О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
гр. Габрово, 14.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в закрито съдебно заседание
от четиринадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
постави
за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 284 на Административен
съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово Жалба с вх.
№ СДА-01-1808 от 5.10.2020 г., подадена от П.Х.С.,***, с ЕГН: **********, чрез
адв. И.Х. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № РД-14-2166 от 23.09.2020 г. на Началник областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Габрово /ОО“АА“/, Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Плевен, към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ /ИА“АА“/, с искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
Съдът се е произнесъл по съществото на правния спор с
Решение № 196 от 11.12.2020 г., но този съдебен акт не е влязъл в сила към
настоящия момент.
С Молба вх. № СДА-01-2272 от 14.12.2020 г. жалбоподателят
е поискал спиране на изпълнението на процесния ИАА на основание чл. 166, ал. 4
от АПК, т.к. за жалбоподателя от предварителното изпълнение на Заповедта се
причиняват значителни вреди, свързани с невъзможността да упражнява професията
си като шофьор, да реализира трудови доходи и да ползва собствения си
автомобил.
Мярката, наложена с процесния ИАА, е на основание чл.
107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 и чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/:
1.Спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и
отнемане на предна табела с регистрационен номер ВТ 7916 КР и отнемане
насвидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил Форд Транзит,
категория М 1, собственост на жалбоподателя П.Х.С. и
2. Временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водача П.Х.С..
Искането е на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2
от АПК за спиране предварителното изпълнение на процесната Заповед. Според ал.
2 - 4 при
всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение. Искането се разглежда в закрито
заседание, като съдът се произнася незабавно с определение. Допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2. Съгласно чл.
107, ал. 3 от ЗАвтП подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка
по същия закон или в случая законодателят е предвидил изрично предварително
изпълнение на наложените мерки и не е предвидил забрана за искане спирането на
това предварително изпълнение.
С оглед гореизложеното АСГ намира, че искането е редовно
и допустимо, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по основателността на претенцията
съдът взе предвид следното:
Когато законът разпорежда предварително
изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на
една, на повече или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК,
като презумпцията по чл. 107, ал.
3 във вр. с ал. 1 ЗАвтП
не е необорима. Съдът следва да прецени дали незабавното изпълнение на акта
може да причини на адресата значителна или трудно поправима вреда, която да
бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Периодът на действие на мярката е в пряка
зависимост от активното поведение на самия жалбоподател. Твърдените вреди в случая произтичат от действието на
заповедта и вида и характера
на мерките, а не от нейното предварително изпълнение, поради
което в случая не
е налице причинно-следствена връзка между тях. Доказателства, с които да се обосновава искането, не са представени.
В хипотезата, когато самият законодател е допуснал
предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може
да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото
предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно
поправима вреда. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и
въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя. Тъй като става въпрос за
изключение от принцип /обжалването
на акта спира изпълнението му/, то и тълкуването на
законовите предпоставки е само stricto sensu. Разпоредбата
на чл. 166, ал. 4
във вр. с ал. 2 АПК
изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства
предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине
рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси
на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото,
чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4
във вр. с ал. 2
от АПК
преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното
предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти, но такива конкретни последици нито се сочат, нито се
установяват от жалбоподателя. Самата ПАМ предполага настъпване на вреди за
лицето, спрямо което е насочена и такива са и част от нейните функции, като в
случай на отмяната й като незаконосъобразна или постановяване на нейната
нищожност за субекта възниква право да търси обезщетение за причинените му
вреди, но това е също една законово предвидена последица, която е обвързана с
конкретен резултат от настоящото дело. Хипотетичното й настъпване е
недостатъчно, за да обоснове отмяната на действието на мярката, предвидено от
самия законодател.
Жалбоподател не е ангажирал
доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след
издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод
за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение.
Позоваването на вредите, които дружеството ще претърпи поради невъзможността да
осъществява превоз с процесния автомобил,
не са в резултат на новонастъпил факт и на самото предварително изпълнение, а на характера на самата мярка, но именно тази последица законодателят е целял
и допуснал въз основа на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП.
В този смисъл: Определение № 16008 от
26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12284/2019 г., VII о.; Определение № 2281 от 18.02.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 983/2019 г., VII о. и
др.
Видно от
изложеното,
доводите на жалбоподателя
за спиране на предварителното
изпълнение на процесната Заповед се явяват неоснователни, поради което
искането следва да се остави без уважение.
С оглед на така изложеното и на основание чл. 154, ал. 1,
чл. 153, ал. 1, чл. 170, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 4, чл. 166, ал. 3, във вр.
с ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особено искане по Молба с вх. №
СДА-01-2272 от 14.12.2020 г., подадена от П.Х.С. ***, с ЕГН: **********, чрез
адв. И.Х. ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-2166 от 23.09.2020 г. на
Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването
чрез частна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен
административен съд.
Препис от Определението да се връчи на страните в едно
със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА