Решение по дело №20/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 195
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Милена Стоянова Маркова-Георгиева
Дело: 20207100700020
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 195

гр.Добрич, 10.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година II състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 20 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от адв.Е.В., пълномощник на И.Г.И. с ЕГН ********** ,против Решение №357000-751/28.01.2019г. на Началника на отдел „Охранителна полиция" при ОДМВР-Добрич.Със заповедта, на основание чл.19, от Наредба № 1-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина" и във връзка с чл.103,ал.2 и ал.4 и чл.97,ал.1 от АПК,във вр. с чл.99,т.2 от АПК,вр.60,ал.1 от АПК е:

-отменено издаването на свидетелство за управление на МПС № ********* за категории - A, М, Bl, В, CI, С, BE, С1Е, СЕ, ТКТ, представляващо индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС по заявление на Ив.И., по заявление с вх. № 5290/13.08.2018г. в Сектор КАТ, относно издаване на свидетелство;

-възобновено производството по издаване на свидетелство за управление на МПС по заявление с вх. № 5290/13.08.2018г. в Сектор КАТ, относно издаване на свидетелство;

-върната преписката по заявление с вх. № 5290/13.08.2018г. в Сектор КАТ, относно издаване на свидетелство за произнасяне по компетентност на Началника на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Добрич.

Разпоредено е да се изземе СРМПС № 283713.948 за категории - A, М, В1, B, CI, С, BE, С1Е, СЕ, ТКТ, издадено на името на И.Г.И.,като на основания чл.60,ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Решението се оспорва в частта, с която е отменено издаденото на И. свидетелство за управление на МПС № ********* за категории - A, М, Bl, В, CI, C,      BE, С1Е, СЕ, ТКТ и е разпоредено изземване на същото.

Жалбоподателят твърди,че е правоспособен водач.От 01.10.2008г. обичайно пребивава в Република Германия и има двойно гражданство. С писмо № 3286р-1758 от 11.01.2019г. по описа на ГДНП - МВР, българските служби са информирани за получено уведомление с вх. № 328600-898/07.01.2019г. от „КВА"- Компетентен орган по издавана на СУМПС във ФР Германия, че издаденото му на 27.08.2018г. свидетелство за управление на МПС № ********* е в противоречие с изискването за „Обичайно пребиваване", съгласно директива 206/126/ЕС), тъй като според тяхната информация жалбоподателят има обичайно пребиваване в Германия от 01.10.2008г. Изразява несъгласие с приетото от административния орган,че е декларирал неверни данни, относно обичайното си пребиваване,подписвайки декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба I - 157/2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС. Настоява,че е подал декларация, с оглед вписаното му, като настоящ адрес в Република България. Никой не му обяснил, че следва да впише и немския си адрес. Твърди,че от една година в Република Германия се опитва да се снабди с ново свидетелство за управление на МПС, и тъй като такова не му се издава - той се е обърнал към българските власти, в качеството му на български гражданин, който е придобил свидетелството си за управление на МПС тук в нашата страна.Счита решението в обжалваната му част за необосновано, неправилно и противоречащо на материалния закон и иска неговата отмяна.В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.В..Претендира присъждане на разноски.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Максим Желев, който счита жалбата за неоснователна, а решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на юрисконсултско

Съдът,след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2018г. жалбоподателят е подал заявление вх.№5290/13.08.2018г. за издаване на свидетелство за управление на МПС .На 27.08.2018 г. му е издадено свидетелство за управление на МПС №*********, за категории АМ, В1 ,В,С 1 ,С,ВЕ,С 1 Е,СЕ,Ткт. Издаването на СУМПС не е оспорено по административен или по съдебен ред и е влязло в сила.

С писмо №3286р-1758/11.01.2019 г. по описа на ГДНП-МВР е получена информация за уведомление вх.№ 328600-898/07.01.2019 г. от „КВА" - компетентен орган по издаване СУМПС във ФР Германия, че издаденото на 27.08.2018 г. свидетелство-, за управление на МПС №*********, на И.Г.И., е в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване", съгласно Директива 2006/126/E0, тъй като според тяхна информация посоченото лице има „обичайно пребиваване" в Германия от 01.10.2008 г.

Предвид установеното,на 24.01.2019г.,Началникът на Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Добрич е изготвил докладна записка до Началника на Отдел „Охранителна полиция". В докладната е изложена фактическата обстановка по издаване на СУМПС и е направен извод,че същото е издадено въз основа на декларация с невярно съдържание. Началникът е приел,че са налице условията на чл.99,т.2 от АПК и е поискал възобновяване на производството по издаване на СУМПС.

Междувременно, Началникът на Сектор „Пътна полиция" е уведомил РП-Добрич,че в преписката по случая се съдържат данни за престъпление по чл.313 от НК въз основа на което е образувана преписка №237/19. Наблюдаващият прокурор,след като се запознал с преписката приел,че И.Г.И. формално е осъществил признаците на предвидено в закона престъпление по чл.313 от НК а именно,че на 13.08.2019г. в гр.Добрич е потвърдил неистина, а именно,че постоянното му пребиваване е в Република България в декларация по чл.13,т.6 от Наредба 1-157/2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която се дава пред орган на властта за удостоверяване на изложените в нея обстоятелства.От друга страна прокурорът е преценил,че деянието се характеризира със своята малозначителност,доколкото в сравнение с други противоправни прояви от подобен вид има несъществено обществено значение, предвид което е отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл.313,ал.1 от НК и е прекратил преписката.

Въз основа на горецитираната докладна записка на Началника на Сектор на „Пътна полиция" при ОДМВР-Добрич Началникът на Отдел „Охранителна полиция" е издал процесното Решение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес да оспорва акта, тъй като същият засяга негови права- чл.147 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Безспорно по делото се установи,че СУМПС е издадено въз основа на декларация с невярно съдържание и производството по издаването му следва да се възобнови на основание на чл.19, от Наредба № 1-157/2002 г. който гласи,че за свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява.Ето защо, правилно административният орган е посочил като правно основание за възобновяване на производството чл.19, от Наредба № 1-157/2002г.за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Предоставената информация от германските власти,че жалбоподателят „обичайно пребивава" в РГ е ново обстоятелство от съществено значение за издаването на СУМПС и правилно е посочено от AO като правно основание. Съгласно чл.151,ал.5 от ЗДвП,свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация. Видно е,че процесното СУМПС е издадено в нарушение на нормата. Правилно е прието,че издаденото на И.И. свидетелство противоречи на изискването за „постоянно пребиваване", съгласно Директива 2006/126/ЕО. Съгласно чл.12 от Директивата, „обичайно пребиваване" означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.Следва да се отбележи обаче,че в същата норма се съдържа и втора хипотеза съгласно която, независимо от това, за обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави-членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Именно с това компетентният орган — Началникът на Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Добрич следва да се съобрази,при новото произнасяне, тъй като безспорно трудовите връзки на И. са в Германия, но личните му връзки са в Република България, което е коментирано и в Прокурорското постановление.Административният съд не може да изземе компетентността на решаващия орган, а и предмет по настоящото дело е Решение за възобновяване на административно производство, предвид което, същият следва да се произнесе, като резултатът от неговата преценка /актът който я обективира/ може да се оспорва пред съда,ако е неизгоден за адресата.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на Решението, в частта му, с която е отменено издаденото на И. свидетелство за управление на МПС № ********* за категории - A, М, Bl, В, CI, С, BE, С1Е, СЕ, ТКТ и е разпоредено изземване на същото съдът намира, че е издадено от компетентен административен орган,в законоустановената писмена форма. Съдържа фактически и правни основания предвид което следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна дъ бъде отхвърлена.

Ответникът претендира разноски, поради което жалбоподателят следва да му заплати сумата от 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 от ГПК,във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Така мотивиран, Административният съд Добрич, II състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***,против Решение №357000- 751/28.01.2019г. на Началника на отдел „Охранителна полиция" при ОДМВР- Добрич, в частта, с която е отменено издаденото на И. свидетелство за управление на МПС № ********* за категории - A, М, Bl, В, CI, С, BE, С1Е, СЕ, ТКТ и е разпоредено изземване на същото.

ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ОДМВР-Добрич направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: