РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501524 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 260810/15,03,2021 г., постановено по гр. д. № 19200/2019 г. на
РС Пловдив, „ПРОБАУ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; е осъдено да заплати
на Ю. И. Т. с ЕГН **********; сумата от 1000 лв. (като частична претенция от
40992,36 лв.), представляваща връщане на цена, платена на отпаднало основание -
поради разваляне на договор за строителство, сключен между страните на 21,11,2018 г.,
както и сумата от 1000 лв. (като частична претенция от 15000 лв.), представляваща
неустойка по чл. 28 от посочения по-горе договор за строителство от 21,11,2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба -
25,11,2019 г., до окончателното плащане. Със същото решение са отхвърлени като
неоснователни предявените от „ПРОБАУ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********;
против Ю. И. Т. с ЕГН **********; насрещни искове за заплащане на сумата от 1000
лв. (като частична претенция от общо 15000 лв.), представляваща неустойка по чл. 28
от посочения по-горе договор за строителство от 21,11,2018 г., както и за заплащане на
сумата от 1000 лв. (като частична претенция от общо 10337,02 лв.), представляваща
дължимо възнаграждение за извършени допълнителни СМР, описани в акт № 3/2019 г.
С въззивна жалба от „ПРОБАУ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********;
1
посоченото по-горе решение се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност
поради необоснованост и противоречие с материалния закон. На това основание от
въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да отхвърли първоначално
предявените от Ю. И. Т. с ЕГН **********; искове, както и да уважи насрещните
искове, предявени от дружеството-жалбоподател.
Ответникът по жалбата Ю. И. Т. с ЕГН **********; изразява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по искове молба от Ю. И. Т. с ЕГН
**********; против „ПРОБАУ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; с която са
предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, чл.
92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за
строителство от 21,11,2018 г., с който ищецът възложил на ответното дружество да
извърши строителство на описан в договора обект в недвижим имот- собственост на
възложителя, срещу което последният се задължил да заплати възнаграждение в общ
размер на общо 65000 лв. без ДДС. Ответникът бил неизправна страна по
договора, поради което ищецът го развалил. На това основание от съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да запрати на ищеца: 1/ сумата от 1000
лв. (като частична претенция от 40992,36 лв.), представляваща връщане на цена,
платена на отпаднало основание - поради разваляне на договор за строителство,
сключен между страните на 21,11,2018 г.; както и 2/ сумата от 1000 лв. (като частична
претенция от 15000 лв.), представляваща неустойка по чл. 28 от посочения по-горе до-
говор за строителство от 21,11,2018 г.; ведно със законната лихва върху сумите,
считано от предявяване на исковата молба.
Ответникът по посочените първоначални искове оспорва основателността на
исковете. Признава сключването на посочения договор за строителство между
страните. Оспорва твърдението, че неизпълнението на задълженията му се дължи на
причини, за които той отговаря, поради което счита, че не дължи претендираната
неустойка. Счита, че е налице основание за получаване на заплатените от възложителя
суми по договора.
Предявява насрещни претенции „ПРОБАУ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; да бъде осъдено да му заплати: 1/ сумата от 1000 лв. (като частична
претенция от общо 15000 лв.), представляваща неустойка по чл. 28 от посочения по-
горе договор за строителство от 21,11,2018 г., както и 2/ за заплащане на сумата от
1000 лв. (като частична претенция от общо 10337,02 лв.), представляваща дължимо
възнаграждение за извършени допълнителни СМР, описани в акт № 3/2019 г.
Ответникът по насрещните искове заявява становище за неоснователност на
2
същите.
Пред настоящата инстанция не се спори относно установените пред РС
факти, както следва:
Между страните (ищеца – като възложит,ел и ответника – като изпълнител) е
сключен Договор за строителство от 21,11,2018 г. Според договора ответникът се е
задължил да изпълни строителството на посочен в чл. 1 обект (жилищна сграда) на
етап „груб строеж“ с материали на възложителя.
Последният се е задължил да заплати възнаграждение в общ размер 35000
лв. без ДДС, като е уговорено част от възнаграждението - 15000 лв., да бъде заплатено
авансово, а останалата част от възнаграждението да бъде заплащана поетапно – на
всеки завършен етап (плоча) след приемане на извършените СМР, описани подробно в
протокол – приложение 1 към договора, подписан от възложителя. Изрично е
уговорено авансово заплатената сума да се приспада пропорционално от фактурите по
последващите плащания.
Видно от представена с исковата молба разписка от 22,11,2018 г. (л. 17), на
посочената дата ищецът е заплатил сумата от 15000 лв. на Д. Б. Б. с посочен в
разписката ЕГН. Не се спори, че получателят на сумата и автор на разписката е към
този момент управител и представител на ответното дружество. Същият изрично е
заявил, че получава сумата като аванс по договор от 21,11,2018 г. Не се установява
ищецът да е сключвал друг договор от посочената дата, освен процесния.
Следователно представителят на ответното дружество е заявил, че приема плащането в
изпълнение именно на процесния договор и с това задължението на възложителя за
заплащане на уговорения аванс следва да се приеме за изпълнено.
Срокът за изпълнение на възложените работи страните са определили на 180
календарни дни, считано от настъпване на последното от следните събития:
превеждане на аванса или подписване на протокола за дадена строителна линия и ниво
и открита строителна площадка. И доколкото строителната площадка е открита и
строителна линия и ниво са определени след заплащане на уговорения аванс – видно от
протокол от 04,12,2018 г. (л. 14-16), то определеният за извършване на строителството
180-дневен срок следва да се счита започнал от последно посочената дата – 04,12,2018
г.
Протоколът за откриване на строителната площадка е подписан от
представители на двете страни без възражения, поради което следва да се приеме, че
същата е предадена съобразно уговореното между страните, при осигурени условия за
извършване на строителство. От свидетелските показания пред РС се установява, че
електричество, вода и тоалетна са били осигурени не в процесния, а в съседния имот,
където се извършвало строителство на друг обект от същото дружество - изпълнител.
Доколкото то е приело предадената му строителна площадка без възражения и е
3
осъществявало изпълнение на задълженията си по договора без възражения, следва да
се приеме, че възложителят е осигурил необходимите за изпълнение на строителните
дейности условия.
Пред настоящата инстанция не се спори относно това, че в изпълнение на
договора ответното дружество е извършило, а ищецът-възложител е приел
изпълнението на първите два етапа – до кота +2,58, за което са съставени и подписани
без възражения от двете страни акт № 1/13,03,2019 г. и Акт № 2/29,05,2019 г. Не се
спори, че сумата, посочена като дължима за приетите с първия акт СМР, е изцяло
заплатена в уговорения петдневен срок. При това плащане не е извършено прихващане
на съответната част от аванса, както е уговорено в чл. 8 ал. 2 от договора. Такова
приспадане е извършено при плащане на сумата, посочена като дължима за СМР по
акт № 2. От заключението на допълнителната ССЕ, изготвена пред РС, се установява,
че при заплащане на цената по Акт № 2 е приспадната сума в размер на 6499,28 лв.,
която съответства пропорционално на заплатената с аванса по чл. 8 от договора част от
цената на СМР, приети с Акт № 1 и Акт № 2.
Заедно с това, доколкото заплащането на сумата по акт № 2 е извършено със
забава от 18 дни (по което страните не спорят), ищецът е превел допълнително и
сумата от 762,05 лв. с посочване, че същата представлява обезщетение за забавено
плащане. Заплатената сума надвишава уговорената с договора (чл. 27) неустойка за
съответния период, с което изпълнителят е компенсиран за забавеното изпълнение.
Не се спори, че след изтичане на крайния срок за изпълнение, продължен със
срока на посочената по-горе забава ответното дружество не било изпълнило в цялост
задълженията си по договора. Не се установява да е налице обективно обстоятелство
или забава на кредитора, които да освобождават ответника от последиците на
неизпълнението.
С това се установяват нормативно установените предпоставки за възникване
в патримониума на ищеца на преобразуващото право да развали процесния договор: 1/
неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение,
забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 2/
неизпълнената част от договора да е значителна; 3/ неизпълнението да е виновно, т. е.
да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 4/ кредиторът да е изправна
страна.
Изпълнено е и изискването на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за отправяне на
предупреждение и предоставяне на подходящ срок за изпълнение на задължението
като предпоставка за упражняване на правото на разваляне на договора. Не се спори,
че ищецът е връчил (на 01,07,2019 г.) на ответника покана за реално изпълнение на
задълженията в 30-дневен срок от получаването й, с уведомление, че в противен
случай договорът ще се счита развален по вина на изпълнителя.
4
Доколкото не се спори, че в дадения за това срок ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, следва да се приеме, че с изтичането му е настъпило
твърдяното от ищеца разваляне на договора поради виновно неизпълнение
задълженията на изпълнителя (ответника).
След разваляне на договора ищецът е поканил ответника да осигури
представител за съставяне на акта за спиране на строителството. Поканата е връчена
редовно (на 10,09,2019 г.), ответникът не е изпратил представител, поради което
актовете и протоколите за установяване степен на завършеност са съставени в негово
отсъствие, като са подписани от представител на ищеца и на дружеството,
осъществяващо строителния надзор на обекта. Не се спори, че впоследствие строежът е
продължен от друг изпълнител, понастоящем е завършен и приет от ищеца.
С това следва да се приемат за установени предпоставките за основателност
на иска по чл. 55 от ЗЗД. Развалянето има обратно действие и следва да се приеме за
отпаднало основанието, на което ищецът е заплатил уговореното с разваления договор
възнаграждение. Това обаче се отнася само за авансово заплатените суми. А
възнагражденията за приетите от възложителя СМР, описани в акт № 1 и Акт № 2, са
заплатени при наличие на правно основание, въпреки последващото разваляне на
договора, доколкото изпълнените срещу това СМР, осъществяващи отделни етапи от
строителството на обекта, са приети без възражения и се ползват от ищеца след
продължаване и завършване на строежа. Безпротиворечиво в съдебната практика (напр.
Р 13/07,03,2012 г. по т. д. 15/2010 г. на ВКС, 2 т. о.; Р 136/28,05,2014 г. по гр. д.
6458/2013 г. на ВКС, 4 г. о.; Р 306/1410,2015 г. по гр. д. 60/2015 г. на ВКС, 4 г. о.; Р
155/30,12,2016 г. по т. д. 1819/2015 г. на ВКС, 1 т. о.) се приема, че дори когато
договорът е развален поради неизпълнение задълженията на изпълнителя, същият има
право на частично възнаграждение, когато възложителят е приел част от изработеното
и тази част отговаря на условието да му бъде полезна. Следователно не подлежи на
връщане заплатената стойност на приетите от възложителя СМР. Връщане се дължи
само за заплатения по чл. 8 от догодвора аванс, като от същия се извадят сумите по ал.
2 на чл. 8, пропорционално приспаднати при заплащане на приетите СМР по акт № 1 и
акт № 2 (в размер на общо 6499,28 лв.). Определена по посочения начин на връщане
подлежи, като платена на отпаднало основание след разваляне на процесния договор,
сумата от 8500,72 лв. (15000 лв. – 6499,28 лв.). И доколкото претенцията е предявена
като частична за размер от 1000 лв., тя се явява изцяло основателна.
Основателна е и частично предявената претенция за заплащане на 1000 лв. -
част неустойката, дължимата по чл. 28 от договора, възлизаща на общо 15000 лв. От
изложеното по-горе се установява наличие на предвидените за дължимостта й
предпоставки: „прекратяване“ (разваляне) на договора поради виновно неизпълнение
задълженията на изпълнителя.
5
По отношение на насрещните искове:
Неоснователна е претенцията за заплащане на неустойка по чл. 28 от
договора, дължима поради прекратяване на договора по вина на възложителя. Както се
посочи по-горе, развалянето на договора е поради виновно неизпълнение
задълженията не на възложителя, а на изпълнителя.
Досежно претенцията за заплащане на сумата от 1000 лв. (като частична
претенция от общо 10337,02 лв.), представляваща дължимо възнаграждение за
извършени допълнителни СМР, описани в акт № 3/2019 г.:
Изготвен от изпълнителя е Акт № 3/30,05,2019 г., в който са описани като
извършени претендираните допълнителни СМР. Актът не е подписан от възложителя и
описаните с него СМР не са приети като извършени в съответствие с договора.
Установяване на тези обстоятелства – извършването на претендираните допълнителни
СМР и съответствието им с възложеното по договора, е в тежест на предявилия
претенциите изпълнител. Доказателства в тази насока не са ангажирани. При тежест
върху ответника, същият не установява основанието, от което произтича
претендираното от него вземане. При това положение и този иск следва да се приеме за
неоснователен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд. Поради това
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не претендира разноски за производството пред ПОС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260810/15,03,2021 г., постановено по гр. д. №
19200/2019 г. на РС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6