Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С.
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Силва Абаджиева и с участието на прокурора Иван Петров, като разгледа
докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНЧД №
2455/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С
определение от 17.06.2020 година‚ постановено по НЧД № 1006/2020 г. по описа на
СРС‚ НК‚ 97 състав, съдът е групирал наказанията, наложени на осъдения Т.А.А..
Срещу
определението в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на
осъденото лице, с която се иска неговото изменение в частта, с която е
увеличено определеното общо най-тежко наказание на основание чл. 24 НК.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на осъдения, свидетели или експерти, но е необходимо
да се изискат нови писмени доказателства, а именно справки от ГД „Изпълнение на
наказанията“ и Сектор „Пробация“ София-град относно изтърпяваните от осъдения
наказания.
В
рамките на проведеното въззивно съдебно следствие са приобщени изисканите от
съда и получени по делото справки от ГД "ИН" и Сектор „Пробация“
София-град.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на осъдения –
адв. Г., поддържа жалбата. Излага съображения за неправилност на приложението
на чл. 24 НК, като набляга на ниската стойност на предмета на престъпленията по
включените в съвкупността осъждания, възстановяването на имуществените вреди по
три от производствата и признанието на вината от осъдения по четвъртото, както
и младата му възраст. В заключение моли за намаляване на размера на наложеното
общо най-тежко наказание чрез неприлагане на чл. 24 НК.
Представителят
на СГП намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, а
увеличението на така определеното най-тежко наказание – съобразено с
многобройните наказателни производства, водени спрямо подсъдимия. Моли първоинстанционното
определение да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.
Осъденият
Т.А.А. моли да се уважи депозираната от защитника му жалба, да се намали
наказанието му с един-два месеца.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните
в съдебното заседание и подложи на анализ материалите, събрани по делото и след
като провери изцяло правилността на атакувания акт съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Т.А.А. е
роден на *** ***, български гражданин, ЕГН **********.
По
отношение на Т.А.А. са налице множество осъждания, като настоящото производство
е било образувано по предложение от СРП за групиране на тези по НОХД №
4499/2019 г. на СРС, НО, 99с-в, НОХД № 1438/2019 г. на PC-Несебър и НОХД №
20093/2019 г. на СРС, НО, 97 с-в. Докато делото е било все още висящо пред
първата инстанция е постъпила присъда по НОХД № 6075/2019 г. на СРС, НО, 12 с-в,
осъждането по която е релевантно за исканото групиране.
При
преглед на датите на извършване на деянията, настоящият съдебен състав намира,
че и четирите са били извършени преди по което и да е от тях да е била налице
влязла в сила присъда, поради което правилно за тези осъждания е било
определено едно общо най-тежко наказание.
Доколкото наказанието по НОХД № 6075/2019 г.
на СРС, НО, 12 с-в е най-тежко измежду наложените, то за общо наказание
законосъобразно е било определено именно наказанието една година и четири
месеца "лишаване от свобода".
Въззивният
съд, подобно на първата инстанция, намира, че в случая са налице условията на
чл. 24 от НК и наказанието на осъдения А. следва да бъде увеличено. Това се
налага поради множеството извършени до този момент престъпни деяния, преобладаващо против собствеността, за които
са налице 12 осъждания, характеризиращи осъдения като лице с трайно установена
престъпна активност. Голяма част от деянията са извършени от осъдения А. в
условията на рецидив по отношение на предходни деяния, за които на същия са
налагани съответни наказания „лишаване от свобода“, голяма част от които при
ефективно изтърпяване. Очевидно е, че досега налаганите му наказания не са
изиграли своя предупредителен и превъзпитателен ефект, което налага по-сериозно
въздействие върху престъпните му навици чрез използването на по-сериозна санкция
от страна държавата.
По
отношение на конкретната група от наказания съдът намира, че същата касае
извършени тежки умишлени престъпления през непродължителен период от време, за
което са наложени четири еднородни наказания лишаване от свобода в размер на 6
месеца, 1 година и 2 месеца, 1 година и 1 година и 4 месеца. Всяко от тези
наказания е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. От
друга страна към този момент Т.А. многократно е изтърпявал и ефективно
наказание лишаване от свобода, но това очевидно по никакъв начин не е могло да
спомогне за неговото поправяне и превъзпитание и в този смисъл за постигане
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, най-вече за целите на
индивидуалната превенция. Всичко това налага извод за завишена степен на
обществена опасност на дееца и законосъобразност на поисканото увеличаване на
определеното общо най-тежко наказание.
По
отношение на възраженията на защитата следва да се отбележи, че същите са неоснователни.
Възстановяването на причинените имуществени
вреди и признаването за извършеното престъпление са обусловили разглеждането на
делото по реда на особените правила на глава 27 и глава 29 от НПК, намерило
израз в налагане на наказание на подсъдимия в по-нисък размер, а стойността на инкриминираната вещ е без особено
значение, тъй като са налице множество други фактори, които в случая завишават
обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
Правилен
и законосъобразен се явява определения режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, както и извършеното приспадане на основание чл. 25, ал.2 и
чл. 59, ал.1 от
НК.
Предвид изложеното, съдът намира, че
първоинстанционният съд е извършил правилно и законосъобразно групиране на
всички наложени и известни на съда наказания, като в хода на процеса не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените съображения и еднопосочността на
крайните изводите на двете съдебни инстанции обуславят потвърждаване на
първоинстанционното определение и оставяне без уважение на въззивната жалбата.
След обобщаване на резултатите от извършената
на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на обжалваното определение,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания за негово изменение или
отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр.
чл. 338 от НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение
от 17.06.2020 година‚ постановено по НЧД № 1006/2020 г. по описа на СРС‚ НК‚ 97
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.