Определение по дело №7/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 973
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Елена Захариева Калпачка
Дело: 20205310100007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Асеновград, 24.07.2020 г.

 

           Районен съд Асеновград, трети граждански съдебен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                             Районен съдия: Елена Калпачка

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7 по описа на съда за 2020 г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Производство във фазата по чл. 140 от ГПК.

            Производството е образувано по исковата претенция, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК: ********* с адрес: град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев – Изпълнителен директор, чрез пълномощник В.Л., юрисконсулт, против К.А.Ч., ЕГН ********** с адрес: ***, предявена по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено по отношение ответника, че дължи на ищеца сумата от 870,43 лева главница, сумата от 79,14 лева договорна лихва за периода от 03.02.2018г. до 11.08.2018г., сумата от 39,08 лева такса за оценка на досие, за периода от 03.02.2018г. до 11.08.2018г., сумата от 208,31 лева такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 10.02.2018г. до 11.08.2018г., сумата от 486,17 лева такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 10.02.2018г. до 11.08.2018г., сумата от 117,41 лева обезщетение за забава за периода от 03.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед № 1089/02.10.2019 г., за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 ГПК в производство по ч.гр.д. № 2028/2019 г. по описа на АРС, ІV н.с. Претендира разноски.

            Не е постъпил отговор от ответника, в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, съдържащ необходимите реквизити по чл. 131 ал.1, 2 и 3, чл. 132 т. 2 и чл. 133 от ГПК.

            Съгласно чл. 140 от ГПК съдът следва да провери редовността и допустимостта на предявените искове при подготовката на делото в закрито заседание. За допустимостта на иска съдът следи служебно през цялото производство. При осъществяване на проверката в подготовката на делото по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът констатира, че не са налице предпоставките за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, тъй като не е налице редовно връчена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело 2028/2019 г. по описа на РС Асеновград. При предявяване на иск в производство по реда на чл. 422 от ГПК съдът следи за допустимостта на същия, като изводите му не са обвързани с изводите на съда в заповедното производство, а напротив - той сам е длъжен да извърши преценка на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към тази допустимост. По този причина следва да бъде изискано и заповедното производство. Предявяването на установителен иск за съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е обусловено от наличието на някоя от предпоставките в чл. 415, ал. 1 от ГПК, а именно - подадено възражение от длъжника в срок или връчване на заповедта за изпълнени на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В настоящият случай са дадени указания за предявяване на иск, поради връчване на длъжника на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това следва да бъде проверено дали са спазени условията за приемане на редовно връчване на заповедта по този ред, посочен в цитираната правна норма. Или следва да бъдат спазени стриктно процесуалните действия, указани в нормата на чл. 47 от ГПК. Съгласно действащата към датата на връчване на заповедта норма на чл. 47, ал. 1 от ГПК, към връчване чрез залепване на уведомление се пристъпва когато ответникът, в случаят длъжника, в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, както и, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В конкретния случай съобщението не е било изпратено на посочения в заявлението адрес (в съобщението са посочени друг номер на апартамент и етаж). Освен това връчителят е удостоверил, че към момента длъжникът не живее на адреса, а е в Затвора гр. Смолян, поради което баща му е отказал да получи съобщението. Разпоредено е връчване на заповедта чрез залепване на уведомление, като не са били налице предпоставките за това, като нито заповедта е била изпратена за връчване на адреса, посочен в заявлението и справката за адресна регистрация на длъжника, нито на адреса, на който е посочено, че длъжникът може да бъде намерен.

Липсата на редовно връчване на съобщението до длъжника води до липса на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за възникване на задължение за предявяване на иск за вземането. Следва да се изчерпят всички възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да упражни правото си на възражение, или съответно да не подаде такова и заповедта да влезе в сила, или да подаде възражение по чл. 414а от ГПК.

Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 от ГПК. Дококото за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати. Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.

Поради изложеното и на осн. чл. 130 от ГПК следва производството по исковете да бъде прекратено, а изисканото ч.гр.д № 2028/2019 г. по описа на АРС следва да бъде върнато за връчване на заповедта за изпълнение.

Поради изложеното, съдът

 

О  П  Р Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7/2020 г. по описа на РС Асеновград, на осн. чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

При влизане в сила на определението да се върне ч.гр.д № 2028/2019 г. по описа на АРС.

 

Районен съдия: