Решение по дело №244/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 222
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20227100700244
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

      / 13.06.2022 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                

Административен съд - Добрич, в публично заседание на седми юни, две хиляди  двадесет и втора година, ІІ състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА                                  

                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД № 244 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на „Б.Д.И.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. „ХХХХХХХХХ, представлявано от управителя П.К.К., чрез адв. П. П. - ДАК, срещу Решение № 22/ 17.03.2022 г., постановено по НАХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик.

Касаторът настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че при постановяване на решението си, съдът си е позволил да предполага определени факти и обстоятелства, игнорирал е събраните гласни доказателства и не е приложил материалния закон правилно. Релевират се доводи, че нарушение не е извършено, тъй като Ж.не е предоставяла работна сила в изпълнение на конкретно възложена от работодателя трудова дейност и трудови функции, при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудовата дисциплина. Моли се за отмяна на решението и за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея твърдения. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба, чрез юриск. Н. счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка:

С оспореното наказателно постановление № 08 – 002275/184 от 20.09.2021 г. на “Б.Д. И. ЕООД е наложена имуществена санкция от 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3, за това че в качеството си на работодател е допуснал до работа в обекта – хотел „Лотос“, намиращ се в гр. Балчик, ул. „Приморска“ №12, стопанисван от дружеството на 08.07.2021 г. С.И.Ж., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, приел е, че НП е издадено от компетентен орган. Описал е подробно фактическата обстановка и я е приел за установена, такава каквато е по АУАН и НП. Приел е, че от всички писмени доказателства безспорно се установява, че  Ж.е работил  в хотела като камериерка без трудов договор към момента на извършване на проверката. Като краен извод е счел, че следва да потвърди наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за неправилно при следните доводи:

Основателно в жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Основателно е и възражението, че въззивният съд не е обсъдил и събрал доказателства за извършителя на твърдяното нарушение.

Още при извършване на административната проверка, лицето заварено в хотела С.Ж.в попълнената от нея декларация е заявила, че само помага като леля на управителя на дружеството. Касаторът е подал в законоустановения срок Възражение, в което отново е декларирал, че С.Ж.не полага труд за дружеството. Пред районния съд, Ж.е дала своите показания като е обяснила под клетва, защо се е намирала в хотела и какво е правила там. Всички тези писмени и гласни доказателства, според настоящият съдебен състав не установяват безспорно, че Ж.е престирала труд в полза на дружеството, без да има за това сключен писмен договор. От приетите по делото доказателства не се установява, привлеченото към административно наказателна отговорност  дружество да е извършило вмененото му нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Настоящия състав на съда намира, че не са ангажирани от страна на АНО доказателства установяващи по безспорен начин, че „БЛУ ДРИЙМ ИНГ“ ЕООД е наел  С.Ж.да извършва трудова дейност.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовото правоотношение, а именно работно време, период, възнаграждение и др. Едва при установяване наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на административнонаказващият орган е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор. Административнонаказателните разпоредби следва да се прилагат стриктно, което е от значение не само за защитата на наказаното лице, но и с оглед спазването на принципа на законосъобразност. Отделно от горното, обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от административнонаказващия орган. Нееднократно в съдебната практика е отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в областта на трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат противопоставяни на правата на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което има гарантираната от закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да представи доказателства, след което въз основа на съвкупното им разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено НП и с каква правна квалификация. Не се констатира и да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото.

Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна фактическата обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати нарушения на производствените правила, не е установено безспорно извършено нарушение, което е довело и до постановяване на неправилно решение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.

С оглед изхода на спора, на „Б.Д.И.“ ЕООД следва да бъда присъдени сторените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение – 335 лева.

Предвид, което на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Добрич, ІІ кас. състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 22/ 17.03.2022 г., постановено по НАХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08 – 002275/184 от 20.09.2021 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич.

ОСЪЖДА ДИТ Добрич да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 335 /Триста тридесет и пет/ лева на „Б.Д.И.“ ЕООД ЕИК ХХХХХХХХХсъс седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „ХХХХХХХХХ, представлявано от управителя П.К.К.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: