РЕШЕНИЕ
№ 63 28.02.2023
г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, четвърти
състав, на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично
заседание, в състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
725 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 46, ал. 5,
изречение второ от Закона
за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на Н.М.А., ЕГН
**********, с адрес *** против Заповед № РД-013-501/11.11.2021 г. на заместник
- кмета на Община Русе. С обжалваната заповед на основание чл. 46, ал. 1, т. 1
и т. 6; ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 6 на
Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост (Наредба №
6) е наредено прекратяване на наемното правоотношение между Община Русе и
жалбоподателката за общински жилищен имот с административен адрес гр. Русе, ул.
„А. Р.“ № 1 (алея „Т.“); актуван с Акт за частна общинска собственост № 7494/24.09.2015
г. Със заповедта е определен двуседмичен срок за доброволно освобождаване на
жилището, считано от датата на връчване
на заповедта. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна поради
липса на компетентност, съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. В съдебно заседание А. се представлява от служебно назначен процесуален
представител – адв. М.Д.,***, която поддържа жалбата на основания, изложени в
нея; ангажира доказателства и претендира разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът
– кмет на Община Русе се представлява в процеса от младши експерт М.Л.Ч., лице
с висше юридическо образование и правоспособност, надлежно упълномощена, която
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката. Ангажира
писмена защита.
Заинтересованата
страна С.Р.Ю., редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не ангажира
становище по оспорването.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в
предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150
от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По
изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна
по същество.
От фактическа
страна по делото се установява следното:
В
административната преписка се съдържа Акт за частна общинска собственост № 7494/24.09.2015
г., с който е актуван общински имот, представляващ застроен поземлен имот с идентификатор
63427.1.297 с площ 3 107 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Русе, като пълното описание на имота е посочено в графа
„Забележки“.
С Решение №
16, прието с Протокол № 2/30.11.2015 г., посоченият имот е включен в Списъка на
общинските жилища за резервен жилищен фонд.
На 19.01.2016
г. Н.М.А. е подала заявление за картотекиране във връзка с издаване на
настанителна заповед. На същата дата е подадена и декларация, в която посочва,
че тя и членовете на нейното семейство не притежават жилищни и вилни имоти и
идеални части от тях.
В административната преписка са налични Удостоверения
по декларирани данни, издадени от Община С. п. по искане на кмета на Община
Русе, както следва:
ü изх. №
**********/05.02.2016 г. на Н.М.А., от което се установява, че същата е
собственик на 4/9 идеални части от следните обекти с административен адрес гр. С.
п., ул. „А. К.“ № 3: жилище с площ 134 кв.м.; жилище с площ 20 кв.м.; гараж с
площ 18 кв.м.; второстепенна постройка с площ 45 кв.м. и земя с площ 1 478
кв.м.
ü изх. №
**********/05.02.2016 г. на С.Р.Ю., от което се установява, че същият не
притежава недвижими имоти и МПС.
Съгласно
Заповед № РД-01-1203/20.04.2016 г. на кмета на Община Русе Н.М.А. и членовете
на нейното семейство – съпруг С.Р.Ю. се настаняват в жилищен имот по ул. „Алея Т.“
№ 6, гр. Русе, състоящ се от три стаи, кухненски бокс и сервизни помещения за
срок от една година на основание решение на комисията по чл. 6, ал. 1 от
Наредба № 6, прието с Протокол № 4/19.04.2016 г.(точка 3, № 10). Имота е
собственост на Община Русе. Въз основа на тази заповед е сключен Договор за
отдаване под наем на жилищен имот № 4499/20.04.2016 г. между Община Русе и Н.М.А..
В чл. 8 от договора изрично е посочено, че наемателят е длъжен да заплаща
наемната цена и такса смет до 25-то число на текущия месец в касата на
наемодателя срещу издадена квитанция.
С писмо рег. №
94Н-4288-3/11.05.2016 г. кметът на Община Русе изрично е уведомил А., че в
рамките на срока на сключения договор същата следва да прекрати съсобствеността
си по отношение на недвижим имот,
представляващ дворно място с площ 1 478 кв.м., находящо се в гр. С. п.,
заедно с построените в него две жилищни сгради, гараж и второстепенна
постройка, като представи съответните доказателства за това. От приложеното
известие за доставяне се установява, че писмото е връчено на А. на 12.05.2016
г.
Със Заповед № РД-01-180/31.01.2017 г. на кмета на
Община Русе е разпоредено „Община Русе - собственик на строеж, представляващ
едноетажна жилищна сграда с идентификатор: 63427.1.297.1 по кадастралната карта
на гр. Русе, находяща се и поземлен имот с идентификатор 63427.1.297 по
кадастралната карта на гр. Русева го премахне до кота терен в едногодишен срок
от влизане в сила на заповедта. Теренът да се почисти от битови и строителни
отпадъци. Оставащата част от основите да се засилят с пръст до кота терен.“ Във
връзка с тази заповед е представено писмо изх. № ВП-153/ 02.02.2017 г. на
директора на дирекция УТКС до директора на ОП „Управление на общински имоти“, с
което последния се уведомява за предприемане на действия относно освобождаване
на сградите от наематели.
Със Заповед № РД-01-1157/25.05.2017 г. на кмета на
Община Русе е прекратено наемното правоотношение с Н.М.А. и С.Р.Ю. поради
изтичане на срока на настанителната заповед на 05.05.2017 г. Заповедта не е
връчена на лицата.
По делото е налично Решение № 405 на Общински съвет –
Русе, прието с Протокол № 18/25.02.2021 г., с което са утвърдени три вида
списъци, като жилището, заемано от Н.М.А. е включено в Списък № 3 на общинските
жилища от резервния фонд, включващ общо 138 броя жилищни имоти. Под № 38 е
записано процесното жилище.
С писмо рег. № 94Н-9526-1/12.10.2021 г. кметът на
Община Русе, на основание чл. 26 от АПК,
е уведомил А., че започва производство по прекратяване на наемните
правоотношения, тъй като срока на настанителната заповед е изтекъл на
05.05.2017 г. и оттогава А. и Ю. обитават общинското жилище без правно
основание, като при това дължат наемни вноски за периода 01.05.2017 г. –
11.10.2021 г. в размер на 2 517,35 лева. Видно от уведомление по чл. 18а, ал. 9 от АПК от 14.10.2021 г., на А.
е предоставена възможност да се яви в едноседмичен срок в Община Русе за
получаване на цитираното уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК, което тя не е
сторила.
С писмо изх. № ВП-2364/2/15.10.2021 г. директорът на
дирекция УС е уведомил директора на ОП „Управление на общински имоти“, че е
необходимо да се предприемат законови мерки за освобождаване на общинско жилище
– сграда с идентификатор 63427.1.297.1, тъй като Заповед № РД-01-180/31.01.2017
г. на кмета на Община Русе, с която е наредил да бъде премахната до кота терен
посочената сграда, подлежи на премахване.
По делото, в табличен вид е представена информация
относно дължимото от А. обезщетение за ползване на общински имот с адрес гр.
Русе, ул. „А. Р.“ № 1 (алея „Т.“ по документ за собственост) на основание чл.
25, ал. 3 от Договор за наем № 4499/20.04.2016 г. общият размер на задължението
е 2 517,35 лева, като сумата включва главница и лихва за наем и такса
смет.
В резултат на
проведеното административно производство, заместник - кметът на Община Русе е
постановил обжалваната Заповед № РД-01-3501/ 11.11.2021 г. за прекратяване на
наемното правоотношение. В мотивната част са описани детайлно реализираните
административнопроцесуални действия; събраните доказателства; причините, поради
които наемното правоотношение с А. не може да бъде продължено. Административният
орган е съставил Уведомление по чл. 18а, ал. 9 от АПК от 18.11.2021 г. до А.,
като й указва, че в едноседмичен срок следва да се яви в Община Русе за да
получи обжалваната заповед, като тя е предупредена, че при неявяване заповедта
ще бъде приложена към административното досие и ще се счита за връчена.
Уведомлението е залепено на 18.11.2021 г. върху пощенската кутия на А., за
което е съставен Протокол, подписан от общинските служители и документиран с 5
бр. снимков материал, които съдът приема само за сведение. Впоследствие, А. се
е явила и е получила лично заповедта на 24.11.2021 г.
Недоволна от така постановената заповед, А. обжалва
същата с доводи за незаконосъобразност. Релевират се възражения относно
компетентността на органа, издал заповедта и относно надлежното уведомяване за
започване на административното производство. Твърди се противоречие на
действителната фактическа обстановка с цитираното законодателство. Въвежда се
възражение за изтека погасителна давност на дължимите вземания, като се прави
изявление, че администрацията на общината е създавала пречки на А. да плаща
дължимите наемни вноски. Иска се правилно изчисляване на сумата, и тогава тя ще
бъде заплатена от жалбоподателката. Възразява се относно действителното
състояние на имота – в жалбата се твърди, че той е годен за обитаване
благодарение на усилията, положени от А. и семейството й. Прилагат се две
разписки за плащания, за които се твърди, че неправилно не са приети от
общинската администрация и се иска допускането на оглед на място или
съдебно-техническа експертиза за установяване годността на имота за обитаване.
Иска се от съда да отмени обжалваната заповед.
По искане на
жалбоподателката А., с Определение от 09.12.2021 г. съдът е спрял допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-01-3501/11.11.2021
г. на кмета на Община Русе.
С Определение от 22.12.2021 г. съдията -
докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.
Указал е на страните, че съобразно чл.
170 от АПК, тежестта за установяване съществуването на фактическите основания,
посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му е върху административния орган. Указал е на
жалбоподателя, че следва да докаже в съдебното производство, че той и
домакинството му отговарят на
изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6 и Закон за общинската собственост,
за продължаване на наемните правоотношения с Община Русе.
Във връзка с твърдението в жалбата, че като
приложение към нея се представят писмени доказателства „…двете
разписки, с които съм платила два наема, върната неправомерно от г-жа Няголова,
а при необходимост ще посоча и други“ съдът намира за
необходимо да посочи следното: Установи се от представени по делото доказателства
от ответника, че в момента на подаване на жалбата в Община Русе тези разписки
не са приложени към жалбата. За целта е представена разпечатка от деловодната
система на Община Русе относно регистрацията на жалбата на Н.А. рег. № 94Н-4288-3/08.12.2021
г. с направено отбелязване относно непредставените разписки. По делото е
представено Обяснение вх. № 4575/15.11.2022 г. във връзка с деловодната
регистрация на жалбата на Н.А. ***, от която се установява, че тези разписки
също не са били приложени.
В съдебно заседание на 08.12.2022 г. като
доказателства по делото са представени шест различни разписки от септември 2019
г., свързани с връщане на парични суми от „Общински имоти“ (вероятно гр. Русе)
до А., без посочена причина. Съдът не прие същите като доказателство по делото,
тъй като не бяха представени оригиналите за сравнение. Представен беше и
Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, сключен на 03.04.1985 г.
между директора на „Жилфонд“ Русе и Н. М. С. за имот, нечетливо описан като
адрес.
С молба вх. № 5030/14.12.2022 г.
процесуалният представител на жалбоподателката е уведомил съда, че не е в
състояние да представи в оригинал част от разписките, които е ангажирал като
доказателства в съдебно заседание на 08.12.2022 г.
С молба вх. № 5061/19.12.2022 г.
процесуалният представител на ответника е представил заверени копия на 11 бр.
квитанции за наем, подробно описани с номер, дата и заплатена сума. Установява
се, че Н.А. е заплатила наеми за процесното жилище в периода май 2016 г. –
април 2017 г., като ежемесечния наем е в
размер на 29.47 лева. От май 2017 г. не са постъпвали плащания за
ползвания общински имот.
В последното по делото съдебно заседание
(01.02.2023 г.) жалбоподателката представи Удостоверение за идентичност на
имоти рег. № 94Н-5262-1/19.01.2023 г., издадено от Община Русе, от което се
установява, че имотът, вписан в посочения договор е идентичен, с този, който е
предмет на обжалваната заповед. Съдът прие като доказателства известията от
„Български пощи“ (л. 155 от делото), за които бяха представени за сравнение
оригиналите.
Жалбоподателката А., чрез процесуалния си
представител, е ангажирала писмени бележки. Твърде се съществуването на две
заповеди за прекратяване на наемното правоотношение, което е нонсенс. Сочи се
нищожност на процесната заповед поради липса на компетентност на органа, който
е постановил същата, като са изложени подробни възражения в тази насока. Сочи
се и противоречивост на изложените мотиви в заповедта, взаимното им отричане,
поради което се затруднява организирането на адекватна защита на жалбоподателката.
Изложени са съображения във връзка с неплащането на наем от страна на А. и
създадените от общинските служители пречки в тази връзка. Оспорват се
основанията за прекратяване на наемното правоотношение, като се твърди, че те
не са съобразени със социалния статус на наемателката и нейното здравословно състояние.
Разгледано е включването на наетото жилище в резервния жилищен фонд и
необходимостта от събарянето на същото. Иска се отмяна на заповедта като
нищожна и незаконосъобразна.
Процесуалният представител на ответника също
е ангажирал писмени бележки. Сочи се, че се поддържат предходно представени
становища по делото, като се прави извод, че заповедта е законосъобразна и
издадена при изяснена фактическа обстановка. Въвежда се твърдение, че А. е
получила Писмо с изх. № 94-4288-1/26.09.2022 г. лично на
28.09.2022 г., с което е поканена да заплати дължимите суми по банков път.
Същата не е изплатила дължимото, нито е сключила споразумение. Изложени са
доводи във връзка с основанията за прекратяване на наемното правоотношение.
Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Спорно
между страните е дали обжалвания административен акт е издаден от компетентен
орган. Съдът намира, че процесната заповед е
издадена от компетентен орган – заместник - кмет на Община Русе,
надлежно упълномощен за целта със Заповед № РД-01-3484/10.11.2021 г. на кмета
на Община Русе. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, според
който наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед. В конкретния случай, за деня на издаването на заповедта
функциите на кмет са изпълнявани от заместник – кмета Златомира Тодорова
Стефанова.
Относно заявената претенция за нищожност
съдът намира същата за неоснователна. Изложените разсъждения за специално
упълномощаване по приложимите в случая нормативни актове са изключително
стеснително тълкуване с оглед постигане на защитната цел на жалбоподателката и
не почиват върху никакво правно основание в този смисъл. Заместването във функциите
на кмета за посочената дата е в пълен обем и няма основание за съмнение относно
правомощията на компетентния орган да издаде заповед от категорията на
оспорваната. Следователно не е налице твърдяната нищожност във връзка с
компетентността на автора на заповедта.
Спазена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален
административен акт. Заповедта съдържа както правното основание, така и
фактическите основания за нейното издаване. По същество те представляват
юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото
от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа
на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и
на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразност на акта. В него са включени констатации за фактическото
положение и отношенията между страните. Посочените фактически обстоятелства се
обхващат от нормите на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6; ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл.
31, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 6, определени от органа като
приложимите за случая правни основания за издаване на акта. С оглед изложеното се
налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него
се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят не е
предявил възражения срещу формата на оспорения акт.
Съдът
намира, че при постановяването на обжалвания административен акт не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
макар такива да се сочат от жалбоподателя. Релевира се в жалбата възражение, че
А. не е била редовно уведомена за започване на административното производство,
което категорично противоречи на ангажираните от ответника писмени
доказателства. Административният орган е съставил Уведомление по чл. 26, ал. 1
от АПК рег. № 94Н – 9596-1/12.10.2021 г., с което А. е поканена да се яви в
общинската администрация за изразяване на становище и за заплащане на дължимите
наемни вноски. За това уведомление А. е информирана с Уведомление по чл. 18а,
ал. 9 от 14.10.2021 г., като същото е залепено върху пощенската й кутия на
посочената дата – 14.10.2021 г. Представени са 6 бр. снимки, които съдът приема
само за сведение. Въпреки надлежното уведомяване, А. е бездействала и не се е
явила в общинската администрация.
Настоящият съдебен състав намира, че
издадената заповед е съответна на материалния закон, като релевираните в
жалбата и в писмената защита възражения в тази насока са неоснователни.
Основанията,
на които се прекратява наемно правоотношение за нает общински имот са подробно,
но неизчерпателно установени в чл. 46, ал. 1 от ЗОС. По тази причина, същите са
доразвити в чл. 31 от Наредба № 6. За да достигне до извод за необходимост от
прекратяване на наемното правоотношение с А., административният орган се е позовал
на следните норми:
# чл. 46, ал.
1, т. 1 от ЗОС - неплащане на
наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца.
# чл. 46, ал.
1, т. 6 от ЗОС - изтичане на срока
за настаняване.
#
чл. 46, ал. 2 от ЗОС - наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на
наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да
бъде по-дълъг от един месец.
#
чл. 46, ал. 5 от ЗОС - Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред административния
съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът
разпореди друго. Решението на административния съд е окончателно.
# чл. 31, ал.
1, т. 1 от Наредба № 6 - неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от три месеца.
# чл. 31, ал.
1, т. 5 от Наредба № 6 - изтичане на срока за
настаняване.
Не е спорно, че срокът за настаняване на А. и Ю. е
изтекъл на 05.05.2017 г.
Възразява се с жалбата, че неправилно е определен
дължимия размер на наемните вноски за съответния период от 2017 г. досега. Сочи
се още, че в обжалвания административен акт не е направена разбивка на
посочената обща сума, от която да се вижда размерът на неплатените наемни
вноски, размерът на лихвите и на таксите. Прави се възражение за изтекла
давност, тъй като жалбоподателката А. счита, че дължимите вноски са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, буква В от ЗЗД, които се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Съдът намира релевираното оплакване за неоснователно. В
заповедта изрично е посочен периодът, в който А. не е плащала наемни вноски от
01.05.2017 г. до 11.10.2021 г. Без значение е техния общ размер, след като се
установява, че наемната цена и консумативните разноски не са плащани от А.
повече от три месеца. На практика А. е
ползвала със семейството си общинското жилище в продължение на повече от четири
календарни години без да заплаща дължимите наемни вноски и разноски за консумативи
– факт, с който тя е напълно наясно. Неотносими към решаването на настоящия
спор са доводите за изтекла погасителна давност, тъй като съдът разглежда
административен акт, с който се прекратява наемно правоотношение, а няма за
предмет разглеждането на конкретния вид и размер на задълженията на А. ***.
Без значение относно задължението за плащане на наем и
консумативи от А. са отношенията й с общински служители („предишната
началничка на ЖИЛФОНД“) и очакванията й за определено поведение на кмета на
общината. Не може да се приеме за достоверно въведеното твърдение, че на А. е
било забранено плащането на каса, след като в чл. 8 от Договора за отдаване под
наем на жилищен имот № 4499/20.04.2022 г. е посочен именно този начин. Съдът
вече обсъди цитираните вносни бележки в жалбата на А.. Представените и приети
по делото известия от „Български пощи“ във връзка с възстановяване на суми
доказват желание за плащане на суми за 4 месеца наем (117,88 лева обща
сума/29,47 лева наем=4 наемни
вноски), но плащането чрез пощенски запис не е валидно изпълнение на
задължението, предвидено в чл. 8 от договора, съгласно който „Чл. 8.
НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да заплаща наемната цена и такса смет до 25-то число на
текущия месец в касата на НАЕМОДАТЕЛЯ срещу издадена квитанция.“. Паричните
задължения по принцип са носими и в тежест на наемателката е тяхното точно
изпълнение. След като А. доброволно е подписала договора за наем, за нея като
наемател възникват определени задължения, които тя следва стриктно да
изпълнява, защото по правило длъжникът (в случая наемателката А.) се
освобождава когато изпълни задължението (да плати наемната вноска) по
местоизпълнение (касата на наемодателя).
Ако теоретично се приеме, че А. се е опитала да
направи вноски за два наема на каса (за което твърди, че представя вносни
бележки към жалбата и които дори в хода на съдебното производство не успя да
представи), няма доказателства, че последващите два наема са отказани да бъдат
платени на каса, защото видно от посочените известия от „Български пощи“ А. е
изпратила чрез пощенски запис четири наема. Отделно от това остава неясно по
каква причина А. е спряла въобще да плаща наемни вноски. Нелогично е
обяснението, че тя в продължение на години не е плащала наем, защото е чакала
лично обаждане от кмета на общината. Следва да се посочи, че дори А. да е имала
някакъв (независимо от характера) конфликт с „предишната началничка на ЖИЛФОНД Няголова“, то видно
от посочения цитат жалбоподателката е наясно с факта, че посочената „началничка“ вече е „предишна“. Няма
доказателства, че А. е предприела действия във връзка със заплащане на
дължимите наемни вноски след промяна на ръководството. Липсва каквато й да е
активност от страна на жалбоподателката да изпълни задължението си за плащане
на наемните вноски.
Без значение е
и волеизявлението на А., че е готова към настоящия момент да заплати дължимата
сума, още повече, че тя въвежда допълнителни условия за да изпълни тези си
договорни задължения: “Така че – аз имам желание да си плащам редовно
наемните вноски, стига да има добро желание от страна на администрацията на
ЖИЛФОНД и съм готова да заплатя дължимата сума, стига тя да бъде правилно
изчислена, след като се съобрази изтеклата давност“.
Съдът не установи противоречиви мотиви, както се сочи
в писмените бележки на жалбоподателката. Посочени са правилните основания за
издаване на заповедта, както следва:
Ø
Чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 1
от Наредба № 6 – „неплащане на наемната цена или на
консумативните разноски за повече от три месеца“.
Ø Чл. 46, ал.
1, т. 6 от ЗОС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 – „изтичане
на срока за настаняване“
Няма спор, че А. не е плащала наемната цена в продължение на повече от три
месеца, както и че срока за настаняване е изтекъл, тъй като Договор за отдаване
под наем на жилищен имот № 4499 е сключен за срок от една година, считано от
датата на влизане в сила на настанителната заповед.
Относно твърдението за лошото състояние на общинското
жилище съдът приема, че възражението е неоснователно. На първо място няма
значение какво е било първоначалното състояние на имота, след като А.
доброволно се е съгласила да сключи договор за наем на същото с неговия
собственик – Община Русе. На второ място, безспорно се установява, че Заповед №
РД-01-180/ 31.01.2017 г. на кмета на Община Русе, с която е наредил да бъде
премахната до кота терен сградата, обитавана от А., подлежи на премахване.
Процесната заповед е била предмет на адм. д. № 64/2017 г. на Административен
съд – Русе, жалбоподател по което е била именно А. и същата е запозната с
Определение № 20/25.05.2017 г., с което жалбата й е оставена без разглеждане
поради факта, че тя не е сред кръга лица, които имат право на оспорване.
Посоченото определение е оставено в сила с Определение № 9694/19.07.2017 г.,
постановено по адм. д. №7039/2017 г. на ВАС. В този смисъл посочената заповед е
стабилен административен акт и същата подлежи на изпълнение. На трето място, ирелевантни за изхода на
спора са твърденията за наличие на скрити мотиви в администрацията. На следващо
място, фактът, че процесния общински имот продължава да фигурира в списъка за
резервни общински жилища не противоречи на възможността за неговото премахване
– жилището е с посочения статут до момента, в който се предприемат действия по
неговото премахване съгласно цитираната заповед. Ирелевантно е състоянието на
имота при условие, че то се обитава без правно основание.
Без значение е факта, че жалбоподателката обитава
жилището като наемател по Договор за отдаване под наем на
държавен жилищен имот, сключен на 03.04.1985 г., тъй като продължителността на
обитаване не променя собствеността на имота – той е частна общинска
собственост. В тази връзка следва да се посочат разпоредбите на чл. 17 и чл. 20
от договора. Съгласно чл. 17 „През
времетраенето на този договор, НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да извършва за своя сметка и
със свои средства текущите ремонти на повредите в резултат на обикновена
употреба /чл. 231 от ЗЗД/ като боядисване на стените, таваните и помещенията,
пребоядисване на вратите, прозорците и подовете, подмяна на кранове, брави,
електрически ключове, контакти, фасунги, почистване на комини и други, както и
възстановяване на всички виновно причинени повреди от него или лицата, за които
отговаря.“. Според чл. 20 „НАЕМАТЕЛЯТ може да извършва подобрения (настилка,
ламперии, дограма, окачени тавани и други) в имота, като разходите са за негова
сметка. Извършените от него подобрения остават в полза на НАЕМОДАТЕЛЯ след
прекратяване на договора за наем и не са основание в този случай НАЕМАТЕЛЯТ да
задържа имота. НАЕМОДАТЕЛЯТ не дължи обезщетение за направените подобрения,
както и за извършените ремонти по чл. 17 от настоящия договор.“
Следователно, А. не може да има каквито и да било претенции относно подобренията,
които е направила в имота по време на обитаването. Наемодателят не дължи
обезщетение за направените подобрения, както и за извършените ремонти по чл. 17
от договора за наем.
Ангажираните от жалбоподателката доказателства относно
здравословното й състояние не доказват някаква специална необходимост, която
налага оставането й в общинско жилище, независимо от продължителността на
обитаването на същото.
Следва да бъде съобразен факта, че още към момента на издаване на
настанителната Заповед № РД-01-1203/20.04.2016 г. А. е разполагала с имущество,
което е следвало да ликвидира в едногодишен срок, като доказателство за
изпълнение на това условие не са ангажирани.
Съдът не установи соченото противоречие с целта на
закона, изразено във фразата „А в това се състои и четвъртото
основание за оспорване – несъответствие на заповедта с целта на закона“. Оспореният акт е съобразен с целта на закона, която може
да бъде извлечена и от чл. 42, ал.
1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат
настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с
реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на
жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар. Целта на Наредба № 6 е да
охранява интересите на най-уязвимите групи граждани, които не притежават
никакви имоти и чиито доходи са под визирания в същия подзаконов нормативен акт
минимум. Както ЗОС в частта относно наемните правоотношения, така и Наредба № 6
имат за цел справедливо и адекватно установяване на жилищните нужди на населението
и разпределението на общинския жилищен фонд между лица с установени жилищни
нужди. Административният орган надлежно е доказал, че Н.М.А. не е сред тези
лица, тя притежава имущество, поради което правилно е постановил заповед за
прекратяване на наемното правоотношение.
В тази връзка следва да се добави, че няма противоречие и с чл. 8, ал.
1 от Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКЗПЧОС), чиято разпоредба гарантира правото на жилище. Защита по чл.
8 от ЕКЗПЧОС би могъл да търси наемател, който е
изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни
разпоредби и отговаря на определените условия за настаняване в общинско жилище,
тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съдът достига до заключение, че предприетото от административния орган
прекратяване на договора е насочено към постигане на легитимна цел и е
пропорционално.
Съдът намира за необходимо да отбележи и следното: за първи път в писмените
бележки на процесуалният представител на жалбоподателката се въвеждат доводи за
нищожност, която е на основание липса на компетентност. Съдът вече изложи
доводи, че нищожност относно компетентността не е налице. Съдът е длъжен да
изложи и мотиви дали е налице нищожност на друго основание. По изложените
доводи до тук съдът установи, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради
което не са налице обстоятелства, които да водят до нищожността на същата.
В обобщение, налага се извод за законосъобразност на оспорвания акт, поради
което следва да се отхвърли оспорването, тъй като е неоснователно.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете
страни. Ответникът е представляван в процеса от в процеса от младши
експерт М.Л.Ч., лице с висше юридическо образование и правоспособност, надлежно
упълномощена. Подобно процесуално представителство по силата на чл. 32, т. 3,
изречение второ от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е приравнено на процесуално
представителство от юрисконсулт.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Русе следва да се присъди
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.М.А., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № РД-013-501/11.11.2021
г. на заместник - кмета на Община Русе.
ОСЪЖДА Н.М.А.,
ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: