Решение по дело №156/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№    260055                                                 11.01.2021 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На десети декември                                          през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 156 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

           

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника Г.Н.Г.  ЕГН **********,***, че дължи на ищеца сумата от 744,90 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 34990 сключен на 23.01.2018г. между „Креди Йес“ ООД и Г.Н.Г., сумата от 160,42 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2018г. до 23.01.2019г., сумата от 601,68 лева, представляваща  неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2018г. до 23.01.2019г., сумата от 200,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.03.2018г. до 30.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението – 31.10.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед № 4157 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.11.2010 година, постановена по частно гражданско дело № 9 285 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното производство и по водене на настоящото дело.

            Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:

            На 23.01.2018г. между „Креди Йес“ ООД, като заемодател, и Г. Н. Г., като заемател, е сключен Договор за паричен заем № 34990,  за което ищецът счита, че е направено при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя  паричен заем в размер на 800.00 лв., която сума представлява главница и чиста стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Ищецът счита, че с полагането на подписа си на договора за паричен заем, заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. Предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума  представлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, представляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 187,62 лв.  По този начин страните са договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 987,62 лв., която е платима на 12 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 82,53 лв. при първа погасителна вноска 23.02.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 23.11.2019 г..

            В исковата молба е посочено, че съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на заемателя; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на определени условия. Поради неизпълнение на посоченото задължение на ответната страна е начислена неустойка в размер от 656,38 лева.

            Поради неизпълнение на задълженият по договора е начислена и лихва за забава.

            Ищецът, чрез процесуалния си представител, излага, че ответника не е изпълнил задължения си по договора и е платил единствено сума в размер от 137 лева, с която са погасени 54,70 лева неустойка, 55 лева договорна лихва и 27,20 лева главница.

            В исковата молба е посочено, че на 01.10.2019 година е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко – продажба на вземания от 07.03.2019 година между  „Креди Йес“ ООД и ищеца, с което вземанията по индивидуализирания по – горе договор са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ищецът твърди, че с пълномощно е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжниците за цесията.  Изпратени са уведомление по пощата с обратна разписка, които са върнати в цялост.  Поради това от името на ищеца е отправено искане ответникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба и книжата, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, без значение дали в производството ще му бъде назначен особен представител на основание чл. 47 от ГПК.

            В исковата молба ищецът е посочил доказателства.

            В преклузивния  двуседмичен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, назначен на основание чл. 47 от ГПК – адвокат М.А., БАК, дава писмен отговор, в който оспорва предявения иск. На първо място са направени възражения за несъответствие на исковата молба с чл.127 от ГПК, тъй като не е посочено какви задължения по размер и период  се  включват в претендираните общи суми за главница, договорна лихва и неустойка.  В писмения отговор на първо място е оспорено твърдението на ищеца, че ответника се намира в облигационно правоотношение на ищеца, както и твърдението за получаване на сума по договора за заем. На следващо място от името на ответника е оспорено твърдението за надлежното му уведомяване за договора за цесия, с който вземанията са прехвърлени на ищеца, съгласно изложеното  в исковата молба. По отношение на договора за цесия е посочено още, че е нищожен поради липса на съгласие, тъй като не е консолидиран. Изложено е твърдение, че ответникът не е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за заем.  В писмения отговор се съдържат и  правни доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, тъй като чл.11, т.9 и т.10 от ЗП вр. чл.22 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави. Посочено е, че насрещните престации по договора са нееквивалентни, както и, че  при явна нееквивалентност на възнаградителната лихва се нарушава принципът на добросъвестност. Размерът на възнаградителната лихва следва да се съизмерява със стойността на заема, срокът на договора и дали заемът е обезпечен. На следващо място е посочено, че уговорената договорна лихва не отговаря на заем с кратък срок за ползване. От името на ответника е изложено и следното: Размерът на формираната от ищеца печалба надвишавал 2 пъти размера на предоставения заем. Рискът при небанковите финансови институции е по- нисък в сравнение с банковите институции. По този се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в случая договорената между страните лихва в размер на 49.367 % годишно, към която следва да се прибави и скритата лихва и неустойка, визирани съответно в чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от договора, е повече от 10 пъти по-висок от размера на законната лихва. Клаузата от договора за заем, че ГПР е в размер на 49.367 % е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като действителният и размер е различен от посочения. Не е установен и механизъм как е изчислен този процент и какви други разходи освен възнаградителната лихва са включени в него. Нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителна лихва и ГПР, не може да се заместят по право от повелителни норми на закона, тъй като кредиторът не би сключил договора без определено възнаграждение по него. Поради това е  изложен правен довод, че на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен. Нарушени са чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

            От името на ответника е посочено още, че при евентуалност, ако не се приеме, че договорът е изцяло нищожен, следва да се прогласят за нищожни клаузите, които предвиждат заплащането на посочените в чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от договора за лихви и неустойки. Уговорките в договора в чл. 7 и чл. 8 са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 18 и т. 19 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Неравноправно е определен и размерът на дължимата неустойка в чл. 8 от договора. Уговореният размер на неустойките е прекомерен и противоречи на добрите нрави. Начинът на формиране на неустойката, като процент от цялата непогасена предоставена в заем сума, а не върху всяка неизплатена месечна вноска, и надвишаването на неустойката на всяка отделна месечна вноска, води до това, че неустойката излизал извън обезщетителната, обезпечителната и санкционната й функция. Неустоечната уговорка е нищожна и на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

            По отношение на иска за присъждане на възнаградителна лихва са изложени допълнително доводи за нищожност на договорната уговорка като противоречаща на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва за периода, за което се позовава на съдебна практика. 

            В писмения отговор са изложени фактически и правни доводи за неоснователност и недоказаност на иска за  лихва за забава.

            Поради изложеното от името на ответника процесуалният представител е поискал искът да бъде отхвърлен..

            В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа предявения иск, дава становище по постъпилия писмен отговор и излага подробни доводи за основателност на предявените искове.

            В съдебно заседание назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител на ответника поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на предявения иск и и при условията на евентуалност поддържа направеното в писмения отговор възражения за прихващане.

            По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:           

            Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит  вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД,  чл.86 от ЗЗД. 

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Настоящият състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване на препис от исковата молба и приложенията, което е направено, съгласно чл.47 от ГПК чрез назначения особен представител. Това е  факт, настъпил в хода на процеса и следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал.  ал.3 от ГПК.  Сключването на договора за цесия се установява от приложените по делото доказателства - Приложение 1 към Договор за продажба и  прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.03.2019г., сключен между „Креди Йес” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, посочения договор за цесия, пълномощно от името на представляващ посоченото дружество за упълномощаване на ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по прехвърлените вземания, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и от приложеното уведомление от ищеца до ответника за цесията. При преценка наличието на предпоставките да се приеме редовно уведомяване за прехвърляне на вземането беше взето предвид, че съгласно обратната разписка, върната с отразяване, че получателят се е преместил на друг адрес, адресът на който е връчен документа съвпада с постоянния и настоящ адрес на ответника и адрес му, посочен в договора. По делото не се установява наличие на друг адрес, на който ответника може да бъде намерен. По повод направеното възражение за неспазване на формата за упълномощаване поради липса на нотариална заверка на подписа на упълномощителя следва да бъде посочено, че е неоснователно, тъй като по отношение на упълномощаване с този предмет  - за връчване на книжа липсва посочена в закона форма за действителност.

По отношение на възражението за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, направено от особения представител на ответника, настоящият състав приема, че  е неоснователно, тъй като приложения договор е подписан от цедента и цесионера, от което следва, че е налице съгласие по основните елементи на договора. Длъжникът не е страна по този договор и уведомяването за него е  елемент от състава.  

Видно от приетия като писмено доказателство договор № 54469 от 23.01.2018 година,  между „Креди Йес“ ООД, от една страна като заемодател, и ответника, от друга – като заемател, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за предоставяне на потребителски заем в размер на 800 лева.  В чл.4, ал.1 от договора  е посочено, че заемателят Г.Н.Г. удостоверява с полагане на подписа си, че е получил заемната сума от 800 лева. Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на 12 месечнипогасителни вноски в размер 82, 30 лева всяка с падежи в периода от 23.02.2018 година до 23.01.2019 година, както и че месечния размер на неустойката в случай на непредоставяне на поръчителство е в размер от 137 лева. В чл.3, ал. 7  е посочен месечен лихвен процент по заема –  3, 40  % и в чл.3, ал.5 е посочен ГПР 49, 367 %. Следва да бъде посочено, че липсват твърдения в заявлението и в исковата молба договорът да е обявяван за предсрочно изискуем, а падежът на последната погасителна вноска е настъпил преди подаване на заявлението на 31.10.2019 година.

По отношение на ГПР в чл.8 от Общите условия е посочено, че ГПР не може да бъде променян, освен при условията на договора, освен по взаимно писмено съгласие на страните, както и е конкретизирано, че заемателя не дължи никакви допълнителни суми, освен посочените в договора, като основанията на тези суми са посочени в тази част от договора.

            В чл.9 от Обшите условия към договора е уговорена и неустоечна  клауза със съдържанието индивидуализирано в исковата молба, съгласно която при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължи неустойка.

            Размерът на неустойката е посочен в погасителния план, подписан от страните по договора,  в размер от 137 лева.

            Не  е спорно, установява се и от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, че на 23.02.2018 година заемателят е платил сума от 137 лева по договора, с която са погасени както следва: сумата 54, 70 лева, представляваща неустойка,  сумата 27, 20 лева, представляваща лихва, сумата 55, 10 лева, представляваща главница. От заключението на вещото лице се установява още, че размерите на задълженията за главница, договорна лихва и неустойка са със стойностите, посочени в исковата молба. Не съвпада размера на лихвата за забава, който съгласно заключението върху главница

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

            В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

            В конкретния случай в договора е посочен размерът на  ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора  като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49, 367 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил  по договора, като бъде взето предвид и направеното процесуално възражение за прихващане със суми, платени по договора.

            В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 40,8 %, представляваща сбор от уговорената месечна лихва от 3,400 % месечно, което съгласно общата сума за връщане /987, 62 лева/ представлява почти ¼ от договора противоречи на добрите нрави. Посоченият размер на договорна лихва  следва да се приеме, че излиза извън предела на  договорната свобода между страните по смисъла на чл. 9 от ЗЗД и е налице хипотезата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, съгласно която е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави. Основанието за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД за клауза за договорна лихва е изведена в съдебната практика като порок на сделката в случай на необосновано висока стойност на посоченото задължение, което представлява възнаграждение за кредитора  за предоставения финансов ресурс.  В доклада на делото на страните е указано, че съдът следи служебно за нищожност на договора на посоченото основание.

            Уговорката за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията  за неизпълнението му от 656,38 лева и евентуалните вреди.  Относно преценката за валидност на  уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл  в мотивите  т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.

            По изложените съображения  настоящият състав приема, че ответникът дължи на ищеца сумата, получена по кредита от 800 лева, от която следва да бъде прихваната сумата 137 лева, платена по договора или сума в размер от 663 лева.

            Следва да бъде посочено, че ищецът не дължи лихвата за забава в посочения  в исковата молба размер от  200, 45 лева считано от 25.03.2018 година до  датата на подаване на заявлението в съда, формулирана по посочения в исковата молба начин - като съвкупност от обезщетенията за забава върху всяка просрочена месечна вноска по посочените по – горе съображения за недействителност на договора.

            При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.

            В исковата молба  ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер  за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по  дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите претендирани разноски са както следва: сумата 242,45 лева, представляваща възнаграждение за особен представител, сумата 165,05 лева, представляваща платена държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице. Разноските са в общ размер на 657, 50 лева.. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 255,29 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.

Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда н, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 84,15 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на  32, 67 лева.

            По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде установена дължимост на претендираната по договора за заем сума като главница, вземането по която е прехвърлено на ищеца, останалите претенции, основани на договора да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съответно на уважената част от исковете.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.Г.  ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, по договор за паричен заем   № 34990 от 23.01.2018 година, сключен с „Креди Йес“ ООД,  вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сума в общ размер от  667 лева /шестстотин  шестдесет и седем лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 31.10.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 4157 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.11.2010 година, постановена по частно гражданско дело № 9 285 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника Г.Н.Г.  ЕГН **********,***, че дължи на ищеца по договор за паричен заем  № 34990 от 23.01.2018 година, сключен с „Креди Йес“ ООД,  вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, главница в размер разликата между присъдената на това основание сума от 667 лева /шестстотин шестдесет и седем лева/ до пълния предявен размер на  това вземане от ищеца сумата от 744,90 лева /седемстотин четиридесет и четири лева и 90 стотинки/, сумата от 160,42 лева /сто и шестдесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2018г. до 23.01.2019г., сумата от 601,68 лева /шестстотин и един лева, шестдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2018г. до 23.01.2019г., сумата от 200,54 лева /двеста лева петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 25.03.2018г. до 30.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението – 31.10.2019 год. до окончателното изплащане на вземането,   плащане на които е разпоредено със Заповед № 4157 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.11.2010 година, постановена по частно гражданско дело № 9 285 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното производство и по водене на настоящото дело.

            ОСЪЖДА Г.Н.Г.  ЕГН **********,***, да плати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, сумата 255,29 лева /двеста петдесет и пет лева, двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 32, 67 лева /тридесет и два лева, шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за осъждане на Г.Н.Г.  ЕГН **********,***, да плати разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от  657, 50 лева /шестстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ за исковото производство и 84,15  лева /осемдесет и четири лева и петнадесет стотинки/ за заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.