Решение по дело №552/2021 на Административен съд - Добрич

                                       Р Е Ш Е Н И Е

                          

                     №  83/16.03.2022 год., град Добрич

 

                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :                                                   

      

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска к.а.н.д. № 552/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.  

Образувано е по касационна жалба на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Балчик, ул. “Черни връх” № 4, представлявано от И.Г.М., срещу Решение № 260064/27.09.2021 г., постановено по нахд № 26/2020 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 996 от 16.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Варна.

Касаторът счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Основните му възражения се свеждат до нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и неправилно посочване на датата на извършване на нарушението. Твърди, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи по безспорен и категоричен начин, кога именно е извършено нарушението, дали в деня, в който процесният превозен билет е бил издаден, или в деня, в който е бил въведен, така както е посочено в НП. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП. В подадено чрез пълномощник писмено становище по делото претендира присъждане на сторените по делото разноски.    

Ответникът, Регионална дирекция по горите – Варна, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като се потвърди изцяло решението на районния съд.              

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.      

Касационната жалба е подадена в законния срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по всички изложени в нея възражения.

С процесното наказателно постановление на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция на основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. чл. 14, ал. 2 Наредба № 1 от 30.01.2021 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредбата). Видно от съдържанието на наказателното постановление, нарушението е описано по следния начин: « На 06.11.2019 г. в град Балчик, ул. “***” № 40, обект по чл. 206 от ЗГ на “***” ЕООД, с ПМ № ***, не вписва превозен билет за постъпление на дървесина в електронния дневник към момента на постъпването в обекта : ПБ с № 2 114 127 651, издаден на 05.11.2019 г., с час на тръгване на превозното средство в 11:00 часа, е въведен в електронния дневник на 06.11.2019 г. в 23:58 часа.»               

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, които да го опорочават, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът е приел, че нарушението е извършено на 06.11.2019 г. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на по-благоприятен закон, основани на разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от Наредбата (в редакцията й към момента на извършване на нарушението). Изложил е мотиви, че след като дружеството е създало и ползвало електронен дневник, то е било длъжно да спазва нормативните изисквания, свързани с неговото водене, част от които е и разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата. Посочил е, че тази разпоредба не е променяна във времето, поради което въведеното с нея задължение за вписване на превозните билети в дневника в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината е било валидно както към момента на извършване на нарушението, така и към настоящия момент. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано, като не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.             

Така постановеното решение е неправилно.

На първо място, не се споделят изводите на районния съд за правилност на правната квалификация на деянието.

Към датата на извършване на описаното в НП нарушение изискването на чл. 14, ал. 2 от Наредбата е важало само за дневниците на хартиен носител, а редът и условията за водене на електронните дневници са били уредени със Заповед № 1321/16.12.2016 г. на изпълнителния директор на ИАГ съгласно препращащата норма на чл. 13, ал. 9 от Наредбата (в приложимата й редакция към 2019 г.), изм. със заповед № 911 от 03.11.2017 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Именно в т. VІІ от заповед № 1321/16.12.2016 г. е било предвидено задължението за вписване на превозните билети в момента на постъпване на дървесината в модула на интернет информационната система на ИАГ, като едва през 2020 г. воденето на електронен дневник е регламентирано в чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Ето защо, вмененото на жалбоподателя нарушение е следвало да бъде квалифицирано по чл. 270, във вр. чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. чл. 13, ал. 9 от Наредбата, във вр. с т.VІІ от заповед № 1321/16.12.0216 г. на изпълнителния директор на ИАГ, а не по чл. 270, във вр. чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. чл. 14, ал. 2 от Наредбата, както неправилно е приел районният съд. Действително в случая не е налице по-благоприятна норма по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, в каквато насока са били оплакванията на жалбоподателя, защото задължението е съществувало както преди, така и след измененията в наредбата, но е налице неправилна правна квалификация, която с оглед на ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС не може да бъде изменяна от касационната инстанция и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.             

На второ място, не се споделят мотивите на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и доказаност на нарушението.

Административните нарушения могат да се проявят в две основни форми – действие или бездействие, като бездействието е неизпълнение на нормативноустановено задължение за определено действие. От описанието на нарушението в АУАН и НП е видно, че деянието е извършено чрез бездействие и се изразява в това, че дружеството не е вписало превозен билет за постъпление на дървесина в електронния дневник към момента на постъпване в обекта. Следователно, за да се прецени, дали е налице твърдяното нарушение, трябва да се установи кога точно е постъпила превозваната дървесина в стопанисвания от жалбоподателя обект, защото именно към този момент е възникнало задължението на дружеството да впише превозния билет в електронния дневник. В случая наказващият орган е посочил, че превозният билет е с № 2 114 124 651 и е издаден на  05.11.2019 г. и с час на тръгване на превозното средство в 11:00 часа, но никъде в АУАН и НП не е описано кога точно превозното средство е пристигнало в обекта на жалбоподателя, което е съществен порок по смисъла на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно изискванията на чл. 14а от Наредбата обектите по чл. 206 от ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която трябва да осигурява – 1. визуално разчитане на регистрационния номер на превозното средство, транспортиращо дървесина, както и час и дата на влизане и излизане на превозното средство; 2. непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последния календарен месец (сега – за последните 30 дни).

В административно-наказателната преписка липсват данни какви действия са извършени с цел установяване на  действителната дата и час на постъпване на транспортираната дървесина. Това обстоятелство не се изяснява и от разпита на актосъставителя в съдебно заседание, който посочва, че според данните на видео наблюдението на датата на въвеждането на превозния билет в електронния дневник не било постъпвало превозно средство в обекта. Но свидетелят не сочи кога, на коя дата превозното средство е постъпило в обекта. времето на осъществяване на деянието е моментът, в който е постъпила дървесината в обекта, но контролните органи не са посочили кога е станало това, което се приравнява на липса на дата на извършване на нарушението

В случая неправилно актосъставителят и наказващият орган са посочили, че нарушението е извършено на 06.11.2019 г., когато е вписан превозният билет, без да установят кога реално е възникнало задължението на жалбоподателя. С оглед естеството на нарушението, времето на осъществяване на деянието е моментът, в който е постъпила дървесината в обекта, но контролните органи не са посочили кога е станало това, което се приравнява на липса на дата на извършване на нарушението. Непосочването или погрешното посочване на датата на извършване на нарушението е винаги съществено процесуално нарушение, което заедно с липсата на доказателства за момента на постъпване на дървесината е още едно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Достигайки до обратните правни изводи, районният съд е постановил един неправилен съдебен акт в нарушение на материалния закон, който следва да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен друг по същество, с който да се отмени като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.    

С оглед на изхода от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК касаторът има право на разноски по делото, в размер на 300 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, л.38.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич

 

                                    Р     Е     Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260064/27.09.2021 г., постановено по нахд № 26/2020г. по описа на Районен съд – Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 996 от 16.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Варна.  

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Варна да заплати на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : град Балчик, ул. “Черни връх” № 4, представлявано от И.Г.М., сумата от 300 лева, сторени разноски по делото. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :