Решение по дело №8578/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             23.01.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година , в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА  

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8578 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8578/2019 г по описа на СГС е образувано :

-  по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №506830 от 11.10.2018 г постановено по гр.д.№78482/17 г на СРС , 29 състав , в частта ,  с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Б.З.Т. *** дължи сумата от 179,25 лева – лихви за забава за периода 15.09.2014 г -13.07.2017 г върху неплатени суми за топлинна енергия за периода 05.2013 г – 04.2016 г за апартамент №63 находящ се в гр.София ж.к.******; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.08.2017 г по ч.гр.д.№50804/2017 г. на СРС , 29 състав ;  

- по въззивна жалба на Б.З.Т. *** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ на “Т.С. “ ЕАД *** срещу Т. , че същата дължи сумата от 987,01 лева– цена за доставена топлинна енергия за апартамент №63 находящ се в гр.София ж.к.******за периода 05.2013 г – 04.2016 г, ведно със законната лихва от 26.07.2017г. до окончателното за плащане , сумата от 34,87 лева за дялово разпределение за посочения период ведно със законната лихва от 26.07.2017 г. до окончателното за плащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.08.2017 г по ч.гр.д.№50804/2017 г. на СРС , 29 състав ;

- и по частна жалба на Б.З.Т. *** срещу определение №60295 от 08.03.2019 г по гр.д.№78482/17 г на СРС , 29 състав, с което е искането на Т. във въззивната жалба за изменение на решението на СРС в частта за разноските .

 

Въззивникът „Т.С. “ ЕАД *** излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ /2008 г/ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 30-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . От тази дата ответникът дължи лихви за забава .

Въззивникът Б.З.Т. излага доводи за недопустимост респ.неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като не е доказано правилното измерване на доставената топлинна енергия чрез сертифицирани СТИ . Писмените доказателства и СТЕ не доказват доставката на топлинна енергия и неправилно е начислена топлинна енергия за щранг лира в банята . Не следва да се присъждат разноски , защото ищецът е представил списък за разноски едва след приключване на съдебното дирене . Същите доводи по отношение на разноските са изложени и в подадената частна жалба .

Б.З.Т. е подала писмен отговор на въззивната жалба на „Т.С. “ ЕАД , като счита жалбата за неоснователна .

Третото лице “Б.” ООД гр.София ЕИК ******не взема становище по въззивните жалби.

 

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 22.10.2018 г и 23.10.2018 г . Въззивните жалби са подадени в срок съответно на 31.10.2018 г и на 05.11.2018 г .

Определението на СРС по чл.248 ГПК е връчено на Т. на 29.03.2019 г и е обжалвано в срок на 11.04.2019 г , в указания от съда двуседмичен срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС респ.на определението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

По въззивната жалба на Т.С. “ ЕАД .

За да отхвърли иска за лихви за забава СРС е приел , че съгласно чл.32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,  които са приложими за процесния период , след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на  ищеца от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. С оглед липсата на представени доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура и въпреки указанията на съда, дадени в проекта за доклад, то следва искът за мораторната лихва за забава, начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за исковия период, предявен за периода 15.09.2014 г. до 13.07.2017 г., да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан .

Настоящият съд напълно споделя мотивите на СРС , поради което въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД е неоснователна .

 

По въззивната жалба на Б.Т.

За да уважи исковете за главница и дялово разпределение СРС е приел , че според приетата СТЕ количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. За периода 01.05.2013 г.-30.04.2016 г. фирмата за дялово разпределение е отчитала водомера в имота. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са били подписани от потребител. Отчетите са били коректно отразени в изравнителните сметки . На ответницата е начислявана топлинна енергия за доставена такава за сградна инсталация, за отопление на имота и за загряване на топла вода. Вещото лице е посочило, че в имота няма монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранг лира. В о.с.з. вещото лице е уточнило , че ако е прекъсната щранг лирата за целия щранг за всички абонати от първия до осмия етаж, тогава няма да се начислява ТЕ, отдадена от щранг лира, но такива данни при ФДР няма. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разходът.

Настfящият съд кредитира изслушаната пред СРС СТЕ , според която измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника .

В ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването е уредено как се установява доставената топлинна енергия като липсва изискване това да става с официални документи .

Според СТЕ топломерът е преминал периодична проверка съгласно БДС 1434-2001 т.е. същият е „сертифициран“.

Ответникът не е доказал – чрез допълнителна СТЕ – че щрангът за лирите в банята на всички абонати е прекъснат . Въззивната жалба на ответника е неоснователна и недоказана .

 

По частната жалба на Б.Т.

Правилно СРС е приел в обжалваното определение , че представянето на списък на разноски е ирелевантно за самото присъждане на разноски т.е. че съдът може да присъди разноски – ако същите са доказани – и без да е представен списък от съответната страна . Представянето на списък за разноски има значение само с оглед допустимостта на евентуално искане за изменение на решението в частта за разноските . Отделно , списъкът се представя по правило по време на устните състезания – не е необходимо да се представи по-рано .

Налага се изводът , че решението и определението на СРС трябва да се потвърдят в обжалваната част . С оглед изхода на делото Т. дължи сумата от 103,35 лева разноски пред СГС /по компенсация/.

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №506830 от 11.10.2018 г постановено по гр.д.№78482/17 г на СРС , 29 състав , в частта ,  с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ на “Т.С. “ ЕАД *** срещу Б.З.Т. *** , че същата дължи сумата от 987,01 лева – цена за доставена топлинна енергия за апартамент №63 находящ се в гр.София ж.к.******за периода 05.2013 г – 04.2016 г, ведно със законната лихва от 26.07.2017г. до окончателното за плащане ; и сумата от 34,87 лева за дялово разпределение за посочения период ведно със законната лихва от 26.07.2017 г. до окончателното за плащане ; както и в частта , в която е отхвърлен иска на “Т.С. “ ЕАД с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Б.З.Т. *** дължи сумата от 179,25 лева – лихви за забава за периода 15.09.2014 г -13.07.2017 г върху неплатени суми за топлинна енергия за периода 05.2013 г – 04.2016 г за апартамент №63 находящ се в гр.София ж.к.******; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.08.2017 г по ч.гр.д.№50804/2017 г. на СРС , 29 състав ; както и в частта за разноските .

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №60295 от 08.03.2019 г по гр.д.№78482/17 г на СРС , 29 състав .

 

ОСЪЖДА  Б.З.Т. *** да заплати на “Т.С. “ ЕАД *** сумата от 103,35 лева разноски пред СГС /по компенсация/.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

Решението е постановено при участието на “Б.” ООД гр.София ЕИК ******като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.