Р Е Ш Е Н И Е
№ 326
09.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание
на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 226 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка
с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Делото е образувано по жалба на ЕТ„НЕД- Н.Г.“
ООД, с. Д., със съдебен адрес:***, адв. Н.К., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ФК-161-0024931/20.02.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски
обект – бистро „Далия“ находящ се в с. Д.,
Община Димитровград и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1
и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че
обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се липсата на мотиви, които да обосноват основателността
на ПАМ,
същите се претендират като бланкетни. Твърди се липса на
извършено нарушение,
като се сочи, че органа не е изследвал обстоятелството, че проверяваното
заведение не е било в работен режим, предвид което касовият апарат не е бил
включен. Посочва се също така, че в деня на извършената проверка 16.02.2020г. /
неделя/ назначените по трудов договор работници в заведението не са били на
работа. Твърди се че намерените в отделно чекмедже 37 лева са такива, с който
следващата смяна е трябвало да започне работа. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощника на страната, като се акцентира на представените по
делото графици за работно време, от които било видно. че в деня на проверката –
неделя, заведението не е в работен режим. Също така се иска от съда да бъде
отчетено обстоятелството, че лицето обслужило контролния орган не е служител на
дружеството жалбоподател, предвид което се претендира действията на това лице
да не могат да доведат до ангажиране отговорността на дружеството. На
изложените основания се иска да бъде
отменена
заповедта, като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна Началник
отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП се представлява
от юриск. Р., който оспорва жалбата. Излага съображения, за
законосъобразност на оспорения акт и иска същият да бъде потвърден, а жалбата да се отхвърли, като неоснователна. Посочва, като достатъчно
доказателство за това, че по време на проверката обекта е в работен режим,
факта че контролиращите органи са успели да влязат в същия и да осъществят
покупка. Претендира липсата на доказателства опровергаващи този извод на
административния орган. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На жалбоподателя е издадена
Заповед за налагане на ПАМ № ФК- 161-0024931/20.02.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ
на НАП, за това, че на 16.02.2020г. в 11. 50 часа при извършване на проверка в търговски обект по
смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бистро "Далия", находящ се в с. Д., общ. Димитровград, стопанисван от
ЕТ "НЕД- Н.Г." ЕООД с ЕИК
******** се установило, че при извършана контролна покупка от страна на
проверяващите
на едно кафе на стойност 0,70 лв., платено в брой преди легитимация от Д. Д., в качеството
й на проверяващ, на Н.Г.- собственик на посочения търговски обект, не бил издаден фискален бон от намиращото се в
обекта фискално устройство. Такъв следвало да бъде издаден с №
0034139/16.02.2020г. предвид изведения от проверяващите дневен финансов отчет. Проверяващите достигнали до извода, че проверяваното дружество, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
Извършената проверка е обективирана в Протокол
за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0024931/21.02.2019 г.
Предвид констатациите,
контролните органи са счели, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. С оглед установените от проверката
обстоятелства е издадена и процесната Заповед за налагане на ПАМ № ФК- 161-0024931/20.02.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности"
гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бистро "Далия", стопанисван от ЕТ "НЕД- Н.Г." ЕООД с ЕИК ******** и забрана на достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/
дни.
Заповедта е връчена на 24.02.2020г. лично на представляващия дружеството – Г., като в законоустановения 14 – дневен срок е
упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Хасково.
По делото като свидетел е разпитана И.И.Г.-
съпруга на Н.Г.. Към доказателствата по делото е приета изпратената от
административния орган, административна преписка, както и представените с
жалбата писмени доказателства, в т.ч. трудови договори с наетите в дружеството
жалбоподател лица, отчет за работното време за м. януари и м. февруари 2020г.,
график за разпределение на смените за м. януари и м. февруари 2020г., правилник
за вътрешния трудов ред
Съдът кредитира показанията
на разпитаната по делото свидетелка, като намира същите за достоверни, непротиворечиви и съответстващи на
събраните по делото доказателства. От показанията на св.Г. се
установява, че същата е съпруга на управителя на дружеството жалбоподател, както и че не е назначена на трудов договор към дружеството-жалбоподател. На 16.02.2020г., неделен ден, обекта стопанисван от ЕТ "НЕД- Н.Г." ЕООД с ЕИК ******** – бистро "Далия", находящо се в
с. Д., общ. Димитровград не е бил в работен режим, а св. Г. се е намирала в същия,
за да извади
от хладилника месо за размразяване за следващият работен ден. В заведението не е имало клиенти и същото не е било
отворено за работа. Пред обекта е изчаквал
съпруга на св. Г.- управител на дружеството, докато тя направи вътре каквото е
нужно. Докато е била в обекта, отвън спряла кола и в обекта влязла
жена, която поискала едно кафе. Кафемашината била включена и св. Г. пуснала
кафе, а на въпроса на жената колко дължи за кафето, отговорила че същото е 0,70
лв. Жената оставила парите на тезгяха, след което се представила и поискала
сметка, за това че не й е издадена касова бележка.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и
от приложените по делото графици за работно време и от изведения от
проверяващите финасов отчет. Последният потвърждава липсата на извършени в
обекта други продажби за деня.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество
същата се явява основателна.
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е издадена Заповед за налагане на ПАМ № ФК- 161-0024931/20.02.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности"
гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на
чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Нормата на чл. 186, ал. 3
от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице.
Настоящият
съдебен състав намира, че процесния акт е издаден при спазване изискванията за
форма на акта визирани в нормата на чл. 59
от АПК. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за
издаването й, като в случая принудителната административна мярка е наложена на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
При издаването на заповедта
от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съгласно разпоредбата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от
тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
Като
мотив за налагане на принудителната
административна мярка и нейната продължителност административният орган е взел предвид, че с констатираното нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Посочено е, че издаването на фискални бележки,
задължителните реквизити, които същите следва да съдържат, правилното отчитане
на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по
закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС, са все нормативно установени
задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските обекти,
които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Административният
орган е приел в мотивите си, че така извършеното деяние демонстрира поведение
на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация
в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Изложено е, че целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти. Мотивирано е, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози. При определяне продължителността на
мярката е взел предвид възможността от укриване на приходи и намаляване размера
на внесените данъци, за което извод е извел от вида на проверявания обект,
неговата близост до автобусна спирка и вида на предлагания асортимент на
достъпни цени.
За да наложи
процесната принудителна мярка, административния орган е възприел, че
проверяваният обект е в работещ режим, както и че в същият е налице въведено в
експлоатация и работещо фискално устройство. Като фактическо основание за
издаване на акта се сочи липсата на издаден фискален касов бон от работещо в
обекта фискално устройство или кочан с ръчни касови бележки за извършена от
контролните органи контролна покупка на едно кафе на стойност 0,70 лв. Органът
е приел, че търговеца е упражнявал търговска дейност в деня на проверката
предвид установено наличие на наличие на 37 лв. в касата.
С
оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че така изложените от административния
орган фактически твърдения не се доказват по един безспорен и категоричен
начин. На първо място от приобщения към делото протокол за проверка е видно, че
контролните органи са възприели наличие на монтирано и въведено в екплоатация
фискално устройство, но не и такова приведено в работен режим за съответния
ден, така както е отразил издателя на оспорения акт. Последното води до
недоказаност на това обстоятелство и подкрепя изложените от св. Г. твърдения,
че в деня на проверката фискалното устройство не е било в работен режим. Видно
от същият протокол изваденият за деня отчет отразява 0, 00 лв. оборот, което
потвърждава и твърдението на жалбоподателя, че в този ден обекта не е работел.
В
протокола е отразена фактическа наличност на 37 лв., която сума органът е
възприел като положителна разлика. Съдебният състав не намира, че горното
обстоятелство възприето от органа като основание за издаване на оспорения акт
се доказва единствено и само предвид наличието на тази сума в касата. Протокола
не отразява да е извършена проверка на стойността останала в касата при
приключване на предходния работен ден и с оглед въведеното от жалбоподателя
твърдение, че същата представлява сума, с която следва да стартира следващата
смяна в понеделник, намира същото за житейски логично, а и неопровергано от
органа в хода на съдебното производство.
Изложеното води
на извод, че в хода на производството не бе установено по безспорен
и категоричен начин, че в проверявания
обект е извършена продажба на стока именно от името на дружеството жалбоподател, за която да не е издадена фискална касова бележка.
Безспорно по делото е
установено, че св. Г.
не е служител на проверяваното дружество, а се е намирала в обекта, като
съпруга на управителя с оглед извършване на организационни дейности за
следващият работен ден. Безспорно се установи, че в същият ден заведението не
работи и в обекта не са се намирали служители на дружеството жалбоподател,
както клиенти на заведението. Не се установява по делото, а и
органа не твърди подобно нещо, св. Г. да е упълномощавана да представлява управителя на дружеството. Обстоятелството, че същата е съпруга на управителя, не я прави свързано лице по смисъла на параграф 3 от ДОПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че след
като плащането е извършено на лице, което не работи и няма
представителна власт по
отношение на проверяваното
дружество, то действията на това лице не следва да бъдат вменени в отговорност
на дружеството жалбоподател.
Предвид изложеното настоящия състав намира, оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон и като такава
следва да бъде отменена. В този смисъл е и Решение № 2637 от 19.02.2020г. на ВАС по адм.
д. № 9170/2019 г., VIII о.
Съдът
споделя и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за издаване на
административният акт при нарушаване на общия принцип за съразмерност
прокламиран с нормата на чл. 6 , ал.2 от АПК. В заповедта липсват убедителни
мотиви, които да обосновават именно наложения от органа срок на принудителната
мярка в рамките на 14 дни. Доколкото законодателя е предоставил оперативна
самостоятелност на органа да определи този срок в рамките на „30 дни“, то
упражняването на тази оперативна самостоятелност следва да бъде осъществено при
строго спазване на общия принцип за съразмерност и при излагане на съответните
релевантни за продължителността на мярката мотиви, каквито настоящият състав не
намира да са вида на търговския обект, вида и цената на предлаганите стоки и
местоположението на обекта.
Предвид
изложеното съдът намира, че дори и да се приеме че процесната продажба на едно
кафе е извършена от името на дружеството жалбоподател, то с оглед ниската
стойност на контролната покупка, за която не е бил издаден касов бон, административният
акт засяга правата и интересите на жалбоподателя в по- голяма степен от най -необходимото
за целта. Последното също предопределя материалната незаконосъобразност на
издадения акт и представлява още едно основания за неговата отмяна.
Предвид
изхода на спора в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени, направените и поискани разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК-161-0024931/20.02.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на ЕТ„НЕД- Н.Г.“ ООД е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски
обект – бистро „Далия“ находящ се в с. Д.,
Община Димитровград и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1
и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на
НАП да заплати на ЕТ„НЕД-
Н.Г.“ ООД, направените по делото разноски в размер на 300 /триста / лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: