РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110147353 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на С. АЛ. Д., ЕГН **********, с която иска защита за себе
си и за малолетното си дете ИВ. Р. ИВ., ЕГН **********, срещу Р. Г. ИВ., ЕГН **********,
която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил
актове на домашно насилие спрямо първата молителка на 12.08.2021 г., 13.08.2021 г. и
14.08.2021 г., в присъствието на малолетното дете ИВ. Р. ИВ.. Претендират се разноски.
Ответникът не взима становище по молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита:
Ответникът е лице, с което първата молителка е била във фактическо съжителство и
баща на втория молител, и безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на 12.08.2021г., 13.08.2021 г. и 14.08.2021
г. представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице
1
твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо първата молителка.
Актовете, описани в молбата, по отношение на малолетния молител представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, извършени в присъствие на детето.
По делото са представени писмени доказателства – декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л.
3 и л. 12 от делото), удостоверение за раждане на детето Иван (л. 11 от делото), социален
доклад от ДСП-Възраждане (л. 40- л. 42 от делото).
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на битови и междуличностни противоречия. Това се установява
както от разпитания по делото свидетел, така и от пространните изложения в молбата.
В молбата за защита молителката твърди, че спрямо нея е осъществен акт на домашно
насилие на три отделни дати (12.08.2021 г., 13.08.2021 г. и 14.08.2021 г.), като на две от тях
са присъствали свидетели. Молителката твърди, че майката на ответника е присъствала по
време на телефонния разговор, осъществен на 12.08.2021 г., когато ответникът по молбата е
отправил към молителката обидни думи и заплахи. Свидетели на случилото се на 14.08.2021
г. пред магазин „С.....“-месторабота на първата молителка, са били нейните колеги.
От събраните в хода на производството доказателства, не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника
на 12.08.2021 г. В молбата се твърди, че на твърдения акт на насилие е присъствал свидетел.
Това предполага доказването да бъде извършено чрез разпита му. Вярно е, че към молбата е
приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче в тази й част не следва да се ползва
с формалната доказателствена стойност, придадена ѝ от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй като в случая
не се спори, че майката на ответника по молбата е била свидетел на отправените на
12.08.2021 г. към молителката обиди и заплахи. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН,
разглежда декларацията като част от доказателствената съвкупност, при това съпоставена с
други доказателства, губи своята предопределена стойност. Когато декларацията не може да
се ползва от своята доказателствена стойност, молителката следва да проведе пълно и
главно доказване. В настоящото производство, същата не е провела доказването на
твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата в тази част.
Напротив, същата не е проявила процесуална активност и не е ангажирала доказателства за
твърдените от нея обстоятелства. Декларацията има значение на доказателство за заявените
с нея факти, което при липса на други доказателства, следва да бъде съобразено от съда при
преценка на основателността на молбата. В този смисъл, доколкото се твърди, че на
извършения акт на домашно насилие на 13.08.2021 г. не са присъствали свидетели-
очевидци, следва да се приеме, че са налице предпоставките за уважаване на молбата въз
основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при
липса на други доказателства. Отделно от това, следва да се посочи и че съдът не кредитира
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН подадена от молителката в качеството й на законен
представител на малолетния молител. Това е така, тъй като декларацията следва да изхожда
лично от пострадалото лице, по аргумент, че наказателната отговорност за неверни
декларирани данни е лична.
2
За осъществяването на твърдения акт на домашно насилие на 14.08.2021 г., както и за
последиците от насилието, съдът черпи информация от показанията на разпитания по делото
свидетел С Д., майка на първата молителка и баба на втория, като съдът ги прецени по реда
на чл. 172 ГПК. Показанията на свидетеля са относими към делото и следва да бъдат
кредитирани в частта, в която свидетелят споделя за лично възприети от нея обстоятелства.
Показанията в частта, в която свидетелят заявява, че ответникът не се държи добре с детето,
че му крещи, както и че на детето му тече кръв от носа, когато това се случи, са неотносими,
доколкото сочи, че е била свидетел на такова поведение по принцип, а предмет на
настоящото производство са твърденията за осъществен акт на домашно насилие на
12.08.2021 г., 13.08.2021 г. и 14.08.2021 г. Разпитана в хода на съдебното дирене свидетелят
пресъздава случилото се на 14.08.2021 г., (като посочва че актът е осъществен в средата на
месец август 2021 г.) пред магазин „С......“ - месторабота на първата молителка, като заявява,
че вторият молител не е присъствал. Свидетелства, че молителката е била стресирана от
случилото се и се страхувала за живота си. При преценка на показанията на свидетеля съдът
съобрази родствените връзки на същия със страните, но предвид липсата на противоречия и
взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията при
формиране на свободното си вътрешно убеждение.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното
и нападателно поведение от страна на ответника, спрямо молителката, изразяващо се във
вербална агресия и физическо посегателство над личността й, граничи с ненормално ниво на
комуникация между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните
виждания за човешко общуване, съгласно които, противоречията, независимо от техния
характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. Още
повече това поведение е укоримо, когато същото става достояние на малолетното дете на
страните, които го правят неволен свидетел на този тип отношения. В случая се касае за
ескалация на отношенията в поведението на ответника, който не може да разреши по
нормален път възникнали спорове между страните. Между тях е налице непримирим
конфликт на лична основа. Общуването помежду им е извън рамките на добрия тон,
разбирателството и взаимното доверие.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между С. АЛ. Д. и Р. Г. ИВ., съдът намира, че става въпрос за вербална и
физическа агресия, изразена на 13.08.2021 г. от страна на ответника спрямо молителката в
присъствието на малолетното дете, както и вербална такава, изразена на 14.08.2021 г. от
ответника спрямо молителката, с което ответникът е извършил акт на домашно насилие на
13.08.2021 г. спрямо двамата молители, а на 14.08.2021 г. спрямо молителката. От
социалния доклад (л. 41 – л. 42 от делото) се установи, че ответникът не е проявявал пряко
насилие спрямо детето по време на престоя му при него. Независимо от това, доколкото по
делото се установи, че актът на домашно насилие на 13.08.2021 г. е извършен в
присъствието на малолетното дете, то това от своя страна е форма на психическо и
емоционално насилие спрямо него по силата на закона (чл. 2, ал. 2 ЗЗДН).
3
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН мерки за защита по отношение на
първата молителка, а по отношение на малолетния Иван, спрямо ответника следва да бъде
приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнително
гаранция за пострадалата С. АЛ. Д., че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно
насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до С.Д. на разстояние не
по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, за срок от 10 месеца,
считано от издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на ответника да
извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до жилището, което
обитава С. АЛ. Д., находящо се на адрес: гр. София, бул. С № , ет. , ап. .... както и
местоработата й, находяща се на адрес: гр. С..., ул. „Д И“ № , магазин „С“ на разстояние не
по-малко от 100 метра, на основание т. 3, предл. 2 и 3 ЗЗДН, за срок от 10 месеца, считано
от издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши
спрямо пострадалата нов акт на насилие.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие
са настъпили за първата молителка значителни вредни последици за живота и здравето й, а
за малолетния молител в по-малка степен, доколкото не са събрани по делото доказателства
за настъпили сериозни емоционални и психически увреждания за детето.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителите от деянието спрямо тях счита, че на Р.И. следва да бъде наложена
глоба в размер на 300.00 лева.
Относно разноските за делото.
4
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от молителите. Предвид
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителите направените
от тях разноски за възнаграждение на един адвокат в настоящото производство, в размер на
400,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на по 25.00 лева (две
субективно съединени молби) или в общ размер от 50,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. Г. ИВ., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Р. Г. ИВ., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на С. АЛ. Д., ЕГН **********
и ИВ. Р. ИВ., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Р. Г. ИВ., ЕГН
**********, да приближава С. АЛ. Д., ЕГН **********, на разстояние не по-малко от 100
метра за срок от 10 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Р. Г. ИВ., ЕГН **********,
да приближава жилището, което обитава С. АЛ. Д., ЕГН **********, находящо се на адрес:
гр. София, бул. Сливница № 152, ет. 1, ап. 2, на разстояние не по-малко от 100 метра за срок
от 10 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, Р. Г. ИВ., ЕГН **********,
да приближава местоработата на С. АЛ. Д., ЕГН **********, находяща се на адрес: гр.
София, ул. „Дякон Игнатий“ № 17, магазин „Саботаж“, на разстояние не по-малко от 100
метра за срок от 10 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Р. Г. ИВ., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Р. Г. ИВ., ЕГН **********, глоба в размер
на 300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Р. Г. ИВ., ЕГН **********, да заплати на
С. АЛ. Д., ЕГН ********** и ИВ. Р. ИВ., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител С. АЛ. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева,
представляваща разноски по делото.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Р. Г. ИВ., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в общ размер на 50,00
(петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6