Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1036 / 01,08,2017 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 01,08,2017 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА БЕШКОВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1357/2017 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 463 от ГПК.
Образувано по жалба
вх. (на ЧСИ) № 4285/18,05,2017 г. от А.Л.М. с ЕГН ********** – присъединен взискател
по изп. д. № 20158230400178 по описа на ЧСИ Кирова с рег. № 823 с район на
действие ПОС; против Разпределение от 12,04,2017 г. по посоченото изпълнително
дело, предявено с протокол от 16,05,2017 г.
Жалбоподателят счита
обжалваното разпределение за незаконосъобразно по следните съображения:
1/ неправилно е определено
по размер вземането на първоначалния взискател К.Ц.Б. за законна лихва върху присъдената
му главница за периода от 01,07,1997 г. до 12,04,2017 г. – прието за изпълнение
е вземане за законна лихва в размер на 81145,38 лв. при дължими 79004,74 лв.
2/ неправилно е
определено по размер вземането на първоначалния взискател Б., като от
главницата на същото не е приспадната сумата от 6578,90 лв., получена от него в
качеството му на присъединен за същото вземане взискател по изпълнително дело №
307/2012 г. на ДСИ при РС Велинград;
3/ поради неправилно
определените по размер подлежащи на изпълнение вземания на първоначалния
взискател Б., неправилно били определени и дължимите такси за производството по
т. 26 от ТТРЗЧСИ;
4/ незаконосъобразно
е определено по размер подлежащото на изпълнение вземане на жалбоподателя като
присъединен взискател, като в същото не е включена сумата от 4199,15 лв.,
представляваща внесена от него такса по образуваното от него изп. дело №
57/2016 г. на ДСИ при РС Асеновград;
5/ незаконосъобразно е прието за изпълнение
вземане на първоначалния взискател в размер на 8460 лв., представляващо разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, тъй като същият не е представил списък на разноските
си и поради това такива не му се дължат.
Взискателят, по чието
искане е образувано изпълнителното производство – К.Ц.Б. с ЕГН **********;
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Длъжникът К.Г.Д. с
ЕГН **********; не заявява становище по жалбата.
Съдебният изпълнител
счита жалбата за неоснователна.
Като взе предвид
данните по делото във връзка с доводите в жалбата, съдът приема следното:
Жалбата е допустима –
подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител.
По същество:
Производството по изп.
д. № 20158230400178 по описа на ЧСИ Кирова с рег. № 823 с район на действие ПОС,
е образувано на основание молба от 11,08,2015 г. от взискателя по ИД № 38/2013
г. на ДСИ при РС Велинград за възлагане на висящо изпълнително дело по реда на
пар. 3 от ПЗР на ЗЧСИ.
Изпълнителното
производство пред ДСИ при РС Велинград е образувано под № 38/2013 г. по молба
от 23,01,2013 г. от К.Ц.Б. с ЕГН **********; и приложен към нея изпълнителен
лист, издаден на 15,01,2013 г. въз основа на влязла в сила присъда, постановена
по НОХД 14844/2010 г. на СРС. Съгласно същия, длъжникът Г. Д. Д. с ЕГН **********
е осъден да заплати на взискателя сумата от 31742,62 лв. – главница,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху същата, считано от 01,07,1997 г., както и сумата от 4700 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
След образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ Кирова, по молба на взискателя изпълнението е
насочено срещу недвижими имоти, находящи се в землището на с. К., с № 014021; №
014046, № 022026 и № 033011, върху които по делото е наложена възбрана.
Насрочени са публични продани на посочените четири имота – за времето от
09,10,2016 г. до 09,11,2016 г.
Преди провеждане на
проданите е постъпила молба вх. № 9442/28,09,2015 г. (л. 395) от А.Л.М. за присъединяването
му като взискател в изпълнителното производство въз основа на приложено към нея
удостоверение изх. № 4420/20,09,2016 г. от ДСИ при РС Асеновград (л. 396).
Видно от същото, в полза на присъединения кредитор е издаден (въз основа на
влязла в сила присъда по НОХД 6115/1999 г. на СРС) изпълнителен лист срещу същия
длъжник – Г. Д. Д. с ЕГН **********. Листът е приложен по ИД 57/2012 г. на ДСИ
при РС Асеновград и към датата на издаване на удостоверението дългът възлиза на
11122,45 лв. – главница; 45703,79 лв. – лихва, както и разноски по изп. дело в
размер на 156 лв. и заплатена ДТ в размер на 4199,15 лв. С разпореждане на ЧСИ
от 29,09,2016 г. посоченият кредитор е присъединен като взискател за заплащане
на посочените по-горе вземания.
Насрочените публични
продани на четири недвижими имота са проведени, обявени са купувачи и имотите
са възложени.
Впоследствие се
констатира, че длъжникът Г. Д. Д. е починал на 01,11,2016 г. По делото
последователно като длъжници са конституирани наследници на починалия длъжник,
както следва: единствения му низходящ от първа степен – В. Д.. След представен
от нея отказ от наследство, като длъжник е конституиран следващият по ред наследник
– И. Д., брат на починалия длъжник. Същият е представил доказателства за вписан
отказ от наследство и с разпореждане от 30,01,2017 г. (л. 719) като длъжник по делото е конституиран
следващият по ред наследник - К.Г.Д. с ЕГН **********. На същата е изпратена
покана за доброволно изпълнение (л. 723), връчена на 01,02,2017 г.
След възобновяване на
изпълнителното производство (с постановление № 100/20,02,2017 г. – л. 755) на
новоконституирания длъжник са съобщени постановленията за възлагане за три от
продавените недвижими имоти, всички възложени на купувач В. А. Д.срещу цена
общо за трите – 3663,25 лв. (съобщение на л. 765, разписка за връчване от
22,02,2017 г. – на л. 769).
След влизане в сила
на постановленията за възлагане и внасяне на дължимата цена,е извършено
разпределение от 08,03,2017 г. на получената сума от 3663,25 лв. (л. 776),
предявено с протокол от 23,03,2017 г. (л. 792), необжалвано от страните и
влязло в сила. С него са удовлетворени вземания с привилегии по чл. 136 т. 1 от ЗЗД, както следва: в полза на взискателя К.Б. 753 лв. – заплатени такси по
изпълнителното производство; в полза на присъединения взискател А.М. 84 лв. –
заплатени такси за изпълнителното производство; в полза на ЧСИ 675,60 лв. – разноски
и такси по изпълнението по т. 2, 3, 4, 5, 9, 13, 31 от ТТРЗЧСИ); в полза на
взискателя К.Б. 2036,75 лв. – част от признатото му за събиране вземане за
разноски за адвокатско възнаграждение; в полза на ЧСИ 113,90 лв. – разноски по
изпълнителното производство по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
При публичната продан
на четвъртия недвижим имот, върху който е насочено изпълнението, проведена за
времето от 09,10,2016 г. до 09,11,2016 г., за купувач на имота е обявен
присъединеният взискател А.Л.М. срещу цена в размер на 16284 лв.
Същата е предмет на
обжалваното разпределение, извършено на 12,04,2017 г. (л. 802-803) и предявено
с протокол от 16,05,2017 г. (л. 850-851).
Разпределение,
съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, се извършва в случай, че събраната
сума по изпълнението е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
като най-напред се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. В случая посочените основания за извършване на разпределение
са налице – постъпилата по делото сума не е достатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели.
С разпределението
като предмет на удовлетворяване са приети следните вземания на взискателите:
- за взискателя К.Б.:
главница по изпълнителния лист в размер на 31742,62 лв.; законна лихва върху
същата за периода от 01,07,1997 г. до 12,04,2017 г. – в размер на 81145,38 лв.;
неиздължен (след предходното разпределение) остатък от заплатеното адвокатско
възнаграждение – 6423,25 лв.; и „съответната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ“.
- за присъединения
взискател А.М.: главница в размер на 11122,45 лв. (съгласно удостоверение изх. №
4420/20,09,2016 г. от ДСИ при РС Асеновград); законна лихва върху същата за
периода от 21,09,2016 г. до 12,04,2017 г. – в размер на 627,19 лв.; неолихвяемо
вземане (законна лихва) в размер на 45703,79 лв. (съгласно удостоверение изх. №
4420/20,09,2016 г. от ДСИ при РС Асеновград); разноски по съдебното изпълнение
в размер на 156 лв. (съгласно удостоверение изх. № 4420/20,09,2016 г. от ДСИ
при РС Асеновград);; и „съответната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
Като първо по ред е
удовлетворено вземането с привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД в полза на
взискателя К.Б. в размер на 6423,25 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение. На следващо място е удовлетворено вземането с привилегия по чл.
136 т. 1 от ЗЗД в полза на ЧСИ в размер на 358,69 лв. – разноски по т. 26 от
ТТРЗЧСИ съразмерно на събраната сума за адвокатско възнаграждение. На следващо
място е удовлетворено вземането с привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД в полза на
ЧСИ в размер на 72 лв. – разноски и такси по т. 4 и т. 13 от ТТРЗЧСИ.
Остатъкът от
подлежащата на разпределение сума – 9430,06 лв. е разпределена между двамата
взискатели – хирографарни кредитори, по съразмерност. Тази съразмерност е
определена при коефициент 0,**********, формиран като съотношение между
подлежащите на изпълнение вземания на Б. (общо 112888 лв.) и на М. (общо
57609,43).
Така в полза на
взискателя Б. се предвижда погашение в размер на 5913,51 лв., а на
присъединения взискател М. – в размер на 2978,90 лв., както и сумата от 537,65
лв. в полза на ЧСИ – за разноски по изпълнителното производство по т. 26 от
ТТРЗЧСИ съразмерно на събраната за взискателите сума.
С жалбата не се
предявяват оплаквания за нарушение на реда за предпочтително удовлетворение,
установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД, такива не се и установява да са
извършени.
По оплакванията в
жалбата:
Недоказано остава
второто възражение в жалбата – за това, че взискателят Б. (присъединен по
изпълнителното дело, образувано от М. срещу същия длъжник под № 57/2012 г. по
описа на ДСИ при РС Асеновград) е получил в изпълнение на вземането си суми по
посоченото изпълнително дело на ДСИ, които следва да се приспаднат. По
изпълнителното дело липсват доказателства за твърдяното от жалбоподателя
частично погасяване на вземането на първоначалния взискател като присъединен такъв
в производството пред ДСИ при РС Асеновград.
Неоснователно е и
оплакването, че не е взето предвид вземането на присъединения взискател за
заплатена по ИД 57/2012 г. на ДСИ при РС Асеновград такса по чл. 53 от ТТР към ГПК в размер на 4199,15 лв. Тази такса е пропорционална на събраното вземане и
се дължи след събирането му. В случай на събиране на вземане на присъединен
взискател, таксата се събира от този съдебен изпълнител, който е събрал
вземането му.
Неоснователно е и
възражението за това, че разноските на взискателя Б. не следва да се признават
за събиране поради обстоятелството, че същият не е представил списък по чл. 80
от ГПК. Списъкът на разноските не е условие за дължимостта им, а само за
възможността да се иска изменение или да се обжалва решението в частта за
разноските (в този смисъл ТР № 6/06,11,2013 г. по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС).
За основателно следва
да се приеме оплакването за незаконосъобразно определен размер на дължимата на
взискателя Б. законна лихва върху присъдената главница за периода от 01,07,1997
г. до 12,04,2017 г. Както се посочи, присъдената с изпълнителния лист главница
е в размер на 31742,62 лв. Размерът на законната лихва върху същата за
посочения период е определен от ЧСИ на 81145,38 лв. При извършено изчисление с
електронен калкулатор (разпечатка от каквото се представя и с жалбата), се
определя различен размер – 79004,74 лв.
В случай, че
действително дължимият размер на лихвата е различен от посочения в
разпределението, то различен следва да бъде и общия размер на подлежащите на
удовлетворяване вземания на взискателя Б., съответно различен ще бъде и
коефициента на съразмерност, при който следва да се погасят вземанията на
хирографарните кредитори.
Това налага
обжалваното разпределение да се отмени. Доколкото след извършване на
разпределението по изпълнителното дело са приети за изпълнение и други вземания
(за разноски за адвокатско възнаграждение в полза на присъединения кредитор), същото
следва да се върне на ЧСИ с указание за извършване на ново разпределение, при
което размерът на дължимата на взискателите законна лихва да бъде определен
съобразно чл. 86 ал. 2 от ЗЗД.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпределение
от 12,04,2017 г. по изпълнително дело № 20158230400178 по описа на ЧСИ Кирова с рег. №
823 с район на действие ПОС, предявено с протокол от 16,05,2017 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ
за извършване на ново разпределение при съобразяване указанията в мотивната
част.
Решението може да
бъде обжалвано пред ПАС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: