Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
07.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
10833 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 3 и чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 –
278 ГПК.
С решение № 184305 от 25.08.2020 г.
по гр.д. № 46907/2017 г. Софийски районен съд, 113 състав оставил без
разглеждане като просрочена молбата с вх. № 5062893/01.06.2020 г., подадена от И.Г.В.,
ЕГН **********, за допълване на решение № 429024/13.06.2018 г., постановено по
гр.д. № 46907/2017 г. на СРС, 113 състав.
Срещу решението (по правната си същност определение) е подадена въззивна
жалба (по правната си същност частна въззивна жалба) от ответника И.Г.В..
Поддържа, че незаконосъобразно районният съд приел молбата за просрочена. След
обжалване на постановеното по гр.д. № 46907/2017 г. на СРС, 113 състав решение
№ 429024/13.06.2018 г., последното било частично отменено с решение от 16.04.2019 г.
по в.гр.дело № 13323/2018 г. на СГС, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, като
делото било върнато на СРС, 113 състав за преценка за провеждане на
производство по чл. 247 ГПК. Първоинстанционният съд извършил поправка на
решението, което според въззивника било видно от поставения печат върху
решението за влизане в сила на 16.04.2019 г. Това решение не му било връчено до
28.05.2020 г. Поради това срокът за допълване не бил изтекъл. Моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да установи,
че ответникът не дължи сумата 400 лв. за съдебни разходи за СТЕ и ССЕ и 44.14
лв. – за заповедното производство.
Въззиваемата страна/ответник по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирала писмен отговор.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Жабата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. Делото пред СГС неправилно
е било образувано като въззивно вместо като частно, но няма пречка въззивният
съд да се произнесе по жалбата и след разглеждането й в открито съдебно
заседание.
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде
в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Съгласно
чл. 248 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В случая след въззивно обжалване на решение № 429024/13.06.2018 г. по гр.д.
№ 46907/2017 г. на СРС, 113 състав, последното е било частично отменено с
решение от 16.04.2019 г. по в.гр.дело № 13323/2018 г. на СГС, ГО,
ІІІ-Б въззивен състав – за разликата над 184.59 лв. до размера от 272.04 лв.
/т.е. за сумата от 87.43 лв./ – стойност на доставена топлинна енергия по
прогнозни вноски за периода от м. май 2013 г. до м. април 2014 г. включително
/при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на началния
момент на периода, за който се отнася тази сума, който е посочен като м. май
2014 г./ и за разликата над 24.39 лв. до размера от 47.47 лв. /т.е. за
сумата от 23.08 лв./ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главница от 87.43 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 20.04.2017 г., както
и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 441.43 лв. и разноски за
заповедното производство за разликата над 44.14 лв. Въззивното решение, като неподлежащо
на обжалване, е влязло в сила на 16.04.2019 г.
Въззивният съд е върнал делото на СРС, 113 състав за преценка за провеждане
на служебно производство по реда на чл. 247 ГПК относно началния момент на
периода на главницата. Такова производство не е проведено от районния съд.
Върху решението е отразено само, че същото е влязло в сила на 16.04.2019 г. в
частта на уважените искове за главница за сумата 184.59 лв. и за законна лихва
за сумата 24.39 лв., и за присъдените на ищеца разноски в размер на 441.43 лв.
за исковото и 44.14 лв. за заповедното производство.
С молба вх. № 5062893/01.06.2020 г. ответникът поискал от СРС да допълни
мотивите на постановеното по делото решение № 429024/13.06.2018 г., като „се
отстранят твърденията, че назначените СТЕ и ССЕ имат определящо значение за
решението на съда“, както и „на основание чл. 248 ГПК да отмени съдебните разходи за СТЕ и ССЕ“.
Молбата, имаща правното си основание в чл. 250 и чл. 248 ГПК, е просрочена
и като такава – процесуално недопустима, поради което правилно е оставена от
районния съд без разглеждане. Отразеното върху основното решение в коя част
същото е влязло в сила не съставлява произнасяне по реда на чл. 247 ГПК,
съответно връчване на непостановено решение не може да бъде извършено, както се
твърди в жалбата да трябвало да бъде направено. Обстоятелството, че районният
съд не е постановил решение по реда на чл. 247 ГПК относно началния момент на
периода на дължимата главница, по никакъв начин не може да обоснове извод, че
решението не е влязло в сила за посочените суми, вкл. за разноските за исковото
и за заповедното производство. Ето защо атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият въззивен състав, като съобрази, че
освен подаването на молба от 23.09.2021 г. (със съдържание без връзка с делото)
упълномощен от въззиваемия юрисконсулт не е извършвал никакви процесуални
действия – не е подал отговор на жалбата, не се е явил в проведеното открито
съдебно заседание, намира, че юрисконсултско възнаграждение не следва да се
присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184305 от 25.08.2020 г., постановено по гр.д. № 46907/2017 г. на Софийски
районен съд, 113 състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена
молба с вх. № 5062893/01.06.2020 г., подадена от И.Г.В., ЕГН **********, за
допълване на решение № 429024/13.06.2018 г., постановено по гр.д. № 46907/2017
г. на СРС, 113 състав.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като
трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.