Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Силистра

Съдебното производството е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД - Варна срещу Заповед № ДК-19-СС-1 от 27.03.2024 г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол (РДНСК) - Силистра, с която е наложена обезпечителна мярка „Забрана достъпа и ползването на строеж „Въздушна мрежа ниско напрежение (НН) от съществуващ стоманобетонов стълб до друг стоманобетонов стълб (СБС) с обща дължина на трасето от 70 метра, върху имот публична общинска собственост, находящ се в гр. Силистра, [улица]ПИ 66425.501.8636 по КК и КР на гр. Силистра.Със заповедта се забранява и захранването на обекта с електрическа енергия.

С жалбата се твърди, че не е изпълнен „строеж“ по смисъла на § 5 т.38 ДР ЗУТ, защото бил налице текущ ремонт при условията на чл.151 ал.1 т. 2 ЗУТ, за който не се изисквали строителни книжа. Това било така,тъй –като както трасето, така и техническите характеристики на мрежата били непроменени. Оспорва се категорията на обекта. В обобщение се поддържа наличие на отменителните основания по чл.146,т.3, т.4 и т.5 АПК във връзка с чл. 178,ал.5 и чл. чл. 178,ал.1 от ЗУТ, чл. 222,ал.1,т.6 и т.7 от ЗУТ, поради което се моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Силистра, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Д. К., оспорва жалбата, считайки атакуваната заповед за съответна на фактите по делото и закона.В съдебно заседание и с подробна писмена защита, поддържа, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган; в изискуемата от закона форма,при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и съобразно целта на закона.

Счита се, че процесният строеж представлявал част от мрежа "ниско напрежение", т. е. обща разпределителна мрежа на техническата инфраструктура, по дефиницията от § 5, т. 32 ДР ЗУТ и правилно бил квалифициран като "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Последният бил извършен без изискуемите строителни книжа (арг. от чл. 64, ал. 4 ЗУТ) и се ползвал неправомерно от оспорващото дружество, без да е въведен в експлоатация, съгласно чл. 177 ЗУТ от компетентния орган. Възразява се срещу тезата на жалбоподателя, че бил извършен текущ ремонт на част от преносната мрежа,позовавайки се и на събраните по делото доказателства съдебно-техническата експертиза и сключените договори на жалбоподателя с конкретните потребители, спрямо които „Електроразпределение Север“ АД се е задължило да изгради въздушна мрежа НН чрез изтегляне на усукан изолиран проводник. Твърди се, че след като е изградена част от външна енергоснабдителна мрежа (в посочения участък) по смисъла на чл. 89, ал. 2 ЗУТ, за която се изискват строителни книжа, то същата е следвало да бъде въведена в експлоатация от съответния компетентен орган (в случая по чл. 177, ал. 2 ЗУТ) преди фактическото й ползване и, след като това не било направено, пряко била нарушена забраната от чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. По тези съображения се моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 228 от Закона за устройство на територията и чл. 145 и следв. от административно-процесуалния кодекс. Съдът, като обсъди изложените от жалбоподателя доводи и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт,подлежащ на съдебен контрол; от активно легитимирано лице (адресат на оспорената заповед); в законоустановения срок с чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ДК-19-СС-1/27.03.2024 г., издадена от началника на РДНСК-Силистра, с която на основание чл. 178, ал. 5, във вр. с ал. 1 и с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, е забранен достъпът и ползването на строеж: "Мрежа НН“ с приблизителна обща дължина на трасето 70.00м. ,находящ се в ПИ 66425.501.8636 по КККР на Силистра, който се ползва в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ - преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ.

От административната преписка се установява, че на 06.02.2024 г. и на 14.02.2024 г. длъжностни лица към РДНСК Силистра са извършили проверка на място и по документи на обект, находящ се в ПИ 66425.501.8636 по КККР на Силистра – публична общинска собственост. Комисията е устновила, че посоченият обект представлява„въздушна мрежа ниско напрежение (НН) от съществуващ стоманобетонов стълб (СБС) до друг стоманобетонов стълб (СБС) с обща дължина на трасето от 70 метра и притежава характеристики на строеж.

Към преписката са приобщени: становище за присъединяване на обект на клиент с изх. № от 27.10.2021 г. за предоставена мощност 25 kW и присъединена такава от 29 kW , трифазно захранване на потребител – жилищна сграда в гр.Силистра, [улица]; договор за присъединяване на обект на клиент от 07.12.2021 (л.46 ) г.,декларация от служители на жалбоподателя, че въздушната мрежа е изпълнена и е собственост на „Електроразпределеншие Север“ АД, , извлечение от счетоводна книга за инвентаризация. Видно от същите оспорващото дружество е поело и изпълнило следните задължения: да изгради въздушна мрежа ниско напрежение към трафопост „Сградостроително училище“-Силистра от СБС № 2 до СБС , находящ се приблизително до имота на клиента, чрез изтегляне на усукан изолиран проводник и да монтира средство за търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна апаратура в електромерно табло 1Т.Всички поети ангажименти, към момента на проверката, са били изпълнени съгласно констатациите на длъжностните лица.

Съставените констативни протоколи (КП) № 1/06.02.2024 г. (л. 18), както и от 14.02.2024 г. (л.32) са официални документи съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и съставляват доказателство за извършените от длъжностните лица на РДНСК-Силистра и пред тях действия, каквито са описаните установителни такива. В тях е удостоверено, че е изпълнена мрежа НН, захранена от трафопост , чрез изтегляне на усукан изолиран проводник (УИП) от стоманобетонен стълб (СБС) № 1 до друг СБС, находящ се до клиент на жалбоподателя с приблизителна дължина на трасето 70 метра. Мрежата завършва в електромерно табло 1Т. Монтирано е средства за търговско измерване (електромер) , което се ползва, видно от установените показания насъщото, захранващо жилищната сграда по [улица].

По дефиниция, "техническа инфраструктура" и "общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура", съгласно § 5, т. 31 и т. 32 ДР ЗУТ са съоръженията и линейните инженерни мрежи на електроснабдяването до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. На тази база е формирано установяване, че описаната и изпълнена мрежа НН, представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура и същата е квалифицирана като строеж от трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 б. "б" ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Обн. ДВ, бр. 72/03 г., посл. изм. ДВ, бр. 56/17 г.).

С Констативните протоколи е прието, че строежът е извършен от "ЕРП Север"АД , съгласно цитираните по-горе документи и се ползва (към датата на проверката), предвид установените показания на електромера.

Въз основа на Констативните протоколи и съгласно чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е съставен Констативен акт №СС-23-2/15.02.2024 г., надлежно връчен на жалбоподателя на 20.02.2024 г. (л. 36), срещу който не е подадено възражение. Със същия е прието, че процесният строеж (описан по идентичен начин в КП) е изпълнен от "ЕРП Север"АД гр. Варна без строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ, като същият е завършен и се ползва от "ЕРП Север"АД въпреки забраната от чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Изрично е указано, че е започнало административно производство, по реда на чл. 178, ал. 5 ЗУТ за забрана ползването на строежа, както и възможността да бъдат подадени писмени възражения срещу обективираните в КА установявания на длъжностните лица, каквито не са подадени. Потвърдена е квалификацията на строежа по чл. 137, ал. 1, т. 3 б. "б" ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 Наредба № 1/03 г. - трета категория.

На 27.03.2024 г. ответният орган, действащ в условията на делегирана компетентност, съгласно чл. 178, ал. 5 ЗУТ и Заповед №РД-13-298/27.09.23 г. на началника на ДНСК-София (л. 56), според чиито т. 8 и т. 9 началникът на РДНСК е оправомощен да издава заповеди от процесния по делото вид, е издал оспорената Заповед №ДК-19-СС-1, забраняваща достъпа и ползването на процесния строеж: "Мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 70. 00м. в ПИ 66425.501.8636 по КК и КР на гр. Силистра, както и захранването с електрическа енергия на строежа.

Във връзка с главното възражение на жалбоподателя за извършен текущ ремонт в процесния участък по делото е приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, според чието заключение

Предмет на експертизата е строеж „Въздушна мрежа НН от съществуващ стоманобетонов стълб /СБС/ до СБС с приблизителни координати 44°06’59.6“N 27°16^,06.7^,Е, находящ се по [улица] ПИ с идентификатор 66425.501.8636 по КК и КР на гр. Силистра, община Силистра, област Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-66/ 22.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

Линейният обект представлява усукан проводник, окачен на 5 /пет/ стоманобетонови стълба /4 междустълбия/.

Началото на трасето се намира на стоманобетонов стълб СБС с №6/№2, намиращ се на до кръстовището на [улица]и [улица].

Трасето е разположено в протежение на част от [улица]с ПИ с идентификатор 66425.501.8636, разположено между пет стоманобетонови стълба /четири разстояния между тях/.

Край на трасето - завършва в Ел. табло, намиращо се в близост до имот с ПИ с идентификатор 66425.501.123.

Дължината на трасето, измерена по хоризонтал /без да са отчетени провисвания, усуквания и вертикал по стоманобетонов стълб/ е в рамките на 70,30 м.

Вид на кабела - Кабел от изолирани усукани проводници;

Трасето на кабела е изградено върху вече съществуващи стоманобетонни стълбове, върху които съществуват и други трасета на електропроводи.

Няма промяна на трасето на стоманобетоновите стълбове.

В Жалба на „Електроразпределение Север“ АД - Варна се твърди, че извършените дейности по изграждане на въпросното трасе са: Подмяна на кабел АС 35 мм² с кабел от усукани изолирани проводници (УИП) 35мм².

Към материалите по делото няма представени документи, указващи характеристиките на двата вида кабели, които са част от извършените дейности - демонтиран (АС - 35мм²) и изтеглен (УИП - 35мм²) проводник.

След извършено проучване на двата посочени типа/вида кабели, относно техните характеристики би могло да се заключи, че:

Проводници тип АС-35 - представляват неизолирани алуминиево-стоманени проводници с усукани алуминиеви жила, централен носещ елемент от тел или стоманено поцинковано въже. Предназначени за пренос на електрическа енергия в мрежи за въздушно окачване в линии до 400kV.

S Проводници тип АС имат област на приложение - Въздушни линии Ниско напрежение (НЩ и Средно напрежение (Ср. Н)

S Външен диаметър - 8,40 +/- 0,1 мм ^ Изчислено сечение - 43,11мм²

Усукани проводници - Представляват проводници, предназначени за

изграждане (в комплект със специална кабелна арматура и съединители) на външни въздушни линии за пренасяне и разпределение на ел. енергия в мрежи ниско напрежение (НН) Uo/U до 0.6/1 kV, Проводници тип Усукани проводници имат област на приложение S Въздушни линии Ниско напрежение (НН).

S Сечение на проводника - 54,6 мм²

Двата типа проводници са посочени с един и същ диаметър на жила/проводници (35 мм²). Представляват различни видове, като проводници, но изпълняваната функция е една и съща, а именно - пренасяне и разпределение на ел. енергия в мрежи Ниско напрежение (НН).

Считам, че независимо от отделни различия в специфичните технически характеристики на двата вида кабели, областта (обхвата) им на приложение се припокрива - подходящи са за използване при Ниско напрежение (НН).

Предвид това експертът счита, че техническите характеристики на съществуващата мрежа „Ниско напрежение“ не са промени.

Вещото лице излага и съображения, че не е възможно да се определи дали при замяната на двата вида кабели (АС - 35 мм² и УИП - 35 мм²) трасето се променя, предвид това, че към делото няма представени документи, които да доказват наличието, трасето и разположението на цитирания кабел АС -35 мм², преди неговото демонтиране (начало, край, брой стълбове и междустълбия, по които е бил разположен, както и други специфични фактори, определящи трасето на кабела).

Съгласно Чл. 2. (1) от „НАРЕДБА № Е-РД-04-3 ОТ 23 МАЙ 2024 г. за съдържанието, условията и реда за създаване и поддържане на специализираните карти и регистри на енергийните обекти, собственост на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи, както и на хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия „операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи в съответствие със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) създават и поддържат специализирани карти и регистри на енергийните обекти, които са тяхна собственост и са разположени в лицензионната им територия.“

Към документите, приложени в делото няма приложени специализирани карти, и/или регистри, указващи разположението на кабел АС - 35мм2, съгласно изискванията и разпоредбите на цитираната Наредба.

Предвид това вещото лице счита че с така представените документи е трудно да се извърши съпоставка на трасето на кабел АС - 35 мм² с това на УИП - 35 мм², както и да се определи, дали има изменение на трасето.

Стъпвайки на цитираните разпоредби и тълкувания, както и на приложените документи, доказателства и извършения оглед на място, е формиран извод, че това, което е изпълнено е ЕЛЕКТРОПРОВОД и обектът е трeта категория.

При така установените факти настоящият състав приема, че процесният обект е строеж съгласно § 5,т.38 ДР ЗУТ, тъй като представлява мрежа "ниско напрежение" и съоръжения на техническата инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗУТ, състояща се от преносни проводи (изтеглен от трафопост усукан изолиран проводник с дължина от 70 метра и окачен въздушно по СБС, завършващ в електромерно табло 1Т. По хипотеза, "общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура" (в случая на електроснабдяването), са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, вкл. разпределителни устройства (арг. § 5, т. 32 ДР ЗУТ). Така дефинирани базовите понятия в процеса са идентични с легалните определения от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който "електро-разпределителна мрежа" (§ 1, т. 22 ДР ЗЕ) е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, което служи за разпределение на електрическа енергия, като с т. 20 и т. 21 на същия § 1 ДР ЗЕ са дефинирани понятията "електропреносна мрежа" и "електропроводи", какъвто несъмнено е изтегленият УИП в процесния по делото строеж.

В този контекст преценено като основателно е позоваването на ответния орган (в писмената защита) на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Обн. ДВ, бр. 31/14 г., отменена с ДВ, бр. 28/02.04.24 г.), издадена по законовата делегация от чл. 116, ал. 7 ЗЕ, която е част от действащото право към периода на извършване на процесния строеж и неговото ползване от жалбоподателя. Съобразно чл. 142, ал. 1 АПК към момента на издаване на оспорения административен акт действа Наредба № 6/28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Обн. ДВ, бр. 28/02.04.2024 г.). Съгласно чл. 28 от Наредба № 6/2014 г. границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определят от начина на присъединяване. Когато електрическата енергия се доставя от съоръжения на електро-разпределителна мрежа на ниво "ниско напрежение", границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи (чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6/2024 г. е идентичен с чл. 28 от Наредба № 6/2014 г.). Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 6/14 г. предоставената мощност, нивото на напрежение на приемниците на клиента и броят на фазите определят техническите параметри, по които съответният мрежови оператор извършва избор на средствата за търговско измерване, както и избор на комутационната и защитна техника. По същия начин е регламентиран въпросът с "техническите параметри", който е с правно значение по делото в контекста на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, в чл. 40, ал. 2 от Наредба № 6/2024 г. Не се установява съдържателно различие и в дефинирането на понятието "съоръжения за присъединяване" с т. 14 на § 1 от ДР на Наредба № 6/14 г. и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 6/2024 г.

Горният анализ правилно е извършен от ответния орган с оглед определянето на възложителя на строежа (арг. чл. 161 ЗУТ) и неговия изпълнител (чл. 163 ЗУТ), съгласно регламентацията от чл. 64, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, уреждаща сервитутните права на мрежовите оператори и тяхното упражняване съобразно техническите изисквания от Наредба №РД-02-20-1/12.06.18 г. (Обн. ДВ, бр. 53/18 г.) - пряко кореспондираща с изискванията от ЗУТ и по-конкретно с чл. 89, ал. 2 ЗУТ, разпореждащ, че строителството на външните енергоснабдителни мрежи се извършва съгласно чл. 74 и по одобрени строителни книжа. А съгласно чл. 64, ал. 3 ЗУТ проводите и съоръженията на техническата инфраструктура (в т. ч. на електроснабдяването), се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества (каквото е оспорващото), освен ако в специален закон е предвидено друго, каквото в случая няма. А според ал. 4 на същия чл. 64 ЗУТ, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура, се извършват по общия ред, определен в този закон, т. е. съобразно чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. А щом всичко това е така, то следва, че строеж от вида на процесния по делото, подлежи и на въвеждане в експлоатация, съгласно режима от чл. 177 ЗУТ, от органа по ал. 2 на същия член, като неизпълнението на това правило е пряко нарушение на забраната от чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Следователно, налице са материалните предпоставки обосноваващи разпоредената с оспорената Заповед №ДК-19-СС-3/15.05.2024 г. забрана на достъпа и ползването на процесния строеж.

По правило, когато се налага изграждане на нов електропровод (в случая успореден/паралелен на съществуващ такъв) от трафопост, по улица до строеж на клиент-заявител, към който могат да се присъединят и други потребители, електропроводът представлява част от нова разпределителна или преносна техническа инфраструктура и следва да се категоризира от първа до трета категория, по реда на чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1/2003 г., както правилно е процедирал ответният орган. Електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяването към преносната или разпределителната мрежа след границата на собственост с потребителя или производителя (фотоволтаична електроцентрала, например, или друго от § 1, т. 8 ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници), се извършват от съответния мрежови оператор и са негова собственост, външни ел. захранвания, представляващи електропроводи НН (ниско напрежение) след границата на собственост на ел. съоръжения на производителя/потребителя, които са част от разпределителните мрежи, собственост на електроразпределителните дружества, са строежи трета категория и същите подлежат на въвеждане в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Изцяло в такъв смисъл е приложеното становище на ДНСК (л. 52), а то следва като извод неизбежно от обсъдената по-горе правна рамка.

В този контекст, като неоснователно, следва да бъде отклонено възражението на жалбоподателя, че е извършен текущ ремонт от съществуващ СБС (стоманобетонен стълб) № 1 чрез подмяна на изолиран проводник, окачен въздушно на съществуващи СБС с приблизителна дължина на трасето от 70. 00 метра , завършващ в електромерно табло, монтирано и оборудвано със средства за търговско измерване, част от въздушна мрежа "ниско напрежение" с цел гарантиране нормалното функциониране на обекта (има се предвид обекта на клиента, поискал присъединяване към мрежата). Не било променено трасето на въздушната мрежа; нямало изместване на стълбове, които са били на място от 1951 г. В тази връзка се поддържа, че мрежата "ниско напрежение" е съществувала, вкл. в процесния й участък и, за възстановяването й, бил извършен текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа, а още по-малко е приложим режимът от чл. 177- чл. 178 ЗУТ, което сочело на липса на основание изобщо на административния акт.

Ответният орган изрично е обсъдил в мотивите на оспорената заповед приложението на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, приемайки, че такава хипотеза в случая не е налице. Позовавайки се на фактическите установявания в Констативен протокол, съставен от длъжностни лица в РДНСК-Силистра, е приел, че строителството на паралелен клон "ниско напрежение" от въздушно усукан изолиран проводник, окачен по съществуващата стълбова мрежа, е строеж от трета категория, което е обосновало и последващите му заключения относно незаконността и неправомерността на ползването на същия от жалбоподателя. Така формираните изводи са съответни на установените факти по делото и обсъдените по-горе нормативни регулации, което сочи на материална законосъобразност на оспорената заповед.

В обобщение, настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид установената трета категория на строежа, с оглед на която компетентността за издаване на заповед от процесния вид, е на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице, каквото е началникът на РДНСК-Силистра, както бе обсъдено по-горе.

Спазена е изискуемата форма (мотивирана заповед) от чл. 178, ал. 5 ЗУТ, като са изложени фактически и правни основания за издаването й. Коментираното вече производство, е проведено при спазване изискванията на специалния ЗУТ, като констативните протоколи и КА №СС-23-2/15.02.2024 г. са надлежно връчвани на жалбоподателя, гарантирайки пълноценното му участие в административния процес. Ето защо се приема, че преди издаване на заповедта, органът е изпълнил задълженията си от чл. 35 и чл. 36 АПК (обратно на оплакването на жалбоподателя), във връзка с принципа за истинност от чл. 7 АПК, като при извършената проверка на място и по документи относно законността на строежа и неговото ползване, е изяснил правно-значимите факти и обстоятелства, рефериращи към състава на чл. 178, ал. 1 ЗУТ.

Както бе обсъдено по-горе, строежът по заповедта не представлява "текущ ремонт" и е подлежал на общо основание на въвеждане в експлоатация. Спорният по делото въпрос е за законността на строежа и неговото ползване извън регламента от чл. 177- чл. 178 ЗУТ, за чието разрешаване, сервитутът по чл. 64 ЗЕ, не създава законен статут върху строежа от гледна точка на изискванията по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, съответно чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Наличието на сервитутно право не изключва изискването от чл. 148 ЗУТ, като издаването на разрешение за строеж се изисква във всички случаи извън тези по чл. 151 ЗУТ, независимо дали възложителят е собственик на имота, в който е изграден строежът, лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот, или лице, което има вещно право да строи по силата на специален закон (какъвто е настоящият случай), без изричното съгласие на собственика на имота, съгласно чл. 161 ЗУТ. Строежът не може да бъде определен и като "търпим" по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, а още по-малко по § 16 ПР ЗУТ, предвид безспорно установеното време на неговото извършване. Следователно, предпоставките за забрана на достъпа и ползването му са изпълнени, което сочи на правилно приложение на материалния закон.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като забраната за ползването му е пряко предвидена последица в разпоредбите на чл. 225 и чл. 178 ЗУТ. Упражненото от ответника публично субективно право е за защита на обществения интерес, който е установен в закона.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл. 168, ал. 1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената Заповед № ДК-19-СС-1/27.03.2024 г. на началника на РДНСК Силистра, като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде оставена в сила.

При този изход на процеса, на ответната администрация се дължат съдебни разноски, при условията на чл. 143, ал. 3 АПК.

Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Дирекцията за национален строителен контрол, по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК и § 1, т. 6 ДР АПК. ДНСК е юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл. 221, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 2 от Устройствения правилник на ДНСК (Обн. ДВ, бр. 42/19 г.) Размерът им е определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ, бр. 5/06 г., посл. изм. ДВ, бр. 74/21 г.)като в случая такова следва да бъде присъдено в размер на 200 лева, воден от което и на основание чл. 172, ал. 2 пр. "посл. АПК, във връзка с чл. 219 и чл. 215, ал. 1 ЗУТ, Административният съд гр. Силистра

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Електроразпределение Север"АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Е, против Заповед №ДК-19-СС-1/27.03.2024 г., издадена от началника на РДНСК Силистра, с която на основание чл. 178,ал.1 ЗУТ е забранен достъпът и ползването на строеж: "Мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 70. 00 метра",находящ се в гр. Силистра, [улица]ПИ 66425.501.8636 по КК и КР на гр. Силистра.

ОСЪЖДА "Електроразпределение Север"АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Е да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол, с БУЛСТАТ: ********* и административен адрес: гр. София 1606, [улица], сумата от 200. 00 (Двеста) лева - съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.