Разпореждане по дело №467/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 133/24.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1344/2011 г., КРСе наложил в полза на Ц. П. К. мерки за защита срещу домашно насилие срещу Е. К. И., която била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. П. К., да посещава специализирани програми и на същата е наложена глоба в размер на 200 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Е. К. И. от гр. К, която го обжалва изцяло с искане да бъде отменено и постановено ново решение, с което молбата наЦ. П. К. бъде отхвърлена. Атакува решението като необосновано и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Твърди, че обстоятелствата, изложени в молбата и декларацията на дъщеря й К., не били доказани. Съдът допуснал съществено процесуално нарушение, като допуснал нови доказателства в нарушение на разпоредбата на чл. 147 т. 1 от ГПК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и в представената писмена защита. Претендира разноски.

Ответницата по жалбата Ц. К. лично в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено атакуваното решение. Поддържа становището си в представен писмен отговор.

Окръжният съд при извършената проверка при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и едопустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Ц. П. К. от гр. К против Е. К. И. от гр. К. Молителката твърди, че майка й Е. К. имала труден и деспотичен характер, предизвиквала конфликти с роднините на баща й. На 25.08.2011 г. майка й Е. И. дошла на работното й място и вдигнала скандал, засипала я с обиди и обвинения без никакъв повод. Това поведение на Е. К. И. било системно, непрекъснато й звъняла по телефона и я заплашвала, че знае къде живее и работи, и ще й даде да се разбере. По същия начин се държала със съпруга й, вдигала скандали на свекъра и свекърва й. Молителката се страхувала да ходи на работа, да се връща в гр. К и да общува с роднините си. Счита, че майка й страда от сериозно психиатрично заболяване и имала нужда от лекарска помощ, каквато отказвала. Молителката се страхувала майка й да не й посегне и моли да бъде издадена заповед за незабавна защита. Към молбата е приложена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Моли също спрямо майка й да бъдат постановени мерки за принудително лечение в психиатрия.

Молбата е подадена в срока по чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Не се спори по делото, че молителката Ц. К. е дъщеря на ответницата Е. К. И..

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата. За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

Законът за защита срещу домашното насилие предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. По този начин се охраняват и правата на защита на ответника в производството, който има възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, установена в чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства.

Безспорно е, че декларацията на молителя по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Обвързващата доказателствена сила на тази декларация е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват. В настоящия случай обаче такива доказателства са налице и те установяват единствено разстроени отношения между родител и дете. След преценка достоверността на свидетелските показания, следва да се посочи, че от същите не се установява по един безспорен и категоричен начин, че на процесната дата, посочена в молбата и декларацията- 25.08.2011 г.,молителката да е станала обект на домашно насилие с някои от белезите, посочени в чл. 2 от ЗЗДН, което да е извършено от ответницата Е. К.- майка на молителката. Твърденията на молителката за извършено спрямо нея насилие на посочената в молбата и декларацията дата, не се подкрепят категорично дори и от показанията на нейния съпруг- св. ИК, който обяснява, че отношенията между майка и дъщеря не са добри, че на посочената в молбата дата, майката разговаряла с дъщеря си, не е имало викове, говорела на висок тон, но обиди не е имало и той не бил присъствал на скандали между двете, а молителката не искала да има нищо общо с майка си. В този смисъл са и показанията на останалите разпитани по делото свидетели СК- дядо на съпруга на молителката, както и на св. ПЧ, който е без родствени връзки със страните по делото, респ. незаинтересован от изхода на делото. Единствено св. РМ, работодател на молителката твърди, че е имало спорове между молителката и майка й, която й се карала, но същият не установява, че това се е случило на датата, посочена в молбата. Що се касае до твърденията на молителката, че майка й непрекъснато й звъняла по телефона в 2 и 3 часа през нощта, следва да се посочи, че в тази насока са единствено показанията на съпруга й, който обаче не установява нито датата на извършването им, нито причините за това, а и същият като съпруг е заинтересован от изхода на делото. И не на последно място, следва да се посочи, че от приложеното по делото медицинско удостоверение № 2365/20.09.2011 г. на ДПБ- К, се опровергават твърденията на молителката за психично заболяване на ответницата- напротив, установява се, че ответницата Е. К. И., не е регистрирана с психично заболяване и не са установени психични отклонения в момента. За пълнота и във връзка с искането на молителка за настаняване на майка й за принудително лечение в психиатрия, следва да се посочи, че такова искане не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

С оглед изложеното, окръжният съд намира жалбата за основателна. От събраните по делото доказателства не е установена по безспорен и категоричен начин необходимостта от защита на молителката от психически тормоз. Представеното доказателство- декларация на пострадалото лице по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, макар да съдържа данни за установяване на домашно насилие по смисъла на закона, то същите не се подкрепят от другите доказателства.Настоящата инстанция намира, че молителката не е провела успешно пълно и главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответницата- нейната майка на посочената в молбата и декларацията дата. Жалбоподателката е оборила твърденията, че е извършила действия на домашно насилие, което се установява от събраните по делото гласни доказателства и което обстоятелство в случая първоинстанационният съд не е отчел. С оглед на установеното от фактическа страна, неправилна е преценката на районния съд, че следва на ответницата- жалбодателка пред тази инстанция, да й бъдат наложени мерките по ЗЗДН. Впрочем, след като декларацията на молителката по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, не е единственото доказателство по делото, а чрез други доказателства е опровергана нейната доказателствена стойност, то атакуваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Като е направил различни изводи, първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което молбата за постановяване на мерки по ЗЗДН, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото следва молителката Ц. К. да заплати по сметка на Кйския окръжен съд държавна такса в размер на 25 лв., а на жалбодателката- направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 135.25 лв.

Водим от изложеното окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 133/24.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1344/2011 г., по описа на Кйският районен съд, с което са наложени в полза на Ц. П. К. мерки за защита срещу домашно насилие срещу Е. К. И., която била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. П. К., да посещава специализирани програми и на същата е наложена глоба в размер на 200 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ц. П. К. от гр. К, бл. „П. 1 . 12 ап. 47 с ЕГН * за постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие по ЗЗДН срещу Е. К. И. от гр. К, ул. „Е. К. № 11 с ЕГН *.

ОСЪЖДА Ц. П. К. от гр. К, бл. „П. 1 . 12 ап. 47 с ЕГН * заплати по сметка на Кйския окръжен съд държавна такса в размер на 25 лв., а на Е. К. И. от гр. К, ул. „Е. К. № 11 с ЕГН * разноски по делото в размер на 135.25 лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/