РЕШЕНИЕ
№ …178
гр. С., 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и първи януари
през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Я. ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 298 по описа на
съда за
Я.Б.Д. *** обжалва
Наказателно постановление № ../2017,
издадено на 07.06.2018 г. от Н. Б.
Б. – с. д. заместник-началник на Митница С., гр. С.,
с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Ц. Г., който поддържа жалбата. В молба, постъпила в съда на
17.01.2019 г., пълномощникът на жалбоподателя моли наказателното постановление
да бъде отменено по съображенията в жалбата и по допълнително изложени такива.
Въззиваемата страна Митница С. се
представлява пред съда от пълномощника си юрк. В. Я.,
който в хода на съдебните прения изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление /НП/, а по същество е неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който
е издадено обжалваното НП, съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1, вр. ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното административно нарушение по Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) против жалбоподателя е издадено НП в
законоустановения 6-месечен преклузивен срок от компетентен орган, надлежно
оправомощен за това с представената Заповед № ЗАМ – 555/32-127892, издадена на 11.05.2017
г. на основание чл. 128, ал. 2 от ЗАДС от Директора на Агенция „Митници”. В НП
не се съдържат нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Основната част от изложените в
жалбата възражения и доводи са за недоказаност на факти и обстоятелства от
състава на административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят,
поради което касаят материалната законосъобразност на обжалваното НП и по тях
съдът ще изложи съображения на съответното място по-долу.
Като оплакване за допуснато в
хода на административно-наказателното производство съществено нарушение на
процесуални правила би могло да бъде обсъдено единствено твърдението в жалбата
за несъответствие на НП с императивното изискване към неговото съдържание,
установено в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване в НП на
липсващия документ по чл. 126 от ЗАДС, който жалбоподателят следвало да
представи.
Това оплакване обаче е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС съдържа неизчерпателно изброяване на документи,
удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, при чиято
липса държането на акцизни стоки е съставомерно като административно нарушение.
Следователно в случаи като конкретния, в които на жалбоподателя е вменено
държане на акцизни стоки без никакъв документ, в АУАН, а и в НП не би могло да
се посочи конкретно какъв вид документ хипотетично би удовлетворил изискването
да удостоверява плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по
смисъла на чл. 126 от ЗАДС. Затова липсата на такова посочване в АУАН и в НП не
представлява липса на отразяване в тях на съставомерни от обективна страна
признаци на вмененото на жалбоподателя деяние, нито липса на съществени
обстоятелства по извършване на нарушението. Ето защо съдържанието на НП не е в
разрез с изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а и с
издаването му с това му съдържание в хода на административно-наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело
до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 08.09.2017 г., в помещение
на втория етаж от къща, находяща се на адрес с. К., Община С., ул. „..” № .,
жалбоподателят е държал общо
Упражняваната от жалбоподателя
фактическа власт върху предмета на нарушението е безспорно установена от писмените
материали по преписка рег. № ../2017
г. по описа на РУ – С., изпратени по компетентност от
Началника на РУ – С. с писмо рег. № .. от 06.10.2017 г. до Началника на Митница
С., където са заведени с вх. № ../10.10.2017
г. (л. 30-39).
От съвкупната преценка на събраните
по делото писмени доказателства – констативен протокол, съставен на 08.09.2017
г. от свидетелката К.П. ***
(л. 34-35), протокол за доброволно предаване от 08.09.2017 г. (л. 38-39), приемо-предавателен протокол от 04.01.2018 г. (л. 21), протокол
за вземане на проба рег. № 9/08.01.2018 г. (л. 20), заявка за анализ/експертиза
рег. № ЗАЕ-5800-9/32-6664 от 08.01.2018 г. (л. 19), приемо-предавателен
протокол от 09.01.2018 г. (л. 18) и митническа лабораторна експертиза №
05_09.01.2018 от 24.01.2018 г. (л. 15-16), се установява, че изследваните от
експертизата проби са имали за обект именно нарязания тютюн, предаден от
жалбоподателя на служители на РУ – С., чието местонахождение е установено на
горепосоченото място.
Видно е от заключението по
митническата лабораторна експертиза, че 2 броя хартиени пликове, запечатани с
пластмасови пломби № 0038393 и № 0037795 съдържат нарязан тютюн, който може да
се пуши без допълнителна индустриална обработка и представлява тютюнево изделие
„тютюн за пушене (за лула и цигари)” по смисъла на чл. 12 от ЗАДС. Съгласно
протокол № 9/08.01.2018 г. с така номерираните пломби, както и с пломба №
0038343 – за контролната проба, са запечатани именно хартиените пликове, в
които са поставени пробите при тяхното вземане. Този протокол е посочен като
приложение към заявка за анализ/експертиза от същата дата, в която пък е
отразено, че касае определяне вида на продукта по преписка №
../2017 г. на РУ – С.. за
целите на ЗАДС, а именно по тази преписка св. К.П. на
04.01.2018 г. е предала на
митнически служител тютюна, който доброволно й е предал жалбоподателят на
08.09.2017 г. и който до 04.01.2018 г. е бил на съхранение в РУ – С. (вж.
докладна записка от св. П. на л. 31-33). От анализа
на тези писмени доказателства се установява хронологическата последователност и
непрекъснатата проследимост в движението на процесния нарязан тютюн от момента на предаването му от
жалбоподателя на св. К.П. в хода на извършената
полицейска проверка на 08.09.2017 г. до извършването на митническата лабораторна
експертиза. Поради това се налага неопроверган от други доказателства извод, че
именно нарязаният тютюн, за който при извършената на 08.09.2017 г. проверка е
установено, че е бил в държане на жалбоподателя, е бил обект на изследване от
митническата лабораторна експертиза, чието заключение е приобщено по делото.
Поради това доводите в жалбата за
недоказаност на идентичността между предадения от жалбоподателя на св. П. нарязан тютюн и този, който е изследван от митническата
лабораторна експертиза, чийто резултат е обосновал извода на
административно-наказващия орган относно предмета на нарушението, са
неоснователни. Тези доводи се основават на възражение, че видът на акцизната
стока бил определен въз основа на вземане на проби, извършено в нарушение на
разпоредбите на Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за
анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (обн.
ДВ, бр. 37/2006 г., в сила от 01.07.2006 г.), което създавало вероятност за
подмяна на съдържанието на иззетите от жалбоподателя стоки.
От систематическото тълкуване на разпоредбите
на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/2006
г. в тяхната взаимна връзка и с оглед основанието, на което е издадена
наредбата – чл. 107, ал. 1 от ЗАДС, се налага еднозначен извод, че определеният
с тази наредба ред за вземане на проби от акцизни стоки и за тяхното изследване,
се отнася до дейности на митническите органи, извършвани в рамките на техните
контролни правомощия независимо от волята на проверяваното лице, но не и за
случаи, в които проверяваното лице доброволно, по своя воля е предало на други държавни
органи в цялост държаните от него стоки, за които впоследствие по безспорен
начин е установено, че са акцизни. Конкретният случай попада именно в
последната хипотеза – жалбоподателят доброволно е предал на служител на РУ – С.
държания от него нарязан тютюн в неговата цялост (
За пълнота, а и доколкото в
жалбата (макар и имплицитно) е въведено оплакване относно несвоевременно
предаване на тютюна от РУ – С. на Митница С., следва да се отбележи, че АУАН
срещу жалбоподателя за административното нарушение, изразяващо се в държане на процесния нарязан тютюн без документ измежду изброените в
чл. 126 от ЗАДС, е съставен на 20.12.2017 г. основно въз основа на
доказателствата, съдържащи се в материалите по полицейската преписка с № ../2017 г.,
които са постъпили с гореобсъденото писмо в Митница С.
на 10.10.2017 г. по повод две деяния на жалбоподателя (едно от които –
процесното), изразяващи се в държане на акцизни стоки без съответен документ.
АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила,
поради което е допустимо той да бъде съставен въз основа на доказателства,
които сочат на извършено нарушение, без да е безусловно необходимо към датата
на съставянето му всички признаци от обективна и субективна страна на това
нарушение да са доказани по несъмнен начин от други доказателства. В този
смисъл доказателствената непълнота при съставяне на АУАН не представлява
допуснато в хода на административно-наказателното производство съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на правото на защита
на жалбоподателя, а евентуално би имала значение за съставомерността
на деянието при дължимата от съда преценка за съответствие с материалния закон
на НП, издадено въз основа на този АУАН. В случая действително държаният от
жалбоподателя нарязан тютюн е предаден на Митница С. след датата на съставяне
на АУАН, като също така след тази дата е установено по безспорен начин, че той
представлява тютюн за пушене (за лула и цигари) – нарязан тютюн, който може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка. Тези действия обаче са извършени
по допустим начин в хода на допълнително разследване след съставяне на
АУАН по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и
при тяхното извършване са установени всички съставомерни признаци на вмененото
на жалбоподателя административно нарушение.
При положение, че е безспорно
установено, че доброволно предаденият от жалбоподателя нарязан тютюн може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка, той представлява тютюнево изделие
- „тютюн за пушене (за лула и цигари)” и е акцизна стока по смисъла на чл. 4,
т. 1, вр. чл. 2, т. 2, вр. Глава Втора, раздел ІІ „Тютюневи изделия” - чл. 12,
ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
Жалбоподателят е държал тази
акцизна стока без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза.
Гореописаното деяние на
жалбоподателя е извършено от него виновно и съставлява административно
нарушение по чл. 126 от ЗАДС в редакцията на разпоредбата (обн.
ДВ, бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), действаща към датата на
извършване на деянието и приложима при ангажиране на
административно-наказателната му отговорност на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че същият не е субект на административното нарушение по чл. 126
от ЗАДС, тъй като не бил регистрирано лице по ЗАДС. Субект на това нарушение е
всяко административнонаказателно отговорно физическо лице, както и всеки
едноличен търговец или юридическо лице, което държи, предлага, продава или
превозва акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза и това е израз на засиления
публично-правен контрол върху тези елементи от установения ред за облагането на
стоките с акцизи. В този смисъл, отговорността по чл. 126 от ЗАДС е за всеки,
който извършва фактически действия по държане, предлагане, продажба или
превозване на акцизни стоки без съответен документ измежду неизчерпателно
изброените в тази разпоредба, а не само за лицата, които персонално са длъжни
да платят, начислят или обезпечат акциза, в какъвто смисъл позоваването на
жалбоподателя на разпоредбите на чл. 43, ал. 1, чл. 44 и чл. 123 от ЗАДС в
подкрепа на обстойните му съображения в тази насока, е несъстоятелно.
За административно нарушение по
чл. 126 от ЗАДС в редакцията на разпоредбата (обн.
ДВ, бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), действаща към датата на
извършване на деянието, административно-наказващият орган законосъобразно е
ангажирал личната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя,
като му е наложил глоба в размер 1000 лв.
Релевантен за размера на глобата
е размерът на дължимия акциз за процесната стока. Предвид общото нейно
количество и обстоятелството, че същата представлява тютюн за пушене (за лула и
цигари) по смисъла разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, чието
систематично място е в Глава Втора, раздел ІІ „Тютюневи изделия”, то видно е от
служебна бележка рег. № ../27.03.2018
г., издадена от Началника на отдел „Акцизи” в Митница
С., че общият размер на дължимия акциз за тази стока е определен в размер 288,80
лв. въз основа на акцизната ставка по чл. 38, ал. 1 от ЗАДС – 152 лв. за
килограм. Така двойният размер на дължимия акциз е 577,60 лв., т. е. по смисъла
на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС деянието на жалбоподателя не представлява маловажен
случай на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, но и двойният размер на
акциза не надвишава 1000 лв.
След като деянието на
жалбоподателя не представлява маловажен случай на административно нарушение по
чл. 126 от ЗАДС по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, е юридически немислимо
то да не е общественоопасно или обществената му опасност да е явно незначителна
и така съставомерността му като административно нарушение да е изключена поради
неговата малозначителност с оглед разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК, субсидиарно приложима на основание чл. 11 от ЗАНН в материята
на административното наказване. Най-общо казано, при съпоставката между
разпоредбите на чл. 93, т. 9 и чл. 9, ал. 2 от НК се налага еднозначен извод,
че малозначителността на деянието се свързва с липса
на обществена опасност на това деяние или с явната й незначителност, при които
то само формално осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
респ. административно нарушение и поради това не е престъпно, съответно не е
съставомерно като административно нарушение, а при маловажност на случая
обществената опасност на деянието съществува и го определя като престъпление
или административно нарушение, но тя е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на деяние от този вид. Щом като с оглед специалната спрямо чл. 28 от ЗАНН разпоредба на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС деянието на жалбоподателя се
квалифицира като обикновен, а не като маловажен случай на административно
нарушение по чл. 126 от ЗАДС, то за съда не са налице никакви основания да приеме,
че това деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и че поради това е несъставомерно като административно нарушение. Извън
всичко изложено дотук, нарушението е формално, т. е. за обективната му
съставомерност по чл. 126 от ЗАДС не се изисква настъпване на каквито и да било
вредни последици, поради което тяхната липса е без правно значение по делото, а
и представлява типичен случай.
Поради това законосъобразно и в
съответствие с чл. 126, т. 1 от ЗАДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер
1000 лв., който не подлежи на намаляване от съда.
Акцизните стоки – предмет на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, са
отнети в полза на държавата в съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. Отнемането на тези стоки в полза на държавата е предвидено като последица
от извършване на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, която последица
е различна и независима от личната административно-наказателна отговорност за
това нарушение.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е законосъобразно във всичките му части и при липсата на
основания за неговото изменение или отмяна, същото следва да бъде изцяло
потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 844/2017, издадено на
07.06.2018 г. от Н. Б. Б. –
с. д. заместник-началник на Митница С., гр. С..
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен
срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: