№ 5038
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Х.А Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110154078 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на Б. А. Д., ЕГН **********, Б. Б. Т. с ЕГН
********** и Б. Б. Т. с ЕГН **********, и тримата с адрес ., и тримата със съдебен
адрес . (ищци), действуващи чрез упълномощения процесуален представител адвокат
Х. Л.. Ищците твърдят, че са съсобственици с ответницата при съответни квоти на
недвижимия имот ап. 120, находящ се в ., който придобили по наследство от общия им
наследодател Б.лав М.в Т.. Макар недвижимият имот да е съсобствен, през последните
години той се ползвал изключително и единствено от ответницата. Ищците поканили
ответницата на 21. 06. 2022 г. да им заплаща ежемесечно обезщетение за ползването,
от което са лишение, в размер на средния пазарен наем върху притежаваната от тях
част, но така и не получили плащане от нея. Искат от съда да осъди ответницата да
заплати на всеки един от ищците по 300 лева, представляващи обезщетение за
ползването, от което са били лишени през периода 21. 06. 2022 г. – 05. 10. 2022 г. ведно
със законната лихва върху дължимата на всеки един от тях сума от подаването на
исковата молба на 05. 10. 2022 г. до изплащането. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ю. М. Т., ЕГН
**********, адрес ., съдебен адрес . (ответница), действуваща чрез упълномощения
процесуален представител адвокат И. И.. Ответницата признава, че е съсобственица с
ищците на недвижимия имот при посочените в исковата молба квоти. Отрича обаче да
ползва съсобствения имот. Твърди, че имотът е необитаем и се нуждае от ремонт, така
че стане годен за обитаване. Поддържа, че многократно е канила ищците да участват в
разноските за ремонтирането на имота, както и да прекратят съсобствеността си чрез
доброволна делба, но те отказвали. Заявява, че ищците са обитавали жилището през
2022 г., че имат ключ както от входната врата, така и от апартамента, и че достъп
никога не им е бил отказван. Ответницата освен това предлагала на ищцата Б. А. Д. да
1
й помага с грижата за децата и да й предостави сметка, по която да превежда пари на
ищеца Б. Б. Т., но ищцата Д. отказала. Допълва, че през последните месеци от живота
на наследодателя им Б.лав М.в Т. тя (ответницата) е полагала грижи за него в
процесния имот, където той и починал. Твърди, че имотът не е годен за отдаване под
наем, във връзка с което оспорва претендирания от ищците размер на обезщетението.
Прави евентуално възражение за прихващане с разходи за ремонт на имота и на
общите части на сградата, както и разходи за платени данъци и такси в размер.
Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовани лица чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания по чл. 127 и чл.
128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
Ищците са предявили субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС), а ответницата прави
евентуално възражение за прихващане с правно основание чл. 103, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС. В тежест на ищците е
установят при условията на пълно и главно доказване че през периода 21. 06. 2022 г. –
05. 10. 2022 г. единствено ответницата е ползувала ап. 120, находящ се в ., че са
отправили писмено поискване до ответницата за ползуването на имота, че писменото
поискване е било получено от ответницата на 21. 06. 2022 г., както и че средният
пазарен наем за целия имот през същия период възлиза на поне 1 800 лева. В тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищците са
имали ключове от входната врата на сградата-етажна собственост и от процесния имот
и следователно не са били лишавани от ползуването, а по евентуалното възражение за
прихващане – че е сторила разходи за ремонт на процесния имот и общите части на
сградата, в която се намира, както и че е заплащала местните данъци и такси, свързани
с процесния имот, в съответните размери.
От събраните по делото доказателствени материали първостепенният съд
приема за установена следната фактическа обстановка.
Страните не спорят и съдът отдели като ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че всеки един от тримата ищци е носител на 1/6 идеална част от
правото на собственост върху ап. 120, находящ се в . (процесният имот), а ответницата
е носител на останалите 3/6 идеални части от правото на собственост върху него. От
събраните по делото доказателствени материали по-нататък се установява, че
съсобствеността между страните е възникнала въз основа на наследствено
правоприемство. Процесният имот първоначално бил собственост на М. Б.ов Т., който
починал през 1990 г. и оставил за наследници децата си Б.лав М.в Т. и ответницата.
Всеки от тях наследил равен дял от процесния имот, т.е. по 1/2 от него. През 2002 г.
ищцата Б. Д. сключила брак с Б.лав М.в Т.. След сключването на брака Б.лав М.в Т.
напуснал процесния имот, оставяйки ответницата и дъщеря й М. да го обитават, а той
самият се преместил да живее с ищцата Б. Д. под наем в жилище в кв. „.“, където
живели в продължение на около осем години. През 2004 г. и 2010 г. от брака им се
родили ищците Б. Т. и Б. Т.. Баща им Б.лав М.в Т. се занимавал с предприемаческа
дейност в областта на видеонаблюдението, но тази негова дейност била съпътствана от
проблеми и той се пропил. По-късно се разболял от цироза, като в началото на 2022 г.
2
бил настанен за лечение в болница. Около февруари 2022 г. той бил изписан от
болницата и се настанил в процесния имот, където ответницата се грижела за него.
През това време ищцата Б. Д. се прибрала да живее в ., а свидетелката М.С., нейна
приятелка, наглеждала децата докато тя е на работа. Б.лав М.в Т. починал на 22. 04.
2022 г., при което ищците наследили при равни квоти по 1/6 идеална част от правото
на собственост върху процесния имот. След смъртта на Б.лав М.в Т. ищците нямали
ключ от процесния имот. На 21. 06. 2022 г. ответницата получила чрез частен съдебен
изпълнител покана от ищците. С текста на поканата ищците декларирали, че през
последните няколко години, а и към момента на поканата процесния имот се ползвал
изключително и единствено от ответницата без ищците да имат достъп до него.
Поискали ответницата да им заплаща обезщетение в общ размер за тримата 400 лева
на месец, представляващо според тях равностойността на средния пазарен наем.
Средният пазарен наем на целия процесен имот с включено обзавеждане за периода
21. 06. 2022 г. – 05. 10. 2022 г. възлиза на 2 144 лева.
От друга страна, след като Б.лав М.в Т. напуснал процесния имот през 2008 г.,
ответницата редовно заплащала таксите за управление и поддръжка на общите части
на сградата и вноските за „Фонд .“, свързани с процесния имот, а освен това
извършила и редица подобрения – изработка и монтаж на покрив от поликарбонат и
парапет, полагане на изолация от стиропор и гипсокартон, подмяна на вертикални
щрангове, ремонт на тоалетната (маншон, подложна гума, моноблок и биде),
железария и подмяна на дограмата. Разходите за управление и поддръжка на общите
части на сградата, както и за фонд „.“, възлизат на общо 938 лева (л. 48 за
извънредните вноски за фонд „.“ и л. 51 – 52 за редовните вноски за управление и
поддържане на общите части и фонд „.“ за 2022 – 2023 г.), а тези за извършените
подобрения – на общо 7 329 лева и 99 стотинки (материали и труд съгласно л. 49, 53,
54, 57 и 58 – 60; съдът тук не зачита разходите за изработването на ключове от
входната врата на блока по л. 55, защото от свидетелските показания не се установява
ищците да са получили такива ключове). Така общите полезни и необходими разноски,
сторени от ответницата след напускането на процесния имот от Б.лав М.в Т. през 2008
г., възлиза на 8 267 лева и 99 стотинки. Доказателства за заплащани данъци и такси от
ответницата не са представените по делото.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото доказателствени материали – заверени преписи от удостоверения
за наследници на М. Б.ов Т. и Б.лав М.в Т., покана на частен съдебен изпълнител и
разписка за връчването й, частни свидетелстващи документи, издадени от управителя
и касиера на етажната собственост, частни документи за извършени подобрения,
показанията на свидетелката М.С. и експертното заключение по съдебната оценителна
експертиза, към което е приложен и фотоалбум.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото разнородни доказателствени материали - протокол за
пътнотранспортно произшествие, показанията на свидетеля Д.П.П. и експертното
заключение по автотехническата експертиза. Доказателствените материали са
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Всеки съсобственик има правото да ползува и да си служи с общата вещ
съобразно дела му от нея. Когато един от съсобствениците ползува цялата обща вещ,
тогава останалите съсобственици могат съобразно нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, да
3
отправят до него писмено поискване за обезщетение за лишаване ползуването. Това
писмено изявление съставлява по правното си естество едностранно волеизявление от
категорията на адресираните. За да произведе правните си последици, то трябва да
бъде доведено до знанието на съсобственика, който ползува цялата обща вещ. От този
момент насетне съсобственикът, който ползува цялата обща вещ, дължи на
отправилите писменото поискване съсобственици обезщетение за лишаването от
ползуването в размер на среднопазарния наем. Той може да се освободи от това
задължение само при условие, че предложи и предостави на останалите съсобственици
ползуването на общата вещ съобразно техните дялове от нея; или като им предложи
такова ползуване, но те откажат, защото в такъв случай би било налице нежелание да
се ползува общата вещ, а не лишаването от ползуването.
В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че след
възникването на съсобствеността между страните на 22. 04. 2022 г., ищците не са
ползували процесния имот. Те надлежно са отправили писмено поискване по смисъла
на чл. 31, ал. 2 ЗС до ответницата, което тя е получила на 21. 06. 2022 г. От този
момент за ответницата е възникнало задължението да заплаща на ищците обезщетение
за лишаването от ползуването на общата вещ в размер на среднопазарния наем,
съответно на дяловете на ищците от общата вещ. Действително, ответницата е
отправила насрещна покана до ищците чрез телепоща (л. 45). Ала според
съдържанието на тази покана ответницата кани ищците само предварително да
уточнят исканията си и да изразят становище за прекратяването на съсобствеността. В
текста на тази насрещна покана не се съдържа изявление за предоставянето на достъп
до общата вещ (предаването на ключове). От показанията на свидетелката М.С. се
установява, че ищците не са получили ключове от процесния имот след възникването
на съсобствеността на 22. 04. 2022 г. При това положение съдът е длъжен да приеме,
че е налице лишаване от ползуването и че ответницата действително дължи на всеки
един от ищците обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на среднопазарния наем за
процесния период. Щом като среднопазарния наем на целия обзаведен имот за
процесния период възлиза на общо 2 144 лева, както се изясни от експертното
заключение по съдебно-оценителната експертиза, то ответницата дължи на всеки един
ищец обезщетение в размер на една трета от тази сума, т.е. 714 лева и 67 стотинки.
Ищците обаче са претендирали по-малка сума в размер на по 300 лева за всеки един от
тях, поради което с оглед на диспозитивното начало първостепенният съд е длъжен да
приеме за основателни техните искове то този размер.
Предвид основателността на исковете се сбъдва вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалното възражение за прихващане, направено от
ответницата. Предвид вече обсъдените доказателствени материали се установява, че
ответницата е сторила полезни и необходими разходи във връзка с общата вещ на
стойност общо 8 267 лева и 99 стотинки. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик
участвува в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Щом частта на
ответницата от общата вещ се равнява на 3/6 (или 1/2), то от така сторените разходи
нейният дял би следвало да е 4 133 лева и 99 стотинки. Останалата част от разходите,
които ответницата е заплатила, е трябвало да бъдат поети от наследодателя на ищците
Б.лав М.в Т., а след смъртта му на 22. 04. 2022 г. от самите ищци. Така ищците дължат
на ответницата на основание чл. 30, ал. 3 ЗС общата сума в размер на 4 133 лева и 99
стотинки, като всеки един ищец дължи по 1/3 от тази сума, т.е. по 1 377 лева и 99
стотинки.
Действително, с изключение на доказаните разходи за управление и поддръжка
4
на общите части на сградата и за фонд „.“, останалите необходими и полезни разноски
ответницата е направила много отдавна (около 2009 г.). Заради тази тяхна дълга
давност ищците решиха да направят възражение за изтекла погасителна давност (л.
82). Във връзка с това възражение настоящият съдебен състав приема следното. Чл.
103, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) допуска да бъде направено
прихващане с погасено по давност вземане, но само при условие, че прихващането е
могло да бъде осъществено преди изтичането на давността. За да бъде изяснен
смисълът на правната норма и по-точно какво означава прихващането да е могло да
бъде осъществено преди изтичането на давността, тя трябва да бъде тълкувана
систематично с правилото на чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Според последния текст на закона
прихващането поражда обратно действие и двете насрещни задължения се погасяват
до размера на по-малкото от тях към момента, в който прихващането е могло да се
извърши. А извършването на прихващането изисква да са били възникнали и да са
били изискуеми две насрещни еднородни задължения съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД.
Тогава чл. 103, ал. 2 ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че прихващането с погасено по
давност вземане е допустимо, ако към момента на настъпването на изискуемостта на
задължението на прихващащия ответник неговото (на прихващащия ответник)
насрещно вземане все още е било изискуемо и не е било погасено по давност. В сходен
смисъл са част от разясненията по т. 1 от мотивите към Тълкувателно решение № 2 от
2022 г. по тълк. дело № 2 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС.
При това положение към момента на настъпването на изискуемостта на
задълженията на ответницата за заплащане на обезщетения за лишаване от
ползуването на общата вещ на ищците наследствените задължения на ищците по чл.
30, ал. 3 за подобренията от 2009 г. на обща стойност 7 329 лева и 99 стотинки са били
погасени по давност и възражението за прихващане с тях е неоснователно. От друга
страна, възражението за прихващане е основателно по отношение на непогасените по
давност разходи за управление и поддръжка на общите части и вноски за фонд „.“,
които ответницата е заплащала през периода 2022 г. – 2023 г., в размер на общо 938, от
който размер всеки ищец дължи на ответницата по 1/6, т.е. по 156 лева и 33 стотинки.
След прихващане между тези насрещни задължения продължават да съществуват
задълженията на ответницата към ищците в по-малък размер. По-точно ответницата е
длъжна да заплати на всеки един от ищците обезщетение за лишаването от
ползуването на общата вещ през процесния период в размер на 143 лева и 67 стотинки
(300 – 156, 33). До тези размери в крайна сметка исковете трябва да бъдат уважени, а
за разликата над тях до пълните претендирани размери от по 300 лева трябва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез прихващане.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди на страните
пропорционално сторените от тях разноски.
Ищците са сторили разноски за държавна такса за разглеждането на исковата
молба в размер на общо 100 лева, държавни такси за издаването на съдебни
удостоверения в размер на общо 15 лева, депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 500 лева и уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 330 лева. От така сторените общо разноски съдът трябва да присъди
пропорционално на всеки един от тримата ищци по 150 лева и 85 стотинки.
Ответницата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, уговорено и заплатено в брой. Пропорционално на неоснователните части от
исковете всеки един от ищците трябва да заплати на ответницата по 86 лева и 85
стотинки.
5
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността ответницата Ю.
М. Т., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на ищцата Б. А. Д., ЕГН
**********, адрес ., сумата в размер на 143 лева и 67 стотинки, представляваща
обезщетение за лишаване от ползуването през периода 21. 06. 2022 г. – 05. 10. 2022 г.
на 1/6 идеална част от правото на собственост върху ап. 120, находящ се в ., ведно със
законовата лихва от 05. 10. 2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 143 лева и 67 стотинки до пълния претендиран размер 300 лева, като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със задължението на ищцата Б. А. Д. да заплати
на ответницата Ю. М. Т. на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността сумата
156 лева и 33 стотинки, представляваща 1/6 от разходите за поддържане и
управление на общите части на съответната сграда – етажна собственост и вноски за
фонд „.“ за периода 2022 – 2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността ответницата Ю.
М. Т., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на ищцата Б. Б. Т. с ЕГН
**********, адрес ., сумата в размер на 143 лева и 67 стотинки, представляваща
обезщетение за лишаване от ползуването през периода 21. 06. 2022 г. – 05. 10. 2022 г.
на 1/6 идеална част от правото на собственост върху ап. 120, находящ се в ., ведно със
законовата лихва от 05. 10. 2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 143 лева и 67 стотинки до пълния претендиран размер 300 лева, като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със задължението на ищцата Б. Б. Т. да заплати на
ответницата Ю. М. Т. на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността сумата 156
лева и 33 стотинки, представляваща 1/6 от разходите за поддържане и управление на
общите части на съответната сграда – етажна собственост и вноски за фонд „.“ за
периода 2022 – 2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността ответницата Ю.
М. Т., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на ищеца Б. Б. Т. с ЕГН
**********,, адрес ., сумата в размер на 143 лева и 67 стотинки, представляваща
обезщетение за лишаване от ползуването през периода 21. 06. 2022 г. – 05. 10. 2022 г.
на 1/6 идеална част от правото на собственост върху ап. 120, находящ се в ., ведно със
законовата лихва от 05. 10. 2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 143 лева и 67 стотинки до пълния претендиран размер 300 лева, като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със задължението на ищеца Б. Б. Т. да заплати на
ответницата Ю. М. Т. на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността сумата 156
лева и 33 стотинки, представляваща 1/6 от разходите за поддържане и управление на
общите части на съответната сграда – етажна собственост и вноски за фонд „.“ за
периода 2022 – 2023 г.
ОСЪЖДА ответницата Ю. М. Т., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на
всеки един от ищците Б. А. Д., ЕГН **********, Б. Б. Т. с ЕГН ********** и Б. Б. Т. с
6
ЕГН **********, и тримата с адрес ., сума в размер на по 150 лева и 85 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА всеки един от ищците Б. А. Д., ЕГН **********, Б. Б. Т. с ЕГН
********** и Б. Б. Т. с ЕГН **********, и тримата с адрес ., да заплати в полза на
ответницата Ю. М. Т., ЕГН **********, адрес ., сума в размер на по 86 лева и 85
стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7