Р Е Ш Е Н И Е
Номeр 260267 Година 2020, 28 октомври гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на двадесет и осми октомври две
хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ЕВТИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА
МАЙСКА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
разгледа докладваното от съдия Евтимова
гражданско дело № 2506 по описа за 2020г. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Образувано е по жалба на К.Г.М., ЕГН: ********** ***
против Жечка Иванова Великова, ЕГН: ********** с постоянен адрес *** чрез
адвокат Найденов от БАК против отказ на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 в КЧСИ да
прекрати изпълнително дело № 20138040400223.
В жалбата М. твърди, че в периода от 22.05.2015г. до
12.10.2017г. взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършването на
изпълнителни действия, поради което на 23.05.2017г. е настъпила перемпция.
Жалбоподателят иска от съда да отмени отказа на ЧСИ и да задължи същия да
прекрати изпълнително дело № 20138040400223.
Препис от жалбата е изпратен на ответната страна – „ЕВН
Електроснабдяване“ ЕАД, което не представя писмен отговор.
По делото са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК,
в които ЧСИ Делян Николов описва извършените изпълнителни действия и изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Като
взе предвид твърденията и становищата на страните, мотивите на ЧСИ и събраните
по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено
следното:
На 12.12.2012г. Районен съд – Бургас издава
изпълнителен лист, с който осъжда К.Г.М. да заплати на „ЕВН Електроснабдяване“
ЕАД следните суми: 1997,28 лева, представляващи стойността на доставена и
неплатена електрическа енергия за периода от 12.05.2009г. до 16.11.2011г.;
323,83 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 26.07.2009г. до
11.09.2012г.; 256,05 лева, представляващи разноски по делото, ведно със
законната лихва върху главницата от 12.09.2012г. до окончателно изплащане на
задължението.
На 04.02.2013г. ЧСИ Делян Николов образува
изпълнително дело № 20138040400223. По искане на взискателя ЧСИ извършва
справки за имущественото състояние на длъжника и изпълнителни действия, както
следва:
На 24.04.2013г. – опис на движими вещи;
На 07.01.2015г. – запор върху банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД;
На 19.03.2015г. – запор върху банковите сметки на
длъжника в „ПИБ“ АД;
На 03.11.2015г. – опис на движими вещи;
На 12.10.2017г. - запор на банкови сметки;
На 30.03.2018г. – запор върху банковите сметки на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД;
На 19.10.2018г. взискателят е поискал запор върху
банковите сметки на длъжника, а на 20.08.2019г. – справка, запор върху банковите
сметки и трудовото възнаграждение на длъжника и опис на движими вещи.
На 21.09.2020г. длъжникът извършва справка по делото и
прави искане за прекратяване на същото поради перемпция, настъпила на
23.05.2017г.
На 28.09.2020г. ЧСИ издава разпореждане, с което
отказва да прекрати делото, тъй като към 28.09.2020г. не е изтекъл двугодишният
срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на изложените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Изхожда от
длъжника и е насочена против изпълнително действие по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК,
което подлежи на съдебен контрол. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Този
извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Според мотивите по т.1 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради
перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява
настъпилото прекратяване. В конкретния случай, от приложените към изпълнителното
дело писмени доказателства е видно, че на 19.05.2015г. взискателят е поискал от
ЧСИ да пристъпи към изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти
и движими вещи (молба вх.№ 7046/19.05.2015г.). В резултат на това, ЧСИ е
насрочил опис на движими вещи на 03.11.2015г., който не е извършен поради
отсъствие на длъжника. По делото не се съдържат данни, от които да се установи, че в периода от 22.05.2015г.
до 12.10.2017г. взискателят е поискал извършването на други изпълнителни
действия. Обстоятелството, че в този период ЧСИ е насрочил опис е правно
ирелевантно, тъй като перемпцията настъпва в резултат от бездействието на
взискателя, а не от бездействието на съдебния изпълнител. В т.10 от ТР №
2/26.06.2015г. е указано, че взискателят трябва да поддържа висящността на
изпълнителния процес със свои действия, вкл. и чрез повтаряне на неуспешните
такива, което в случая е направено след изтичането на периода от 22.05.2015г.
до 12.10.2017г. В този смисъл са решение
№ III-506/17.06.2019г. на БОС по гр.д. № 850/2019г. и
решение по гр.д. № 386/2018г. на ВОС.
Обстоятелството, че възложителят е оправомощил
съдебния изпълнител да извършва всички изпълнителни действия с молбата си по
чл.18 от ЗЧСИ, не променя този извод. Действително, извършването на тези
действия е допустимо, както твърди ЧСИ в мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, но
то не изключва настъпването на перемпцията. В този смисъл е решение № V-669/25.07.2019г. по гр.д. № 944/2019г. на БОС.
По изложените съображения, жалбата е основателна и трябва
да се уважи като се укаже на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство поради настъпила по силата на закона перемпция в периода от
22.05.2015г. до 12.10.2017г.
Мотивиран от това, Бургаският Окръжен съд, VI въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказът на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 да
прекрати изпълнително дело № 20138040400223,
обективиран в разпореждане изх.№ 25154/28.08.2020г.
УКАЗВА на ЧСИ
Делян Николов с рег.№ 804 да съобрази последващите си действия с
изложеното в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: