Решение по дело №1417/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Жалбоподателят К. П. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Р., обл. Пловдив, ул. „****, с подадената жалба иска отмяна на мълчаливия отказ, по молба рег. № 01-295002/29.05.2024 г., на Началника на Агенция по Геодезия, картография и кадастър – Пловдив и преписката да бъде върната за ново произнасяне при спазване буквата на закона и на основание чл.54 от ЗКИР да се започне производство по изменение на кадастралната карат и кадастралните регистри на землището на [населено място], с което да бъде нанесен възстановеният му наследствен имот в стари реални граници с Решение № О344В от 08.09.2008 на Общинска служба земеделие и гори – [населено място], представляващ нива от 7.8 дка в землището на [населено място], м. „Селото“, при граници /съседи/ П. Г., И. С., река, дворно място на П. К. Ч., планоснимачен номер №140 и №144 по архивен план и разписан списък.

Жалбоподателят сочи, че от датата на подаване на молба № 01-295002/29.05.2024 г. е изтекъл четиринадесет дневния срок за произнасяне и той не е уведомен изрично и писмено за становището което е взел компетентния за това орган – Началника на Агенция по геодезия картография и кадастър Пловдив.

Ответникът Началника на Агенция по геодезия картография и кадастър Пловдив в становище оспорва подадената жалба, като недопустима. Твърди, че липсва мълчалив отказ, поради което лицето е няма правен интерес от подаване на жалбата. В условие на евентуалност прави възражения за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.

Окръжна Прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в процеса, не изпраща представител.

 

От фактическа страна е установено, следното:

Със молба рег. № 01-295002/29.05.2024 г. К. П. Ч. е поискал от Началника на Агенция по геодезия картография и кадастър Пловдив да бъдат отстранени непълноти в кадастралната карта, която е одобрена със заповед на № РД-18-825/27.11.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК – Пловдив. Счита че кадастралната карта не е съобразена с кадастралната основа на регулационния план на [населено място] – Болярино, одобрен с Указ №264 и Заповед 1766 от 1930 г. на цялото землище. В кадастралната карта липсва местността „Селото“, където се намира наследствения му имот възстановен с решение № 0344В от 08.09.2008 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Р., представляващ планоснимачен № 140 и № 144 по архивен план одобрен с Указ № 264 и Заповед 1766 от 1930 г. Според жалбоподателя в кадастралната карта липсват и данните на собствениците, както и актовете от които черпят правата си. Съгласно чл. 41, ал. 2 т.1,2 и 3 от ЗКИР въпросният наследствен имот е бил неправилно актуват като държавен и отписан от актовите книги в периода 1998 г.-1999 г. Посочени са и допуснати грешки, като погрешно отразено местоположение на [населено място], отразено е в кадастралната карта, че селото попада в местността „Болярина гора“, а то е в местността „Селото“.

С оглед на гореизложеното е направено искане за стартиране на производство по изменение на кадастралната карата и кадастралните регистри на землището на [населено място], с което да бъде нанесен наследствения имот на жалбоподателя Ч. : нива от 7,8 дка находяща се в землището на [населено място], местността „Селото“, при граници/съседи/: П. Г., И. С., река, дворно място на П. К. Ч..

Жалбоподателят на основание чл. 40 от ЗКИР е поискал разходите за отстраняване на непълнотите и грешките да не са за негова сметка, тъй като данните за имотите съществуват в източните по разпоредбата на чл. 41 от ЗКИР.

По така подадената молба на Ч. му е изпратено писмо отговор изх. № 20-22647 от 17.06.2024 г. от СГКК – Пловдив, което той е получил с известие за доставяне на 24.06.2024 г.

В същото е посочено, че КККР на неурбанизираната територия на [населено място] е създадена чрез преобразуване на картата възстановената собственост /КВС/ на основание §32 от ЗКИР. Имотът не е бил отразен в КВС и затова не е нанесен в КККР. При търсене в регистъра на географските имена от АГКК не са открити данни за местност „Селото“ в землището на [населено място], общ Раковски, обл. Пловдив. На жалбоподателя е указано, че не е представил пред органа архивен план, одобрен с Указ №264 и Заповед 1766 от 1930 г. и същият не е бил източник по чл. 41 от ЗКИР при създаването на КККР на неурбанизираната територия на [населено място]. По въпроса за непълнотите му е разяснено, че данни за собствениците и документите, от които те черпят правата си се нанасят при представяне на актове вписани по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗКИР, вр. чл. 112 ЗС. По отношение на грешките жалбоподателя е насочен да се обърне към ОСЗГ Раковски за произнасяне и пълно приключване на реституционните процедури за имота /съгласно Съдебно решение №349 от 27.07.2007 г. на Пловдивски административен съд, XXI състав, дело 238/2007 г./ , имотът е описан като лозе от 5,200 дка, съгласно разпоредбите на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. АГКК, тъй като СГКК не е орган извършващ реституционните процедури. По отношение на разходите за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри същите са за сметка на собствениците на недвижими имоти на основание чл. 40 от ЗКИР.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

В случаите, когато задълженият субект не се произнесе в срок по подадената пред него молба за отстраняване на непълноти, грешки и нанасяне на служебно изменение в КККР, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадена молба за издаване съответния акт и от друга – бездействие на субекта, при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който субектът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с издаване на съответния акт, като само в този случай непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. В случая съдът приема, че е налице формиран мълчалив отказ, поради следните съображения:

В конкретният случай с непроизнасянето в срока по чл. 58, ал. 1 АПК безспорно е формирал мълчалив отказ, който възниква след 12.06.2024 г., предвид липсата на издаден акт от органа. С разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК е предвидено мълчаливият отказ да може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Безспорно се установява, че жалбата до АС Пловдив е подадена на 17.06.2024 г., както и че в срока за произнасяне до 12.06.2024 г., компетентният орган не е издал акт, а едва на 17.06.2024 г. с подадената жалба от Ч. до съда чрез органа е издадено писмо изх. № 20-22647/17.06.2024 г. на АГКК Пловдив. В резултат на изложеното се е формирал мълчалив отказ, подлежащ на оспорване в едномесечен срок, считано от 13.06.2024 г.

Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

На първо място има подадена молба против Заповед № РД-18-825/27.11.2019 г. за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастърния регистър /КККР/ на [населено място], като се нанесе служебно изменение на КККР, във връзка с отразяване на наследствен имот на жалбоподателя Ч.

На второ място, заявлението е адресирано до задължен субект съгласно ЗАКИР, какъвто в случая се явява Агенция по геодезия картография и кадастър Пловдив.

Следва да се отбележи, че до момента на подаването на жалбата до съда не е налице произнасяне по подадената молба от органа. Изготвеното писмо до жалбоподателя е от същия ден, когато той подава жалбата до АС Пловдив, чрез органа и което той е получил едва на 24.06.2024 г. В същото е видно, че има изискани документи от жалбоподателя, както и че няма пълно приключване на реституционните процедури за имота от страна на ОСЗГ Раковски. Нито в изготвеното писмо до жалбоподателя, нито в приложената административна преписка по делото има данни за удължаване на срока на основанията посочени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г., съгласно който „Когато за извършване на изменението е необходимо съгласието или мнението на друг орган, срокът за извършване на изменението може да се удължава, но с не повече от 14 дни.“. готвенотовен съд еневния срок производство, тъй като не е извършен отказ т подаване на жалбата. а и неоснователна актове впис

Съдът счита, че неоснователно е възражението на ответника (направено в становище изх. № 27-158/01-07.2024г. и вх. № 11599/03.07.2024 г. на АС Пловдив), с което изпраща преписката в съда, че се е произнесъл в законоустановения срок по молбата и жалбоподателят Ч. няма правен интерес от подаване на настоящата жалба, която се явява незаконосъобразна, неоснователна и недоказана.

Твърдението, че органът вече е разглеждал идентични молби на жалбоподателя и в тази насока са и определения на АС Пловдив №1540/10.10.2022 г. по адм. дело №1056/2022 г. и опр. № 4714/28.05.2024 г. по адм. д. 803/2024 г. също е неточно, тъй като по едното производство е искал издаване на скица за процесните имоти и е установено, че липсва подадено редовно заявление за услуга до АГКК Пловдив, а в другото жалбоподателят Ч. с молба заявява оттегляне оспорването на мълчалив отказ на органа, което не го лишава от правото да предяви оспорването в друго производство.

В разпоредбата на чл. 51 от ЗАКИР е описано при какви случаи се изменят КККР. Следователно измененията могат да са свързани с промени, настъпили след влизане в сила на КККР, т.е. които не са съществували преди това и такива, които са съществували към момента на самото одобряване на КККР, но по някакви причини не са намерили отражение в тях. При промяна на границите на поземлените имоти, при създавене на нови обекти в кадастъра, при допълване на непълноти или поправяне на грешки, както и при отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта се изготвя проект по реда на чл. 51, ал.6, вр. с ал. 7 от ЗАКИР и в тези хипотези изменението на КККР се извършва със заповед на началника на СГКК или заповед на изп. Директор на АГКК, когато се засягат повече от 50 обекта.

По силата на чл. 53 от ЗКИР, „измененията в кадастърния регистър на недвижимите имоти се извършват при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване“, каквито данни са възникнали с решение № 0344В от 08.09.2008 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Раковски възстановяващо наследствения имот на жалбоподателя Ч. в местността „Селото“ в землището на [населено място], общ Раковски, обл. Пловдив. Органът следва съобразно разпоредбата на Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) „Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при:1. изпълнение на влязло в сила съдебно решение“, а именно съдебно решение №349 от 27.07.2007 г. на Пловдивски административен съд, XXI състав, дело 238/2007 г.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, което следва да отговаря на изистванията на ал. 2 на чл. 59 от АПК. Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК, а именно да издаде административния акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обстоятелствата и обсъди твърденията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако са дадени такива и то следва да постанови акта си в предвидените от законодателя срокове.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, а съгласно ЗАКИР измеменията в КККР се извършват с или без издаване на заповед. Издаването на акт или извършването на изменението следва да са осъществени в предвидените от закона срокове. От събраните по делото доказателства се установи, че по подадената от жалбоподателя молба административният орган до когото е адресирана не е постановил акт в съответствие с изискванията на закона. В случаят ЗАКИР изрично предвижда, че измемения на КККР се извършват с или без издаване на заповед. И в двата случая законосъобразното постановяване на индивидуален административен акт изисква изрично произнасяне – или със задължителното по чл. 59 от АПК съдържание, или чрез извършване на исканото изменение. В настоящия случай, като не се е произнесъл в законния срок по предвидения в закона начин, административният орган е нарушил административнопроизводствените правила и мълчаливият отказ по молбата на Ч. е незаконосъобразен.

Решаването на въпроса по същество е в компетентността на началника на СГКК Пловди, поради което преписката трябва да бъде изпратена за ново произнасяне по молбата на К. П. Ч. съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящото съдебно производство

 

 

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Началника на Агенция по геодезия картография и кадастър Пловдив за произнасяне по молба рег. № 01-295002/29.05.2024 г. на К. П. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ.Раковски, обл. Пловдив, ул. „**** за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастърния регистър на [населено място], като се нанесе служебно изменение в същите, във връзка с отразяване на наследствен имот, в 14-дневен срок от съобщаване на настоящото решение.

 

ВРЪЩА административната преписка на Началника на Агенция по геодезия картография и кадастър Пловдив за изрично произнасяне с мотивиран акт по подадената молба.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.