Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1222/26.06.2023
г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдия
Ингилизов адм. дело № 2936 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на В.Г.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат К.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 278 от
08.11.2022г. на Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при
ОДМВР-Пловдив- Х.Р., с която на основание чл. 171,т.1, б. „б“ от ЗДвП, на В.Г.С. с ЕГН **********, е наложена
принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, който управлява след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или тест – до решаване на въпроса за отговорността му,
но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на
атакуваната заповед. Твърди, че не е използвал наркотични вещества, а
създадената ситуация е в резултат на обстоятелството, че той е в процес на
лечение и приема ежедневно предписаните му медикаменти. Прилага към жалбата
амбулаторен лист и рецепти. Претендира отмяната на оспорената заповед.
В съдебно
заседание процесуалният му представител излага подробни съображения относно
незаконосъобразността на атакуваната заповед и претендира разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“
– Пловдив при ОДМВР-Пловдив - Х.Р. не изразява становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата
е процесуално допустима, същата е подадена
в срок от имаща право и интерес от обжалването страна.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да се уважи същата и да се
отмени оспорената ЗППАМ. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган –
мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив.
Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП е
установяването управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18
месеца. Употребата следва да е установена медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух. Законът предвижда, че при наличие на изследване от кръвна проба
или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
на В.Г.С. с ЕГН ********** е съставен
АУАН № 801327 от 09.11.2022г. затова, че като водач на лек автомобил „
Фолксваген Пасат“, с рег. № РВ8619СК, със СУМПС № *********, на 08.11.2022г.,
около 09:07 часа, в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ до №20, управлява МПС
след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението е
установено с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARUJ – 0023,
който показал положителен резултат от наличие но Бензодиазепин. Издаден е на място
талон за медицинско изследване. Установено е, че водачът е нарушил изискванията
на чл. 5, ал.3 т.1, пр. 2 от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя
Атанас Вълчев и от провереното лице - В.Г.С.. В срок са депозирани възражения
от В. С..
В хода на съдебното производство
процесуалният представител на жалбоподателя представя писмо, адресирано до
Административен съд-Пловдив, от Н-к
Сектор „Разследване“с № ЗМ-716/2022г. по описа на Първо РУП, Пр.пр. №
12578/2022г. В същото е посочено, че от постъпилата съдебно – химическа и
токсилогична експертиза, назначена във ВМА гр. София, с постановление от
08.11.2022г. е било установено, че в кръвта и урината, взета от В.Г.С., не е
установено наличие на наркотични вещества и техни аналози. Представено е и
постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 08.06.2023 г. за прекратяване
на воденото досъдебно производство №716/2022 г. по описа на 01 РУ на МВР
Пловдив, пр.пр. №12578/2022 г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на
Заповед №317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, с която
заповед са длъжностните лица, които могат да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2,
т.2а, т.4, т.5, б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП.
Така посоченото определяне на длъжностни лица по ЗДвП от
страна на директора на ОД на МВР Пловдив, съдът намира за надлежно направени,
поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по
отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На следващо място, според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който
управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест – до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Съдът
установи от приетите по делото доказателства: писмо с дата 31.03.2023г. от ОДМВР-Пловдив с № ЗМ-716/2022г.
по описа на Първо РУП, гр. Пловдив, и конкретно от писмо от 10.05.2023г. от Н-к Сектор „Разследване“ при ОДМВР-Пловдив
с изх.№ ЗМ-716/2022г. по описа на Първо РУП, Пр.пр. № 12578/2022г., че не е
установено наличието на наркотични вещества и техните аналози в кръвта и
урината на В.С. от постъпилата в Първо РУ- Пловдив при ОДМВР-Пловдив съдебно –
химическа и токсилогична експертиза.
При тези
обстоятелства Съдът намира, че не е налице релевантният правопораждащ факт за
налагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед, макар и издадена
от компетентен административен орган, е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Следователно, оспорената по делото заповед се явява
издадена при липсата на фактическо основание за целта и съответно в
противоречие с относимите материалноправни норми.
От своя страна, противоречието с относимите
материалноправни норми обуславя незаконосъобразността на оспорената по делото
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
искане от жалбоподателят за присъждане на разноски по делото, като видно от
доказателствата са направени такива в размер на общо 510 лева, от които 10 лева
държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар. С оглед на това ще следва да се
осъди учреждението, към което ответната страна се числи да заплати сторените по
делото разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат К. Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 278 от 08.11.2022г. на Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“
– Пловдив при ОДМВР-Пловдив- Х.Р., с която на основание чл. 171,т.1, б. „б“
от ЗДвП, на В.Г.С. с ЕГН **********, е
наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или тест – до решаване на въпроса
за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на В.Г.С. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 510 лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/