Решение по дело №673/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ..................

гр. Кюстендил, 19.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 673 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, против Й.С.М..

В исковата молба се твърди, че страните по делото били в облигационни отношения по силата на Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2016 г. и Договор за лизинг от 22.02.2016 г., заради което на ответника били предоставени мобилен телефон номер *** и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A 5 Black, с договорена общата цена на лизинговата вещ 459,77 лева с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 19,99 лева с включено ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през ответните периоди мобилни услуги чрез номера.

            Твърди се, че ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. март 2016 г. – м. юли 2016 г., произтичащи от горепосочените договори.

            Фактура № **********/01.03.2016 г. за отчетния период 26.02.2016 г. – 29.02.2016 г. и за мобилен номер **********, включвала месечна абонаментна такса в краен размер на 29,58 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy A 5 Black в размер на 19,99 лева с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 49,57 лева.

             Фактура № **********/01.04.2016 г. за отчетния период 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г. включвала задължения за мобилен № *** – месечна абонаментна такса 21,66 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 1,29 лв (международни разговори), които били в краен размер на 24,66 лева без вкл. ДДС – 29,63 лв с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy A 5 Black в размер на 19,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 49, 62 лв.

          Фактура № **********/01.05.2016 г. за отчетния период 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. включвала задължения за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса в краен размер на 25,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy A 5 Black в размер на 19,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 45,98 лв.

          Фактура № **********/01.06.2016 г. за отчетния период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. включвала месечна абонаментна такса за мобилен номер *** в краен размер на (-5.87) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy A 5 Black в размер на 19,99 лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса била формирна в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, била 14,12 лв.

            След предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2016 г. по негова вина на ответника, заради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/01.07.2016 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка в размер на 463,48 лв. в съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy A 5 Black в общ размер на 399,80 лв с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски, като последната вноска, съгласно чл. 1, ал. 3 от Договор за лизинг от 26.02.2016 г., сключен между страните се дължала под формата на неустойка за преминаването на собствеността върху устройството. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора на договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. свързаните договори за мобилни услуги. Сумата от 463,48 лв., представляваща задължение за неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги не била предмет на частното гражданско дело и не се претендирала в настоящото производство. Предвид това общата сума, начислена във фактурата била 863,28 лв., а претендираната сума по фактурата – 399,80 лв.

            Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала 5 дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури плащания не постъпили, като и към настоящия момент, задълженията не били погасени.

            Поради горното било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до районен съд – Кюстендил, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1879/2018 г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, което обусловило интереса на заявителя от предявяването на настоящия иск.

            Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните наличието на вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1879/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, против ответника Й.С.М., с ЕГН: ***********, както следва:

         1./ 79,33 лв. (седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки), дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2016 г., представляващи месечни абонаментни такси за периода от 26.02.2016 г. до 31.05.2016 г;

       2./ 479,76 (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), дължими по Договор за лизинг от 26.02.2016 г. представляващо 23 лизингови вноски за мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A 5 Black за периода от м. 02.2016 г. до м. 01.2018 г., както и една вноска, дължима поради невръщане на лизингованата вещ на осн. чл. 1, ал. 3 от договора.

            Претендира се и законна лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, а така също и деловодните разноски по заповедното производство, както и в настоящото такова.

            Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез назначения й особен представител, адв. А.П., която оспорва изцяло предявените искове като неоснователни, вкл. и заради това, че правото на иск било погасено по давност.

            В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответникът оспорва иска.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че страните по делото били обвързани от Договор за мобилни услуги от 26.02.2016 г. с посочен в същия абонаментен план при стандартен месечен абонамент от 25.99 лв. месечно за номер *** и Договор за лизинг от 26.02.2016 г. с предмет на договора – мобилен апарат Samsung Galaxy A5 Black, на обща стойност 459.77 лв. с вкл. ДДС, платим на 23 бр. месечни лизингови вноски по 19,99 лв. всяка.

Прието като доказателство е и заверено копие на Запис на заповед от 26.02.2016 г. за сумата от 459.77 лв.  с издател ответника и поемател – ищцовото дружество.

Представени са заверени копия на фактури, както следва: № **********/01.03.2016 г. за отчетния период 26.02.2016 г. – 29.02.2016 г. с обща сума за плащане – 49.57 лв. с ДДС (с вкл. в нея абонаментна такса 24,65 лв. с ДДС и лизингова вноска от 19.99 лв. с ДДС); № **********/01.04.2016 г. за отчетния период 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г.  с обща сума за плащане от 99,19 лв.; № **********/01.05.2016 г. за отчетния период 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г.  с обща сума за плащане от 145.17 лв.; № **********/01.06.2016 г. за отчетния период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г.  с обща сума за плащане от 159,29 лв. с ДДС; № **********/01.07.2016 г. за отчетния период 01.06.2016 г. – 30.06.2016 г.  с обща сума за плащане от 1022.57 лв. с ДДС;

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени на абонатен № ********* и са регистрирани на партидата на ответника, като имат номер на осчетоводяване в дневника за продажби по реда на ЗДДС. По тях са начислявани приложимите месечни такси по договор за услуги и лизингова вноска в размер на 19.99 лв. месечно, за предоставен мобилен апарат по Договор за лизинг. Съгласно извлечение от партидата на ответника, неплатените лизингови вноски са 23 бр. на обща стойност 459.77 лв.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 1879/2018 г. на КРС, ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 973/2018 година, за сумата в размер на 559.09 лв., представляващо неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 26.02.2016 г., за които суми са издадени фактури., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението – 18.09.2018г., до окончателното заплащане на дължимата сума, както и сторените разноски – 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. Тя е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Така, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като в срока по чл. 415 от ГПК той е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Исковата претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.

По допустимостта: В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че досежно претенцията на осн. чл. 1, ал. 3 от договора, липсва издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството в размер на 19,99 лв. Подобно основание за дължимост на сумата не било посочено от заявителя, като изрично е поддържано, че неустойки не се претендират, а характерът на това вземане е именно такъв. Поради това същата е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено. Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, вр. с чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д. № 1879/2018 г. на КРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в посочената част.

В останалата част исковете са допустими. Заповедта е била връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме, че е спазен срока за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.

По основателността:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през отчетните периоди страните са били обвързани от облигационни правоотношения, свързани с предоставени за ползване от мобилния оператор мобилни услуги. По силата на тази договорна обвързаност ответникът поел задължението за заплащането на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни планове. В тази връзка процесните договори са подписани от страните и не се били оспорени в хода на производството. Така се налага обоснован извод, че ответникът е бил потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, ползвал е предоставените от мобилния оператор услуги, но сумата, предмет на иска, не е била заплатена. Поради това установителната претенция е основателна в тази част и ще бъде уважена в предявения размер.

По претенцията за присъждане на суми за дължими лизингови вноски на основание чл. 342 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД:

В хода на производството не бе спорно съществуването на договорни правоотношения между страните, породени от Договор за лизинг от 22.02.2016 г., по силата на който на ответника бил предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A 5 Black, при общата цена на лизинговата вещ 459,77 лева с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 19,99 лева с включено ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през ответните периоди мобилни услуги чрез номера. Следователно, ищецът е изпълнил основното си задължение по правоотношението – да предаде на насрещната страна вещите с възможност за тяхното ползване по предназначение, което поражда задължението на лизингополучателя да заплаща цената за това ползване – съответната лизингова вноска. От съдържанието на приетите по делото фактури се установи, че общо неплатените редовни (с настъпил падеж към фактурирането им) лизингови вноски са 23 бр. на обща стойност 459.77 лв. В т.см. е и приетото по делото заключение на вещото лице, което не бе оспорено от страните. Ответната страна не твърди и не доказва осъществено плащане на задължението си, заради което претенцията и в тази част е се възприема за основателна, но в посочения размер, като за разликата до пълния претендиран такъв от 479,76 лв. ще бъде оставен без уважение като неоснователен недоказан.

При горните изводи следва да бъде разгледано и поддържаното възражение, че правото на иск е погасено по давност.

Видно от твърденията в исковата молба и представените писмени доказателства, отчетните периоди, за които били начислявани всички претендирани вноски по сключените договори, са от началото на 2016 г. Действително вземането за тях е периодично по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и правото на иск се погасява с изтичане на тригодишен период, но считано от падежа на всяка от вноските, респ. към датата, на която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда – на 18.09.2018 г. този срок не е изтекъл, а искът по реда на чл.422, ал.1 от ГПК се смята предявен именно от този момент.

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство в общ размер на 919,89лв.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1781/2017 г., вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да възстанови на ищеца направените и в хода на заповедното производство разноски в общ размер на 371,23 лв.

            В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. П. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по делото.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Д. К. и М. С., против Й.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***, за установяване дължимостта на вземане в размер на 19,99 лв., представляващо една вноска, дължима поради невръщане на лизинговата вещ на осн. чл. 1, ал. 3 от Договор за лизинг от 26.02.2016 г., КАТО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част,

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 973/20.09.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 1879/2018 г. на КРС в полза на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Д. К. и М. С., против Й.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***, за вземане в размер на 19,99 лв. (с посочено само в исковата молба основание - една вноска, дължима поради невръщане на лизинговата вещ на осн. чл. 1, ал. 3 от Договор за лизинг от 26.02.2016 г.).

Решението в тази част е с характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***, ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ към „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Джейсън Кинг и Марек Слачик, в размер на 79,33 лв. (седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки), дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2016 г., представляващи месечни абонаментни такси за периода от 26.02.2016 г. до 31.05.2016 г., както и 459,77 (четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки), дължими по Договор за лизинг от 26.02.2016 г. представляващо 23 лизингови вноски за мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A 5 Black за периода от м. 02.2016 г. до м. 01.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано то 18.09.2018 г., до окончателното изплащане, за които суми в хода на производството по ч.гр.д. №1879/2018 г. та КРС е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА Й.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Джейсън Кинг и Марек Слачик, сумата в размер 371,23 лв. (триста седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 919,89 лв. (деветстотин и деветнадесет лева и осемдесет и девет стотинки) - деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1879/2018 г. на КРС.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат А.П.,***, възнаграждение в размер на 300,00 лв. (триста лева) за осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени на 16.08.2019 г. от ищеца (спр. л.36), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д № 1879/2018 г. по описа на КРС да се върне на съответния състав, като се приложи по него и заверен препис от решението.

                                                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: