№ 260045 / 26.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря….Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 53 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 32-0000034/28.07.2020г. на Директор на РД „АА” гр.Враца е наложено на Р.В.Р. с посочен адрес xxx административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.103, ал.3, т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за административно нарушение по чл.8б, ал.1, т.9 предл.1 от Наредба № 40/14.01.2004г. на МТС, МВР И МОСВ.
Недоволен от наказателното постановление Р. чрез пълномощник адв. С. Г. от МАК моли да бъде отменено, поддържайки жалбата си, с твърдението, че не е извършил нарушението и, че същото не е доказано.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 21.07.2020г. около 12:00 ч. в гр.Монтана на път ІІ - 81 в района на КПП Ломско шосе посока гр.Лом, при оказано съдействие на органите на ОД МВР - гр.Монтана, св.А.Г.А. и св.И.Б.Д. – инспектори Отдел Контрол при РД „АА” – гр.Враца, извършили проверка на специален автомобил МЕРЦЕДЕС 1922 /цистерна/ с рег. № С 68 27 ВТ, собственост на фирма МОНТАНА АТ / технически погрешно посочено в АУАН и НП – АД/ ЕООД, с който водачът извършва превоз на опасни товари за собствена сметка дизелово гориво, видно от експедиционна бележка от 21.07.2020 г. и със заверено копие на Общността № ********* за превоз на товари на фирма МОНТАНА АТ ЕООД. В хода на проверката се констатирало следното нарушение: Водачът Р.В.Р. не е поставил на ппс съответните на товара и вида превоз табели в съответствие с изискванията на т.5.3 от Приложение А на АDR.
Св.А.Г.А. xxx в присъствието на колегата си св.И.Б.Д., съставил АУАН Серия А – 2019 № 274823 за нарушение по чл.8б, ал.1, т.9 предл.1 от Наредба № 40/14.01.2004г.
Р. отразил в АУАН, че има възражения, без да ги уточнява.
На базата на изготвения АУАН, административнонаказващият орган – Директор РД „АА” гр.Враца издал процесното НП санкционирайки Р. на основание чл.103, ал.3, т.3 от ЗАвПр.
Възраженията на Р. в жалбата против НП са следните:
Съставен ми е АУАН № 274823/21.07.2020г., /чиито констатации оспорвам изцяло/. Такова деяние ми се приписва за първи път.
Нарушени са разпоредбите на чл.42 т.4, т.5 и т.7 и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, като деянието ми е неправилно квалифицирано. Посочен е също така само един свидетел при съставяне на акта, а ЗАНН говори за свидетели.
Смятам, че не съм извършил описаното деяние, нито съм го извършил виновно.
Първо, превозът съм извършвал като шофьор във фирма Монтана Автобусен транспорт ЕООД, за сметка на същата фирма, а не за сметка на фирма Монтана АД ЕООД, както е записано в АУАН и в НП.
Второ, от посоченото фактическо описание в двата акта не става ясно защо е прието, че превозваното от мен дизелово гориво е опасен товар, не е посочен вида на горивото, не е посочен номера му по ООН съгласно Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе, от коя опаковъчна група е същото, в какви съдове се превозва, въпросната Цистерна само един съд ли е или се състои от съчленени отделни такива. Тези данни са необходими, за да се изясни в коя транспортна категория попада горивото, какво е допустимото максимално общо количество за превоз на транспортна единица, което пък от своя страна обуславя следва ли да съм поставил табели в съответствие с Изискванията на Глава 5.3, част 5 на приложение А на АDR, или превозваното от мен гориво попада в изключенията по т.1.1.3.6. или 1.1.3.3., за които не се отнася изискването за поставяне на табели. Липсата на посочените обстоятелства в АУАН и в НП ограничава правото ми на защита и да разбера в какво точно и заради какво съм обвинен. Не случайно записах в АУАН, че ИМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ.
Неправилно ми е наложено наказание по чл.103, ал.3, т.3 от ЗАвПр - глоба от 1000.00 лв., защото не съм извършил претендираното нарушение, нито съм го извършил виновно. При това нито в АУАН, нито в обжалваното НП е записано пълното наименование на наредбата, която се претендира, че съм нарушил, което ми създаде значителни затруднения да разбера какво съм нарушил и заради какво ме наказват.
Нарушен е и чл.52 ал.4 от ЗАНН, като наказващият орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства и не е проверил съставения АУАН с оглед на неговата законосъобразност. Ако беше изпълнил това свое задължение, то той щеше да стигне до неминуемия извод, че се касае за маловажен случай на нарушение, от което не са последвали вреди и че е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Работя в „Монтана АТ“ ЕООД на две длъжности - като шофьор на автобус и като механик гараж транспортни-средства, по четири часа за всяка длъжност и получавам общо за двете длъжности минималната работна заплата за страната. Ако бъда принуден да заплатя наложената ми глоба, семейството ми ще гладува с месеци напред. Освен това при същата проверка са ми съставени и издадени още наказателни постановления, едното от което е за глоба от 2000.00 лева. В невъзможност съм да заплатя наложените ми глоби и смятам, че тежестта на претендираните да съм извършил нарушения не съответства на наложените ми наказания.
За удостоверяване на гореизложеното прилагам и моля да приемете Допълнително споразумение към трудов договор от 02.12.2019г., Трудов договор № 559/20.01.2020г. и Наказателно постановление № 26-0000370/29.07.2020г.
По делото се оспорва, че на 21.07.2020г. Р. е извършвал нарушение по чл.8б, ал.1, т.9 предл.1 от Наредба № 40/14.01.2004г. на МТС, МВР И МОСВ.
Съгласно чл.103, ал.3, т.3 от ЗАвПр – Наказва се с глоба 1000 лв. водач, който извършва превоз на опасни товари: с пътно превозно средство, което не е маркирано или етикетирано в съответствие с изискванията на ADR;
Съгласно чл.8б, ал.1, т.9 предл.1 от Наредба № 40/14.01.2004г. на МТС, МВР И МОСВ - (Нов - ДВ, бр.16 от 2010г., в сила от 30.06.2009г.) - Членовете на екипажа на МПС, превозващи опасни товари, са длъжни: (попр. - ДВ, бр.18 от 2010г. да поставят или отстраняват от ППС съответните на товара и вида превоз табели в съответствие с изискванията на глава 5.3, част 5 на приложение А на ADR;
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд /имайки предвид вида дело/ св.А.Г.А. и св.И.Б.Д. поддържат посоченото в АУАН, с уточнението, че жалбоподателя е бил отведен в сградата на АА в гр.Монтана за съставяне на АУАН, през което време митнически органи проверявали в т.ч. количеството на превозваното дизелово гориво. Свидетелите твърдят, че не са компетентни да измерват литрите на дизеловото гориво.
За да анализира обективно и всестранно фактическата обстановка преди съставяне на процесния АУАН, настоящия съд анализира събраните свидетелски показания, приложените писмени доказателства и всички възражения на Р..
Като се имат предвид непосредствено събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са в контекста на изложените по–горе факти и обстоятелства, съдът намира, че нарушението по чл.8б, ал.1, т.9 предл.1 от Наредба № 40/14.01.2004г. на МТС, МВР И МОСВ не е доказано по несъмнен да е извършено от Р..
Жалбата на Р. е основателна. Видно от доказателствата по делото водача Р. на 21.07.2020г. не е доказано по несъмнен начин да е извършвал административно нарушение по чл.8б, ал.1, т.9 предл.1 от Наредба № 40/14.01.2004г. на МТС, МВР И МОСВ.
Съгласно чл.14, ал.1 ЗАвПр, превоз на опасни товари на територията на Р България се извършва при спазване на изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и на Наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите. В чл.1b от Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) е посочено, че за целите на тази спогодба под "опасни товари" се разбира вещества и предмети, които съгласно приложения А и В, са забранени за международен превоз или пък този превоз е разрешен при известни условия. В приложение А, класификационен код 3 към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) е посочено, че дизеловото гориво спада към опасните товари, превоза, на които се регулира от спогодбата. На основание чл.1, ал.2 от Наредбата, "Превозите на опасни товари на територията на Република България или от територията на Република България до друга държава - член на Европейския съюз, и/или между Република България и трети страни се извършват при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR)". В Наредбата не е дадена дефиниция на опасен товар, но съдът следва да се води от изброяването в ADR, поради което приема, че дизеловото гориво представлява именно такъв товар, следователно и водачът е следвало да спазва предвидените в Наредбата изисквания.
АНО не е провел пълно доказване за намиращото се в процесното ппс количество дизелово гориво. Основателни са възраженията в тази насока. НП е издадено без да се установи възможността да се приложи разпоредбата на чл.1.1.3.6 от Приложение А на ADR, Глава 1.1 "Обхват и приложения", в която е посочено, че при превоз на опасен товар в количество под 1000 литра, не е необходимо водачът да отговаря на изискванията, а настоящия съд го тълкува, в т.ч. да следва да се поставят табели съгласно Глава 5.3 от Приложение А на ADR.
По делото не са представени доказателства от АНО какво е било превозваното количество дизелово гориво, с което е ограничено правото на защита на Р. и това е основание за отмяна на НП.
Не е доказано по несъмнен начин Р. да е извършвал превоз на опасен товар над 1000 литра с товарен автомобил от категория N1 без същия да е маркиран и етикетиран съгласно Глава 5.3 на Приложение А от ADR, поради което не правилно е санкциониран за това нарушение с предвидената в чл.103, ал.3, т.3 ЗАвПр глоба в размер на 1000 лева. Нарушението не е описано в АУАН и наказателното постановление пълно, ясно и точно, като констатациите на административнонаказващия орган не се потвърждават по несъмнен начин от доказателствата по делото. В подкрепа на този извод е посоченото от св.А. и св.Д. в съдебно заседание на 18.02.2021г. След като свидетелите считат, че не са били компетентни да извършват проверка на количеството превозвано дизелово гориво, е следвало да изчакат приключване на проверката от митническите органи и едва след това при безспорни данни и пълнота на обстоятелствата, да съставят АУАН спрямо жалбоподателя, ако превозваното дизелово гориво е било над 1000 литра.
В НП е описано нарушение, изразяващо се в превоз на
опасен товар с ппс, което не е маркирано съгласно т.5.3 на Приложение А от
ADR. Така е описано нарушението в акта, а впоследствие констатациите на
актосъставителя са възпроизведени и в констативно-съобразителната част на НП.
Този подход при описание на нарушението настоящият съдебен състав приема за
противоречащ на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от от ЗАНН.
Цитираните норми имат императивен характер и стриктното им съблюдаване е
възложено като неотменимо задължение на компетентните длъжностни лица с цел
гарантиране правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице. Посочените законови разпоредби задължават органите на изпълнителната
власт прецизно да опишат нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящия казус АУАН и НП съдържат единствено бланкетна констатация, че
водачът не е поставил на ппс съответните на товара и вида превоз табели.
Сочената за нарушена норма на чл.8б, ал.1, т.9 от Наредба № 40 има препращащ
характер и не сочи задължителните правила, които следва да бъдат спазвани при
маркиране и етикиране на опасните товари. Същите са подробно разписани в Глава
5.3 от Приложение А на ADR – „ПОСТАВЯНЕ НА ТАБЕЛИ СЪС ЗНАЦИ
ЗА ОПАСНОСТ И СИГНАЛИЗАЦИЯ ЗА ОПАСЕН ТОВАР
НА КОНТЕЙНЕРИ, MEGC, КОНТЕЙНЕРИ-ЦИСТЕРНИ, ПРЕНОСИМИ ЦИСТЕРНИ И ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА”, и
следва да бъдат изведени от компетентните длъжностни лица. Неизпълнението на
това задължение препятства надлежното упражняване на съдебен контрол спрямо
санкционния акт, а от друга несъмнено препятства възможността соченото за
нарушител лице да разбере какво обвинение му се вменява и да организира правото
си на защита в съответния обем.
При тези изводи, безпредметно е да се изследва дали е нарушен и чл.28 от ЗАНН от АНО, тъй като не е налице безспорно установено административно нарушение по чл.8б, ал.1, т.9 предл.1 от Наредба № 40/14.01.2004г. на МТС, МВР И МОСВ. Безпредметно е да се навеждат доводи и по останалите възражения на жалбоподателя, направени чрез адв.С. Г. от МАК.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Р., съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поискано чрез адв. С. Г. xxx адвокатско възнаграждение. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил възражение за прекомерност. Поисканите разноски от адв. С. Г. xxx са в размер на 300 /триста/ лева за участието по АНД № 1137/2020г. /предходния номер на делото в МРС/ и по КАНД № 501/2020г. на АС – Монтана и в размер на 300 /триста/ лева за участието й в рамките на настоящето АНД № 53/2021г. на МРС, които и следва да бъдат присъдени, без настоящия съд да установява прекомерност. Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата/.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 32-0000034/28.07.2020г. на Директор РД „АА” гр.Враца, с което на Р.В.Р. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.103, ал.3, т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.
ОСЪЖДА ИА „АА” гр.София, РД „АА” – гр.Враца да заплати на жалбоподателя Р.В.Р. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по настоящето АНД № 53/2021г.
ОСЪЖДА ИА „АА” гр.София, РД „АА” – гр.Враца да заплати на жалбоподателя Р.В.Р. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по АНД № 1137/2020г. на МРС и по КАНД № 501/2020г. на АС – Монтана.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: