О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...12.2018
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ДИАНА СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 1385 по
описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпили въззивни жалби с вх. № 29913/04.05.2018
г. от „Електроразпределение север“ АД, гр. Варна, чрез пълномощника
адв. Никодим Георгиев, както и въззивна жалба вх.№ 32154/15.05.2018 г. от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез пълномощника юрк. Орлеана
Боровинова, двете срещу решение № 1546/12.04.2018 г., постановено по гр. дело №
16767/2017 г. по описа на ВРС, 26-ти състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и са процесуално допустими.
Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани. Дължимата държавна
такса за въззивното производство е внесена.
Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещната
страна.
В срока по чл. 263 ГПК „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
подало писмени отговори. Легитимацията на страните съответства на произнасянето
по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът „Електроразпределение север“
АД, обосновава подробно оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в цялост. Твърди, че първоинстанционният съд е осъществил недопустим
косвен съдебен контрол, като е приел в нарушение на разпоредбите на чл.17, ал.2
и чл.302 от ГПК, че Решение № Ц-33/14.09.2012
г. на КЕВР (приложимо в процесния период относно временните цени за достъп
на производителите до електроразпределителната мрежа) е незаконосъобразно,
включително и в частта си по Раздел IX, т.1 и т.2, в чиито обхват попада ищцовата електроцентрала. Като се позовава на
разпоредбите на чл.177, ал.1 АПК и чл.297 и чл.302 ГПК, уреждащи задължителната
сила на административния акт за гражданския съд по отношение на неговата
валидност и законосъобразност, както и на задължителната практика на ВАС,
излага, че трети лица, които не са страна в административното производство, не
могат да обжалват административния акт. Сочи, че именно с цел защитата им е
предвиденото в ГПК изключение съгласно чл.17, ал.2, гражданският съд да се
произнася по законосъобразността на административния акт, когато последният се
противопоставя на страна, която не е била участник в производството по
издаването и обжалването му. Счита за неправилен извода на съда, че
въззиваемият не е бил страна в административното производство по обжалване на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. по адм. дело №
12461/2012 г. по описа на ВАС, мотивиран с липсата на посочени от негова
страна доказателства в обратната посока. Твърди, че разпределянето в тежест на
ищеца – въззиваем в настоящото производство, да докаже отмяната на определените
временни цени за достъп противоречи на приетото от първоинстанционния съд, че в
негова тежест е било установяването на участие на въззиваемия в
административното производство по цитираното решение на КЕВР. Оспорва наличието
на предпоставките за допускане на косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Аргументира извод за участието на
въззиваемия в произдводството по обжалване на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на КЕВР, който аргументира със
сканирано копие от жалбата му до ВАС, която е била общодосъпна на интернет
страницата на ВАС към момента на иницииране на производството. Намира, че
отсъства връзка на преюдициалност между предявените искове и това производство.
Сочи, че такава връзка е налице спрямо отмяната на Решение КМ-1/13.03.2014 г. и Решение № Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР,
доколкото въз основа на последните е извършено задържането на процесните суми
от ответника и последващото й плащане на „ЕСО“ ЕАД.
Изложено е твърдение, че поради необсъждане в цялост
на възраженията на ответната страна и събраните по делото доказателства, съдът
е достигнал до необоснован извод за наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД. На първо място, сочи, че съдът неправилно е
определил характера на облигационното отношение между страните, свързано със
задържане на процесната сума, като договорно такова, по което ответникът е
получател на недължима престация. Конкретизира, че грешката на съда следва от
предвидената в Решение № Ц-6/13.03.2014
г. на КЕВР цена за достъп до електроразпределителната мрежа, утвърдена на
ответника, в размер на нула лева, поради което и съдът е игнорирал отношенията
между ответника и третото-лице помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
Подчертава, че не се обогатил с процесната сума, не защото, поради някакви
ирелевантни отношения с „ЕСО“ ЕАД, се е разпоредил последващо с нея, а защото
по силата на приложимите в процесния период административни актове на КЕВР е действал
като представител на „ЕСО“ ЕАД, поради което и не е налице увеличение на
имуществото му за сметка това на въззиваемия. Сочи, че от приложените към
отговора на исковата молба и приети по делото доказателства – фактура №
04700226603/11.05.2015 г. и платежно нареждане от 18.05.2015 г. за заплащане на
сумата по нея, безпорно било установено, че процесната сума в размер на
18 164,83 лева с ДДС представлява
„цена за достъп ВЕИ съгласно Решение № КМ-1/13.03.2014
г. и Решение № Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР. Няма как да се е обогатил със
сума, дължима на „ЕСО“ ЕАД по силата на изрична разпоредба на КЕВР, приложима
към процесния период.
Сочи, че КЕВР постановява Решение № Ж-30/26.03.2015 г., с което му указва да приложи по
отношение на въззиваемия компенсаторния механизъм на т.1.2.1 от Решение № КМ-1, съгласно който от общо заплатената от въззиваемия цена за достъп в
размер на 97 909,50 лева въззивникът му възстановява сумата от
79 744,67 лева, а остатъкът от 18 164,83 лева (за който е издадена
фактура № 1134259/04.05.2015 г. на въззиваемия), представляващ цена за достъп
ВЕИ съгласно Решение № КМ-1/13.03.2014 г.,
превежда на „ЕСО“ ЕАД на 18.05.2015
г. по банков път. От събраните суми в изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, операторът на електроразпределителната
мрежа превежда на „ЕСО“ ЕАД сумата, формирана от произведението на изкупеното
количество ел. енергия по преференциални цени до датата на утвърждаване на
цената с Решение № Ц-6/ 13.03.2014 г. на
ДКЕВР и нейни я размер.
Оспорва да е налице получаване, респ. обогатяване от негова страна. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ.
исковата претенция да се отхвърли в цялост, както и да се присъдят извършените
съдебни разноски за двете инстанции.
Третото лице-помагач на страната на въззивника
„Електроенергиен системен оператор“ също подава въззивна жалба, в която излага подробни оплаквания за неправилност
и необоснованост на решението в цялост. Подобно на „Електроразпределение север“
АД, твърди недопустимост на осъществения от първоинстанционния съд косвен
съдебен контрол, в нарушение на разпоредбите на чл.17, ал.2 и чл.302 ГПК.
Сходни са изложените от двамата въззивника доводи във връзка с отсъствието на
необходимата връзка на преюдициалност между делата, както и участието на
въззиваемия в производството по обжалване на Решение № Ц-33. Сочи се, че „ЕСО“ ЕАД е енергийно предприятие по
смисъла на §.1, т.24 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява
дейност по пренос на ел. енергия.
Твърди, че съгласно чл.21, ал.1, т.8, във вр. с чл.30, ал.1, т.10 ЗЕ на
регулиране от КЕВР подлежи цената за достъп до електропреносната мрежа. Като се
позовава на легалната дефиниция, дадена в §.1, Т.15 от ДР на ЗЕ, излага, че
ползватели на мрежите са както потребителите, така и производителите на ел.
енерегия, в това число и тези, ползващи възобновяеми източници, какъвто е
въззиваемия „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Сочи, че
безспорно е било установено между страните, че сумата в размер на
18 164,83 лв. представлява „цена за достъп до ВЕИ“ съгласно Решение № КМ-1/13.03.2014 г. и Решение №
Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР. Намира, че „ЕСО“ ЕАД не се е обогатило с
преведената сума, тъй като към момента на плащането посочените решения са
представлявали валидно основание на „цена за достъп“. Допълва, че в изпълнение
на Решение № Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР „Енерго-Про
Мрежи“ АД прилага по отношение на ищеца компенсаторния механизъм на Решение № КМ-1, като възстановява на
ищеца сумата от 79 744,67 лева, а остатъка от 18 146,82 лв. превежда
на „ЕСО“ ЕАД с основание „цена за достъп“. Сочи още, че действията на „ЕСО“ ЕАД
и ответника са свързани с изпълнението на задължително поведение, наложено с
индивидуален административен акт, приложим по силата на ЗЕ.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на
депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна – „ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, чрез пълномощника адв. Юлиан Спасов, постъпват писмени
отговори, с които се оспорват жалбите като неоснователни. На първо място,
въззиваемият сочи, че предпоставките за косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК са били налице. Твърди, че Решение №
Ц-018/28.06.2012 г. на ДКЕВР за определяне на преференциални цени в частта
му по Раздел I, т.7 и т.8, /с които са
определени преференциални цени за електрическа енергия, произведена от вятърни
ел. централи, работещи до 2 250 часа – 148,71 лв./МВтч и за ВтЕЦ, работещи
над 2 250 часа -132,71 лв./ е било отменено с Решение № 16672/12.12.2013
г. по адм. дело № 473/2013 г. по описа на ВАС, IV-то отд., последното потвърдено с Решение №
7669/06.05.2014 г. на ВАС, петчленен състав, I-ва колегия. Сочи, че с отмяната на Решение № Ц-018/28.06.2012 г. на ДКЕВР е
отпаднал основния компонент, въз основа на който е определена конкретната
временна цена за достъп по Раздел IX, т.1 и
т.2 от Решение № Ц-33, съответно и
договорното правоотношение между страните е останало без съществен елемент,
поради липсата на определена цена. Излага, че Решение № Ц-33 на ДКЕВР е отменено с множество решения на ВАС,
поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и
поради противоречие на решението с материалния закон и несъответствие с целта
на закона. Като се позовава на мотивите на Решение № 28/28.04.2016 г. по т.д. №
353/2015 г. на ВКС, II-ро т.о. аргументира несъответствието на цитираното
решение на КЕВР с изискванията за законосъобразност на адм. актове съгласно чл.
146 АПК. Аргументира извод за неприложимост на Решението във всичките му части, вкл. в частта за определяне на
временни цени за достъп, тъй като съгласно чл.177, ал.1, изр.2 от АПК, когато
актът бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. Позовава се
на константната практика на ВАС, за да аргументира извод за приложимост на
решението за отмяна спрямо всички, независимо от това, че делата може да са
заведени от различни лица, след като спорният предмет е един и същ. Счита, че Решение № Ц-33 на ДКЕВР е отменено
спрямо всички производители на ел. енергия от възобновяеми източници, без
значение дали последните са обжалвали решението, както и без значение дали
разделът и точката, в която попадат са отменение с решение на ВАС по жалба/и и
на други производители. В тази връзка, сочи Решение
№ КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, отменено с Решение № 6832/09.11.2015 г. по
адм. дело № 5244/2015 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 12344/15.11.2016 г. по
адм. дело № 595/2016 г. по описа на ВАС. С оглед мотивите за отмяна се сочи, че
делата от административен характер се считат за идентични и само при съвпадение
на спора или на оспорения адм. акт, без да се провежда разграничение на
производителите на ел. енергия от възобновяеми източници в зависимост от
оспорване/неоспорване на Решение №
Ц-33/2012 г. ДКЕВР. На следващо място, излага, че с Решение № Ц-6/2013 г. на ДКЕВР са определени окончателни цени за
достъп в размер на 0,00 лв./МВтч., с което е завършила административната
процедура, започнала по заявления на мрежовите оператори, вкл. и въззивника, с
искане за определяне на временни и окончателни цени за достъп. Сочи се още, че
предвид отмяната с влязло в сила решение на ВАС на Решение № КМ-1/13.03.2014 г., предвиждащо компенсаторния механизъм,
в изпълнение на който е издадена фактурата за процесната сума в размер на
18 164,83 лева, то отпаднало е и
основанието за заплащане на тази сума като цена за достъп.
Въззиваемият намира, че правилно ВРС е упражнил
инцидентен съдебен контрол, дори да се приеме, че в конкретния Раздел IX Решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР не е отменено. Излага, че не е съществувал правен
интерес за него от участие в административното производство по издаване и
обжалване на Решението . Позовава се
на т.4 от ТР № 6/10.05.2006 г. по тълк.д. № 6/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което гражданският съд е длъжен да разгледа възражението за нищожност на
административния акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за спора.
Сочат се още и Решение № 259/09.07.2010 г. по гр.д. № 1129/2009 г., на ВКС, I-во г.о. и Определение № 424/29.04.2011 г. по гр.д. №
1338/2010 г., на ВКС, II-ро г.о.
Излага, че е сключил договор за
изкупуване на ел. енергия от възобновяем източник на 21.02.2013 г. с
„Енерго-Про Продажби“ АД, което не е спорно между страните, като правилно ВРС е
констатирал облигационната връзка между тях. Безспорно било също, че за сумата
от 18 164,83 лв. въззивникът издал фактура с основание цена за достъп,
която му била платена. Твърди, обаче, че поради отмяната на Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР и Решение № Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР, е отпаднало основанието за заплащане на
процесната сума, поради което същата подлежи на връщане. Сочи практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК, съгласно която, когато размерът на
задължението по възникнало правоотношение между гражданскоправни субекти по
силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и когато и
административният акт бъде отменен, подлежат на връщане паричните престации. Моли
за отхвърляне на процесните въззивни жалби като неоснователни и необосновани,
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
III.
По доказателствата: С въззивната жалба на „Електроразпределение север“ АД е направено искане за издаване на съдебно
удостоверение, с оглед снабдяването на въззиваемия с препис от жалбата по адм.
дело № 12461/2012 г. по описа на ВАС, което е основателно и следва да бъде
уважено.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на основание чл.
267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 29913/04.05.2018 г. от „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, представлявано от всеки от двамата членове на управителния съвет Никола
Йорданов Николов, Красимир Тодоров Иванов и Румен Георгиев Лалев, чрез пълномощника
адв. Никодим Георгиев, както и въззивна
жалба с вх.№ 32154/15.05.2018 г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, представлявано от изп. директор Ангелин
Николаев Цачев, чрез пълномощника юрк. Орлеана Боровинова, двете срещу решение
№ 1546/12.04.2018 г., постановено по гр. дело № 16767/2017 г. по описа на ВРС, 26-ти
състав, с което е осъдено „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, да заплати
на „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ж.к. „Приморски парк”, местност „Салтанат” 2507, сумата от 18164,83 лева, представляваща платена
от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници
цена на достъп до електроразпределителната мрежата на „Енерго-Про Мрежи” АД,
като оператор на мрежата, за периода от 08.02.2013г. до 31.01.2014г. на
основание Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, дължима на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.10.2017г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и сумата от 222.46 лева, представляваща обезщетение за
забава в плащането на главницата за периода от 23.08.2017г. до 05.10.2017г., на
основание чл.86 от ЗЗД.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на жалбоподателя „Електроразпределение север“ АД, ЕИК
*********, гр. Варна, за да послужи пред Върховен административен съд, с оглед
снабдяване на въззивника с препис от жалбата по адм. дело № 12461/2012 г. по
описа ВАС, както и с протоколи от заседанията по делото, от които да е видно,
дали „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е било контитуирано като
страна в административното производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01.2019
г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.