№ 21952
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110147846 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответника Н. Й. М.,
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи суми на ищеца следните суми:
1. сумата 600,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
476675/10.12.2020 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г.; 2. сумата 30,04 лева –
договорна лихва върху главницата за периода 10.12.2020г. до 24.01.2021г.; 3. сумата
106,08 лева – законна лихва за периода 24.01.2021г. – 13.02.2024г., за които суми на
14.03.2024г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 10034/2024 г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че на 10.12.2020 г. между „Сити
Кеш“ ЕООД и Н. Й. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 476675 по реда
на ЗПФУР, по силата на който ответницата е получила сумата от 600,00 лева със
задължението да я върне на една погасителна вноска в срок до 24.01.2021 г., при
уговорен фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 48,63 %. Поддържа,
че ответницата не е изпълнила задължението си да погаси дължимата сума. В клаузата
на чл. 31,ал. 3 от Общите условия на „Сити Кеш“ ЕООД страните се съгласяват, че
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС Бета България“ ЕООД, като вземането срещу ответницата е индидуализирано от
Приложение № към договора за цесия. Твърди, че ответницата е бил уведомена за
цесията, като е изпратено писмо до нейния настоящ адрес, както и смс на посочения от
нея телефонен номер. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Ответницата Н. М., чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
1
представител, в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор, в който оспорва иска.
Оспорва наличието на облигационно правоотношение и реалното получаване на
сумата по договора за кредит, поради което поддържа, че не дължи плащане на
претендираните суми.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД е да установи следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между „Сити кеш“ ООД и ответницата по
договор за кредит с твърдяното от ищеца съдържание; че ответникът е усвоил кредита
в размера, посочен в исковата молба; размера на непогасената главница и
възнаградителна лихва; настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по кредита; че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на
ищцовото дружество с договор за цесия, за което прехвърляне ответникът е надлежно
уведомено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № 476675, сключен на
10.12.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и Н. Й. М., с който е уговорено, че размерът на
отпуснатия заем възлиза на 600 лв., с падеж на 24.01.2021г., при ГПР 48,63 %, ГЛП
40,05 %. Посочено е още, че заемателят дължи сумата от 314,96 лева – такса за
експресно разглеждане, при което крайната сума, която следва да бъде върната възлиза
на 945 лева.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.
В конкретния случай договорът между страните е подписан чрез използване на
едно или повече средства за комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и
телефон, който е валиден начин за сключване на договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕП
(преди изм. загл. - ДВ, бр. 85 от 2017 г. – предвид момента на сключване на договора).
Следва да се приеме, че ответницата е дала съгласие по отношение на същественото
съдържание на договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от
действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, последвани от
предоставяне на сумата, които обстоятелства в своята съвкупност разкриват
съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и
привеждане в действие на взетото решение.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП приравнява електронния документ на
писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления
следва да намери приложение и относно електронните документи. Съгласно
разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК електронният документ се представя по делото
върху хартиен носител като заверен от представилата го страна препис,
възпроизвеждането му на хартиен носите не променя характера му на електронен
документ (в този смисъл е решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012
2
г., IV ГО) и доколкото ответникът не е поискала представянето му на дигитален
носител този препис представлява годно доказателство за авторството на изявлението
и неговото съдържание.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК при съобразяване
на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПФУР когато договорът за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен по инициатива на
потребителя, чрез използването на средство за комуникация, което не позволява
уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчикът е длъжен да
изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след сключването на договора.
В настоящия случай ищецът не ангажира доказателства за изпълнение за
задължението си за предоставяне на преддоговорна информация съобразно
изискванията на ЗПФУР. Неизпълнението на тези задължения или тяхното неточно
изпълнение обаче не е скрепено с изрична законова санкция, в това число
недействителност на договора, извън предвидената в закона административно
наказателна отговорност, поради което съдът намира, че не е налице основание за
недействителност на цялата сделка.
По делото е представена разписка за извършено плащане /л. 99/, от която се
установява, че на 10.12.2020г. от страна на „Сити кеш“ е нареден в полза на ответника
паричен превод от 600,00 лева с основание „заем съгл. дог. 476675“, неоспорена от
ответника. Ето защо съдът приема, че по делото се установява реално предаване на
заетата сума по процесния договор.
Видно от приложения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 21.07.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и ищцовото дружество на
последното се прехвърля пакет от вземания съгласно приложение към него.
Установява се от представеното приложение № 1 към договора (л. 101), че вземанията,
произтичащи от процесния договор за цесия, също са прехвърлени на ищеца.
По отношение на процесния договор за потребителски кредит намира
приложение ЗПК, като съгласно чл.7, ал.3 ГПК на съда е вменено задължението
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Съдът при преценката си намира, че клаузата от сключения между страните
договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от
потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто
именно е характерът посочената такса, поради което и на това основание уговорката се
явява нищожна. На следващо място посочената такса несъмнено се явява разход по
кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е
бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи –
нарушение на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така уговорената такса по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като
по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Отделно
от това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11,
т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
3
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува
всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че не са спазени посочените
изисквания на ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита,
но не и лихви (вкл. договорна лихва и лихва за забава) или други разходи.
Предвид гореизложеното основателен е единствено предявеният иск за главница в
размер на 600,00 лева, доколкото няма въведени твърдения и представени
доказателства за извършени плащания, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
Останалите искови претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от предявените искове. Видно от доказателствата по делото е, че
ищецът е направил разноски за държавна такса и депозит за особен представител в
общ размер на 450 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание. С оглед
предходното, съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца за исковото производство сумата от 451,00 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 71,78 лева,
от която сума съразмерно на уважената част от предявените искове ответникът следва
да заплати на ищеца сумата от 58,86 лева.
Ответникът е защитаван от назначен от съда на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, поради което разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Н. Й. М., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, следните
суми: сумата 600,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
476675/10.12.2020 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024г., за която сума на
14.03.2024г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
4
в производството по ч.гр.д. № 10034/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 30,04 лева – договорна лихва върху главницата за периода
10.12.2020г. до 24.01.2021г., както и иска за сумата 106,08 лева – законна лихва за
периода 24.01.2021г. – 13.02.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Й. М., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 58,86 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
10034/2024г. по описа на СРС, 81 състав, както и сумата от 451,00 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5