№ 291
гр. Враца, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500625 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивни жалби
вх. № 1128 от 14.02.2023г. и вх. № 7843 от 07.12.2023г., подадени от
Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно - почивно дело”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Изпълнителния
директор И. К., чрез старши юрисконсулт П. С., против решение № 315 от
22.11.2022г. по гр. д. № 328/2022г. на Районен съд - гр. Козлодуй, с което е
отхвърлен предявения от агенцията против Ц. С. Ш., ЕГН **********, като
наследник на С. Ц. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415 във
вр. с чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че ответницата му дължи
сумата, присъдена в заповедно производство по ч.гр.д. № 983/2020г. по описа
на Районен съд Козлодуй, в размер 11 866,48 лв., представляваща
обезщетение за ползването от наследодателя С. Н. на недвижим имот - *** от
ведомствения фонд на МО, с адрес ***, за периода от 01.07.2015г. до
23.07.2020г., ведно със законната лихва от 10.09.2020г., до окончателното
изплащане на вземането и направените в заповедното производство разноски
- платена държавна такса в размер 190.11 лева и юрисконсулско
възнаграждение в размер 150.00 лева, като неоснователен и недоказан, и е
осъдена да заплати на Ц. С. Ш., ЕГН ********** направените съдебни
разноски в размер 1000 лв., както и против решение № 414 от 28.08.2023г. по
същото дело, с което, на основание чл.250, ал.3 ГПК, е допълнено решение №
315 от 22.11.2022г., като е оставен без разглеждане иска на Изпълнителната
1
агенция против Ц. С. Ш., като наследник на С. Ц. Н., за заплащане на вземане
в размер 11 866,48 лв., представляващо обезщетение за ползването от
наследодателя С. Н. на същия недвижим имот за същия период, ведно със
законната лихва от 10.09.2020г., до окончателното изплащане, като
недопустим.
В първата жалба жалбоподателят твърди, че решение № 315 от
22.11.2022г. по гр. д. № 328/2022г. на Районен съд - гр. Козлодуй е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че не е налице сключен валиден договор за наем, тъй
като такъв е бил сключен - Договор за наем № *** от 14.12.2001г., подписан
лично от С. Ц. Н., който е произвел действие, което се подкрепя и от
извършените от С. Ц. Н. доброволни плащания през годините. Посочва, че
наемателят е бил във фактическа власт на имота през времето на изпращане
на уведомленията и съставянето на констативните протоколи, като е ползвал
имота неправомерно. Изтъква, че са превратни изводите на съда, че
волеизявлението за прекратяване не е достигнало до наемателя, тъй като
уведомление с изх. № 62-00-12-03/05.04.2007г., с което наемното
правоотношение е прекратено от негова страна, е връчено на лице, което се е
задължило да предаде съобщението на наемателя на 14.07.2007г. със
съдействието на 06 РПУ-СДВР, което обстоятелство се потвърждава от
писмо с рег. № 36030/23.07.2007г. на СД „Полиция“, VI -то РПУ. Твърди, че
С. Н. е продължил да ползва имота след прекратяване на наемното
правоотношение, при противопоставяне на наемодателя на това, че
наемателят не е доказал връщане на имота след прекратяването на наемното
правоотношение, поради което дължи обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, дори
имотът да не се ползва. Поддържа, че има интерес от предявяване в условията
на евентуалност на осъдителния иск, в случай на отхвърляне на предявения
установителен иск. Посочва, че размерът на претендираното обезщетение е
съизмеримо със средния пазарен наем на имота и възлиза на 11866,48 лв. за
периода 01.07.2015г. до 23.07.2020г. Моли съда да отмени обжалваното
решение на Районен съд - Козлодуй, като неправилно и незаконосъобразно и
да й присъди съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, включително
и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Ц. С. Ш., ЕГН
**********, като наследник на С. Ц. Н., ЕГН **********, чрез адв. Х. П. от
АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна
въззивната жалба. Счита обжалваното решение за законосъобразно,
обосновано и правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Твърди, на
първо място, че са несъстоятелни доводите на въззивника, че
първоинстанционният съд е постановил решението си, приемайки, че не е
налице валидно сключен договор за наем, тъй като ищецът не е успял да
докаже, че с наследодателя на ответника са били в договорни отношения, от
които произтича претендираното от него вземане. Поддържа, че ищецът не е
представил приемо-предавателен протокол, удостоверяващ фактическото
2
предаване на имота при сключването на договора за наем, нито е ангажирал
други доказателства за предаване на имота на ответника. На второ място
посочва, че изводът на първоинстанционният съд, че С. Н. не е редовно
уведомен за прекратяване на договора е правилен, тъй като уведомление с
изх. № 62-00-12-03/05.04.2007г. е подписано от трето лице и никъде не е
отбелязано качеството на получател на това лице, както и връзката му с
адресата, за да се стигне до извода, че са спазени всички изисквания за
връчване на съобщения. Твърди, че предвид факта, че ищецът не е успял да
докаже фактическото предаване на имота на наемателя, то няма как да бъде
прекратен договор, който не е влязъл в сила. На трето място, счита за
правилен извода на съда, че са недоказани от ищеца прекратяването на
договора за наем, както и факта, че наемателят Н. е продължил ползването на
имота без противопоставянето на наемодателя, тъй като по делото не е
представено известие за доставка CL0000975586 на Булпост, на което се
позовава жалбоподателя, с което е уведомен за прекратяването на договора за
наем. На следващо място, счита, че правилно съдът е оставил без разглеждане
предявения от ищеца евентуално съединен осъдителен иск на същото правно
основание. Моли съда да отхвърли изцяло въззивната жалба и да остави в
сила обжалваното решение на РС-Козлодуй с произтичащите от това законни
последици, като претендира и разноски.
По втората жалба въззивният съд се е произнесъл с определение №
4/02.01.2024г., с което е потвърдил решение № 414 от 28.08.2023г. по гр. д. №
328/2022г. (имащо характер на определение) на Районен съд - гр. Козлодуй.
Определението е обжалвано от Изпълнителна агенция “Военни клубове и
военно - почивно дело”, ЕИК *** с частна жалба, въз основа на която е
образувано ч.гр.д. № 954/2024г. на ВКС, III-то г.о. С определение №
1906/18.04.2024г. по това дело ВКС не е допуснал касационно обжалване на
определението на ОС-Враца.
В съдебното заседание въззивната агенция не изпраща свой
представител, в писмено становище, чрез пълномощника си, поддържа
въззивната жалба. Въззиваемата, чрез пълномощника си моли съда да
отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния
съд.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
3
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на
диспозитивното начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
От приложеното към първоинстанционното производство ч.гр.д. №
983/2020 г. по описа на РС - гр. Козлодуй, се установява, че по депозирано от
Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно - почивно дело”, ЕИК ***,
гр. София, против С. Ц. Н., ЕГН ********** от гр.Враца, заявление е
издадена Заповед № 260125/17.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата 11 866,48 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 10.09.2020г., до окончателното изплащане на
вземането по извлечение от сметка 4887/1 ПА „ВКВПД” за периода от
01.07.2015г. до 23.07.2020г., и договор Д – 862/14.12.2001г. за отдаване под
наем на държавен жилищен фонд, както и разноски по делото в размер 190,11
лв. - държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 844/2021 г. по описа на ЧСИ Ц. Д., с peг. № *** и район
на действие Окръжен съд - Враца.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника
по чл. 414 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
изпълнение на дадените му указания, в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск за съществуване
на вземането си по издадената заповед за изпълнение против длъжника по
делото.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2001г. е сключен договор за
наем Д-862/14.12.2001г. между Изпълнителна агенция „УЧДС“ на МО и
ответника С. Н., с който му е отдадено да ползва *** от ведомствения фонд на
МО, с адрес ***. С оценителен протокол № 1161/10.09.2007г. е определено,
съгласно критериите по ППЗДС, месечният наем да е в размер на 26 лева.
Съгласно MЗ № ЗС- 193/04.10.2006г., след указания срок за освобождаване се
начислява обезщетение в размер на 104 лв. без ДДС. Поддържа се, че с
писмено предизвестие изх. № 62-00-12-03/05.04.2007г., е предприето
прекратяване на наемните отношения с ответника Н., че за връчването му е
ползвано съдействието на VI-то РПУ и същото е получено, съгласно рег. №
36030/23.07.2020г. на СД „Полиция“, VI-то РПУ. Посочва се, че с изтичането
на един месец от получаването, ответника е продължил да ползва наетия имот
на отпаднало правно основание, поради което се претендира и процесното
обезщетение за период от 01.07.2015г. до 23.07.2020г. Изтъква се, че под изх.
№ 8444/02.07.2020г. до ответника С. Н. е изпратено уведомление, с което е
4
уведомен за начисляваното му се обезщетение и му е определен 7-дневен
срок за освобождаване на ***, който да бъде предаден с протокол-опис на
представител от сектор „Жилища“, дирекция „УСЖФ“, като му е указано да
заплати дължимите суми за обезщетение и консумативни разходи и на
23.07.2020г. е извършено предаването на владението на процесния гараж от Б.
Х. Ш. (зет на С. Н.), съгласно протокол-опис за освобождаване. Ищецът
обосновава активната си легитимация с параграф (§) 6, ал. 1 от
Постановление № 123 на МС от 15.05.2015г. за изменение и допълнение на
нормативни актове на Министерския съвет, Обн., ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г.,
в сила от 1.07.2015 г., въз основа на който Изпълнителна агенция "Военни
клубове и военно- почивно дело" /ИА „ВКВПД“/ се явява правоприемник на
Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на
отбраната“.
Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца
процесната сума от 11 866,48 лв., присъдена в заповедното производство,
представляваща обезщетение за ползването на недвижим имот: гараж № 19,
от ведомствения фонд на МО, с адрес гр. София, ул. Княжевска, бл.41-43
/стар В. Андреев 41-43/, за периода от 01.07.2015г. до 23.07.2020г., ведно със
законната лихва от 10.09.2020г., до окончателното изплащане на вземането. В
условията на евентуалност - ако предявеният установителен иск бъде
отхвърлен, поради недоказване на основанието и размера на претендираното
обезщетение, се иска да бъде уважен осъдителен иск за същото вземане и на
същото основание - прекратен договор за наем и продължило след
прекарването ползване на наетия гараж от ответника.
В хода на процеса (на 05.02.2022г.) е починал ответника С. Н., поради
което районният съд, на основание чл. 227 от ГПК, е конституирал като
страна по делото неговия правоприемник/наследник Ц. С. Ш..
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК от ответницата Ц. Ш. е
получено писмено възражение с вх. № 1866/03.05.2022г. с приложени към
него молби (л.34 и сл.), а с вх. № 2191 от 20.05.2022г., чрез пълномощник
адвокат Хр. П. от АК-Враца, е получен от ответницата и писмен отговор, с
който оспорва исковата молба. В отговора се излагат доводи, че между
страните е сключен договор за наем, но наемодателят не е изпълнил главното
си задължение по чл. 5 от същия - да предаде имота като състави протокол-
опис, представляващ неразделна част от договора, т.е. договорът за наем не
доказва пряко предаването на имота от наемодателя на наемателя. Поддържа
се, че имотът, предмет на договора, не е бил предаден от наемодателя и
никога не е използван от ответника, за да възникне за него задължението да
заплаща наем. Посочва се, че наследодателя на ответника (наемателя по
договора) не е получавал уведомление за прекратяване на договора и че
приложеното към исковата молба уведомление с изх. № 62-00-
1203/05.04.2007 г. не е подписано от него, а от трето лице. Сочи, че наемателя
С. Н. не е предал владението на имота на 23.07.2020 г., тъй като представеният
от ищеца Протокол за предаване от 23.07.2020 г. не е подписан от С. Н., а от
5
трето лице, за което няма доказателства да е било упълномощено да
извършва действие по договора за наем. Оспорва се и размера на
претендираната сума. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност
по чл.110 ЗЗД за частта от претендираното от ищеца обезщетение за периода
преди 04.04.2017г. Иска се от съда да отхвърли изцяло като неоснователни
исковите претенции.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, които обсъдени поотделно и в
тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за
установена следната фактическа обстановка:
От представения в първоинстанционното производство договор за
отдаване под наем на недвижим имот - частна държавна собственост,
включен във ведомствен жилищен фонд на МО от 14.12.2001г., сключен на
основание чл.23 от Наредба № 3/19.08.1998г. за настаняване в жилища,
ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО между наемодател
Изпълнителна агенция „УЧДС на Министерство на отбраната”, чрез
изпълнителен директор А. С., и наемател С. Ц. Н., наследодател на
ответницата, се установи, че с договора наемодателят се е задължил да
предостави на наемателя за временно и възмездно ползване *** от
ведомствения фонд на МО, находящ се в *** срещу месечен наем от 17.35 лв.
уговорен в чл.2 от Договора, който се актуализира в съответствие с
измененията на основната наемна цена, определена в чл.38 от ППЗЗДС.
Договорът за наем е сключен без срок, съгласно чл.3. В чл.5 от Договора е
уговорено, че наемодателят е длъжен да предаде имота - предмет на договора,
в състояние, което отговаря на предназначението, за което е нает, като за
предаването се съставя протокол - опис, който е неразделна част от договора.
В Допълнителните условия - чл.23 от Договора страните са уредили
основанията за прекратяването му като са препратили към разпоредбите на
чл.27, чл.28-30 от Наредба № 3/19.08.1998г. за настаняване в жилища,
ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО.
В приложенията към договора в т.1 е посочен Договор от 11.02.1981г., а
в т.2 - Протокол-опис за предаване на имота, но по делото не е представен
като част от договора за наем посочения в т.2 Протокол-опис.
Договорът за наем е подписан от представител на наемодателя и от
наемателя С. Н..
От представения от ищеца Оценителен протокол № 748 от 26.03.2007г.,
утвърден от изпълнителния директор на ИА „ДС на МО”, се установява, че
месечния наем на гаража, предмет на договора за наем, е определен на 52 лв.,
а от Оценителен протокол № 1161 от 10.09.2007г., утвърден от
изпълнителния директор на ИА „ДС на МО”, се установява, че месечния наем
на гаража е определен на 26 лв.
Със Заповед на Министъра на отбраната с № ЗС-193 от 04.10.2006г.
(приложената на л. 54 по делото) е определено лицата, които заемат на
отпаднало или без правно основание жилища, ателиета и гаражи от
6
ведомствения жилищен фонд на МО, до изваждането им по установения ред,
да заплащат обезщетение в двукратен размер на определената наемна цена
(т.6).
На л.13 по делото е представено писмо с изх. № 62-00-1203/ 05.04.2007г.
на изпълнителния директор на ИА „ДС на МО”, адресирано до С. Ц. Н., с
което адресатът се уведомява, че сключеният от него Договор за наем от
11.02.1981г. за ползване на гаражна клетка № 19, е прекратен на основание
чл.27, т.1 от Наредба № 3/1998г. (поради неизпълнение на задължението да
заплаща наема повече от един месец), и е поканен в едномесечен срок от
получаването на предизвестието да освободи заеманата гаражна клетка и да
предаде имота с протокол-опис. На поканата е отбелязана дата на получаване
14.07.2007г., като срещу получател има положен подпис и записано име Д. И..
Установява се също, че за връчването на това писмо на адресата му ИА
„ДС на МО” е потърсила съдействието на органите на полицията, видно от
писмо от 15.05.2007г., адресирано до началника на VI-то РПУ-СДВР,
гр.София. С писмо от 23.07.2007г. СД Полиция, VI-то РПУ-СДВР е върнала
предизвестието с изх. № 62-00-1203 / 05.04.2007г., като връчено на С. Ц. Н..
В писмо изх. № 8444/02.07.2020г. на ищеца ИА „ВК и ВПД” до С. Ц. Н.,
в качеството му на ползвател на *** в гр.София, е посочено, че С. Н. ползва
неправомерно и на отпаднало правно основание ***, че договорът за наем на
гаража е прекратен с едномесечно предизвестие с изх. № 62-00-1203 /
05.04.2007г., което му е връчено чрез VI-то РПУ-СДВР на 14.07.2007г., за
което му се начислява месечно обезщетение от 104,00 лв. без ДДС, както и че
дължи 11898, 69 лв. с ДДС. С писмото адресатът е поканен в 7-дневен срок от
получаването му да освободи заеманият неправомерно гараж. По делото няма
данни това писмо да е връчено на наемателя.
По делото е представен и протокол-опис (при освобождаване), в който е
удостоверено, че на 23.07.2020г. комисия от трима служители на ищеца във
връзка с писмо изх. № 8444/02.07.2020г. на ИА „ВК и ВПД” е приела от
лицето Б. Х. Ш. процесния *** на ул. Княжевска, бл.41-43 в гр.София.
Протоколът е подписан за предал - от Ш. и за приели - от тримата членове на
комисията. По делото няма доказателства за родствена или друга връзка на
това лице с наемателя С. Н..
Видно е, от представеното по делото (на л.26) удостоверение за
наследници от 31.03.2022г., че наемателя на процесния гараж С. Н. е починал
на 05.02.2022г. и негов единствен наследник е конституираната ответница Ц.
С. Ш..
По делото е представена и сметка 4887/1 вземания от др. дебитори-
наематели ВО, аналитична справка за периода от 01.01.2020 до 17.08.2020г.
за наемател С. Ц. Н., от която се установява, че за обект жилище са издавани
фактури за периода от 15.12.2015г. до 01.06.2020г.
В първоинстнационното производство е изслушано и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено
отстраните и съдът е приел като обективно, обосновано и компетентно
7
изготвено и настоящият състав приема същото като такова. Видно е от
заключението, че средната пазарна наемна цена на процесния гараж за
периода от 01.07.2015г. до 23.03.2020г. (процесния период) е общо 7371.29
лв.
За да отхвърли като неоснователен предявеният установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не е доказал между него и С. Н. да е сключен валиден договор за наем
на процесния гараж, не доказал договора за наем с наемателя Н. да е бил
прекратен по надлежния ред установен в договора, ЗЗД и Наредбата,
доколкото няма доказателства цитираното предизвестие за прекратяване да е
надлежно връчено на наемателя Н., както и че не доказал именно наемателя
Н. да е продължил ползването на гаража без противопоставянето на
наемодателя, респективно да не е върнал държането на имота след
прекратяване на договора и имотът да не се ползва от друго лице.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички
относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от
районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което
изцяло се споделя от въззивния състав. В хода на въззивната проверка нови
факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства; при анализа на
доказателствата, съдът не намира основание за установяване на нови
фактически положения, различни от установените от районния съд.
Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви,
довели до извода за неоснователност на исковата претенция, като препраща
към тях на основание чл. 272 ГПК.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, които са
идентични с тези, направени в първоинстанционното производство, и по
които районният съд е изложил подробни доводи, съдът намира за
необходимо да изложи допълнително фактически и правни съображения в
подкрепа на извода за неоснователността на предявеният иск.
Основанието, на което се претендира вземането е прекратен договор за
наем и продължило ползване на имота въпреки противопоставянето на
наемодателя (чл.236, ал.2 ЗЗД).
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да
му заплати определена цена. При сключване на договор за наем основното
задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ на наемателя, който пък
от своя страна има задължението да я върне след прекратяване на наемния
договор (чл. 233 ЗЗД). Вмененото на наемателя задължение по чл. 233, ал. 1
ЗЗД за връщане на вещта на наемодателя след прекратяване на наемния
договор произтича от задължението на наемодателя по чл. 230 ЗЗД да предаде
наетата вещ на наемателя при сключването на договора. Ако наемателят
продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор - чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
8
От изложеното може да се направи извод, че основателността на иска по
чл. 236, ал. 2 ЗЗД изисква наличието на следните кумулативни предпоставки:
1/ между страните да е сключен договор за наем на вещ; 2/ наемодателят да е
предал държането на наетата вещ на наемателя; 3/ договорът за наем да е
прекратен; 4/ наемателят да е продължил ползването на наетата вещ без
противопоставянето на наемодателя, респективно наемателят да не е върнал
държането на вещта след прекратяване на договора и вещта да не се ползва от
друго лице.
По делото безспорно е установено, че между Изпълнителна агенция
„УЧДС на Министерство на отбраната”, като наемодател, и С. Ц. Н.
(наследодател на ответницата), като наемател, е сключен договор за наем на
процесния ***, находящ се в ***. Този факт се установява от представения
като доказателство по делото договор за отдаване под наем на недвижим имот
- частна държавна собственост, включен във ведомствен жилищен фонд на
МО от 14.12.2001г., който носи подписа на С. Н. като наемател, и се признава
от ответника с отговора на исковата молба.
Не се доказаха обаче останалите елементи на фактическия състав на
нормата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
На първо място не се доказа по делото наемодателят-ищец да е
изпълнил основното си задължение по договора за наем да предаде
държането на наетия гараж на наемателя, изпълнението на което предпоставя
наличието на предпоставката по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД наемателят да е
продължил ползването на този гараж след прекратяване на наемния договор.
Задължението на наемодателя да предаде наетата вещ на наемателя при
сключването на договора, освен в чл. 288 и чл. 230, ал.1 ЗЗД, е
регламентирано и в чл.23, ал.2 от Наредба № 3 от 19.08.1998г. за настаняване
в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на
Министерството на отбраната, според която наемателите се въвеждат във
владение от длъжностни лица на агенцията, за което се съставя двустранно
подписан протокол, както и в чл.5 от процесния договор, в който е уговорено,
че наемодателят е длъжен да предаде имота - предмет на договора, в
състояние, което отговаря на предназначението, за което е нает, като за
предаването се съставя протокол - опис, който е неразделна част от договора.
Както се посочи по-горе в мотивите, макар в процесния договор за наем
да е записано като приложение към него съставен Протокол-опис за
предаване на имота, такъв по делото не беше представен, нито пък от страна
на ищеца, чиято е доказателствената тежест, бяха ангажирани други
доказателства в подкрепа на твърденията му, че е отдал на наемателя С. Н. да
ползва гаража. Недоказването на предоставянето от страна на наемодателя на
фактическото държане на процесния гараж на наемателя при сключването на
договора за наем или по-късно по време на действието му, налага извода, че
наемателят не е могъл и не е ползвал наетия гараж по време на действие на
договора за наем. А след като наемателят не е могъл и не е ползвал наетия
гараж по време на действие на договора за наем, той не би могъл да продължи
9
ползването му и след прекратяване на договора.
Липсата на една от кумулативните предпоставки за основателност на
иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД - ползването на наетата вещ по време на действието
на договора за наем и след неговото прекратяване, е достатъчно основание за
неговата неоснователност, респ. за отхвърлянето му.
Наред с изложеното обаче, на следващо място следва да се изтъкне, че в
процеса не се доказа и друга предпоставка на иска – прекратяването на
договора за наем.
Процесният договор за наем е сключен без срок, съгласно чл.3 от
същия, като в Допълнителните условия - чл.23 от Договора страните са
уредили основанията за прекратяването му като в т.2 са препратили към
разпоредбите на чл.27 от Наредба № 3/19.08.1998г. за настаняване в жилища,
ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО, а относно реда, по
който следва да се извърши прекратяването на договора за наем и
освобождаването на имота, в чл.24 са препратили към разпоредбите на чл.28-
30 от Наредбата.
Съгласно чл. 27, т.1 от Наредбата наемните отношения се прекратяват
поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от
консумативните разноски за повече от един месец или поради системното им
неплащане в срок. Според чл. 28 наемните отношения се прекратяват по реда
на Закона за задълженията и договорите на основанията, посочени в чл. 27 и в
договора за наем, с едномесечно писмено предизвестие, което се връчва на
наемателя по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 29, ал.1
освобождаването на наетия имот и предаването му на агенцията се извършва
от бившия наемател или пълнолетен член на неговото семейство, за което се
съставя протокол за приемане - предаване на имота.
Относно основанието и начина на прекратяване на процесния договор
за наем наемодателят-ищец се позовава на представеното като доказателство
писмо с изх. № 62-00-1203/ 05.04.2007г. на изпълнителния директор на ИА
„ДС на МО”, адресирано до С. Ц. Н., с което адресатът се уведомява, че
сключеният от него Договор за наем от 11.02.1981г. за ползване на гаражна
клетка № 19, е прекратен на основание чл.27, т.1 от Наредба № 3/1998г.
(поради неизпълнение на задължението да заплаща наема повече от един
месец), и е поканен в едномесечен срок от получаването на предизвестието да
освободи заеманата гаражна клетка и да предаде имота с протокол-опис.
Относно връчването на това писмо на наемателя наемодателят-ищец се
позовава на представеното като доказателство писмо от 23.07.2007г. на СД
Полиция, Шесто РПУ, с което е върнато предизвестието с изх. № 62-00-1203 /
05.04.2007г., като връчено на С. Ц. Н..
За да произведе своя прекратителен ефект волеизявлението на
наемодателя за едностранно прекратяване на договора за наем на основание
чл.27, т.1 от Наредба № 3/1998г. следва да е достигнало до адресата –
наемателя по договора, чрез връчването на писмото-предизвестие по реда на
ГПК, което следва да бъде удостоверено с подписа му (чл.45 ГПК).
10
В настоящия случай наемателят С. Н. не е бил намерен на посочения в
писмото адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ГПК, когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на
друго лице, което е съгласно да го приеме, като последното се подписва със
задължение да го предаде /чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК/. В разписката към
съобщението следва да бъдат посочени имената и качеството на лицето, на
което е връчено съобщението /отношенията му с адресата/ - чл. 44, ал. 1, изр.
2 от ГПК. Това изискване задължително следва да бъде спазено, за да може да
бъде направена преценка за редовността на връчването.
Наред с това при извънсъдебно връчване на друго лице то се приема за
редовно само, ако лицето е изпълнило задължението си по чл. 46, ал. 2, изр. 2
ГПК да предаде съобщението на адресата. Неприложима за извънсъдебното
връчване е разпоредбата на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК, тъй като е невъзможно
прилагането на изр. 2 и 3 от същата разпоредба – адресатът не може да поиска
възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 64 ГПК при липса на висящо
съдебно производство, в което това право да се упражни. Следователно, при
извънсъдебно връчване, ако другото лице не е изпълнило задължението за
предаване, независимо по какви причини /обективни или субективни/, то
връчване на адресата няма и той не може да се счита за уведомен.
В случая в поканата-предизвестие е отбелязана дата на получаване
14.07.2007г., като срещу получател има положен подпис и записано име Д. И..
В поканата обаче няма отбелязване на качеството на лицето, на което е
връчено съобщението /отношенията му с адресата С. Н./, каквото е
изискването на чл. 44, ал. 1, изр. 2 от ГПК, нито пък е вписано, че това лице
се е задължило да я предаде на адресата, съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК. В
случая не се установява също получилият поканата Д. И. да е предал същата
на адресата, нито пък тази покана да е достигнала по друг начин до С. Н..
С оглед изложеното, съдът намира, че липсва надлежно връчена на
наемателя покана-предизвестие за прекратяване на договора за наем, което е
достатъчно, за да се приеме, че договора за наем не е надлежно прекратен с
едностранно предизвестие от наемодателя.
Представените от ищеца доказателства: писмо изх. № 8444/02.07.2020г.
на ищеца ИА „ВК и ВПД” до С. Ц. Н., с което наемателят се уведомява, че
ползва неправомерно и на отпаднало правно основание гаража, тъй като
договорът за наем на гаража е вече прекратен с едномесечното предизвестие с
изх. № 62-00-1203 / 05.04.2007г., и с което е поканен да освободи заеманият
неправомерно гараж, за което писмо по делото няма данни да е връчено на
наемателя, и протокол-опис (при освобождаване), в който е удостоверено
приемането на гаража на 23.07.2020г. от представители на ищеца ИА „ВК и
ВПД” от лицето Б. Х. Ш., за който няма доказателства за връзката му с
наемателя С. Н., не могат да заместят изискуемото се от чл. 27 от Наредба №
3/1998г. едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора.
Същите удостоверяват освобождаването на наетия имот и предаването му на
агенцията от неоторизирано лице, без да е осъществено и доказано надлежно
11
прекратяване на договора за наем.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че ищецът не е доказал при
условията на главно и пълно доказване, кумулативното наличие на
предпоставките за основателност на установителния иск по чл.422 ГПК вр. с
чл. 236, ал. 2 ЗЗД, поради което същият е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
Като е достигнал до същите правни изводи районния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Вземайки предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за неоснователна.
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 273, във вр. с чл.
78, ал. 3 от ГПК, на въззиваемата страна се дължат направените разноски
пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер 1750, 00
лева с ДДС, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
10.01.2023г., фактура № 8/10.01.2023г., преводно нареждане от 13.01.2023г. и
уведомително писмо от 20.10.2022г. на НАП-ТД В. Търново.
Водим от горното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 315 от 22.11.2022г. по гр. д. № 328/2022г.
на Районен съд - гр. Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. К. -
изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. С. Ш., ЕГН ********** с адрес
***, направените съдебни разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер 1750, 00 лева с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12