РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330206758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 584888-F592877 от
29.06.2021г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”– гр.Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на ЕТ „А. Ц.-...“, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., представлявано от А. Ц. Ц., ЕГН
**********, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по
чл.27, ал.1, т.4, вр. чл.27, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, обжалва издаденото наказателно постановление и
моли същото да бъде отменено като неоснователно и неправилно с твърдения
за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание, редовно призован се явява и прави същото искане.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП гр. Пловдив, редовно призована,
изпраща процесуален представител, който моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага
1
съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски за
осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против ЕТ „А. Ц.-...“
за това, че при извършена проверка на 18.02.2021 г. в 10:20 часа на търговски
обект кафе-аперитив, находящ се в с.Калековец, ул.“Република“ №4,
стопанисван от ЕТ „А. Ц.-...“ с ЕИК ..., е констатирано, че търговецът в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електроннен
магазин е допуснало нарушение на същата.
При извършена контролна покупка на 18.02.2021 г. на 1 бр. кафе на
стойност 0,70 лв., платена в брой от Л.П. преди легитимацията, се издаде
фискален касов бон № 0003639/18.02.2021 г. на обща сума 0,70 лв. от
наличното, монтирано и въведено в експлоатация в обекта фискално
устройство модел ELTRADE A 3 с ИН на ФУ ... и ИН на ФП ..., видно от
който продажбата е отразена неправилно в данъчна група „Б“ на ФУ – за
продажба на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък
добавена стойност, като е следвало да бъде отчетена в данъчна група „Г“ – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък добавена
стойност.
След легитимация от проверяващия екип е изведен дневен Х отчет на
фискалната памет на ФУ за датата на проверката, видно от който всички
извършвани продажби са отчитани в данъчна група „Б“ на ФУ за продажба на
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък добавена
стойност.
Извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи.
Нарушението е констатирано на 18.02.2021г. и документирано с ПИП
сер.АА № 0076935 от 18.02.2021 г. и доказателствата към него.
2
Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.27, ал.1, т.4 , вр. чл.27, ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Нарушението е за първи път.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F592877
от 22.02.2021 г., съставен от Л. Н. П. – с. и. п. в НАП при ЦУ на НАП-
Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе
фактическа обстановка.
Така изложените фактически положения на изследваното нарушение,
съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските
показания на актосъставителя П., така и приложените по делото писмени
доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал се налага категоричния извод, че от страна на жалбоподателят ЕТ
„А. Ц.-...“ е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.4, вр. чл.27, ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.27, ал.1, т.4 от Наредбата задължава лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите: т.4: група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Съгласно чл.27, ал.2 от
Наредбата „Лицето по чл.3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС
задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.“
Безспорно се установява, че ЕТ „А. Ц.-...“ на процесната дата е
извършвало търговска дейност в стопанисвания от него обект – кафе-
аперитив, находящ се в с.Калековец, ул. „Република“ №4 с надлежно
регистрирано фискално устройство модел ELTRADE A 3 с ИН на ФУ ... и ИН
на ФП ..., чрез което се е отчитал оборотът. Безспорно в обекта се извършвала
продажба на приготвени топли напитки и приготвена храна, въз основа на
което обектът попадал в хипотезата на чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС, който указва
ставката на данъка да е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които
се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително
състояща се в доставка на храна за вкъщи. Не се спори, че жалбоподателя
3
като търговец е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Именно
в това си качество ЕТ „А. Ц.-...“ се явява субект на въведеното с
горецитираната разпоредба на чл.27, ал.1, т.4 от Наредбата задължение, което
в случая не е изпълнил, тъй като неправилно е отразявал извършваните в
стопанисвания от него кафе-аперитив продажби на приготвени топли напитки
в данъчна група „Б“ на работещото в обекта ФУ, вместо в данъчна група „Г“ –
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху
добавената стойност. Макар същият да не е регистриран по ЗДДС, е следвало
по силата на чл.27, ал.2 от Наредбата като лице по чл. 3 задължително да
регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал.1 от същата
разпоредба на Наредбата. Предвид на това, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който по
същество не оспорва нарушението.
Въпреки безспорността на извършеното деяние, съдът намира, че в
случая са налице смекчаващи обстоятелства, които открояват разглеждания
казус като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание
на наказателната колегия във Върховния касационен съд по т.н. дело
№1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Легално определение на “маловажен случай” е дадено в §1, ал.1, т.4 от
Допълнителните разпоредби на ЗАНН, според която норма "Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“.
4
В случая процесното нарушение е извършено за пръв път и това изрично
е отбелязано в обжалваното НП. По делото не са ангажирани доказателства за
санкциониране на жалбоподателя за други нарушения по смисъла на чл.27,
ал.1, т.4, вр. чл.27, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В случая не са
настъпили каквито и да било вредни последици. Нещо повече, такива биха
били настъпили за самия жалбоподателя, в случай, че същият е бил
регистриран по ЗДДС, доколкото отчитаните от него във ФУ продажби на
приготвени топли напитки и храна са били отразени в данъчна група с по-
висока данъчна ставка. Основание за приложение на чл.28 от ЗАНН е и
обстоятелството, че извършеното административно нарушение за неспазване
на задължението по ЗДДС се явява явно несъразмерно с наложената санкция,
макар и в рамките на нейния краен минимум. Налице е ниска степен на
обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без
вредоносни последици. Съдът намира, че се касае за "маловажен случай", при
който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не
наложи наказание, а да предупреди нарушителя, писмено, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид ще му бъде наложено
административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл. 12
от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното
наказателно постановление, като на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а
искане за разноски от жалбоподателя не е направено.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 584888-F592877 от 29.06.2021г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности”– гр.Пловдив в Централно
управление на НАП, с което на ЕТ „А. Ц.-...“, ЕИК ..., със седалище и адрес
5
на управление: ..., представлявано от А. Ц. Ц., ЕГН **********, на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева
за извършено административно нарушение по чл.27, ал.1, т.4, вр. чл.27, ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, следва да
бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 584888-F592877 от
29.06.2021г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”– гр.Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на ЕТ „А. Ц.-...“, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., представлявано от А. Ц. Ц., ЕГН
**********, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по
чл.27, ал.1, т.4, вр. чл.27, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ЕТ „А. Ц.-...“, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от А. Ц. Ц., ЕГН
**********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6