Присъда по дело №92/2023 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 1 от 13.01.2025г. по НОХД № 92/2023г. по описа на
Районен съд – Бяла

Районна прокуратура – Русе, ТО - Бяла е внесла обвинителен акт срещу лицата:
О.Г.Г. от гр.Б., обл.Р., за това, че на 09.08.2021г., в гр.Б., обл.Р., ул."К.Ф." № ..., в
търговски обект, стопанисван от "...." Б. ЕООД, ЕИК ......., с управител М.И.Г., в условията
на повторност, в съучастие с А.О.Г., като извършител, държал акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон: 12 броя туби с различна вместимост, съдържащи общо
308,950 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 94,914%vol; 4
броя ПВЦ бутилки от по 2 и 1,5 литра, съдържащи общо 7,000 литра етилов алкохол с
действително алкохолно съдържание по обем 38,58%vol; 5 броя ПВЦ бутилки от по 2 литра,
съдържащи общо 8,800 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем
47,126%vol; 35 броя стъклени бутилки с етилов алкохол, всяка с вместимост по 0,7 литра,
различни марки, всички с неистински български акцизен бандерол и 3 броя бутилки марка
„Chivas Regal“ с вместимост по 0,7 литра, без акцизен бандерол, съдържащи общо 26,600
литра етилов алкохол;
- съгласно чл.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове: „На облагане с акциз
подлежат: алкохолът и алкохолните напитки“;
- съгласно чл.9 от Закона за акцизите и данъчните складове: "Етилов алкохол
(алкохол)" е всеки продукт: 1. включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително
алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 %vol , дори когато този продукт е част от
продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура“;
- съгласно чл.100, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове: „Бутилираните
алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържа-ние, равно и превишаващо 15
%vol, и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само
облепени с бандерол“;
- съгласно чл.64, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове: „Бандеролът се
поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху
него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде
поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от
потребителската опаковка, без да бъде повреден“; всичко на обща стойност в размер на
4171,34 лева, от който размера на неплатения акциз е 3344,88 лева, като случаят е
немаловажен – престъпление по чл.234, ал.3, т.1 вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.28,
ал.1 от НК, и
А.О.Г. от гр.Б., обл.Р., за това, че на 09.08.2021г., в гр.Б., обл.Р., ул."К.Ф." № ..., в
търговски обект, стопанисван от "...." Б. ЕООД, ЕИК ......., с управител М.И.Г., в съучастие с
О.Г.Г., като извършител, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по
закон: 12 броя туби с различна вместимост, съдържащи общо 308,950 литра етилов алкохол с
действително алкохолно съдържание по обем 94,914%vol; 4 броя ПВЦ бутилки от по 2 и 1,5
литра, съдържащи общо 7,000 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание
по обем 38,58%vol; 5 броя ПВЦ бутилки от по 2 литра, съдържащи общо 8,800 литра етилов
алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 47,126%vol; 35 броя стъклени
бутилки с етилов алкохол, всяка с вместимост по 0,7 литра, различни марки, всички с
неистински български акцизен бандерол и 3 броя бутилки марка „Chivas Regal“ с
вместимост по 0,7 литра, без акцизен бандерол, съдържащи общо 26,600 литра етилов
алкохол;
- съгласно чл.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове: „На облагане с акциз
подлежат: алкохолът и алкохолните напитки“;
- съгласно чл.9 от Закона за акцизите и данъчните складове: "Етилов алкохол
1

(алкохол)" е всеки продукт: 1. включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително
алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 %vol , дори когато този продукт е част от
продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура“;
- съгласно чл.100, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове: „Бутилираните
алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15
%vol, и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само
облепени с бандерол“;
- съгласно чл.64, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове: „Бандеролът се
поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху
него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде
поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от
потребителската опаковка, без да бъде повреден“; всичко на обща стойност в размер на
4171,34 лева, от който размера на неплатения акциз е 3344,88 лева, като случаят е
немаловажен – престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, представителя на прокуратурата поддържа обвинението срещу
двамата подсъдими и пледира за постановяването на осъдителна присъда за всеки от тях.
Излагат се съображения за доказаност на обвинителната теза и за виновността на
привлечените към наказателна отговорност лица. По отношение на подсъдимия О.Г. се иска
определяне на наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, предвид съдебното му минало. По отношение на
подсъдимия А.Г. се иска определяне на наказание в размер на две години лишаване от
свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок съобразно разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК, както и налагане на глоба в двукратния размер на пазарната цена на акцизните стоки.
Предвид, че по делото липсват данни за съществуването на връзка между извършеното
престъпление и упражняване на професия или дейност от страна на подсъдимите, на същите
не следва да се налага наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съобразно нормата на чл.234,
ал.5 от НК, предметът на престъплението следва да бъде отнет в полза на държавата и да
бъде унищожен по предвидения в закона ред.
Защитникът на подсъдимия О.Г. пледира за постановяване на оправдателна присъда по
отношение на неговия подзащитен, като излага подробни съображения за недоказаност на
обвинението. Посочва, че докато по отношение на А.Г. обвинението е доказано по безспорен
и несъмнен начин, то спрямо О.Г. липсват достатъчно доказателства за формиране извод за
виновност.
Подсъдимият О.Г. поддържа доводите на своя защитник и посочва, че изнесените
факти в пледоарията на прокуратурата кардинално се разминават с истината. Иска да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия А.Г. посочва, че посредством обясненията на неговия
подзащитен се установява фактическата обстановка по делото и обстоятелството, че именно
този подсъдим е съпричастен към намерените акцизни стоки. Счита, че за постигане, както
на личната, така и на генералната превенция, на подсъдимия А.Г. следва да бъде определено
наказание под най-ниския предел, като бъде съобразено неговото процесуално поведение и
младата му възраст. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, като не
наложи предвиденото кумулативно наказание глоба, тъй като не ще има реална възможност
за неговото изпълнение.
Подсъдимият А.Г. счита, че не е извършил огромно престъпление, като посочва, че не
е знаел, че върши нещо незаконно.
В последната си дума подсъдимият О.Г. иска от съда да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимият А.Г. иска от съда налагане на минимално
наказание.

2

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият О.Г.Г. е роден на ..........1г. в гр.Б., обл.Р., български гражданин, с висше
образование, женен, осъждан, безработен, с адрес в гр.Б., обл.Р., ул.“А. К.“ № ., ЕГН
**********. Същият е осъждан, както следва:
С присъда по НОХД № 2831/2011г. на Районен съд – Велико Търново, влязла в сила на
21.03.2012г., за престъпление по чл.234, ал.2, т.З вр. ал.1 от НК, му е наложено наказание в
размер на 2 години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3
години.
С присъда по НОХД № 293/2012г. на Районен съд – Бяла, влязла в сила на
20.07.2012г., за престъпление по чл.234, ал.1 от НК, му е наложено наказание в размер на 11
месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
С Определение по ЧНД № 260/2012г. на Районен съд – Бяла са групирани
наказанията по НОХД № 2831/2011г. и НОХД № 293/2012г., като е определено едно общо
наказание, а именно: 2 години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от
НК за срок от 3 години.
Със Споразумение по НОХД № 1394/2012г. на Районен съд – Русе, влязло в сила на
27.09.2012г., за престъпление по чл.234, ал.2, т.З вр. ал.1 НК е осъден на 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от 5 години.
С Определение по ЧНД № 2486/2012г. на Районен съд – Русе, са групи-рани
наказанията по НОХД № 2831/2011г., НОХД № 293/2012г. и НОХД № 1394/2012г., като е
определено едно общо наказание, а именно: 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като
на основание чл.24 от НК е увеличено така наложеното наказание с шест месеца и
определено наказание от три години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК за срок от 5 години.
С присъда по НОХД № 402/2014г. на Районен съд – Русе, влязла в сила на
27.10.2014г., за престъпление по чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, му е наложено наказание в
размер на 2 години лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. На основание
чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 2831/2012г. в
размер на две години лишаване от свобода.
С Определение по ЧНД № 2427/2014г. на Районен съд – Русе, са групи-рани
наказанията по НОХД № 293/2012г., НОХД № 1394/2012г. и НОХД № 402/2014г., като е
определено едно общо наказание, а именно: 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, при
строг режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното наказание по НОХД № 2831/2012г. в размер на две години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно отделно при строг режим.
Наказанието по НОХД № 2831/2012г. в размер на две години лишаване от свобода
било изтърпяно на 29.07.2016г.
С Определение № 418 от 09.07.2018г. на Окръжен съд – Ловеч, влязло в сила на
17.07.2018г., УПО с остатък от наказанието 11 месеца и 2 дни, като на основание чл.70, ал.6
от НК е постановена пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
начало 03.09.2018г.
Подсъдимият А.О.Г. е роден на ........г. в гр.Б., обл.Р., български гражданин, с висше
образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес в гр.Б., обл.Р., ул.“А. К.“ № ., ЕГН
**********.
Търговско дружество "...." Б. ЕООД, ЕИК ......., има за предмет на дейност търговия с
хранителни и нехранителни стоки, цигари и алкохол, както към 09.08.2021г., така и към
настоящият момент. За упражняването на дейността си дружеството наело от Община –
Бяла склад, находящ се в гр.Б., обл.Р., ул."К.Ф." № ..., съгласно договор за наем № Д-85 от
07.05.2021г. Управител на дружеството е М.И.Г. – съпруга на подсъдимия О.Г. и майка на
3

подсъдимия А.Г.. Св. Г. се занимавала с документооборота на осъществяваната от
дружеството търговска дейност и в счетоводната част, като в търговските взаимоотношения
основно участвали подс. О.Г. и подс. А.Г.. Спорадично към работата се включвал и другият
член на семейството св. И.Г. – син на управителката св. М. Г. и подс. О.Г., и брат на подс.
А.Г..
В периода 07.05.2021г. до 09.08.2021г. подсъдимите се снабдили по неустановен начин с
12 броя туби с различна вместимост, съдържащи общо 308,950 литра етилов алкохол; 4 броя
ПВЦ бутилки от по 2 и 1,5 литра, съдържащи общо 7,000 литра етилов алкохол; 5 броя ПВЦ
бутилки от по 2 литра, съдържащи общо 8,800 литра етилов алкохол; 35 броя стъклени
бутилки с етилов алкохол, всяка с вместимост по 0,7 литра, различни марки, всички с
неистински български акцизен бандерол и 3 броя бутилки марка „Chivas Regal“ с
вместимост по 0,7 литра, без акцизен бандерол, съдържащи общо 26,600 литра етилов
алкохол, които съхранявали в склада, находящ се в гр.Б., обл.Р., ул."К.Ф." № ....
На 09.08.2021г. сутринта, св. С.Д. – служител на ТД – Митница – Русе, получил
оперативна информация, че подсъдимите съхраняват в склада на фирмата фалшив алкохол и
такъв с фалшив бандерол. По този повод бил сформиран екип в състав: св. С.Д., св. Д.Д., св.
М.В. и св. М.М, които да извършат проверка на сигнала. При пристигането им в обекта,
заварили вътре подсъдимите, които обслужвали клиенти, както и св. Й.Й. и св. П.Т., които
премествали и подреждали стока. Служителите се представили, като се легитимирали
посредством служебните си карти и обяснили, че следва да бъде извършена проверка на
склада. Св. Д. попитал дали сред тях има лице, което представлява фирмата или е назначено
на трудов договор, като последните обяснили, че управител на фирмата е М. Г., а те нямат
сключени трудови договори. Посочили, че същата е по работа извън склада и ще се върне
скоро. Подсъдимите обяснили на служителите, че са съответно съпруг и син на
управителката и нямат трудови договори, но помагат за работата. Св. Д. обяснил, че при
проверката трябва да присъства представител на фирмата, поради което подс. О.Г. позвънил
на съпругата си. Същата заявила, че ще пристигне по-късно в обекта. Докато изчаквали
пристигането на управителката, служителите оглеждали помещенията, а междувременно в
обекта пристигали клиенти, които били обслужвани от подсъдимите. Св. Д. възприел, че
подс. О.Г. казва нещо на подс. А.Г., при което последният с ускорен ход се насочил към
вътрешно помещение на склада. Същият бил придружен от служителя св. М., който
възприел, че в средата на това вътрешно помещение имало палет с кашони със стъклени
бутилки от уиски различни марки, които били с видимо неистински български бандерол. Те
били с етикети “Johnnie Walker”, “Jameson”, “Glenfiddich”, “Chivas Regal” – общо 35 броя, а
три броя бутилки с етикет на “Chivas Regal” били без залепен бандерол. На друг палет в
това помещение били открити 9 броя ПВЦ бутилки от по 2 и 1,5 литра с мирис на етилов
алкохол, които били без бандерол. Още по-навътре в складовото помещение, митническите
служители открили поставени в кашони 96 броя празни бутилки от различни видове
алкохол. След това, в първото помещение, в дъното на склада, върху палет, служителите
открили стречовани 10 броя тъмносини туби с чужди надписи и две туби от минерална
вода, които съдържали течност с мирис на етилов алкохол и без бандерол. След
пристигането на управителката св. Г., било извършено замерване на установените
количества етилов алкохол посредством денситометър и същите били подробно описани в
протокол. Същите били иззети от митническите органи и бил уведомен разследващ
митнически инспектор по случая.
В хода на разследването бил извършен оглед на веществени доказателства, като били
взети представителни проби от установените количества етилов алкохол за анализ.
Била назначена физико-химична експертиза, съгласно заключението на която се
установява, че изследваните проби са етилов алкохол от земеделски произход, с установено
действително алкохолно съдържание по обем като следва: 308,950 литра етилов алкохол, с
действително алкохолно съдържание по обем 94,914 %vol; 7 литра етилов алкохол, с
действително алкохолно съдържание по обем 38,58 %vol; 8,800 литра етилов алкохол, с
действително алкохолно съдържание по обем 47,126 %vol; 10,50 литра етилов алкохол, с
4

действително алкохолно съдържание по обем 38,050%vol. Всички изследвани проби
отговарят на дефиницията на чл.9, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове за „етилов
алкохол“ и подлежат на облагане със акциз. Дължимият акциз, съгласно чл.31, ал.1, т.5 от
ЗАДС е в размер на 3 344,88 лева.
При извършен повторен оглед на веществените доказателства били изследвани
бандеролите, положени върху 35 бр. стъклени бутилки с уиски, като се идентифицирали по
емисия, серия и номер. Същите били обект на техническа експертиза за установяване
автентичността на български акцизни бандероли за алкохол, съгласно заключението на
която, всички бандероли са неистински. При всички изследвани обекти се отчитали дефекти
във формата и размерите, липса на двутонов воден знак и флуоресциращи елементи, липса
на апликиран върху бандеролите защитен дифракционен оптически вариращ елемент /липса
на каквито и да е холограми върху бандеролите/, дефекти на печатните изображения, липса
на защитни тактилни /релефни/ изображения и надписи. Всички реквизити на акцизния
бандерол, в своята съвкупност го индивидуализират като уникална ценна книга и по
презумпция изключват каквото и да било дублиране. При извършения анализ и съпоставка
на дублираните бандероли се установява, че изследваните обекти са изработени чрез
размножаване, след фотокопиране на първичните образи.
От заключението на назначената съдебна ценова-икономическа експертиза се
установява, че цената на процесната стока е 4 171,34 лева. Цената на акциза е 3 344,88 лева,
при минимална работна заплата към датата на деянието 650 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че подсъдимите са извършили престъплението, за което
им е повдигнато обвинение. С оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, съдът излага
следните съображения:
Приетата за установена фактическа обстановка съдът основава на показанията на
разпитаните по делото митнически служители – св. С.Д., св. М.В., св. Д.Д. и св. М.М,
частично обясненията на подс. А.Г., показанията на св. М. Г. и св. И.Г., и писмените
доказателства по делото. Показанията на митническите служители са последователни,
непротиворечиви и в пълнота изясняват обстоятелствата по извършената проверка в обекта,
както и отношението на подсъдимите към установените акцизни стоки, предмет на
престъплението. Същите взаимно се допълват и се подкрепят от останалите доказателства
по делото. Посредством техните показания се установява, че при извършената проверка в
обекта са били подсъдимите, както и св. Й., и св. Т., които извършвали дейност по техните
нареждания. Служителите посочват при какви обстоятелства и как е била установена
акцизната стока, фиксирането и изземването , направените проби и отчетените резултати.
Обясненията на подсъдимия А.Г., както и на св. М. Г. и св. И.Г. съдът цени единствено по
отношение сведенията касаещи ангажираността на подс. А.Г. в упражняваната търговска
дейност на фирмата в склада. Показанията им в тази част са еднопосочни, че в дейността е
участвал подс. А.Г., което обстоятелство се потвърждава и от показанията на митническите
служители, които по време на проверката са възприели, че същият е издавал фактури, стока
и като цяло е обслужвал клиенти, като е давал и нареждания на св. Й. и св. Т. какво да бъде
свършено. В останалата част обаче, показанията на св. Г. и св. И.Г. са нелогични,
противоречиви и изолирани от останалия по делото доказателствен материал, поради което
съдът не ги кредитира. Така не се възприемат от съда твърденията, че подс. О.Г. не се
занимавал с дейността в склада и рядко посещавал обекта. Тези твърдения на първо място
следва да бъдат преценявани с оглед заинтересоваността на двамата свидетели, които са
съответно съпруга и син на подс. О.Г., а на следващо място, предвид тяхната изолираност от
останалия доказателствен материал по делото. Установява се, че подс. О.Г. пряко е участвал
в дейността на фирмата, което обстоятелство е било възприето от митническите служители в
момента на проверката, когато същият е бил установен да обслужва клиенти и да дава
5

нареждания на двамата работници св. Й. и св. Т.. В тази насока, изолирани остават и
показанията на св. Й., който посочва, че нито Огнян, нито синовете на св. М. Г., се занимават
със склада. Такова е и положението по отношение показанията на св. Т., който също посочва,
че не е виждал подс. О.Г. в склада и не го познавал. Показанията на тези двама свидетели
също са вътрешно противоречиви и не кореспондират с другите доказателства по делото.
Още повече, че същите следва да бъдат преценявани с оглед възможната тяхна
заинтересованост, тъй като и двамата са работили и след извършената проверка в склада,
като св. Й. и понастоящем работи там, както сам посочва без трудов договор, а св. Т. е
близък приятел на подс. А.Г..
Съдът не кредитира показанията на св. Г. и св. И.Г. досежно изнесените сведения за
акцизните стоки, предмет на престъплението, тъй като са вътрешно противоречиви и не
кореспондират не само помежду си, но и с обясненията на подс. А.Г.. Противоречия бяха
констатирани и в хода на съдебното следствие, поради което показанията на тези двама
свидетели бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК. Така в показанията
си св. Г. сочи, че е знаела, че в склада ще пристигне акцизна стока, предназначена за сина
Александър, във връзка с негова сделка, което обаче противоречи на първоначално дадените
показания, в което отрича да е знаела за произхода на такава стока, а било известно от
съпруга Огнян, че било вино материал. Очевидно тези показания имат за цел да потвърдят
защитната теза на двамата подсъдими и по-конкретно на подс. А.Г., който посочва себе си,
като единствен участник в снабдяването си с установените стречовани туби, но влизат в
съществено противоречие с дадените от последния обяснения, в които посочва, че е
споделил за тази сделка по-късно, едва след извършването на проверката. Това противоречие
дава основание на съда да приеме, че не следва да бъдат приемани показанията на св. Г.
дадени в съдебно заседание за достоверни, а тези в хода на разследването. Именно в тях се
сочи, че подс. О.Г. казал, че се касае за вино материал, тоест че този подсъдим е имал
отношение към установената акцизна стока и е знаел за съществуването . В същият аспект
следва да бъдат изключени показанията и на св. И.Г., който посочва, че е приел въпросната
акцизна стока в даден момент, без съпътстващи документи и без каквато и да било следа
или насока която да може да бъде проверена. Този свидетел също сочи, че е знаел, че трябва
да пристигне стока, която била предназначена за брат му, във връзка с извършвана от него
сделка, но както бе посочено, това влиза в противоречие с обясненията на подс. А.Г., за
момента, в който той е споделил на семейството си за това. На следващо място, това
противоречие не се отстрани и чрез прочитане показанията на свидетеля по реда на чл.281,
ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК, тъй като в тези показания също се съдържат сведения, които няма
как да бъдат обективно проверени. Същественото обаче в прочетените показания е, че
свидетеля също говори за вино, което обстоятелство не би могло да му стане известно по
друг начин, освен от неговия баща – подс. О.Г., който е посочил какво било съдържанието на
тубите. Изнесените от свидетеля твърдения, че противоречието в показанията му се дължи
на „съвет“ от полицейски служител при разпита му, е несъстоятелно.
Обясненията на подсъдимия в наказателното производство имат двояка природа – на
доказателствено средство и на средство за защита. Предвид това, обясненията следва
внимателно да бъдат преценявани относно съдържащите се в тях сведения, тъй като при
упражняване правото си на защита, подсъдимия не носи наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване и за същият не съществува задължение да говори истината. За да бъде
оборено обвинението не е нужно дадените обяснения с категоричност да установяват друга
фактическа обстановка, а е достатъчно те да внесат такова съмнение в обвинението, така че
да се наруши принципа присъдата да не почива на предположения. Имайки предвид тези
основни положения, съдът извърши задълбочен анализ на обясненията на двамата
подсъдими, при който достигна до извод, че същите представляват единствено и изцяло
средство за защита, което обаче е изтъкано от противоречия и несъответствия.
Така например, обясненията на подс. О.Г., относно установените бутилки с
неистински бандерол и без въобще поставен такъв, противоречат на формалната житейска
логика, като се твърди, че същите са връщани от ромски тържества. На първо място, няма
6

никаква логика да бъдат връщани пълни бутилки без никакво насрещно задължение за
приемащия – тоест да бъде върната платената цена, ако е имало подобна уговорка.
Съответно това да е документално обосновано с изготвяне на разписки, за да бъде
счетоводно обработено. На следващо място, няма логика да бъдат връщани наполовина
изпити бутилки и приемани в склада, тъй като приемащия ги няма как да бъде сигурен в
съдържанието на върнатото, нито може да го реализира по някакъв начин на пазара, предвид
че това е основната дейност на склада, нито може да върне платената цена. Най-
същественото от всичко, е обстоятелството, че фирмата, в своята търговска дейност, зарежда
стока от официални дистрибутори и са наясно как изглежда един истински акцизен
бандерол. Предвид, че установените неистински бандероли на намерените бутилки
представляват ксерокопия на истинските акцизни бандероли, същите са с идентични номера
и без каквито и да било защитни елементи, за подсъдимите е било много лесно да установят,
че се касае за фалшиви бандероли и дори да е имало налична уговорка за връщане на
неотворени бутилки, при тези обстоятелства би следвало да откажат приемането им.
Твърденията, че митническите служители сами са станали свидетели на няколко такива
връщания на стока в деня на проверката не се подкрепят от нито едно доказателство – нито
от гласни доказателствени средства, нито от писмени такива, удостоверяващи връщане на
стока. И тъй като тези твърдения противоречат на формалната житейска логика, а и не могат
да бъдат проверени по никакъв начин, те не само че не оборват обвинението, но и не внасят
никакво съмнение относно произхода на намерените стоки. Тук следва да се посочи, че в
същата насока са обясненията и на подс. А.Г., който твърди, че възможността клиенти да
връщат закупена стока е било негова идея, за да е гъвкав на пазара, тоест за да е удобен на
потребителите и да развие по този начин клиентела. Това обстоятелство, докато би важало за
него, тъй като се представя за основен двигател в търговската дейност, не важи за подс. О.Г.,
който твърди, че не се занимава с дейността на склада. Същевременно е запознат в детайли с
посочената практика на склада и твърди, че е често явление.
Що се отнася до намерените стречовани туби и заявеното, че не е знаел нищо за
техния произход до момента на проверката, съдът също счита за защитна теза, която
противоречи на останалите доказателства. Безспорно установеното му отношение към
склада, а и предвид количеството, трудно би могло да се приеме, че са останали незабелязани
от него. Тук се откроява и едно от противоречията с показанията на св. М. Г., св. И.Г.,
обясненията на подс. А.Г., относно узнаването за наличието на тази акцизна стока в склада,
тъй като в тези доказателствени средства се сочи различен момент, обем и съдържание на
информацията за това. Подс. О.Г. сочи, че в момента на проверката за пръв път е узнал за
наличието , св. Г. сочи, че е знаела за нейното пристигане, св. И.Г. сочи, че е очаквал
пристигането , предупреден от брат си, а подс. А.Г. сочи, че е споделил със семейството си
на по-късен етап, след проверката. Същевременно от другите доказателства по делото се
установява, че подс. О.Г. е знаел за наличието , като е посочил на св. Г. и св. И.Г., че се
касае за вино материал, което те са отразили в показанията си в хода на разследването
(които, от своя страна, съдът прие за достоверни след прочитането им по съответния ред и
изясни причините за противоречието им).
Както бе посочено, съдът кредитира обясненията на подс. А.Г. единствено в частта, в
която сочи, че е съпричастен към дейността в склада. Вече бе посочено по отношение на
установените бутилки с неистински бандерол и без поставен такъв, че обясненията на
подсъдимите са еднопосочни в тази насока, поради което и съдът няма да преповтаря
мотивите си защо не ги кредитира. Основно обясненията на този подсъдим се концентрират
в убеждението, че той е поръчал установената акцизна стока, която представлява
дезинфектант, за да го продаде на свой клиент и да реализира печалба. Тези твърдения обаче
не се подкрепят от никакви доказателства, а и същите не биха могли обективно да бъдат
събрани, тъй като липсват каквито и да било насоки, как тези обстоятелства да бъдат
проверени. Излагането на едно голословно твърдение, което не може да бъде проверено със
способите на наказателния процес представлява единствено защитна теза и предвид, че
същата не се подкрепя от доказателствената съвкупност, следва да бъде отхвърлена. Няма
никакви данни за това откъде или от кого подс. А.Г. е поръчал тази стока, никакви
7

придружаващи документи не са представени във връзка с доставката им, не се сочи, кой е
неговия клиент, с когото е договарял доставката на тази стока. Всички тези обстоятелства
ако бяха се случили обективно, както се твърди, щяха да оставят своя информационен
отпечатък и за подсъдимия не би представлявало никаква пречка да представи доказателства
в подкрепа на твърденията си. Още повече, че както сочи в обясненията си, според него не
извършвал нищо незаконно. Междудругото, тук също се констатира противоречие с
показанията на св. М. Г., както и тези на св. И.Г., като и двамата сочат, че са знаели именно
от този подсъдим, че процесната стока е акцизна. Тоест, и самият подсъдим е знаел, че
търгува с акцизна стока и като „играещ основна роля“ в дейността на склада, е знаел, че
търговията с акцизни стоки се осъществява под определен режим. Основание за изключване
на обясненията като доказателствено средство съдът намира и в наличието на противоречие
с показанията на св. М. Г. и останалия доказателствен материал по отношение на намерените
празни бутилки. В обясненията си подс. А.О. сочи, че те са били останали в склада от
предишния наемател – дружеството, чийто управител е разпитания по делото св. Д.П..
Последният отрича да са оставали каквито и да било вещи в склада, след като е бил ползван
от дружеството, но в обясненията си подсъдимия е категоричен, че свидетелят не е бил
наясно с уговорките, които са имали неговите служители да събират бутилки за св. Р.. Докато
в показанията на св. М. Г., последната сочи, че св. Р. я била помолила да събира празни
бутилки, които гравирала. Отделно от всичко това, самата св. Р. отрича да е имала каквито и
да било уговорки с някого да се събират празни бутилки. Тоест, съдът счита, че във всеки
един аспект, изложеното в обясненията на подс. А.Г., представлява защитна теза, която
противно на развитите съображения от двамата защитници, има за своя единствена цел
оневиняването на подс. О.Г. и поемане на цялата отговорност от неговия син.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Както се сочи в Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
ОСНК, обект на престъплението по чл.234, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани
с правилното функциониране на финансовата и кредитната система. Това следва от
систематичното място на правната норма в Глава VІ от НК - Престъпления против
стопанството, раздел втори - Престъпления в отделни стопански отрасли. С това деяние се
увреждат обществените отношения, свързани с дейността на държавата по установяването и
събирането на определен налог от акцизни стоки, изброени в чл.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/ - алкохол и алкохолни напитки, тютюни и тютюневи изделия,
енергийни напитки и електрическата енергия. Съгласно чл.2 от ЗАДС, тези стоки подлежат
на облагане с акциз /налог/, внасянето на който се доказва чрез залепен върху тях "бандерол"
- държавна ценна книга, закупувана от Министерството на финансите. Заплащането на
съответния акциз се установява именно чрез поставения върху изделието бандерол, което
означава, че дължимата парична сума е постъпила в държавата. За охраняването на
държавния интерес свързан с постъпването на приходи от акциза, законодателят е
криминализирал освен продажбата и самото държане на акцизни стоки. В този смисъл, с
криминализирането на деянието по чл.234 от НК, държавата защитава своето право да
събере определен /еднократен, косвен и специфичен/ данък – акциз, което се удостоверява
чрез залепения върху съответната стока бандерол. Престъплението е на формално
извършване и се довършва с осъществяването на фактическата власт върху акцизните стоки
без бандерол.
От обективна страна, подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на
престъплението, за което са били привлечени към наказателна отговорност. В цитираното
тълкувателно решение е разяснено, че "Държането" като изпълнително деяние по
съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху
определена вещ. Последното се осъществява независимо от мястото, където се намират
вещите, без да е необходимо наличието на друга вещ, която да опосредява упражняването на
фактическата власт на дееца. Това означава, че деянието извършено чрез "държане" на
акцизната стока без бандерол, ще бъде осъществено независимо от мястото и начина на
8

съхраняване, пазене и пр. Така например, акцизните стоки без бандерол могат да се държат
в жилище, склад, в чанта, в превозно средство и т.н. Затова, доколкото държането се
осъществява чрез въздействие върху предмета на престъпление, склада, в който е намерена
акцизна стока без бандерол, следва да се разглежда единствено като място на упражнената
фактическа власт върху нея. С оглед характеристиката на "държането" като форма на
изпълнение, деянието по чл.234, ал.1 от НК е съставомерно, независимо от мястото, на което
деецът упражнява фактическата си власт.
С оглед на така изложените разрешения относно обективната страна на
престъплението и установената от съда фактическа обстановка по делото, категорично и
несъмнено се установява, че двамата подсъдими са осъществили държане на акцизни стоки
без бандерол, когато такъв се изисква по закон. По делото е безспорно доказано, че двамата
подсъдими са извършвали дейност в склада, насочена към ръководене и упражняване на
търговската дейност, за което са давали и нареждания на св. Й. и св. Т. при подпомагането
на дейността им. Установено е, че св. И.Г. и св. М. Г., последната макар и управител на
фирма „...Б.“ ЕООД, не са се занимавали ежедневно в дейността на склада и основно там се
разпореждали именно двамата подсъдими. Съдът не възприема релевираните възражения на
защитата, че не се установява по делото подсъдимите да са имали контакт с намерените
акцизни стоки. Както бе посочено от цитираното тълкувателно решение, не се изисква
извършителят да е имал постоянен и непосредствен контакт с вещта, за да е налице държане,
а е от значение обстоятелството, че същата се намира на място, където може да упражнява
фактическа власт и възможност да се разпореди с нея. Именно поради факта, че двамата
подсъдими ръководят дейността в склада и упражняват фактическа власт върху стоките в
него, включително и намерените акцизни стоки, те осъществяват изпълнителното деяние на
престъплението по чл.234, ал.1 от НК. Тук следва да се отбележи, че според защитата,
деянието на подс. А.Г. е доказано по безспорен и несъмнен начин, тоест е възприето
наличието на обективните и субективни признаци на престъплението, докато се отрича
съществуването им по отношение на подс. О.Г., макар отношението им към предмета на
престъплението да е едно и също.
Налице е и другият елемент от обективна страна, а именно, че предмет на
престъплението са акцизни стоки без бандерол. Съгласно чл.2, т.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат: алкохолът и алкохолните напитки“;
съгласно чл.9 от ЗАДС: "Етилов алкохол (алкохол)" е всеки продукт: 1. включен в кодове по
КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % УО1,
дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната
номенклатура“; съгласно чл.100, ал.1 от ЗАДС: „Бутилираните алкохолни напитки с код по
КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % УО1, и тютюневите изделия,
предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол“;
съгласно чл.64, ал.4 от ЗАДС: „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по
начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че
употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване като
бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който
гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде
повреден“. От заключението на изготвената по делото физико-химична експертиза се
установява, че изследваните проби са етилов алкохол от земеделски произход, с установено
действително алкохолно съдържание по обем като следва: 308,950 литра етилов алкохол, с
действително алкохолно съдържание по обем 94,914 %vol; 7 литра етилов алкохол, с
действително алкохолно съдържание по обем 38,58 %vol; 8,800 литра етилов алкохол, с
действително алкохолно съдържание по обем 47,126 %vol; 10,50 литра етилов алкохол, с
действително алкохолно съдържание по обем 38,050%vol. Тоест, всички изследвани проби
отговарят на дефиницията на чл.9, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове за „етилов
алкохол“ и подлежат на облагане със акциз. От заключението на изготвената по делото
техническа експертиза за установяване автентичността на български акцизни бандероли за
алкохол, положени върху 35 бр. стъклени бутилки с уиски, като същите се идентифицирали
по емисия, серия и номер, се установява, че всички бандероли са неистински. Дължимият
9

акциз, съгласно чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС е в размер на 3 344,88 лева, поради което и случаят е
немаловажен.
Налице са предпоставките за квалифициране на деянието извършено от подс. О.Г. в
условията на повторност по смисъла на чл.234, ал.3, т.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК, тъй като
същият е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с
Определение по ЧНД № 2427/2014г. на Районен съд – Русе, с което е било извършено
групиране на наказанията по НОХД № 293/2012г. на Районен съд – Бяла, НОХД №
1394/2012г. на Районен съд – Русе и НОХД № 402/2014г. на Районен съд – Русе, като е
определено едно общо наказание: 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, при строг
режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното наказание по НОХД № 2831/2012г. в размер на две години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно отделно при строг режим. Всички наказания по посочените
присъди са за извършени престъпления по чл.234 от НК. С Определение № 418 от
09.07.2018г. на Окръжен съд – Ловеч, влязло в сила на 17.07.2018г., УПО с остатък от
наказанието 11 месеца и 2 дни, като на основание чл.70, ал.6 от НК е постановена
пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с начало 03.09.2018г. Не
е налице изключението предвидено в чл.30, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като от изтичането на
изпитателния срок при постановеното предсрочно освобождаване не е изтекъл предвидения
5-годишен срок.
От субективна страна, двамата подсъдими са действали виновно, при форма на вина
пряк умисъл, тъй като същите са съзнавали общественоопасния характер на своето деяние –
държане на акцизни стоки без бандерол, като са съзнавали, че за тези стоки се дължи акциз,
който не е заплатен, предвиждали са общественоопасните последици на деянието и са
целели тяхното настъпване. Двамата подсъдими са действали при форма на съучастие –
съизвършителство по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, като от обективна страна, всеки от тях е
участвал в самото изпълнение на престъплението, а от субективна страна, е бил налице и
общият умисъл – съзнанието, че и друго лице участва в изпълнението на престъплението, и
целта от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици.
Установеното по делото отношение на подсъдимите към дейността на склада и към
намиращите с в него акцизни стоки, обуславят извода, че и двамата осъществяват
изпълнителното деяние държане, тоест всеки от тях упражнява фактическа власт върху
предмета на престъплението и има възможност да се разпореди с него. Общия умисъл се
извежда и от действията на двамата подсъдими, когато митническите служители са
пристъпили към извършването на проверката, и св. Д. е възприел комуникация между
подсъдимите, при което подс. А.Г. с ускорен ход се насочил към вътрешното помещение,
където са били установени бутилките с фалшив бандерол.
По описаните съображения съдът прие, че подсъдимите са виновни по така
повдигнатото им обвинение, за което следва да им бъде наложено съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието на подс. О.Г. за престъплението по чл.234,
ал.3, т.1 вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.28, ал.1 от НК, съдът отчита като
отегчаващи отговорността обстоятелства предходно осъждане за такова престъпление, извън
обуславящите квалифициращия признак за повторността, както и че деянието е извършено в
съучастие с друго лице. От друга страна, определеното общо наказание е по три присъди, за
извършени деяния по чл.234 от НК, за което е било ефективно търпяно наказание лишаване
от свобода за срок от две години и шест месеца. Това свидетелства за една повишена
обществена опасност на дееца, по отношение на когото целите по чл.36 от НК очевидно не
са постигнали своя възпиращ и предупредителен ефект. Поради това съдът намери за
подходящо наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което съгласно нормата
на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Що се отнася до предвиденото в нормата наказание лишаване от права да се упражнява
определена професия или дейност, съдът съобрази разрешенията на съдебната практика,
обективирани например в Решение № 209 от 11.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 842/2016 г., II н.
о., НК, където се приема, че „…особеност на този вид наказание е, че забраната се отнася до
10

точно посочена професия или дейност, като обхваща цялостното упражняване, а не само
извършването на отделни действия, свързани с нея. Освен това, извършилите престъпления
следва в определените от закона случаи да бъдат лишавани само от права, които те
притежават към момента на постановяване на присъдата, но не и от евентуални бъдещи
права.“. По делото, никой от двамата подсъдими, в случая конкретно подс. О.Г., не би
следвало да бъде лишаван от право, тъй като не го е притежавал към момента на
постановяване на присъдата. С разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК е предвидено наказание
глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, която следва да
бъде наложена на подсъдимия, с оглед квалификацията на деянието по чл.234, ал.3, т.1 вр. с
ал.1 от НК. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСНК, „Кумулативно предвиденото наказание "глоба до 10-кратния размер на
пазарната цена на продаваните стоки" е относимо към изпълнителното деяние "държи". По
изложените съображения относно индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода
и като съобрази наличието на отегчаващите обстоятелства, съдът намери за подходяща глоба
в 4-кратния размер на пазарната цена на стоките, а именно 16 685,36 лева.
При индивидуализацията на наказанието на подс. А.Г. за престъплението по чл.234,
ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът отчита, като отегчаващо отговорността
обстоятелство, че деянието е извършено в съучастие с друго лице. Налице са многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства като чистото му съдебно минало, добрите му
характеристични данни, младата възраст. Предвид това, съдът намери, че при определяне
наказанието следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, тъй като при тези
обстоятелства и най-лекото наказание предвидено в закона, а именно лишаване от свобода за
срок от една година, би се оказало несъразмерно тежко, с оглед обществената опасност на
деянието и дееца. При съобразяване на посочената разпоредба съдът определи наказание в
размер на десет месеца лишаване от свобода. За постигане целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия, съдът счете, че не е наложително неговото ефективно
изтърпяване, поради което и на основание чл.66 от НК същото се отложи за изпълнение с
изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с осъдения се възложи на
полицейски инспектор при ОДМВР по местоживеенето му. Както бе посочено по отношение
на подс. О.Г., относно наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК, подс. А.Г. също не би следвало
да бъде лишаван от право, тъй като не го е притежавал към момента на постановяване на
присъдата. Що се отнася до предвиденото кумулативно наказание глоба до 10-кратния
размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, съдът определи същото в размер на
½ от еднократния размер на пазарната цена на стоките, а именно в размер на 2 085,67 лева,
на основание чл.55, ал.2 от НК. Действително, е налице висящо тълкувателно дело относно
приложението на чл.55, ал.2 от НК, като предвид, че все още не е налице произнасяне,
настоящият съдебен състав споделя разрешенията на тази част от съдебната практика,
според която, когато в санкционната част на норма от особената част на НК са предвидени
кумулативни санкции, не би могло едната от тях да се определи при условията на чл.54, а
другата - на чл.55 от НК. Когато преценява, че това трябва да стане при условията на чл.55
от НК, съдът трябва да приложи разпоредбите на тази норма по отношение на всички
кумулативни санкции и едва тогава да индивидуализира техния размер. Предвид, че съдът е
приел, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на
чл.55 от НК и е определил наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, то и
наказанието глоба също следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.2 или ал.3 от
НК. В конкретния случай, съдът счете, че прилагането нормата на чл.55, ал.3 от НК би било
проява на прекомерна снизходителност, поради което приложи чл.55, ал.2 и определи
глобата в размер на ½ от еднократния размер на пазарната цена на стоките, макар че същият
не е изрично предвиден, като най-нисък предел на глобата.
На основание чл.234, ал.5 от НК се отнема в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно 12 броя туби, съдържащи общо 308,950 литра етилов алкохол; 4
броя ПВЦ бутилки от по 2 и 1,5 литра, съдържащи общо 7,000 литра етилов алкохол; 5 броя
ПВЦ бутилки от по 2 литра, съдържащи общо 8,800 литра етилов алкохол; 35 броя стъклени
бутилки с етилов алкохол, всяка с вместимост по 0,7 литра, различни марки, всички с
11

неистински български акцизен бандерол и 3 броя бутилки марка „Chivas Regal“ с
вместимост по 0,7 литра, без акцизен бандерол, съдържащи общо 26,600 литра етилов
алкохол, намиращи се на съхранение в ТД-Митница-Русе, съгласно Протокол №
1168/09.08.2021г. и № 1168А/11.08.2021г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите следва да заплатят сторените
разноски, както следва:
подс. О.Г., да заплати в полза на държавата по сметка на ТД-Митница-Русе, сумата в
размер на 275,25лв. – разноски на досъдебното производство, и сумата от 136,52лв. –
съдебни разноски, по сметка на Районен съд – Бяла, както и сумата от 5 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист; и
подс. А.Г., да заплати в полза на държавата по сметка на ТД-Митница-Русе, сумата в
размер на 275,25лв. – разноски на досъдебното производство, и сумата от 136,52лв. –
съдебни разноски, по сметка на Районен съд – Бяла, както и сумата от 5 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Номер на акта:	1
Дата:	13 януари 2025 г. (в сила от 18 юни 2025 г.)
Съдия:	Атанас Василев Димитров

Дело:	20234510200092
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 март 2023 г.

Присъда по дело №92/2023 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите