Определение по дело №221/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на Х. д. Ю., [населено място], ул.”К. и М.”№, против А. И. М. и М. Й. М., жив. в Б., ул.”Ст.Д.”№, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.108 ЗС.

Сочи се от ищеца, че е единствения наследник по закон на баща си Д. Х. Г.,п.09.09.1993г, който от своя страна е син и наследник на Х. И. Г.,п.1985 г. Освен сина си, Х. Г. е оставил като законни наследници и съпруга – М. К. Г., бивш жител на [населено място], починала през 2006 г. и дъщеря И. Х. Л. – първата ответница. Приживе Х. И. Г. е бил собственик на 1/2 идеална част от дворно място, представляващо парцел І в кв. 52 по плана на [населено място] от 1958 г., при съседи: М. В., К. К. и от две страни – улици, както и на триетажна жилищна сграда, находяща се в западната част на този имот. По действащата кадастрална карта на [населено място] поземленият имот е означен с идентификатор 02676.501.1496, а сградата - с идентификатор 02676.501.1496.2, а съгласно регулационния план на гр. банско от 1990 г. имотът е урегулиран поземлен имот ІХ, пл. № 1496 в кв. 33. След смъртта на общия на страните наследодател Х. И. Г., неговата съпруга и наследник М. К. Г. се се снабдила с констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, за удостоверяване на правото й на собственост върху ½ идеална част от дворното място и цялата триетажна жилищна сграда. Впоследствие М. Г. е прехвърлила собствеността върху имота и сградата чрез договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане на първата ответница и нейна дъщеря И. Л., като договорът е сключен по време на брака на И. Л. с втория ответник Й. Л.. През 2006 г. Първите двама ответници са сключили договор за покупко – продажба с третия и четвъртия ответник А. М. и М. М. (дъщеря на първите двама ответници), с който прехвърлили правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот и триетажната жилищна сграда, находяща се в западната част на този имот. Ищецът твърди, че като наследник на Д. Х. Г., който пък е наследник на Х. И. Г. е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор 02676.501.1496. и на 1/3 идеална част от сграда с идентификатор 02676.501.1496.2 по кадастралната карта на [населено място]. Със снабдяването с констативен нотариален акт от страна на М. К. Г. е накърнено правото му на собственост, а последващите прехвърляния от М. Г. на първата ответница и от първия и втория ответници на третия и четвъртия ответници, са непротивопоставими на ищеца. Ответниците не са станали собственици на претендираните от ищеца идеални част, тъй като тяхната праводателка не е била собственик, пради което е предявен настоящия иск.

Ответниците се оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че праводателката на И. и Й. Л. – М. Г. е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от поземлен имот, който по действаща кадастрална карта е имот с идентификатор 02676.501.1496 и върху сграда с идентификатор 02676.501.1496.2 на основание давностно владение, упражнявано в периода от смъртта на съпруга й Х. И. Г. до момента, когато е прехвърлила имота на първата ищца И. Л.. Второто възражение, на което ответниците основават становището си за неоснователност на иска е обстоятелство, че процесните имот и сграда са придобити от М. Г. и Х. Г. в режим на съпружеска имуществена общност, поради което първата, след смъртта на съпруга си, е станала собственик на 4/6 идеални части от сградата и от 1/2 идеална част от имота, следователно и наследствения дял на ищеца е по-малък от този, за който иска да бъдат установени по съдебен ред правата му. На последно място, ответниците претендират, че са добросъвестни владелци и се позовават на кратка придобивна давност.Настояват за отхъвялне на исковата претенция.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверенията за наследници Х. Ив. Г., п.08.04.1984г, е оставил за свои наследници съпруга – М. Г. и две деца: И. Л. и Д. Г..Последния от своя страна след смъртта си на 09.09.93г оставя за наследник единствено синът - ищец в настоящият процес, като не се спори, че от 1972г е разведен(вж. и св.Ю.).Майката (М. Г.) също почива на 06.12.06г, оставяйки горните наследници.

Според представените удостоверения за граждански брак Й. и И. Л. са съпрузи от 15.08.1976г; А. и М. М. – от 10.11.96г, а Х. и М. М. – от 04.03.1945г (вж.служ.бележка от ОА-Б.).

Безспорна е идентичността на имената Хр.Д.Ю. и Хр.Д.Г. на ищеца(вж.у-ние за идентичност).

Видно от представената декларация за оценка на недвижими имоти от 30.05.1963г общият наследодател Хр.Ив.Г. е декларирал полумасивна двуетажна къща и плевня, изградени съответно 1951г и 1960г.

С нотариален акт №19/64г Х. и К. Г. са признати за собственици по обстоятелствена проверка на дворно място, представляващо п.І, кв.52 с къща и плевня в Б..

Чрез нотариален акт №129/92г по обстоятелствена проверка М. К. Г. е призната за собственик на ½ ид.ч.от п.ІХ, пл.№1496, кв.33 по плана на Б., ведно с къщата върху западната половина на парцела.

Впоследствие на 11.05.92г М.К.Г. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си И. Л. ½ ид.ч. от п.ІХ, пл.№1496, кв.33 по плана на Б., ведно с къщата върху западната половина.

С разрешения за строеж №№57/03.12.98г и 79/21.10.99г на Ил.Л. е разрешено съответно „преустройство на стопанската сграда във вид на тераса” и „пристройка за жил.нужди и за търговска и обслужваща цел съществуващата тераса” в процесния парцел. Докато с разрешение за строеж №33/22.03.05г на Ил.Л. и Л.С. е разрешено извършването на „надстройка на съществуващата 2МЖ” в същия УПИ(вж.и удостоверение №669/05.09.06г на ОА-Б.).

Междувременно на 20.07.06г ответниците, като собственици на ½ ид.ч. от УПИ ІХ, се задължават да сключат в бъдеще окончателен договор за учредяване в полза на Л.и С.Кенанови право на надстрояване и пристрояване към самостоятелната 2МЖС в източната част на имота(вж.предварителния договора за учредяване право на строеж от 20.07.06г).

На 31.07.06г с нотариален акт №15/06г Ил.Л. със съпругът й, продават на ответниците Ал. и М. Малчови въпросната ½ ид.ч. от УПИ ІХ, им.пл.№1496 кв.33 по плана на Б., целият от 460 кв.м., ведно с построената в западната част триетажна масивна жилищна сграда(3МЖС), състояща се от: съществуваща жилищна сграда, пристройка и надстройка към нея, подробно описани.

Чрез договор за доброволна делба от 28.09.06г ответниците и К., в качеството на съсобственици на по ½ ид.ч. от УПИ ІХ, пл.№1496 в кв.33 по плана на Б., ведно с пристройката, надстройката над съществуващата тераса за жилищни нужди и надстройката над съществуващата 2МЖ, подробно описани, ликвидират съсобствеността при което Ал. и М.М. получават в изключителен дял „пристройка за търговска и обслужваща цел – заведение за обществено хранене и надстройка над съществуваща тераса за жилищни нужди и надстройка над съществуващо 2МЖ, (представляващо втори и тавански етаж)”, изградени върху западната част на имота. Кенанови се съгласяват вместо дял за уравняване да получат сумата от 1 000лв.

По делото са налице данни за деклариране на процесния имот пред Данъчните служби от ответниците и техните праводатели(вж. декларациите по ЗМДТ).

Св. Ю. описва старата къща в процесния имот, пояснявайки че докато била в брак с ищцовия баща Д.Г. от 1967г до разводът им 1972г живели на втория етаж, а на първия – свекъра и свекървата(вж. и св.Й.).След развода си в къщата останали да живеят възрастните и двете им деца – Д. и И., като последната се изнесла от бащиния имот щом се омъжила.Ищеца обаче останал при баща си и израснал в процесния имот и когато го пратили в сиропиталище в Б., св.Ю. го взела при себе си. Като 15-16г сочи, че продължил да контактува с баща си, посещавайки го в спорния имот. Когато си идвал от чужбина, където заминал през 1990г, се прибирал при баща си до неговата смърт в родната му къща.След това отказвал да ходи в къщата, където останала да живее само баба му, понеже се дразнел от думите й, че ги напуснал.

Според св.Ю. бащата на ответника и самия ответник са искали съгласието й да застроят имота, но им заявявала че не тя е собственик, а синът й(ищеца) и с него трябва да се разберат.Ал.М. обаче започнал строителството без съгласието на нейния син около 1999г, докато бившата й свекърва е била жива. Сочи че след началото на строителството ищеца и ответника имали разправии, синът й се прибрал на няколко пъти от чужбина да се разберат с леля му относно спорния имот, която се възпротивила, заявявайки му че нищо няма да му даде, понеже тя „гледала старите”. Впоследствие ищеца дошъл и разговарял със Ал.М., но не се разбрали и започнали съдебните дела, като обещавал да му платят дела, ако прекъсне делото. Ю. твърди, че ищеца реагирал устно на строителството.

Св.Й. също твърди, че ответниците и ищеца „имаха разправии за старата къща”, понеже последния искал да си вземе делът, но „те не му го дадоха, защото била строили”.Сочи че строителните работи започнали приживе на баба М. и продължили на етапи няколко години.

Според св.Ш., М. и В. ответниците започнали строежа през 2003г, като първоначално се изградила пристройката, а впоследствие - надстройката. Ш. не познава ищеца, а останалите признават наличието на спорове относно процесния имот(вж.св.М. и Везюв).

В съдебно-техническата експертиза се съдържат категоричните констатации на вещото лице за надстрояването и пристрояването на старата постройка в процесния имот, като същата се явява вградена в нова 4мжссграда, подробно описвайки застроените площи, етажността, предназначението и пр. От разрешенията за строеж и данните от ответника Ал.М. вещото лице заключава, че преустройството на стопанската постройка във вид на тераса е извършено 1999г, надстройката над съществуващата тераса – 2 000г, а надстройката на 2МЖ – 2006-2007г.За разрешеното строителство е открил одобрени архитектурни проекти, но за изграждането на старата 2ЖС, преустроена в жилищна сграда от хотелски тип, твърди че не се съхраняват строителни книжа, в т.ч. и разрешение за строеж. Според експерта пристройката към 4МЖС по разрешение за строеж №57/98г не представлява самостоятелен обект, понеже е част от търговски такъв на партерния етаж и няма самостоятелно функционално предназначение. Докато надстройката над терасата за жилищни нужди(първи жилищен етаж) по разрешение за строеж№79/99г, както и изградените пет хотелски стаи на втория етаж и три хотелски стаи и студио на таванския етаж по разрешение за строеж №33/05г, представляват самостоятелен обект

В КК на [населено място] от 2009г процесния поземлен имот е с идентификатор 02676.501.1496, представляващ УПИ ІХ, пл.№1496, кв.33, идентичен с п.І в кв.52 по нотариален акт №19/64г(вж. у-ние за идентичност изх.№94-01-2613/28.05.08г на ОА-Б.).

Преценявани по реда на чл.172 ГПК съда възприема показанията св.Ю., който извод се обосновава от съпоставката им с останалите данни по делото.Същите са логични, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал.Освен това е очевидец през годините на сложилите се между страните взаимоотношение по повод процесния имот.Макар да е майка на ищеца, вследствие развода си с Д.Г. не го наследява, което очевидно изключва нейната заинтересованост от изхода на процеса.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.108 ЗС предвижда възможността собственикът да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание.За целта дължи доказване на собственическите си права върху вещата на поддържаните основания, че тя се намира у ответниците и че те я владеят без основание(вж.Р2419/ на ВС и вр.). Отсъствието на която и да е от горните кумулативно предвидени предпоставки, води до неоснователност на претенцията.

Представените удостоверения за наследници установяват по категоричен начин твърдените наследственоправни връзки, според които Хр. и М. Гемкови са наследодатели на И. Л. – майка на ответницата М.М., и на Д.Г. – баща на ищеца. Не се спори и относно съпружеските отношения между общите наследодатели, сключили граждански брак на 04.03.45г; за браковете на техните две деца, а също и между ответниците, съпрузи от 10.11.96г.

С представения нотариален акт №19/64г Хр. Г. се легитимира за собственик на ½ ид.ч. от дворното място, представляващо п.І, кв.52 по плана на Б. и къщата с плевнята. Този извод се основава на презумпцията в чл.30, ал.2 ЗС, предвиждаща равенство на частите на съсобствениците, при отсъствие на определеност на дяловете. Въпреки непосочения придобивен способ, очевидно в случая се касае за давностно владение, след като цитирания нотариален акт е издаден по обстоятелствена проверка, съгл. чл.483, ал.3, чл.484, вр. с чл.476 ГПК(отм.), която се извършва от нотариуса в случай, че молителя не разполага с документи за собственическите си права или същите са недостатъчни.

Така придобитото от Хр.Г., безспорно в брак с М. Г. към 1964г, по арг. на чл.13,ал.1, вр. с §103 СК от 1968г(отм.) се явява семейна имуществена общност(СИО), тъй като изтичането на придобивната давност е констатирана именно 1964г(вж.нотариален акт №19/64г), т.е. по време на брака, както правилно поддържа ответната страна.

Със смъртта на Хр.Г. на 08.04.1984г, СИО се прекратява и по силата на чл.14, ал.3 СК от 1968г(отм.) дяловете им с преживялата го съпруга са равни – по 1/2 ид.ч. С оглед правилото на чл.14, ал.7 СК от 1968г(отм.) обаче, тя не получава по наследство дял от частта на съпруга си от процесния имот, понеже наследява заедно с децата И. и Д..Ето защо при откриване на наследството през 1984г в патримониума на М.К.Г. остава единствено нейната 1/2 ид.ч., а половината на починалият се разпределя по равно само между децата, които получават по ¼ ид.ч.от наследствения имот или по 1/8 ид.ч. от целият УПИ ІХ и жилищна сграда с плевнята(ТР47/79г на ОСГКВС и др.).

Със смъртта на Д. Г. през 1993г, ищеца(като негов син) по арг. на чл.5 ЗН по силата на наследственото правоприемство получава изцяло делът му - ¼ ид.ч. от наследствения имот или 1/8 ид.ч. от целият УПИ ІХ и ¼ ид.ч. от изградената в западната част на имота МЖС.

Впредвид изложеното посочените в нотариален акт №129/92г факти се явяват опровергани, поради което не е в състояние да се легитимира М.К.Г. за собственик на ½ ид.ч. от УПИ ІХ и изградената в западната половина къща(ТР№11/12г на ОСГКВКС).Тя е собственик, но не по давност, а на друго придобивно основание и то на посочените по-горе квоти от УПИ и къщата, а не описаните в нотариалния акт.

Оттук и невъзможността М.К.Г. да прехвърли чрез алеаторния договор по нотариален акт №11/92г описания в него обем от вещни права в полза на дъщеря й Ил.Л., понеже не е техен собственик по давност. Обстоятелството, че цитираната сделка е изповядана въз основа на нотариален акт №129/92г(вж. нотариален акт №11/92г), очертава предмета на договора – че са прехвърлени не наследствените й права, а тези по нотариален акт №11/92(придобити по давност), каквито по вече изложените съображения тя не притежава на соченото в същия основание. Поради това алеаторния договор няма вещноправно действие и не легитимира дъщеря й за собственица на това основание.

След като дъщерята Ил.Л. не придобива собствеността върху имотите по договора с нотариален акт №11/92г, по аналогични съображения не поражда транслативен ефект и покупко-продажбата по нотариален акт №15/06г, с която Л. продават на ответниците ½ ид.ч. от УПИ ІХ, заедно с построената в западната част триетажна масивна жилищна сграда(3МЖС), състояща се от съществуваща жилищна сграда, пристройка и надстройка към нея, подробно описани. Това е така, понеже предмет и на тази сделка са собственическите права по алеаторния договор в нотариален акт №11/92г, щом е изрично упоменат при изповядване на покупко-продажбата в нотариален акт №15/06г.

Освен това следва да се има предвид и следното:

По вече изложените мотиви ищеца получава по наследство от своя баща(Д.Г.) ¼ ид.ч. от наследствения имот (или 1/8 ид.ч. от целият УПИ ІХ) и ¼ ид.ч. от изградената в западната част МЖС, т.е. делът от наследството, който баща му е получил от своя родител Хр.Г. след неговата смърт през 1984г.

Следователно, при липса на противна уговорка, освен така придобитото по наследство, ищцовата страна придобива по силата на приращение ¼ ид.ч. от новопостроеното – надстройката над терасата за жилищни нужди(първи жилищен етаж) по разрешение за строеж№79/99г, както и изградените пет хотелски стаи на втория етаж и три хотелски стаи и студио на таванския етаж по разрешение за строеж №33/05г. Този извод се налага от установеното в чл.92 ЗС и неопровергано предположение, че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, представляващи самостоятелни обекти съгласно строителните правила и норми(вж. съдебно-техническата експертиза).

Докато върху пристройката към 4МЖС същият придобива собствеността върху ¼ ид.ч. по силата на присъединяването й по см. на чл.97 ЗС към търговския обект на партерния етаж. Този извод се обосновава от категоричните констатации на вещото лице, че въпросната пристройка не е самостоятелен обект, а част от търговския обект на партера без самостоятелно функционално предназначение(вж.Р263/85г на ВКС по гр.д.№24/85г, І ГО на ВКС и др.).

Представените доказателства досежно строителството в процесния имот не променят горните изводи, понеже не установяват други уговорки по см. на чл.92 ЗС.

Доводите на ответната страна за придобиване от М.Г. на собствеността върху половината от УПИ ІХ и западния калкан на жилищната сграда по давност, не намират опора в закона и доказателствата.Плевнята не е самостоятелен обект, а е предназначена да обслужва главната вещ, поради което я следват и не може да се придобие по давност(ТР44/71г на ОСГКВС и др.). По делото обаче не се ангажираха доказателства установяващи сложния фактически състав на придобивната давност.

За придобиването по давност в случай като настоящия съдебната практика и доктрината твърдо изискват М.Г. да е преобърнала държането над дяловете на останалите съсобственици във владение, завладявайки ги за себе си против тяхната воля. Наложително е още да манифестира открито превръщането на съвладението в еднолично такова за себе си. По делото данни в тази насока липсват.Дари да се приемат за налични, то не се установи да са доведени до край и да са отблъснали ищеца.

Напротив, доколко са налице такива, те са в обратната насока.Макар да е останала да живее в имота до 1992г, в същият до смъртта си през 1993г живял и ищцовя баща, като не се установи тя да е манифестирала пред него и дъщеря си(т.е. другите съсобственици) намерение да владее само за себе си в продължение на изискуемия от закона 10-годишен времеви отрязък, чрез недопускането им в имота или създаване на трайна обективна невъзможност да го ползват, непротивопоставянето на което да я превърне от държател на чуждите идеални части в техен владелец. Не се ангажираха доказателства такава недвусмислена и категорично изразена воля на М.Г. за своене да е доведена до знанието на останалите съсобственици. Такива липсват и от страна на ответниците, претендиращи собственически права по давност от 1992г до 2006г(при условията на евентуалност) спрямо ищеца, особено като са има предвид, че от началото на 90-години на миналия век пребивава в чужбина.Обикновеното еднолично ползване на имота е недостатъчно за легитимирането както на М.Г., така и на ответниците за изключителни собственици по давност.Намерението за своене не се изчерпва с деклариране на имота и плащане данъци за него.Тези действия са израз на изпълнени финансови задължения в качеството им на данъчно задължени лица, без да има правосъздаващо действие(Р752/09г по гр.д.№2155/08г на ВКС и др.).Оттук и неоснователността на развитите в тази насока доводи

В свидетелските показания (вж.св.Ю.,Й.) се съдържат достатъчно данни за непреустановени съсобственически отношения между страните по повод процесните имоти. Факта, че ищцовият баща живял в имота и там бил посещаван от синът си, наред с данните за спорове относно имуществената общност, за които единодушно свидетелстват всички свидетели и опитите на ищеца да ги уреди доброволно при периодичните си завръщания от чужбина,индицират в достатъчна степен отсъствието на владелческо третиране на имота от страна на М.Г., а след 1992г и от ответниците.Именно поради тези причини се явява несъстоятелно и заявеното при условията на евентуалност твърдения на ответниците за придобиване имота като добросъвестни владелци – освен общите липсват и елементите на добросъвестното владение по вече изложените аргументи. Данните за водени с тях разговори от ищеца за плащане на полагащият му се дял, допълнително подкрепят горните изводи и елиминират субективната добросъвестност на Малчови.

За пълнота следва да се отбележи, че в случая е неприложима кратката придобивна давност, която предполага наличието на общите признаци на владението и елементите на добросъвестно владение. Института на присъединяване владението също е нипролжим, заради отсъствието на една от предпоставките: владение върху чужда вещ – чужда за предходния и последващият владелец.

И не на последно място – обстоятелството, че М.Г. се е снабдила с нотариален акт №129/92г опровергава ищцовата теза относно обема на придобитото от нея от прекратената СИО. Защото след като вече е придобила собствеността върху половината от парцела и къщата на едно основание,е недопустимо да я придобие на друго, тъй като вече е титуляр на това вещно право според ответниците(ТР80/65г на ОСГКВКС; Р873/03г по гр.д.№551802, І ГО на ВКС и др.)

Ето защо твърденията на страните за притежавани от тях квоти в обем, различен от горните и развитите в тази връзка правни доводи, не намират опора в закона.

В контекста на изложеното предявеният иск се явява частично основателен, тъй като се доказаха собственическите му права върху 1/8 ид.ч. от целият УПИ ІХ, пл.№1496, кв.33 по плана на Б. от 1990г(равняваща се на ¼ ид.ч. от наследството на баща му), както и върху 1/4 ид.ч. от изградената в западната част на имота МЖС, с идентификатор 02676.501.1496.2 по КК на [населено място] с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна с площ от 138 кв.м, върху които ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението. В останалата част над уважената, ревандикационната претенция не намира опора в закона и доказателствата, поради което ще следва да се отхвърли като неоснователна.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответниците държат на ищеца направените по делото разноски, които според представените доказателства и списък по чл.80 ГПК, съобразно уважената част на исковата претенция.След писпадане на дължимото от него на ответниците, разноските които следва да му се присъдят, възлизат общо на 980лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. М. и М. Й. М., живущи в Б., ул.”Ст.Д.”№, ищеца Х. Д. Ю., [населено място], ул.”К. и М.”№, за собственик на: 1/8 ид.ч. от УПИ ІХ, пл.№1496, кв.33 по плана на Б. от 1990г, представляваща по действащата КК на Б. ПИ № 02676.501.1496, целият с площ от 481 кв.м., както и върху 1/4 ид.ч. от изградената в западната част на имота МЖС с идентификатор 02676.501.1496.2 по КК на [населено място] с предназначение – жилищна сграда и ОСЪЖДА ответниците да предадат на ищеца владението върху така описаните имоти, като ОТХВЪРЛЯ ревандикационният иск над уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А. И. М. и М. Й. М., да заплатят на Х. Д. Ю., всички с посочени по-горе адреси, сумата от 980лв, представляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част на иска.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: