№ 19
гр. Царево , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20212180100127 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„**“ АД, седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Московска“ № 19,
ЕИК: **, представлявана Г. Й. П. - Главен юрисконсулт на "**" АД, ЕИК **,
служебен адрес: **, в качеството на пълномощник (упълномощен с
пълномощно peг. № ** г. удостоверяващ подписа и peг. № **, удостоверяващ
съдържанието на документа, заверено от нотариус **, peг. № **, с район на
действие Районен съд- София) на законните представители на Банката- **
Изпълнителен директор и **- Изпълнителен директор, против: М. Д. К.., ЕГН:
********** адрес: **, с която се иска от съда, да постанови решение, с което
да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца,
сумите както следва: дължима главница- 10424,77 лева, дължима договорна
(възнаградителна) лихва - 6399,00 лева за периода от 08.09.2014 г. до
10.10.2018 г. обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава)- 1062,92
лева за периода от 18.05.2015 г. до 10.10.2018 г. заемни такси и разноски-
120,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
11.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № **
по описа на Районен съд- Бургас. Да присъди на ищеца направените разноски.
1
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и не е депозирал писмен отговор в
срок. След срока по чл. 131 от ТПК, ответника е представил „отговор на
исковата молба“- който в съдебно заседание пледира да бъде зачетен като
становище по иска- и в който твърди, че иска е допустим, но по същество-
неоснователен.
С исковата молба се твърди, че с Договор за кредит за текущо
потребление от 10.12.2009 г. сключен между ищеца от една страна като
кредитор и ** и М. Д. К.. от друга страна като кредитополучатели, банката е
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 15 000,00
(петнадесет хиляди) лева. Сочи се, че кредитът е усвоен чрез посочената в т. 4
разплащателна сметка на ** на 10.12.2009 г. Според ищеца, страните са
договорили кредита да е със срок от 120 месеца, за издължаване на кредита.
Според исковата молба, за предоставения кредит кредитополучателят е поел
ангажимент да заплаща на кредитора лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на
преференциален лихвен процент по определена програма. Според исковата
молба, към датата на сключване на договора за кредит, базовият лихвен
процент е 7,44 %, стандартната надбавка е в размер на 6,51 % и е намален с
отстъпка от 0 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо
13,95 %. Сочи се, че кредитът е бил одобрен като стандартен кредит за
текущо потребление, с отстъпка от 1 пункт по програма ДСК Партньори.
Според исковата молба, съгласно чл. 19.1. от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление (ОУ), неразделна част от
договора за кредит, пра забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора за кредит (8-мо число),
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта, а
ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 (седмия ден)
след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага. Според ищеца,
2
съгласно чл. 19.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целият остатък по кредита става предсрочно изискуем
и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорен лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта, а освен това
при превръщането на кредита в предсрочно изискуем, кредитополучателят
дължи и заплащането на разходи при изискуем кредит, в размер на 120,00
лева. Според ищеца, от месец януари 2014 г. кредитополучателят правил
непълни и ненавременни вноски, като натрупалата се забава на плащанията
към 08.09.2014 г. е над 90 дни, поради което и съгласно чл. 19.2. от Общите
условия, неразделна част от договора за кредит, целият остатък от кредита е
станал предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Според ищеца, към м.
октомври 2014 г. кредитът е бил със забава над 120 дни и съгласно т. 3 от р.
Условия за отнемане на лихвените отстъпки към Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“ лихвените
преференции се отнемат без право на възстановяване при преминаване на
кредита в предсрочна изискуемост, поради което, считано от м. 11.2014 г.
лихвата по кредита е променена на 14,95 %, съответно първоначалната
месечна вноска от 232,45 лева е променена на 237,94 лева. Според исковата
молба, поради просрочия в изплащането на задълженията по договора за
кредит, на 12.12.2017 г. кредиторът е предприел действия по обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по кредита, като за целта е изпратила
чрез Нотариус ** нотариална покана peг. № ** до своя кредитополучател, че
поради забава в погасяване на задълженията обявява кредита за предсрочно
изискуем, която Нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост,
е връчена лично на М. Д. К.. като кредитополучателя на 14.12.2017 г. Според
ищеца, вземането е осчетоводено при кредитора като изискуемо на 30.01.2018
г. от който момент ищеца се е позовала на правото си да обяви вземането си
за предсрочно изискуемо. Ищеца сочи, че поради липса на изпълнение от
страната на кредитополучателя, на изискуемото вземане на кредитора, на
основание чл. 417, т. 2 от ГПК е било депозирано на 11.10.2018 г. пред БРС,
заявление за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист
спрямо кредитополучателя, по което заявление е било образувано частно,
гражданско дело ** по описа на БРС за 2018 г. Според исковата молба,
заявената по реда чл. 417 от ГПК претенция на ищеца е била, за издаване на
3
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва:
дължима главница - 10 424,77 лева, дължима договорна (възнаградителна)
лихва - 6 399,00 лева за периода от 08.09.2014 г. до 10.10.2018 г.
обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава)- 1 062,92 лева за
периода от 18.05.2015 г. до 10.10.2018 г. и заемни такси и разноски- 120,00
лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.10.2018 год.
до окончателно изплащане на вземането, както и са били претендирани
деловодни разноски в размер на 410,13 лева. Твърди се, че образуваното по
реда на чл. 417 от ГПК, частно гражданско дело № ** г. е приключило с
издаване на заповед за изпълнение и ИЛ срещу кредитополучателя, ответник
в настоящото производство. Ищеца сочи, че с молба вх. № ** г. по чл. 426 и
сл. от ГПК от ищеца, до ЧСИ Д-р Росица Стоянова, peг. № 706 с район на
действие Окръжен съд- Бургас, е било образувано изпълнително дело № **,
като на последния са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Според ответника, на първо място представения по делото Договор за
кредит за текущо потребление от 10.12.2009 г. по отношение на ответницата
не е договора за кредит, а такъв за поръчителство по смисъла на чл. 138 от
Закона за задълженията и договорите. Ответника счита, че ако би бил
длъжник, а не поръчител, то това води до нищожност на Договора за кредит
за текущо потребление от 10.12.2009 г. по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД- а
именно като договор с невъзможен предмет. Според ответника, същата не е
усвоявал каквато и да било част от паричните средства, чието предоставяне е
предмет на процесния Договор за кредит за текущо потребление от 10.12.2009
г. нито е ползвала каквито и да било предоставени на главния длъжник
средства, поради което и тя е поръчител по договора. Според ответника, след
като предсрочната изискуемост е настъпила на 12.12.2017 г. то кредиторът е
следвало в 6- месечен срок от тази дата, да предяви иск за да запази правата
си, но това в случая не е сторено, тъй като заявлението по чл. 417 от ГПК е
депозирано в съда на 11.10.2018 г. т.е. след този срок, поради което и
ответницата не би могла да отговаря за задълженията по кредита в качеството
си на поръчител. Според ответника, отговорността й като Поръчител е
ограничена във времето по смисъла на чл. 147 от ЗЗД и в настоящия случай
отговорността се е преклудирала с изтичане на 6 месечният срок по този член.
На следващо място се твърди, че редица клаузи в процесния договор се
4
явяват неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и следващи, а именно,
лихвата, която се дължи, се формира от базов лихвен процент и надбавка,
като така се формира ГПР, който по силата на чл. 9 може да бъде променян
при предпоставките предвидени в ОУ, като така изброените клаузи са
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди се, че в процесния
договор не са посочени лихво- образуващите компоненти; не е разписана
методология за определяне вида, тежестта и количествените измерения на
ценообразуващите компоненти, които да са публични и обективни и да се
променят автоматично, а не по волята на банката; не е предвидено промяната
на лихвата да настъпва автоматично, че договорните клаузи, доколкото има
такива, не са съставени на ясен и разбираем език, който да позволява
потребителя да се информира за икономическите последици от поемането на
задълженията по кредита, както и на поръчителя за същото, поради което и
цитираните договорни клаузи са неравноправни, като те не са уговорени
индивидуално. Твърди се, че преди да бъде изготвен договорът, ответницата
не е била достатъчно информирана за кредитната политика на банката и не е
могла да изрази становище по съществените условия на договора, както и да
влияе върху тях. Сочи се, че е неравноправна клаузата на т. 9.3 от ОУ, която
допуска банката да променя едностранно БЛП. Твърди се, че не е доказано
как и кога е усвоен предоставения кредит. Твърди се, че не са налице
законните предпоставки, за настъпване на предсрочната изискуемост на
процесния кредит. Според ответника, от т. 19.1 до т. 21 от ОУ, липсва яснота
за условията за настъпване на предсрочна изискуемост, като посочените по
клаузи на т. 19.1 до т. 21 от ОУ, са нищожни.
В съдебно заседание, представителя на ищеца пледира за уважаване на
исковете.
Представител на ответника, пледира за отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото се установява от приложения Договор за кредит за текущо
потребление от 10.12.2009 г. сключен между ищеца от една страна като
кредитор и ** и М. Д. К.. от друга страна като кредитополучатели, че банката
е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 15 000,00
5
(петнадесет хиляди) лева, като няма спор, че кредитът е усвоен чрез
посочената в т. 4 разплащателна сметка на ** на 10.12.2009 г. Няма спор, че
Договорен е 120 месечен срок за издължаване на кредита, като съгласно
същия договор, към датата на сключване на договора за кредит, базовият
лихвен процент е 7,44 %, стандартната надбавка е в размер на 6,51 % и е
намален с отстъпка от 0 процентни пункта или лихвеният процент по кредита
е общо 13,95 %. Видно от приложеното Искане за кредит вх. № 2179604/
09.12.2009 г. кредитът е одобрен като стандартен кредит за текущо
потребление, с отстъпка от 1 пункт по програма ДСК Партньори.
По делото са представени Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, като съгласно чл. 19.1. от ОУ, неразделна
част от договора за кредит, пра забава в плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит (8-мо число),
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта, а
ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 (седмия ден)
след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага. Според чл. 19.2.
от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта. Приложени по делото
са и таксите по кредити за текущо потребление, където под т. 6 фигурират
разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв.
От заключението на назначената, изслушана и приета по делото
съдебно- икономическа експертиза се установява, че кредита е усвоен на
10.12.2009 г. по банковата сметка на **. Съгласно същото заключение,
кредитополучателя е допусната забава в плащанията по главница и лихва от
м. януари 2014 г. като датата на която е преустановено редовното погасяване
на кредитните задължения е 08.01.2014 г. като не е платена дължимата вноска
от 232.45 лв. съгласно погасителния план. Според експертизата, към 08
октомври 2014 г. дължимата но неплатена главница и лихва са в размер на
1225,09 лв. като размерът на дължимите към банката суми към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по кредит №** е както следва:
6
Главница 10424,77 лв. Договорна лихва 6399.00 лв. Лихва за забава 1062.92
лв. Такси 120.00 лв. Според вещото лице, към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК е налице неизпълнение на 41 бр. вноски, а към
датата на подаване на исковата молба и към датата на изготвяне на
заключението, вноските по кредита с настъпил падеж са 64 броя.
Няма спор и се установява от приложените: Уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземане, изпратено от ищеца- чрез Нотариус **
но НК- до длъжника ** с отразяване от нотариуса, че е връчено лично на
длъжника на 14.12.2017 г. и разписка от длъжника **, че на ответника в
настоящото производство й е връчено копие от нотариалната покана и
Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане.
Няма спор, а се установява и от приложеното по делото частно,
гражданско дело ** по описа на БРС за 2018 г. че на основание чл. 417, т. 2 от
ГПК, пред БРС е било депозирано на 11.10.2018 г. заявление от ищеца, за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжниците **, М.Д. ** и **, за заплащане на сумата 10 424,77 лв.
представляваща главница, дължима по Договор за кредит за текущо
потребление от 10.02.2009 г. сключен между ищеца като кредитор, ** и М.Д.
**, като кредитополучатели, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2018
г. до окончателното плащане, сумата 6 399,00 лв. възнаградителна лихва за
периода от 08.09.2014 г. до 10.10.2018 г. сумата 1 062,91 лв. мораторна лихва
за периода от 18.05.2015 г. до 10.10.2018 г. и сумата 120,00 лв. заемни такси и
разноски, както и разноски по делото, за заплатена държавна такса в размер
на 360.13 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено по преценка на
съда в размер от 50,00 лв. до 150,00 лв.
Няма спор, а се установява и от приложеното по делото, частно,
гражданско дело ** по описа на БРС за 2018 г. и частно, гражданско дело
1733/ 2018 по описа на БОС за 2018 г. че със Разпореждането, инкорпорирано
в Заповед № 3666 от 12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. ** г. по описа на
БРС, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжниците ** и **- в качеството им на
7
кредитополучател и на поръчител по Договор за кредит за текущо
потребление от 10.02.2009 г. сключен между ищеца като кредитор и ** и М.Д.
**, като кредитополучатели и договор за поръчителство, сключен с **, а е
уважил искането по отношение на ответника в настоящото производство.
Няма спор, че с молба вх. № ** г. по чл. 426 и сл. от ГПК от ищеца, до
ЧСИ Д-р Росица Стоянова, peг. № 706 с район на действие Окръжен съд-
Бургас, е било образувано изпълнително дело № **, като на последния са
възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване,
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е, да
докаже наличието на облигационно правоотношение с ответника, по силата
на валидно сключен Договор за потребителски кредит, реалното предоставяне
на заемната сума в твърденият размер от 15000,00 лева, настъпване на падежа
на вземанията и размера на претенцията за главница и лихви.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай, при евентуално доказване твърденията
на ищеца, носи тежестта да докаже, че е изпълнил задълженията си за
заплащане на претендираните суми по посочения договор, както и че го е
изпълнил точно.
В случая съдът установява, че е налице валидно сключен Договор за
кредит за текущо потребление между страните, като ответника е
кредитополучател, а ищеца кредитор. От представените по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, по
безспорен начин се установява, че банката е изпълнила задължението си по
договора, като е представил на кредитополучателя кредит в размер на
8
15 000,00 лева.
Установява се безспорно, че от месец януари 2014 г.
кредитополучателят прави непълни и ненавременни вноски, като натрупаната
забава на плащанията към 08.09.2014 г. е над 90 дни. В този случай и по
силата на чл. 19.2. от Общите условия, неразделна част от договора за кредит,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, поради което и банката е обявила целия кредит за предсрочно
изискуем. Към него момент- м. октомври 2014 г. кредитът е бил със забава
над 120 дни, като съгласно т. 3 от р. Условия за отнемане на лихвените
отстъпки към Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК Партньори“, лихвените преференции се отнемат без право на
възстановяване при преминаване на кредита в предсрочна изискуемост, т.е. от
м. 11.2014 г. лихвата по кредита е променена на 14,95 %, съответно
първоначалната месечна вноска от 232,45 лева е променена на 237,94 лева.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/13 г. банката кредитор
може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски,
което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на
чл. 417, т. 2 от ГПК. В случая банката е изпълнила това свое задължение, като
на длъжника е съобщила посредством писмено уведомление факта, че прави
целия кредит предсрочно изискуем, което е получени лично от нея като, по
тази начин съдът намира, че са налице предпоставките на закона и
предсрочната изискуемост е настъпила.
По отношение на наведеното от ответника, че същата не е длъжник, а
поръчител по кредите- настоящата инстанция намира, че това е
неоснователно. Установява се от приложения договор, че ответника е
кредитополучател, а поръчител по кредите е трето- не участващо в делото
лице. В тази връзка, за ответницата- който е кредитополучател а не
поръчител- не важат правилата на ЗЗД относими към поръчителите по
договор за кредит.
По отношение на наведеното от ответника, за наличие на
неравноправни клаузи в договора- настоящата инстанция намира, че не са
налице такива. Установява се, че кредиторът е съобразил императивните
9
изисквания на ЗПК и претендира лихви от съответното просрочие до датата
на обявяване на предсрочната изискуемост, когато настъпва трансформация
на договорните права и задължения и реално се преустановява действието на
договора. Не се открива нарушение на правилата на ЗЗП и ЗПК при
регламентиране на тези лихви.
Според настоящия състав, клаузата предвидена в т. 6 от таксите по
кредити за текущо потребление, а именно разходи при изискуем кредит в
размер на 120,00 лв. е неравноправна. Само по себе си предвиждането на
такъв разход по Тарифата на банката не е достатъчно, за да се приеме
категорично, че следва да се присъди при наличие на обявена предсрочна
изискуемост. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. В случая тази такса е определена общо и не е ясно за
какви действия е предвидена, а и липсват доказателства дали изобщо такива
разходи са извършвани. При тази неопределеност на задължението за
възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му
в този вид противоречи на чл. 10а ал. 4 от ЗПК и на принципите на
добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение. По принцип дейността по събирането на просрочено
задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на
допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение.
Основание за присъждане на разноските по връчване на уведомление по чл.
60 от ЗКИ би било налице при наведени твърдения и предоставен
доказателства за реалното им заплащане, каквито в настоящия случай
липсват. Следователно тази претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
С оглед на тези съображения, настоящата инстанция счита, че
предявения иск, в частта му за претендирана главница е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло. В тази връзка, основателни и
доказани се явяват и акцесорните искове за присъждане на договорна лихва и
лихва за забава, както и законната лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД
върху главницата от 11.10.2018 год. до изплащане на вземането, като искът в
частта му, за претендирана заемната такса от 120,00 лв. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователни и недоказани.
10
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ищецът има
право на разноски, поради това, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 906,74 лева, съобразно уважената част на иска, както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 410,13 лева.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „**“ АД, ЕИК: ** и М.
Д. К.., ЕГН: **********, че М. Д. К.., ЕГН: **********, дължи на „**“ АД,
ЕИК: **, сумите както следва: дължима главница- 10424,77 лева, дължима
договорна (възнаградителна) лихва - 6399,00 лева, за периода от 08.09.2014 г.
до 10.10.2018 г. обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава)-
1062,92 лева за периода от 18.05.2015 г. до 10.10.2018 г. ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 11.10.2018 г. до окончателно изплащане
на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, № ** год. по ч.гр.д. № ** по описа на Районен
съд- Бургас.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта му, в която се претендират заемни такси и
разноски в размер на 120,00 лева.
ОСЪЖДА М. Д. К.., ЕГН: **********, да заплати на „**“ АД, ЕИК: **,
сумата в размер на 906,74 лева, за разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА М. Д. К.., ЕГН: **********, да заплати на „**“ АД, ЕИК: **,
сумата в размер на 410,13 лема, за разноски в заповедното производство.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № ** по описа на Районен съд- Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
11
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
12