О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 509 18.08.2023 г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд в закрито
съдебно заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ДИНКОВА касационно частно адм.дело №440 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 229 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 276, ал. 1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
частна жалба на М.Г.Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора –
Стара Загора, против определение № 415 от 26.06.2022 г., постановено по
административно дело № 334/ 2023г. по описа на Административен съд - Стара
Загора, с което е оставено без разглеждане, като недопустимо, отправеното от
жалбоподателя по реда на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС искане да бъде разпоредено на
началника на Затвора – Стара Загора да прекрати действията и бездействията, с
които продължава да нарежда на Х. да изтърпява наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ в условията на „специален режим“, считано от 17.09.2009 г., и е
прекратено производството по делото.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт, поради постановяването му при допуснати нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост. Жалбоподателят твърди, че противно на съображенията на
първоинстанционния състав, с периодичното
произнасяне на началника на Затвора – Стара Загора относно продължаването на
изтърпяването на наказанието на лишения от свобода при „специален режим“,
административният орган в действителност извършва неоснователни фактически
действия, с които считано от 17.08.2009 г., без прекъсване, е поставил в
условията на продължителна изолация Х., което от своя страна представлявало
извършено нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
В
срока по чл. 232 от АПК
насрещната страна - началникът на Затвора-Стара Загора, в представен по делото
чрез процесуалния си представител писмен отговор оспорва жалбата, като
неоснователна. Излагат се съображения, че действията на администрацията на
затвора, чието прекратяване се иска от жалбоподателя не представляват в
същността си фактически действия, защита срещу които може да се търси по реда
на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, а са правни такива, обусловени от издаването на
индивидуален административен акт – в случая заповед по чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС.
В тази връзка не се доказват такива действия и бездействия на орган по
изпълнение на наказанията, които да са в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящия
състав на Административен съд - Стара Загора като взе предвид доводите на
страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Административно дело №334/2023 г. по описа на АдмС-Стара Загора е
образувано след отделянето в самостоятелно съдебно производство на съдържащото
се в депозирана до съда жалба на М.Х.
искане по реда на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, по която жалба първоначално е
образувано адм. д. №333 по описа на съда за 2023 г., производството по което в
последствие е продължило с разглеждането на жалбата в частта й, насочена срещу
постановен индивидуален административен акт – заповед №Л-2484 от 23.05.2023 г.
на началника на Затвора – Стара Загора.
След
извършена преценка на отправеното до него искане, първоинстанционният съд е
постановил атакуваното определение № 415 от 26.06.2022 г., постановено по
административно дело №334 по описа на АдмС-Стара Загора за 2023 г. В съдебния акт е прието, че
искането се явява процесуално недопустимо и като такова следва да бъде оставено
без разглеждане, тъй като търсената правната защита в производството по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС се отнася за фактически действия, които са извършени или
следва да бъдат извършени от администрацията, включена в органите по изпълнение
на наказанията, в настоящият случай - Затвора – Стара Загора, по повод
изпълнение на наказанието "доживотен затвор без замяна", наложено на
ищеца М.Х.. В този смисъл съдът е приел
е, че по визирания ред са допустими искания само относно извършване на
фактически действия /не на правни такива/, които не се основават на
административни актове, а в случая всички посочените от жалбоподателя действия
/бездействия/, се основат на административен акт, чиято правна регламентация е
поместена в разпоредбата на чл. 198 от ЗИНЗС и се изразяват в издаването на
нарочен административен акт, съдържащ мотиви, досежно промяната на специалния
режим на изтърпяване на наказанието, респективно отказа от такава промяна.
Жалба е подадена в
срока по чл. 230 от АПК, от страна с правен интерес, поради което е процесуално
допустима. С жалбата е
направено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, което е уважено
чрез разпореждане №1433 от 06.07.2023 г., постановено от съдията-докладчик по
адм. д. № 334/2023 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящата
инстанция споделя мотивите на първоинстанционният съд за недопустимостта на
исковата претенция по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, която разпоредба се отнася за фактически действия, а не за
правни такива, извършени от администрацията на затвора, поради което препраща
към тях на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ, предложение второ във връзка с чл. 236 от АПК.
Разпоредбата
на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Част Шеста от закона,
регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска
прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на
наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
тази забрана. За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал.
1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и
бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл.
3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г./ осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя цялото
многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на
жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.
Следователно
защитата по реда на чл. 276, ал.
1 от ЗИНЗС е само срещу тези фактически действия/
бездействия, които нарушават забраната по чл. 3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.
В конкретния случай искането на жалбоподателя, което по
същността си цели промяна на определяния
му от по-рано „специален режим“ на изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода без право на замяна“, съответно извеждането му от ЗПС-2 и
въвеждането му в общите части на затвора, няма за предмет преустановяване,
респ. извършване на фактически действия, с цел прекратяване на извършвано
нарушение по см. на чл.3 ЗИНЗС, а касае
извършване на правни действия, доколкото
са свързани с издаването на съответен административен акт от началника на
Затвора гр.Стара Загора. Правната регламентация на определяне и изменение на
режима на изтърпяване на наказанието е уредена в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се
определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор
без замяна, се определя задължително специален режим. В чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че след изтърпяване на една година от
наказанието доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, началникът на
затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога, относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Производството по чл. 198, ал. 1
във връзка с ал. 4 от ЗИНЗС
за периодичното произнасяне на началника на затвора се образува и развива
служебно и завършва с мотивирана заповед относно основанията за продължаване на
специалния режим по отношение на доживотно осъдения.
Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва изводът, че замяната на постановения
"специален" режим на изтърпяване на наказанието "доживотен
затвор" в по-лек, е законова предвидена възможност, като преценката за
изменение на режима на изтърпяване на наказанието е предоставена изцяло на
решаващия административен орган, който действа в условията на оперативна
самостоятелност. В настоящия случай се установява, че е налице издадена заповед №Л-2484 от 23.05.2023 г. на началника на
Затвора – Стара Загора, с която се продължава „специалния режим“ при който се
изтърпява наказанието на Х.. Тази заповед е оспорена по съдебен ред във връзка
с което е образувано адм. д. № 333 по описа на АдмС-Стара Загора за 2023 г., производството
по което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Всичко изложено обуславя
извода, че конкретните искания на
жалбоподателя не предпоставят
приложимостта на производството по чл. 276 от ЗИНЗС. Тези искания следва да бъдат отправени до
компетентния административен орган. Едва
след неговото произнасяне със съответен неблагоприятен за жалбоподателя административен
акт /в случая такъв е налице/ би
възникнал и правен интерес за неговото оспорване по съдебен ред /както е
сторено в конкретния случай/.
По тези съображения настоящият касационен
състав на Административен съд – Стара Загора намира, че първоинстанционният съд
правилно и обосновано е оставил без разглеждане искането на М.Г.Х., като
недопустимо и е прекратил производството по делото, поради което атакуваното
определение, като постановено в съответствие с приложимия материален закон
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото, искането
на процесуалния представител на началника на затвора-Стара Загора за присъждане
на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на М.Г.Х. следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита,
определено в размер на 80.00 лв., съгласно чл. 27ж от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 235
от АПК, Старозагорският административен съд, тричленен състав.
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА определение
№415 от 26.06.2022 г., постановено по административно дело №334 по описа на
АдмС-Стара Загора за 2023 г.
ОСЪЖДА М.Г.Х., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора да заплати на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", София разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.