Р Е Ш Е
Н И Е
№ 87 / 20.01.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ХV наказателен състав
На
двадесет и четвърти октомври 2019 година
В
публичното заседание в следния състав :
Председател :
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар
Райна Жекова
прокурор
………...........................
като
разгледа докладваното от съдията Грънчев
НАХ дело № 4259 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Т.Л.И., ЕГН-**********,
съдебен адрес: ***-адв.кантора против наказателно
постановление № НП-1177/04.06.2019 г. на заместник кмет на Община Бургас, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.98, ал.1,т.1 от Закона за движението
по пътищата на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата
е наложена глоба в размер на 20 лв.
Във въззивната жалба се оспорва
извършеното нарушение и се излагат основания за отмяна на наказателното
постановление.
Процесуалният представителна
административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на
изискванията на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от
фактическа страна следното: Административнонаказателното производство е
образувано с акт за установяване на административно нарушение № 0092886/29.05.2019
г. година, съставен от В.И.Д. *** срещу Т.Л.И. за това, че на 07.03.2019 г. в
20.40 часа в гр.Бургас, при извършена проверка описана в протокол, съставен от Н.Я.Б.,
при която е установено, че МПС с рег.№****, марка „Т.“, е паркирано от Т.Л.И. в
к-с“С.“ до училище „К.П.“, в зоната на действие на пътен знак В27, което е
пречка за движението на останалите участници.
Въз основа на съставения акт
заместник - кметът на Община Бургас е издал атакуваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.98, ал.1,т.1 от Закона за движението
по пътищата, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени
доказателства. По делото като свидетел е разпитан актосъставителя св. В.И.Д.,
която не е бил очевидец на нарушението. Приложена е и заповед № 416/26.02.2008г.
на кмета на Община Бургас, делегираща права на заместник-кмета на община Бургас
К.И.С. да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП и заповед № 1453
от 15.06.2015 г., с която на служителите на Дирекция “УКОРС” на община Бургас е
възложено да съставят АУАН и да налагат принудителни мерки по реда на ЗДвП.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и
като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
При проверка на редовността на
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът намира, че
са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
на жалбоподателя и представляващи формални основания за отмяна на НП. АУАН е
съставен за това, че жалбоподателят е паркирал неправилно в зоната на действие
на пътен знак В27, което е пречка за движението на останалите участници. Чл.98,
ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата има следното съдържание: „Престоят
и паркирането са забранени: на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал“. Административнонаказателна отговорност по чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП носи правен субект, който има качеството на водач на МПС.
Административнонаказателното
обвинение следва да е точно и ясно формулирано, както фактически, така и
юридически. Видно е от обстоятелствената част на АУАН и наказателното
постановление, че жалбоподателката е паркирала в зоната на действие на пътен
знак В27, което е пречка за движението на останалите участници. От изложението
не става напълно ясно, в какво се изразява преченето на движението на
останалите участници. Чл. 42, т.3 от ЗАНН изисква в акта за установяване на
административно нарушение да се опише нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, т.е необходимо е да се опишат обективните и субективните признаци
на нарушението, включително изпълнителното деяние. Задължително е да се посочи
и субекта на нарушението, според чл. 42, т.6 от ЗАНН. От така формулираното
обвинение не е ясно какво точно е извършил, соченият за нарушител Т.Л.И. и дали
е имала качеството на водач. Жалбоподателят е наказан за нарушение, за което не
му е повдигнато обвинение с акта за установяване на административно нарушение.
Това представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на жалбоподателя, защото с АУАН му е повдигнато обвинение за нарушение,
което не съответства на нарушението, описано в обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Съдът счита също, че от събраните
доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин автора на
извършеното нарушение на чл.98, ал.1,т.1 от ЗДвП. Административнонаказателната
отговорност е лична, и се ангажира по отношение на лицето, извършило действието
или бездействието, в което се изразява административното нарушение. Показанията
на актосъставителя, който не е бил очевидец на нарушението и не е присъствал на
неговото установяване не са достатъчни за да се приеме, че
административнонаказателното обвинение е доказано по безспорен начин.
В хода в съдебното производство
беше разпитан служителят на община Бургас Н.Б., който е установил извършването
на административното нарушение. Същият в показанията си твърди, че автомобилът
на жалбоподателката е бил паркиран в
зоната на действие на знак В27. От приложените фотоснимки по делото, обаче съдът
не констатира на нито една от тях наличието на този знак. Приложената като
доказателство схема за разположението на пътните знаци в комплекс „С.“, в
района на училище „К.П.“ не е достатъчно да се приеме, че към момента на
нарушението такъв знак действително е бил поставен. При наличието на тези
доказателства съдът намира, че същественото обстоятелство, а именно наличието
на знак В27 не е безспорно установено. Следователно обвинението срещу
жалбоподателката не е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Обвинението и присъдата, в това
число и административнонаказателното обвинение и наказание не могат да се
основават само на самопризнанията на нарушителя без те да са подкрепени от
други доказателства за авторството на деянието. Още повече, в конкретния случай
жалбоподателката е написала възражение, с което е оспорила съществуването на
знак В27.
След като в хода на съдебното
следствие АНО не доказа по безспорен начин, че Т.Л.И. е извършила нарушението в
което е обвинена, съдът приема, че обжалваното наказателното постановление
следва да бъде отменено, поради допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и поради по недоказаност по
несъмнен начин на нарушението.
Наказателното
постановление следва да се отмени като издадено в противоречие с процесуалния и
материалния закон.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-1177/04.06.2019г. на заместник кмет на
Община Бургас, с което на Т.Л.И., ЕГН-**********, съдебен адрес: ***-адв.кантора за нарушение на чл.98, ал.1,т.1 от Закона за
движението по пътищата на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движението
по пътищата е наложена глоба в размер на 20/двадесет/ лв.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.