РЕШЕНИЕ
№ 4014
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110205139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на З. К. К. срещу електронен фиш (ЕФ), серия К
№ 6999551, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800.00
лева на основание чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП.
С жалбата е предявено искане за обявяването на електронния фиш за
нищожен, а в условията на евентуалност – за неговата отмяна, поради липса
на правно основание за издаването му, както и невярно посочване на фактите.
Санкционираното лице се позовава на неправилно изчислено превишение на
скоростта, произтичащо от несъответствие между максимално разрешената
такава в съответния участък, и тази, посочена в ЕФ. На следващо място
жалбоподателят възразява срещу квалифицирането на разглеждания случай
като повторен, тъй като предходно издадения срещу лицето електронен фиш
бил отменен по силата на съдебно решение, постановено от състав на Районен
съд – Ботевград.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1-M със срок на валидност до
24.02.2020 г. Към 09.09.2022 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с
идентификационен № 653/14 била преминала последваща периодична
проверка за техническа изправност на 27.06.2022 г., за което бил съставен и
протокол от проверка № 8-41-22.
На 09.09.2022 г. в 16:34 часа в Софийска област, община „Ботевград“,
по Автомагистрала „Хемус“, с посока на движение към гр. София се движело
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Муза“ с
ДК № СВ 0150 НМ, собственост на З. К. К. с ЕГН **********. При 40-ия
километър на пътя горепосочената мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата заснела цитираното
моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а
именно 131 км/ч., при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен
знак B-26, в извън населено място. Системата за видеоконтрол била поставена
в стационарен режим на работа, с посока на задействане „приближаващ“, като
била поставена в служебен полицейски автомобил с ДК № СА 6403 ММ, за
което бил съставен протокол за използване на АТСС.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила, от където като негов собственик е
идентифициран жалбоподателят К.. След справка в Автоматизираната
информационна система „Административнонаказателна дейност“ – МВР
било установено, че на 10.02.2021 г. срещу лицето е бил съставен електронен
фиш серия К № ***, който бил влязъл в сила на 21.12.2021 г., въз основа на
което е направен извод за повторност на настоящото правонарушение. С
оглед на това бил издаден процесният електронен фиш серия К № 6999551, с
който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 800 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената
скорост на движение била 80 км/ч., а установената скорост на автомобила 127
км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 47 км/ч.
Жалбоподателят не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не
посочил друго лице, което да е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: протокол от последваща техническа
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M с № 8-41-22 от
27.06.2022 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. и заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване
образци на електронни фишове, протокол с УРИ № р-7274/14.09.2022 г. за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта,
справка за собственост на МПС, списък с намерени фишове – извлечение от
информационната система на МВР – АИС – АНД, електронен фиш серия К №
4466533, съдебно решение от 10.11.2021 г. по НАХД № 156 по описа на 1.
съдебен състав на РС – Ботевград за 2021 г., както и вещественото
доказателство – фотоматериал от паметта на техническото средство.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за проверка на средството за измерване се установи, че
процесната видеосистема представлява одобрен тип средство за измерване,
същата е технически изправна, преминала е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 %
при измерена скорост над 100 км./час. Вещественото доказателство по делото
- фотоматериал, приложен по делото, установява, че на процесната дата и
място лекият автомобил с ДК № **** се е движил в заснетия участък със
скорост над максимално допустимата, както и конкретно измерените
стойности. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол, се
установява от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
Видно от приетата справка за собственост, към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение, е бил
собственост на жалбоподателя З. К..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в
който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
3
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 ЗАНН, а специалните такива по чл. чл. 189, ал. 4 и сл.
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма, електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило
процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото
средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не поставя изискване за
посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и
датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване
на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в
обжалвания електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният
човешки фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизирания
процес по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни,
характерни за първата фаза на административно-наказателното производство,
уредено в ЗАНН.
4
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП
автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
5
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с идентификационен номер 653, представляваща
одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. След
осъществен по служебен почин преглед на представените по делото
доказателства за вписването на употребеното техническо устройство в
регистъра на одобрените за използване типове средства, и по-конкретно
Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., беше установено, че системата
за видеоконтрол е вписана под № 4835 в Регистъра, като срокът на валидност
на одобряването на типа съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията е 10
години и се счита за изтекъл на 24.02.2020 г. В конкретния случай
нарушението е било заснето на 09.09.2022 г, към който момент съответно
одобрението на типа вече не е било валидно. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ
обаче, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, то намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен такъв. Видно от Протокол № 8-41-2 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М от 27.06.2022 г., същата
съответства на одобрения тип, тъй като срокът на валидност на проверката е
едногодишен и същият към момента на извършване на нарушението не е бил
изтекъл, а и в заключението към протокола, извършилото проверката лице е
констатирало, че АТСС съответства на одобрения тип и на метрологичните
изисквания. Съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
6
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на автомобила е била 131 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
127 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс, като
инкриминираната скорост е намалена на 127 км. /ч., т. е. отчетено е
превишение от 47 км. /ч., което обстоятелство се явява в полза на нарушителя
и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Тук е моментът да се обсъди възражението на жалбоподателя относно
неправилното изчисление на констатираното превишение в скоростта. От
протокола за използване на АТСС еднозначно личи, че в процесния пътен
участък ограничението на скоростта е било сигнализирано с пътен знак „В
26“, като на водачите на пътни превозни средства е забранено да превишават
стойност на скоростта си, надвишаваща 80 км. /ч. Данни в тази насока се
извличат още и от приложената фотоснимка, генерирана от техническото
средство, с което нарушението е било заснето. От формална страна
съображенията на наказаното лице досежно наличното несъответствие в
обстоятелствената част на електронния фиш се явяват основателни, тъй като
действително в съдържанието му първоначално се сочи, че в участъка от пътя
е въведено ограничение на скоростта от 90 км. /ч., след което е посочено, че
разрешената стойност на скоростта е 80 км. /ч. Въпреки това обаче
настоящата съдебна инстанция намира обсъжданото разминаване за
несъществено, доколкото същото не е от естество да засегне правото на
нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава, нито
по друг начин е накърнено правото му да организира защитата си и да я
реализира пред съда. Напротив – касае се за допусната техническа грешка,
която в хода на изложението е била неутрализирана с уточняването на
действителното ограничение на скоростта.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място, с
автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата - TFR1-M, с идент. № 653, е било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 127 км/ч. (след
отчитане на толеранс от 3 %) при ограничение от 80 км/ч., въведено с пътен
знак В-26 в извън населено място, с което съдът намира, че от обективна
страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
7
приспадане на възможната грешка е 47 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение, в случай че не посочи на
кого го е предоставил за ползване. В случая не е налице депозирана
декларация с посочване данните за лицето, което е извършило нарушението,
следователно субектът на отговорност е бил определен в съответствие с
повелите на закона.
Наложеното спрямо жалбоподателя административно наказание е било
изчислено спрямо действителното надвишаване на допустимата скорост и при
правилно приложение на относимата към случая санкционна разпоредба.
Съдът намира за напълно несъстоятелни доводите на жалбоподателя,
касаещи изпълването на критерия „повторност“ на процесното деяние.
Значението на посоченото условие се извлича от легалната дефиниция,
заложена в разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, където за повторно се
приема нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление (в случая електронния фиш), с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Както се
установи от справката в АИС на АНД – МВР, жалбоподателят К. е бил
предходно наказван за същия тип неправомерна проява, свързана с
несъобразяване ограничението на скоростта по пътищата за обществено
движение, за което от ОДМВР – София му е издаден електронен фиш серия К
№ 4466533, съставен на 10.02.2021 г. и връчен му на 12.02.2021 г. След
служебно проявена активност от страна на настоящия съдебен състав се
установи, че по повод обжалването на ЕФ, между същите страни, за същото
деяние и на същото основание са били образувани две еднотипни съдебни
производства пред Районен съд – Ботевград, по които са постановени
разнопосочни по крайното си произнасяне съдебни решения, както следва: по
НАХД № 225/2021 г. по описа на РС – Ботевград, VI състав, е било
постановено решение № 11/01.09.2021 г., по силата на което електронният
фиш е бил потвърден като законосъобразен. Същевременно обаче е било
образувано НАХД № 156/2021 г. по описа на РС – Ботевград, I състав, по
което е издадено решение от 10.11.2021 г. (на което жалбоподателят се
позовава), по силата на което същият оспорен електронен фиш е бил отменен
при аргументиране на доводи за незаконосъобразното му издаване. Въз
основа на двукратното произнасяне по един и същ правен спор, и с цел
осигуряване спазването на принципа non bis in idem, пред Административен
съд – София област е било инициирано съдебно производство по адм. дело №
832/2022 г., по което съдебният състав с крайния си акт е отменил влязлото в
сила решение от 10.11.2021 г. по НАХД № 156/2021 г. по описа на РС –
8
Ботевград, I състав по съображения, свързани с нарушение на материалния
закон.
При така изяснената хронологична последователност става ясно, че
електронен фиш серия К № 4466533, издаден на З. К., е проявил правните си
последици с влизането в сила на крайния съдебен акт, с който същият е бил
потвърден (22.03.2022 г.). В съответствие с това, правилно
административнонаказващият орган е отчел квалифициращото обстоятелство
„повторност“ при процесното нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като е направил привръзка към разпоредбата на чл. 182, ал. 4
ЗДвП.
От субективна страна процесното нарушение е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на ППС знае задължението си по ЗДвП, че при
наличие на знак за ограничение на скоростта той следва да се движи спрямо
установеното ограничение на скоростта, което в случая е от 80 км./ ч., както и
че щом е измерена скорост от 131 км. /ч., значи е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2,
във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6999551, издаден от
СДВР, с който на З. К. К. за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал.
1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800.00
лева на основание чл. 182, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9