№ 64
гр. Варна , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600229 по описа за 2021 година
Производството по настоящето дело е образувано по въззивна жалба на
адв.М. против определение №83/29.06.2021 година, произнесено по ЧНД
№213/20221 година, с което състав на Шуменския окръжен съд оставил без
уважение молбата на ЕР. Ш. АЛ. за съдебна реабилитация касателно
осъждането му по НОХД №104/1996 година по описа на същия окръжен съд.
Съобразно аргументите в жалбата, изводът на първоинстанционния съд за
отсъствие на предпоставката по чл.87, ал.1, т.1 от НК е необоснован поради
противоречието му с доказателствата за непрекъснато полаган труд от
молителя, за доброто му поведение в семейството и обществото. Защитникът
оспорва доказателствения принос на приобщената по делото характеристика
за Е.А. от структура на МВР, която по негово мнение, се отличава от една
страна с неопределеност, а от друга страна влиза в директна колизия с
останалите доказателства по делото относно поведението на молителя след
изтичане на наказанието му по НОХД №104/1996 година. В заключение се
заявява интерес от въззивна намеса за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на нов съдебен акт, с който да се допусне исканата
реабилитация по чл.87 от НК.
В пренията по делото, прокурорът счита атакуваното определение за
обосновано и законосъобразно, а жалбоподателят потвърждава интереса си от
съдебна реабилитация, за да може да полага по-добре платен труд.
Варненският апелативен съд, след като съобрази доводите в жалбата,
становищата на страните в пренията и събраните по делото доказателства, за
1
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на искането за реабилитация е единствено осъждане на Е.А. с
вл.с. на 27.12.1996 година присъда по НОХД №104/1996 година на
Шуменския окръжен съд, с която същият е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.116, ал.1, т.т.6 и 10 вр. чл.20, ал.2 от НК, съответно
наказан с осемнадесет години лишаване от свобода. С тази присъда ( л.7 от
ЧНД) А. и съизвършителят А.А., в условията на солидарност са осъдени да
заплатят на гражданските ищци И.Н., на низходящата й Е.Н. и на Е.СТ.
обезщетение за неимуществени вреди от деянието общо в размер на 820 лева
ведно със законната лихва, считано от 12.03.1994 година.
За да бъде уважена молбата за реабилитация, законодателят установява
изискване за кумулативно наличие на следните предпоставки – в течение на
три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с
работа или помилване наказание, осъденият да не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, да е
имал добро поведение и да е възстановил причинените вреди при умишлено
престъпление. Окръжният съд в разрез с фактическите източници по делото
неправилно е обосновал само първото от посочените условия, в резултат на
което неправилно е приложил материалния закон.
По делото е установено безспорно, че в течение на три години от
изтичане на наложеното с присъдата наказание, намалено с една година и
шест месеца чрез помилване с указ №106/10.12.2002 година и с помощта на
688 дни от работа, молителят не е извършил престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода (л.л.25, 35 и 36 от ЧНД). Върху категоричността на този
извод не влияе допуснатата грешка в проверяваното определение относно
началния момент на срока по чл.87 от НК, който започва на 25.10.2008 година
след изтичане на установения изпитателен срок по УПО на молителя (л.27 от
ЧНД).
Престъплението на А. има гражданскоправни последици, които са
убягнали от вниманието на първата инстанция. Същите са установими чрез
приложения по делото изпълнителен лист (цитиран), съобразно който върху
инициатора на производството за съдебна реабилитация и другия осъден
съизвършител в условията на солидарност тежи задължението да обезщетят
неимуществените вреди, причинени с деянието. Според направените
отбелязвания върху изпълнителния лист, главницата е погасена, а съобразно
удостоверение от ДСИ – гр.Нови пазар (л.6 от ЧНД), образуваното въз
основа на посочения изпълнителен лист изп.д. №259/2003 година е
прекратено, т.е. удовлетворено е условието по чл.87, ал.1, т.2 от НК.
Що се касае до преценката на предпоставката по чл.87, ал.1, т.1 от НК,
проверяваният съд е направил фактически извод, който не съответства на
доказателствата по делото. Известно е, че критериите за добро поведение се
извличат от съответствието на поведението на осъдения с установения правов
ред и добрите нрави, а като такива могат да послужат данни за семейните и
2
обществени взаимоотношения на лицето, сведения за трудовите прояви, за
положителни образователни и професионални промени и пр. Целта е
оценката за изпълнение на изискването по чл.87, ал.1, т.1 от НК да е
всеобхватна и най-точно да очертае личността на осъдения след изтичане на
наказанието.
Доказателствата по делото установяват, че близо дванадесет години
след изтичане на наказанието по НОХД №104/1996 година, Е.А. полага с
известни прекъсвания труд в „Янан Янкул“ЕООД, проявява уважение към
правилата на общността, поддържа добросъседски отношения и е цялостно
ангажиран с грижа за семейството си. С характеристика от МВР (л.31 от
ЧНД) се установява фактът на еднократно административно наказване по
УБДХ през 2017 година, който по мнение на въззивния състав не може да се
цени в негативен за молителя аспект, защото касае изолирана проява в иначе
законосъобразното и съзвучно с добрите нрави и обществен ред поведение.
Първоинстанционният съд незаконосъобразно се е позовал на фактически
данни в обсъжданата характеристика за злоупотреба с алкохол и породена от
това конфликтност на осъдения, като не е преценил, че тези данни не са
индивидуализирани по време и място (извън проявата по УБДХ), поради
което не могат да бъдат ценени като доказателства.
Предвид изложените съображения, въззивният състав приема
определението на Шуменския окръжен съд за необосновано и
незаконосъобразно, което налага отмяната му и допускане на реабилитация на
ЕР. Ш. АЛ. за осъждането му по НОХД №104/1996 година, по което с
присъда №19/05.06.1996 година е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.116, ал.1, т.т.6 и 10 вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложено
наказание в размер на осемнадесет години лишаване от свобода.
При изготвяне на настоящия съдебен акт въззивният състав констатира
известно разминаване в писмените доказателства относно годината на
образуване на първоинстанционното наказателно дело от общ характер – в
свидетелството и бюлетина за съдимост (л.25, л.26 от ЧНД) е посочена 1996
година, а в изпълнителния лист (л.7 от ЧНД), писмо на ШОП (л.23 от ЧНД),
писма от Затвора –Белене (л.л.24, 28 от ЧНД) и протокол по ЧНД №646/2005
година (л.27 от ЧНД) годината е 1995. При постановяване на решението си
съдебният състав се води от съдържанието на свидетелството и бюлетина за
съдимост, доколкото по тях не са правени никакви поправки и отбелязвания в
условията на Наредба №8/26.02.2008 година за функциите и организацията на
дейността на бюрата за съдимост.
С оглед изложеното и на основание чл. 436, ал. 3 от НПК настоящият
състав на АС- Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение №83/29.06.2021 година, постановено от състав
3
на Шуменски окръжен съд по ЧНД № 213//2021 година и вместо това
ДОПУСКА реабилитация на ЕР. Ш. АЛ. за осъждането му по НОХД
№104/1996 година по описа на Шуменския окръжен съд, по което с присъда
№19/05.06.1996 година е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.116, ал.1, т.т.6 и 10 вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание в
размер на осемнадесет години лишаване от свобода.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4