разглеждане на производство по гр.д.№1132/2020г. на ЛРС в разумен
срок и да бъде осъден Районен съд гр.Ловеч да й заплати сума в размер на 8 000 (осем
хиляди) лева за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото за
разглеждане на производството по гр.д. № 1132/20г. в разумен срок, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на иска до окончателно изплащане на
сумата. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са изплатени на
ответника- Районен съд-Ловеч и на Районна прокуратура-Ловеч, тъй като съгласно чл.10 от
ЗОДОВ, делата по този закон се разглеждат задължително с участие на прокурор.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Районен съд-гр.Ловеч, е подал
писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния представител по закон - И.Ф.
Председател М.Ш.. В него се изразява становище за допустимост , но неоснователност на
предявения иск, като се излагат съображения за липса на фактическите предпоставки по
чл.2б от ЗОДОВ.
Районна прокуратура -гр.Ловеч не е представила отговор и не е взела
становище по иска.
По делото са проведени две открити съдебни заседания -
на17.03.2021г. и на 11.05.2021г.
Ищцата е участвала лично и чрез пълномощник – адв. Т. Г. от САК.
Последният в устните и писмени изявления, вкл. и представената писмена защита, поддържа
иска и моли да бъде уважен, като излага подробни съображения.
Ответникът Районен съд-Ловеч не е участвал с процесуален
представител, но чрез писмени становища, вкл. и писмени бележки, представени в хода на
съдебните прения, оспорва изцяло предявения иск и предлага да бъде отхвърлен.
Участващият в съдебното производство прокурор от Районна
прокуратура-гр.Троян, е изразил становище за неоснователност на иска.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е
копие на гр.д.№1132/2020г. по описа на Районен съд-Ловеч и са приети два броя съдебно-
психологични експертизи – съответно за ищцата В.Д. и за малолетното дете С. Ч.а.
Граждански състав на Троянски районен съд, се е произнесъл с
обжалваното съдебно Решение №260082/11.06.2021г., с което е отхвърли изцяло иска за
обезщетение по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ, като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед нормативните
критерии, предвидени в разпоредбата на чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ, гр.д.№1132/2020г. по описа
на РС-Ловеч, по което ищцата В.Д. е била е било разгледано в разумен срок, поради което
нейното право по чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС, за разглеждане на делото в разумен срок не е
нарушено и не съществува пряка причинна връзка между негативните й изживявания и
продължителността на производството по делото.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
4
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
Следва да се посочи, че решението е допустимо, тъй като е
постановено по допустим иск с правно основание по чл.2б,ал.1,ал.1 от ЗОДОВ –
обезщетение за вреди от нарушаване правото по чл.6,§2 от КЗПЧОС(Конвенцията) по
висящо производство. Допустимостта на този иск не е обусловена от абсолютните
процесуални предпоставки на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ – изчерпване на административната
процедура за обезщетение на вредите по ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи
правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция.Затова въззивният съд, при условията на чл.272 от ГПК препраща
към тях, без да счита за необходимо да ги преповтаря във същия вид.
Съгласно чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,§1 от Конвенцията. Съгласно ал.2, при
разглеждането на иска, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и
на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване
на спора.
Какви са данните в случая?
Производството по гр.д.№1132/2020г. по описа на РС-Ловеч е
образувано на 07.08.2020г. по молба за защита от домашно насилие, предявена от
неучастващо в настоящето производство лице – Г.С.Ч. от гр.Ловеч – лично и като законен
представител на малолетната С. Г.Ч.а, срещу В. Д.Д. – въззивна жалбоподателка
понастоящем. На същата дата съдът е издал съдебна заповед за везабавна защита. С
Определение №902/07.08.2020г. е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 27.08.2020г.
(л.19 от делото). Насроченото съдебно заседание е проведено, с обширно определение съдът
се е произнесъл по многобройните доказателствени искания на страните и с оглед
събирането на допуснатите доказателства е отложил делото за -07.10.2020г.(л.54-л.59)С
определението съдът е изискал писмени доказателства от различни административни органи
и е предоставил възможност на страните да поставят допълнителни въпроси към
назначената съдебно-психологична експертиза, което същите са сторили в периода между
5
съдебните заседания.
На 15.09.2020г., настоящата въззивница, в качеството й на ответник
по гр.д.№113282020г. на ЛРС, е подала молба, регистрирана с Вх.№8080/15.09.2020г., с
която е направила отвод на назначеното в.л.- психолог - К.Н.Н.. С Определение, изписано
под формата на резолюция от същата дата, съдът е отстранил в.л К.Н. и е назначил за в.л.
А.А. (л.141) На 29.09.2020г., новоназначеното в.л. е подала молба, регистрирана с Вх.
№8277/29.09.2020г., с която уведомява съда, че с оглед поставената задача експертизата
следва да бъде разширена, както и че не насрочената дата 07.10.2020г. не може да се яви в
съдебно заседание, поради ангажираност в друг съд. Насроченото о.с.з. з 07.10.2020г. е
проведено, но делото е отложено за 12.11.2020г., поради неизготвена експертиза. С
определението, постановено по делото, съдът се е произнесъл по направените
доказателствени искания, допуснал е комплексна съдебна-психолого-психиатрична
експертиза, предоставил е възможност на страните за поставяне на допълнителни въпроси
към експертизата. По искане на молителя съдът е допуснат едновременен разпит на всички
свидетели в следващо с.з.(л.224-л.229)
С молба, регистрирана с Вх.№8415/2610.2020г., страната В.Д. е
уведомила съда, че е поискала проверка на делото от ВСС и е направила искане съдията-
докладчик да се отстрани от разглеждане на същата. Върху нея съдът е поставил резолюция,
че ще се произнесе след изслушване на другата страна(л.243).
Страната В.Д. е подала и молба за определяне на срок за
бавност(л.254)
Изготвената комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза е представена по делото с вх.№8476/11.11.2020г.(л.283 и сл.)
С определение, постановено в о.с.з. на 12.11.2020г. делото е
отложено за 25.11.2020г, поради непредставяне в срок на заключението, което е постъпило в
съда предходния ден. Освен това от страна на ищеца е направено искане за възможност да
организира защитата си, тъй като съгласно удостоверение, издадено от РЗИ, неговият
пълномощник – адв.Бекярска е поставена под карантина.(л.342-л.344)
На 13.11.2020г., настоящата въззивна жалбоподателка е предявила
иск с правно основание чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ и цена 8000лв. – за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото за разглеждане и решаване в
разумен срок на висящо гр.д. № 1132/2020г по описа на Ловешкия районен съд., по който е
постановено обжалваното решение.(ИМ се намира в приложеното гр.д.№1909/2020г. на
ЛРС).
В съдебно заседание, проведено на 25.11.2020г. са разпитани
свидетели. Делото е отложено за 30.12.2020г,поради неявяване на едно от вещите лица и
данни, че същото е поставено под карантина. На 30.12.2020г. не е даден ход на делото
поради неявяване на вещо лице и делото е насрочено за 18.01.2021г. В това поредно
открито заседание е изслушано заключението на вещите лица по допусната комплексна
6
експертиза и делото е обявено за решаване. Решението е обявено четири дни по-късно - на
22.01.2021 г. и копие от същото е приложен на л.45 и сл. от първоинстанционното гр.д.
№1027/2020г. на РС-Троян).
С Определение №69/02.02.2021г. съдът е отхвърлил молбата на
страната В.Д. за поправка на протокол.(л.55 и сл. от първоинстанционното дело)
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба,
която ЛРС е администрирал с Разпореждане №276/05.032021г.(л.59)
От горното е видно, че от образуването на гр.д.№1132/2020г. по
описа на РС-Ловеч (07.08.2020г.) до подаването на иска за обезщетение „за забавено
правосъдие“ с правно основание по чл. 2б,ал.1 от ЗОДОВ( 13.11.2020г), по който е
постановено обжалваното решение, е изминал срок от 3 месеца и пет дни, а от образуване
на делото до постановяване на първоинстанционното решение – 22.01.2021г. – срок от 5
месеца и 15 дни, както е приел РС-Троян.Въззивният съд споделя становището на РС, че
тази продължителност на процеса не е извън рамките на разумния срок за разглеждане на
конкретното производство по ЗДДН и общо забавяне на процеса не е допуснато. Обратно –
в деня на образуването, делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. в оптимално кратък срок
по време на съдебната ваканция – 27.08.2020г. Делото е отлагано с оглед събиране на
допуснатите доказателства, като периодите между отделните съдебни заседания са кратки.
С оглед максималната защита на процесуалните им позиции, съдът е предоставял
възможност на страните с допълнителни молби да поставят задачи на назначената
експертиза. Страните са отправяли множество искания за събиране на доказателства, по
които съдът е произнасял в деня на постъпването им.
Изключително важно е да се отбележи, че производството по делото
е проведено в рамките на обявената в страната извънредна епидемична обстановка във
връзка с COVID-19, което конкретно е повлияло върху хода му, тъй като делото е отлагано
два пъти поради поставянето под карантина на процесуалния представител на молителя и
заболяването на едно от вещите лица от COVID-19.При разглеждането на делото съдът е
бил длъжен да съблюдава приетите с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен
съвет Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия, в частност т. II.6,
при обезпечаване баланса между общественото здраве, правата и интересите на страните и
принципа за разумен срок при разглеждане на делото, отразени в Протокол № 15/12.05.2020
г., изменени и допълнени по протокол № 16/19.05.2020, изм. и доп. по протокол №
17/02.06.2020 г.,изм. и доп. по протокол № 39/10.11.2020 г., изм. и доп. по протокол
40/17.11.2020 г.
Въззивният съд също счита за неоснователно твърдението на
въззивната жалбоподателка, поддържано и в първата инстанция, че произвозството пред
РС-Ловеч не е приключило с постановяване на решението от 22.01.2021г., а едва на
28.04.2021г. – Преди всичко настоящият съдебен състав не установи исковата претенция да
е изменена по реда на чл.214 от ГПК чрез включване на периода до изпращане на въззивната
жалба на въззивния съд. Освен това не са представени доказателства кога въззивната жалба
7
е изпратена на въззивния съд, нито са изложени твърдения, че администрирането й е
продължило по-дълго от необходимия за това срок.Правилно РС е посочил, че
производството пред съда приключва с постановяване на краен съдебен акт, какъвто в
случая е съдебно решение по същество на спора, а въззивната жалба създава висящност на
делото пред по-горния съд.
Правилно РС-Троян е счел за неоснователни твърденията на ищцата,
че производството по гр.д.№1132/2020г. на РС-Ловеч, образувано по молба с правно
основание по ЗЗНД, не съставлява фактическа и правна сложност. Въззивният съд посочва,
че фактическата и правна сложност се определя не само от правното основание на иска като
нормативен текст, а от фактическите твърдения на страните, от вида и обема на сочените и
допуснати доказателства и средствата за тяхното събиране. От приложеното дело е видно,
че дори от външна страна същото е с голям физически обем. Страните са ангажирани
множество доказателства, които съдът е допуснал и е следвало да събере. При положение, че
молителят е представил като доказателство декларация по чл.9 от ЗЗДН, в тежест на
ответника, т.е. на настоящата въззивница е да обори твърдените обстоятелства, което се
извършва с всички доказателства по ГПК, а ЛРС е предоставил тази възможност. В
конкретния случай не може да се приеме, че делото е с ниска фактическа и правна
сложност, тъй като от материалите по него се установява обратното – значително усложнен
казус по ЗЗДН.
Вярно е, че много производства по ЗЗДН приключват в кратки
срокове, например в рамките на едно съдебно заседание. В случая обаче казусът е усложнен
по съображенията, изложени по-горе, а производството по делото е проведено в извънредна
епидемична обстановка.
Правилно съдът е приел, че поведението на страните и останалите
участници в процеса е повлияло върху продължителността на производството, тъй като
делото е отлагано поради карантиниране на пълномощник и заболяване на вещо лице.
Поради отвод на в.л. от страна на ответницата заключението не е изготвено своевременно.
Поради недоведен свидетел от молителя, делото е отложено.Заключението на комплексната
експертиза не е представено в законния срок преди съдебното заседание.
От доказателствата по делото обаче не се установява бездействие на
съда и безпричинно отлагане на делото. Например, на 12.11.2020г. съдът е отложил делото
не само по молба на молителя с оглед отсъствието на пълномощника му, както се твърди в
ИМ, но и поради направено възражение, че експертизата не е представена в законния срок
преди с.з. Съдът е насрочвал делото в кратки срокове, включително и по време на съдебната
ваканция (27.08.2020г.) и в присъствен ден, но през Коледно-Новогодишните празници –
30.12.2020г.
Настъпили ли са вреди за ищцата, понастоящем въззивница, за които
й се следва обезщетение по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ? – Както беше посочено, за да се уважи
иск по чл. 2б от ЗОДОВ е необходимо да се установи, че съответното производство е
разгледано в срок, който надвишава разумния такъв за разглеждане на делото, в резултат на
8
което на ищеца са причинени вреди, които са закономерна последица от продължителното
разглеждане на делото. Пред вид изложеното по-горе, въззивният съд споделя становището
на първоинстанционния, че с оглед критериите на чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ, не е налице
забавяне разглеждането на гр.д.№1132/2020г. на РС-Ловеч и решаването му в разумен срок.
Това е достатъчно за да се приеме, че искът за обезщетение е неоснователен. От събраните
гласни доказателства и заключението на съдебно-психологическата експертиза се
установява, че по време на производството същата е имала силни негативни изживявания.
Съдът обаче намира, че не е установена пряка причинно-следствена връзка между
продължителността на производството по ЗЗДН, по което същата е ответник и неприятните
изживявания. Последните са предизвикани от множество други фактори и обстоятелства:
Например от ограниченията в заповедта за незабавна защита,мерките за защита приложени
срещу нея след произнасянето на съда, многобройните други дела, свързани с отношения
между нея, молителя и малолетното дете и пр.
С оглед горните фактически и правни съображения, искът по
чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ, предявен от ищцата В.Д.( понастоящем въззивна жалбоподателка)
срещу ответника РС-Ловеч, за допуснато „забавено правосъдие“ по гр.д.№1132/2020г по
описа на същия съд, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел
Троянският районен съд в обжалваното решение.
Въззивният съд, достига до фактически и правни изводи, които са
идентични с тези на първоинстанционния, споделяйки мотивите му при условията на чл.272
от ГПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по
съображенията, изложени по-горе. Същите са били направени и пред първата инстанция,
обсъдени на в обжалваното решение и изводите се споделят от въззивния съд. Независимо
от това, съдът отново разглежда същите, като приема следното:
Няма основание да се приеме, че производството пред РС-Ловеч е
продължило до 28.04.2021г., при положение, че е приключило със съдебно решение по
същество на спора, постановено на 22.01.2021г. Съдът не установи да е допуснато
изменение на иска при условията на чл.214 от ГПК, чрез удължаване на периода на
забавяне приключването на делото. Тъй като искът е предявен за обезщетение за вреди по
висящо производство, съгласно чл.2б,ал.3 от ЗОДОВ, ищцата може да предяви иск за
обезщетение и след приключване на производството.
Вярно е, че може да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ
срещу няколко субекта, но само, когато същите са посочени като ответници по исковата
молба и са участвали в производството по делото, а в случая искът е предявен само срещу
РС-Ловеч и същият може да отговаря за вреди само до приключване на делото пред него.
Без значение за изхода на делото е обстоятелството дали отговора на
исковата молба е подаден в срок, тъй като видно от мотивите на обжалваното решение,
искът е отхвърлен не защото ответникът е оборил твърденията, изложени в исковата молба,
9
а защото ищцата не ги е доказала.
Въззивният съд не присъжда разноски в полза на въззивамия, тъй
като такива не са доказани.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр.чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №260082/11.06.2021г.,
постановено по гр.д.№1027/2020г. по описа на Районен съд-Троян.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-месечен срок от връчване на страните `.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10