РЕШЕНИЕ №445
гр. Добрич, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №567 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от административния съдия,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба на Р.В.Я. с ЕГН ********** ***, представлявана
от процесуалния представител адвокат К.И. с адрес ***, срещу Заповед
№885/27.07.2023 г. на кмета на Община Балчик, с която на основание на чл.44
ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и
чл.225а) ал.1 във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на
територията е наредено на жалбоподателя да премахне незаконно строителство,
именувано в констативен акт №НС-21/14.07.2023 г. като строеж №1, онагледен в
схема - приложение №1. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна поради
допуснати нарушения на материалния закон, както и на процесуалните правила;
неправилно е прието, че процесният обект представлява строеж, а всъщност той е
движима вещ - дървена барака с носещ дървен скелет; няма доказателства същият
да е бил поставен в поземлен имот, собственост на „Специализирана болница по
рехабилитация – Тузлата“ЕООД – гр. Балчик; счита, че обжалваната заповед е
издадена при непълнота на събраните доказателства, като строежът не е
конкретизиран по обем, характеристики и параметри, което води до съществени
пороци при издаването на заповедта; настоява се за нейната отмяна.
В
становището си по жалбата кметът на Община Балчик посочва, че оспорването е
неоснователно, а издаденият административен акт е законосъобразен.
В последното съдебно
заседание пълномощникът на жалбоподателя е заявил, че от всички събрани по делото
доказателства, включително от приетата експертиза се установява, че строежът не
е конкретизиран точно и ясно по вид, параметри, характеристика и
местоположение; от изложените факти и обстоятелства не може да се възприеме
какъв е обемът на разпореденото за премахване, което е в нарушение на
изискванията за форма; административният орган не е изпълнил задължението си по
чл.35 от АПК да издаде акта след обсъждане на всички относими факти и
обстоятелства, които са от значение за случая; не е обсъдено и подаденото
възражение; затова заповедта е издадена в нарушение на закона и трябва да бъде
отменена.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е посочил, че жалбата е неоснователна; от заповедта и
констативния акт към нея много ясно се разбира кой е обектът за премахване и
вещото лице е изследвало именно този обект; към преписката има приложен снимков
материал, от който не остава съмнение, че именно обектът на Р.В.Я. подлежи на
премахване; не е било нужно обсъждането на възражението срещу констативния акт,
защото с издаването на заповедта проличава волята на административния орган за
премахване и несъгласието му с направеното възражение; настоява за отхвърлянето
на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От данните по
преписката се установява, че административното производство е започнало
служебно по повод на постъпил сигнал с вх. №29-02-62/29.09.2020 г. на
управителя на „СБР – Тузлата“ЕООД – гр. Балчик, местност „Тузлата“ за наличието
на незаконни постройки в неговия имот.
Назначена е била работна
група от служители в Община Балчик, изпълняващи съгласно оправомощаващи
заповеди функциите на лица по чл.223 ал.2 от Закона за устройство на
територията, като е съставен констативен акт по чл.225а) от ЗУТ
№НС-21/14.07.2023 г. В него е прието, че е извършена проверка на дървена барака
– трайно закрепена към бетонова площадка, изградена в югозападната част на
поземлен имот с идентификатор №02508.62.667 по кадастралната карта на гр.
Балчик, местност „Тузлата“; поземленият имот е собственост на „СБР – Тузлата“ЕООД
– гр. Балчик, местност „Тузлата“, а строежът е собственост на Р.В.Я. съгласно
договор за покупко – продажба на движима вещ от 15.09.2011 г.; строежът е
закупен в това състояние и не са събрани документи или данни, които да
свидетелстват по безспорен начин кой е негов извършител; не са представени строителни
книжа и документи за изградената дървена барака, няма одобрен инвестиционен
проект и издадено разрешение за строеж; не е представен договор за наем или
право на строеж със собственика на имота; строежът е разположен в югозападната
част на поземлен имот №02508.62.667 по кадастралната карта на гр. Балчик,
местност „Тузлата“ и съгласно приложена схема – приложение №1 към констативния
протокол обектът е под №1, като представлява навес и бунгало от дървена
конструкция, покрито с ондулин; дограмата на постройките е дървена; покривът е
двускатен; разположението е съгласно схемата за незаконно изградени строежи,
приложена към констативния акт; строежът е свързан с електропреносната мрежа;
установен е изпълнен строеж и съгласно приложената схема – приложение №1
обектът е под №1; той е изграден без разрешение за строеж, без одобрени
строителни книжа и без протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво, като е незаконен по смисъла на чл.225
ал.2 от Закона за устройство на територията; липсва съгласие на собственика на
имота „СБР – Тузлата“УООД – гр. Балчик,
местност „Тузлата“ за изграждането на строежа и няма учредено право на строеж
и/или договор със собственика на земята; констативният акт е изготвен на
14.07.2023 г. в отсъствието на собственика на строежа. За определяне на
разположението на обекта върху терена е приложена схема – приложение №1, в
която обаче не е посочен мащаб, няма отразени никакви размери, а освен това под
№1 фигурират 2 обекта (един с червен цвят и един с бял цвят). Приложена е и
снимка на част от постройка, а също и договор за покупко – продажба на движима
вещ от 15.09.2011 г. – дървена барака с носещ дървен скелет, поставена на
бетонова площадка, които са трайно закрепени към терена, а също и на масивна
тухлена тоалетна.
С уведомително писмо
с изх. №23-БЧ-007286/18.07.2023 г. кметът на Община Балчик е изпратил на
жалбоподателя копие от констативния акт. Писмото е връчено на Р.В. Енева на
19.07.2023 г. съгласно известието за доставяне.
На 26.07.2023 г. по
пощата жалбоподателят е подал възражение срещу издадения акт, в което заявява,
че не е осъществено строителство в имота, тъй като закупеният обект
представлява движима собственост – барака и има характеристиките на преместваем
обект; той не е поставен в собствения на „СБР – Тузлата“УООД – гр. Балчик,
местност „Тузлата“ поземлен имот, а е извън него; налице е неяснота относно
обекта на премахване, тъй като в констативния акт е посочено единствено, че
представлява дървено бунгало, покрито с ондулин; няма точно индивидуализиране,
не е извършено замерване, няма приложена схема на самия обект, което затруднява
преценката за извършеното нарушение.
На 27.07.2023 г. е издадена
обжалваната заповед №885 на кмета на Община Балчик, с която на основание на чл.44 ал.2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация, както и чл.225а) ал.1 във
връзка с чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията е наредено на
жалбоподателя да премахне незаконно строителство, именувано в констативен акт
№НС-21/14.07.2023 г. като строеж №1, онагледен в схема - приложение №1, с определен срок от
60 дни за доброволно изпълнение на заповедта. В заповедта са възпроизведени
фактическите констатации от акта по чл.225а) от Закона за устройство на
територията и е прието, че обектът – строеж №1 „дървен навес и дървено бунгало
– барака“ е в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от Закона за устройство на
територията, което предполага неговата незаконност на основание на чл.225 ал.2
т.2 от същия закон. Строежът се определя като пета категория, което предполага
компетентността на кмета на съответната община.
Според изготвеното
заключение на вещото лице обектът, описан в оспорената заповед като навес и
бунгало, представлява част от строеж, който е разположен на западната
кадастрална граница на поземлен имот с идентификатор №02508.62.667 по
кадастралната карта в нейния южен край; бунгалото заема североизточният ъгъл на
строежа, като в заповедта не са посочени размери, но на място то е с площ от
11.50 кв.м.; покривът му е едноскатен, а не двускатен, покрит с поцинкована
ламарина, а не с ондулин; бунгалото е достъпно чрез друго пристроено помещение;
навесът заема южната част на строежа, като застроената му площ е 24 кв.м.;
бунгалото и навесът не са свързани директно и между тях се намира пристроеното
към бунгалото помещение; бунгалото, пристроените помещения 2, 3, 4, 5 и навесът
представляват строеж от 5 категория; в издадените заповед и констативен акт
липсва схема на взаимното разположение на бунгалото и навеса, както и техните
размери и площ, поради което не може да се установи дали намереният на място
обект е идентичен с описания; конкретният обект не е самостоятелен, а е част от
обект с няколко помещения, които създават условия за сезонно обитаване; при
евентуалното му премахване ще бъдат засегнати конструкциите на другите
помещения, изградени по-късно и свързани с него; процесният обект не може да се
отдели от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура; не е
възможно при демонтирането на обекта по обратния ред на неговото изграждане той
да бъде преместен и да се запази неговата индивидуалност, за да се използва на
друго място в същия вид; обектът не е отразен в нито един от кадастралните
планове, съхранявани в Община Балчик, както и в одобрената кадастрална карта;
няма данни да е издадено удостоверение за търпимост; обектът не е търпим. В
съдебното заседание арх. А.Е.В. е посочила, че навесът е отделен от бунгалото,
така че на практика те представляват два елемента от този строеж, а не един
обект, както е описан в заповедта – бунгало с навес; в заповедта незаконният
строеж не е конкретизиран точно и ясно по вид, характеристики и параметри.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срока по чл.215 ал.4 от Закона за устройство на територията, от легитимирано
лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна.
Процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган съгласно чл.223 ал.1 т.8 във връзка с
чл.225а) ал.1 от Закона за устройство на територията, в изискуемата писмена
форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и материалния закон.
В оспорената заповед и в акта по
чл. 225а) ал.2 от Закона за устройство на територията липсва точно и прецизно
описание на обекта - предмет на премахване. От данните по делото и най-вече от
изготвената съдебно – техническа експертиза се установява, че на място има
разположени бунгало, пристроени помещения 2, 3, 4, 5
и навес; застроената площ им площ съгласно приложение №7 към заключението на
вещото лице е 77 кв.м. (в това число дървено бунгало – спалня с площ от 11.50
кв.м.; разширение - дневна с площ от 16.60 кв.м.; разширение – килер с площ от
4.40 кв.м.; разширение – спалня с площ от 14.20 кв.м.; разширение – тоалетна с
площ от 2.30 кв.м.; навес с площ от 24 кв.м.; дървена барака – склад с площ от
4 кв.м.). В оспорената заповед обектът е описан като дървен навес и
дървено бунгало – барака, именувано в констативен акт №НС-21/14.07.2023 г. като
строеж №1, онагледен в схема – приложение №1. Не са посочени никакви
пространствени характеристики – дължина, широчина, височина. В намиращата се на
лист 14 от делото схема – приложение №1 също не са посочени никакви
пространствени характеристики. Няма отразен дори мащаб на извършеното
заснемане, за да може по някакъв начин да бъде направено изчисление въз основа
на пространствените характеристики на разположението на обекта в схемата. Освен
това в схема – приложение №1 съществуват 2 обекта с №1 – единият е с червен цвят и другият е с бял цвят; в самия констативен
акт двата обекта под №1 не са разграничени. Налице е и непреодолимо различие
между тази схема – приложение №1 и архитектурното заснемане на място в
приложение №7 към заключението на вещото лице, като посочените в процесната
заповед бунгало и навес са с коренно различно местоположение. Според схема –
приложение №1 и двата обекта под №1 са раздалечени от западната кадастрална
граница на имот №02508.62.667, а съгласно заключението на вещото лице (приложение
№7 и приложение №10) обектите на Р.В. Анева са разположени точно на западната
кадастрална граница на поземлен имот с идентификатор №02508.62.667. Според
константната съдебна практика незаконният строеж следва да е конкретизиран точно по параметри,
обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предметът на
принудително изпълнение и може да се засегнат законни права на адресата; при липсата на
конкретизация на обекта за премахване е налице съществен порок на заповедта, водещ до неяснота
на волята на административния орган. В случая е налице такава
неяснота в предмета на премахване, което обуславя незаконосъобразността на
обжалвания акт само на това основание.
Затова при издаването на процесната заповед кметът
на Община Балчик е приложил неправилно процесуалния и материалния закон.
С оглед на всичко изложено обжалваният
административен акт страда от посочените в чл.146 т.3 и т.4 от АПК пороци и следва
да бъде отменен.
Жалбоподателят
не е поискал присъждането на сторените по делото разноски и такива не трябва да
му бъдат присъждани.
Водим от горното и на
основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Р.В.Я. с ЕГН **********
*** издадената от
кмета на Община Балчик Заповед
№885/27.07.2023 г., с която на основание на чл.44 ал.2 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, както и чл.225а) ал.1 във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от
Закона за устройство на територията е наредено на жалбоподателя да премахне
незаконно строителство, именувано в констативен акт №НС-21/14.07.2023 г. като
строеж №1, онагледен в схема - приложение №1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: