Определение по дело №256/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ.

Ищецът "Р. 98" - Г.К., представлявано от пълномощника си А. И. Н., сочи в исковата молба, че до 15.10.2009 г. ответницата К. Д. К. била вписана в Търговския регистър като изпълнителен директор на ищцовото дружество „Р. 98" - Г.К., П. което съгласно устава на същото е имала правото да го представлява пред трети лица. На 09.01.2012 г. „Р. 98" - Г.К. получило нотариална покана peг. № 20411 от 27.12.2011 г. на Нотариус К.Д., изпратена отМ.Ф.К., с ЕГН * - съпруг на ответницата, с която същият искал от дружеството да му бъде изплатена сумата от 40 020.71 лв. Тази претенция той обосновал със сключен договор за заем от 29.06.2009 г., по силата на който същият като заемодател бил предал в собственост на ищцовото дружество сумата от 24 000 лв. главница, 12 020.71 лв. лихви и 4 000 лв. неустойки. В самия договор за заем била изписана дата на сключване - 29.06.2009 г., а подписите на страните по същия - М.К. и ответницата К. К. като представител на „Р. 98" - Г.К., били удостоверени със заверка рег. № 3264 от 05.10.2009 г. на Нотариус М. Д., с рег. № 279 на Нотариалната камара - София. СъÒласно договора заемната сума следвало да се върне в срок до 29.06.2010 г. Уговорена била и възнаградителна лихва в размер на 2,5 % месечно, както и неустойки. Доколкото ищцовото дружество за първи път узнало за подобен заем, същото не удовлетворило претенцията на М.К.. На 29.09.2012 г. той подал заявление по чл. 417 от ГПК пред РС - К., искайки да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на посочения договор за заем с нотариална заверка на подписите. По образуваното ч.Г.дело № 2728/2012 г. по описа на РС - К., била издадена Заповед № 5734/01.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за сумите, както следва: 1. сумата от 24 000 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем от 29.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 2. сумата от 7 320 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г., съгласно чл. 4 от договора; 3. сумата от 7 255,38 лева, представляваща законна лихва за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК), съгласно чл. 17 от Договора; 4. сумата от 4 000 лева - неустойка, съгласно чл.18 от Договора за 2011 г. и 2012 г. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. Г. д. № 2728/2012 г. на РС - К., М.К. образувал изп. дело № 2177/2012 г. на ЧСИ Р. С., с рег. № 812 на КЧСИ. В законния 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение ищцовото дружество подало възражение по чл. 414 ГПК, във връзка с което М.К. предявил установителен иск за вземането си, по който било образувано Г.дело № 37/2013 г. на РС - К.. С Решение № 56/16.04.2013 г. първоинстанционният съд отхвърлил предявения иск по чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на „Р. 98" , че дължи на ищеца М.К. заплащане на следните суми: 1. сумата от 24 000,00 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем от 29.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 2. сумата от 7 320,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г., съгласно чл.4 от договора; 3. сумата от 7 255,38 лева, представляваща законна лихва за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК), съгласно чл. 17 от Договора; 4.сумата от 4 000,00 лева - неустойка съгласно чл.18 от Договора за 2011 г. и 2012 г., за които суми била издадена Заповед № 5734/01.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д. № 2728/2012 г. по описа на РС - К., като неоснователен и недоказан. По въззивна жалба на М.К. било образувано В.Г.д. № 178/2013 г. на Окръжен съд - К.. С Решение № 158/31.07.2013 г. въззивният съд отменил частично решението на първоинстанционния съд и признал за установено по отношение на „Р. 98" - Г.К., че дължи заплащане на М.К. сумата в размер на 24 000 лв. - главницапо Договор за заем от 29.06.2009 г., ведно със законната лихвавърху тази сума, считано от 30.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 7 200 лв. - договорна (възнаградителна) лихва върхуглавницата от 24 000 лв. за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г; и 5 585,06 лв. - мораторна лихвавърху главницата от 24 000 лв. за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г., като въззивният съд потвърдил решението в останалата му част. С решението ищцовото дружество било осъдено да заплати на ищеца М.К. деловодни разноскиза двете инстанции в размер на 3 112.22 лв. По подадената касационна жалба от страна на „Р. 98" , с Определение № 440/21.03.2014 г. по Г. дело № 7366/2013 г. на ВКС, III ГО, не било допуснато касационно обжалване на горепосоченото решение по В.Г.д. № 178/2013 г. на ОС - К., с което то било влязло в сила. Разноските от 3 112,22 лв., присъдени по това производство „Р. 98" заплатило на М.К. преди същият да се снабди с изпълнителен лист за тях. Видно от удостоверение изх. № 28382/03.06.2015 г. по изп. дело № 2177/2012 г. на ЧСИ Р.С., рег. № 812 на КЧСИ, ищцовото дружество заплатило общо от дълга си към взискателя (главница, възнаградителни лихви, обезщетения за забава и разноски) сумата от 47 569.68 лв.,а неплатеният остатък по изпълнителното дело бил в размер на 147.59 лв. След като към тези суми се прибавят и заплатените 3 112.22 лв.разноски по в.Г. д. № 178/2013 г. на Окръжен съд - К., общото задължение на ищеца било в размер на 50 829.49 лв.

За удостоверяване предаване на заемната сума от заемателя М.К. на заемополучателя „Р. 98" по горепосочената сделка - договор за заем от 29.06.2009 г., К. Д. К. издала от името на дружеството и снабдила М.К. с Квитанция № 1 към приходен касов ордер от 29.06.2009 г., в удостоверение на това, че от името на дружеството е получила в деня на подписването на този договор заемната сума от 24 000 лв. (разписка за предаването на сумата на заемателя). Този документ дал основание на исковия съд да приеме, че „страните по договора са сключили действителен договор за паричен заем за сумата 24 000 лева, които са предадени от заемодателя на представител на заемателя (неговия изпълнителен директор), и парите са получени от дружеството".Това правоотношение било потвърдено със сила на пресъдено нещо, но в действителност сумата от 24 000 лв. ефективно никога не била постъпвала в касата на ищцовото дружество, нито така оформеният от ответницата приходен касов ордер от 29.06.2009 г. бил предаден от нея на счетоводител на дружеството. В счетоводството на „Р. 98" нямало счетоводни записвания и документи за получаването на сумата по договора - тя не била отразена в оборотната ведомост, годишния счетоводен баланс и „отчет за парични потоци" на дружеството за 2009 г. Освен това Н.Ч. - също член на СД на ищцовото дружество, към онзи момент изобщо не бил поканен на заседание на съвета, на което да се вземе решение за вземане на подобен заем от М.К.. Самата ответница нямала правото да гласува на заседание на СД за вземане на заем от съпруга й. С посочените свои неправомерни действия като изпълнителен директор на ищцовото дружество - непредаване на заетата сума в полза на ищцовото дружество, както и непредаване в дружеството на документи по сключената сделка, ответницата К. Д. К. причинила вреди на „Р. 98" , както следва: 24 000лв. - главница по договора за заем; 7 200 лв. - договорна (възнаградителна) лихва върху главницата от 24 000 лв. за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г.; 5 585.06 лв.- мораторна лихва върху главницата от 24 000 лв. за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г.; 10 784.62 лв.- законни лихви след издаване на заповедта за изпълнение и разноски по изпълнителното производство; 147.59 лв. - висящо задължение за пълно погасяване на дълга по изпълнителното дело, както и 3 112.22 лв.съдебни разноски по исковото производство по чл. 422 ГПК, или всичко вреди в размер на 50 829.49 лв. В допълнителна искова молба се сочи, че в отговора на исковата молба ответницата направила признание, че квитанция № 1/29.06.2009 г. към ПКО от същата дата била подписана от нея и тя била длъжна да предаде сумата на касиер-счетоводителя С.М.Т., но това не било сторено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата К. Д. К., с адрес Г. К., ул. С., с ЕГН *, да заплати на "Р. 98" - Г. К., ул. И. В., ЕИК *, обезщетение за вреди, причинени на дружеството от неправомерни действия в качеството й на изпълнителен директор, както следва: 24 000 лв. - главница; 7 200лв. - договорна (възнаградителна) лихва върху главницата от 24000 лв. за периода от 29.06.2009 г. до 29.06.2010 г.; 5 585.06 лв.- мораторна лихва върху главницата от 24 000 лв. за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г. по договор за паричен заем от 29.06.2009 г, сключен сМ.Ф.К., с ЕГН *, съгласно влязла в сила заповед за изпълнение по ч.Г.д. № 2728/2012 г. по описа на PC - К.; 10 784.62 лв.- заплатени законни лихви след издаване на заповедта за изпълнение и разноски по изп.дело № 2177/2012 г. на ЧСИ Р.С., с рег. № 812 на КЧСИ; 147.59 лв.- висящо задължение за пълно погасяване на дълга по изпълнителното дело, както и 3 112.22 лв.съдебни разноски по Г.д. № 37/2013 г. по описа на PC - К., или всичко вреди в размер на 50 829.49 лв. В съдебно заседание, ищцовото дружество, представлявано от процесуалния си представител поддържа предявения иск, като претендира разноски. В представено писмено становище се излагат съображения за недействителност на решението на СД за вземане на заем, както и за това, че документи на ищцовото дружество се намирали у ответницата.

Ответницата К. Д. К. е представила отговори на основание чл.367, ал.1 и чл.373, ал.1 от ГПК, в които изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи че, към датата на сключване на договор за паричен заем от 29.06.2009 г. била изпълнителен директор на ищцовото дружество "Р. 98 ,а членове на съвета на директорите на дружеството освен нея били Константин И.Д., с ЕГН * иИ. Г. Т., с ЕГН *. На 29.06.2009 г.М.Ф.К. и ищцовото дружество "Р. 98" - Г.К. сключили Договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите. В изпълнение на този Договор за заем на 29.06.2009 г. М.К. предал в брой в касата на дружеството сумата в размер на 24 000.00 лв. Съгласно чл.2 от Договора П. предаването на заемната сума ищцовото дружество издало наМ.Ф.К. квитанция № 1/29.06.2009 г. от приходен касов ордер, с която се удостоверявало внасянето на сумата. Тази квитанция била подписана от ответницата в качеството й на изпълнителен директор на дружеството към тази дата. В тази квитанция били отразени следните обстоятелства: на коя дата е получена сумата в дружеството, наименованието на дружеството, издало квитанцията, основанието за внасянето на сумата, която е посочена цифром и словом. Представеният по делото Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 29.06.2009 г., ведно с издадената квитанция № 1/29.06.2009 г., удостоверявали, че заемателят е предал на дружеството в заем сума от 24 000 лв. Квитанцията била издадена въз основа на ПКО, който се явявал първичен счетоводен документ и се попълвал от дружество-заемател и съответно се съхранявал П. счетоводните документи на дружеството, които пък се съхранявали П. касиер-счетоводителя на дружеството, а към тази дата това била С. Т. П. подписване на Договора за заем били представени от ищцовото дружество следните документи: Договор за възлагане на управление на „Р. 98" от 20.01.2006 г., Протокол от 01.06.2009 г. на Съвета на директорите на "Р. 98" , Протокол от 15.06.2009 г. на Съвета на директорите на "Р. 98" - Г.К.. Видно от Договор за възлагане на управление на "Р. 98'' от 20.01.2006 г., Изпълнителният директор на дружеството управлявал и представлявал дружеството, като извършвал от негово име и за негова сметка всички действия и сделки, свързани с управлението на дружеството в съответствие с ТЗ, Устава на дружеството и решенията на Общото събрание. За изпълнителен директор на "Р. 98" - Г.К. ищцата била избрана с Протокол от заседанието на Съвета на директорите на дружеството от 20.01.2006 г. и била изпълнителен директор на дружеството от 20.01.2006 г.до освобождаването й на 08.10.2009 г.с решение на Общото събрание на "Р. 98" - Г.К.. Видно от Протокол от 01.06.2009 г. от заседание на Съвета на директорите на "Р. 98" - Г.К., на посочената дата било проведено заседание на Съвета на директорите, на което било взето решение да се потърси заем от 24 000.00 лв. за срок от една година, П. месечна лихва от 2.5 %, неустойка П. невръщане на заема от 2 000 лв. за календарната година, с който да бъдат посрещнати текущи нужди на дружеството. На горепосоченото заседание присъствали двама от избраните трима членове на Съвета на директорите. Заседанието било редовно, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1от Правилника за работата на Съвета на директорите на "Р. 98" - Г.К..В исковата молба се твърдяло, че това заседание не било редовно свикано и се оспорвали неговите решения, въпреки, че не бил предвиден ред за тяхното атакуване както в ТЗ, така и Правилника за работата на Съвета на директорите на "Р. 98" - Г.К.. С писмо с вх. № 3/14.06.2009 г. Изпълнителният директор на "Р. 98" - Г.К. уведомил дружеството във връзка с провеждане на заседание на Съвета на директорите на 15.06.2009 г., П. предварително обявения дневен ред и по повод предложението за сключване на Договор за паричен заем, че заемодателятМ.Ф.К. е неин съпруг, независимо, че на всички било известно това обстоятелство. С Протокол от 15.06.2009 г. Съветът на директорите на "Р. 98" - Г.К. взел решение да се сключи договор за заем от 24 000 лв. за срок от една година, П. месечна лихва от 2.5 % , неустойка П. невръщане на заема от 2 000.00 лв. за календарната година, както и П. невръщане на дължимата сума след една година, законна лихва върху цялата главница и лихва, сМ.Ф.К. от Г.К., като с решението била упълномощена К. К., като изпълнителен директор на дружеството да сключи договор за заем П. посочените параметри. Съгласно чл.18 от Устава на "Р. 98" - Г.К.,Съветът на директорите вземал решения за сключване на парични заеми без ограничения. Не отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че суматаот 24 000 лв. не била постъпила в касата на дружеството.Сумата, ведно с отрязъка на ПКО ответницата предала на С.Т., която по това време изпълнявала длъжността "касиер-счетоводител" в дружеството. В това си качество Т. извършвала всички дейности по приемане, съхраняване ипредаване на парични средства; извършвала касови операции по приходно-разходни документи; водела касова книга; ежедневно приключвала касовата наличност, като проверявала фактическата наличност на парични суми с касовия остатък; приемала, съхранявала и предавала левове и валутни средства по предварително оформени документи; извършвала всички дейности, свързани с обработката на финансово-счетоводни документи. Тези нейни задължения й били вменени по длъжностна характеристика. В качеството си на изпълнителен директор на ищцовото дружество към датата на подписване на процесния договор за заем, ответницата не изпълнявала счетоводни функции. Задълженията й били уредени в Договор за управление на "Р. 98" - Г.К.от 20.01.2006 г. Счетоводните книги на дружеството - касова книга и счетоводни журнали се водели и били съхранявани от касиер-счетоводителя. Във връзка с освобождаването наТ. от длъжност „счетоводител" в "Р. 98" - Г.К., ответницата поканила същата,с писмо с обратна разписка, в 3 дневен срок да издаде с приемо-предавателен протокол всички касови книги, касови документи, касова наличност, банкови и счетоводни документи, както и ведомости за заплати. Такива не й били издадениот касиер-счетоводителя С. Т. Твърди се, че сумата от 24 000.00 лв. била необходима на "Р. 98" - Г.К., за да изпълни свое задължение към акционера и член на Съвета на директорите И. Г. Т.. С Протокол от01.06.2009 г. Съветът на директорите на дружеството взел решение да се потърси заем от 24 000.00 лв., като с този заем се върне сумата от 22 180.00 лв. на И. Г.Т. за закупени дялове от капиталÓ на „Т.- К"'ООД, както и да се заплати сумата от 1 500.00 лв. дължима на адвокат на дружеството. В изпълнение на горното решение на 29.06.2009 г. бил сключен процесния Договор за заем сМ.Ф.К., получени били парите с ПКО в дружеството и на същата дата били изплатени на И. Г. Т. с РКО № 9/29.06.2009 г. Всички счетоводни документи били съхранявани в счетоводството на дружеството П. касиер-счетоводителя. Нейно задължение било и да осчетоводи наличните счетоводни документи. Не отговаряло на истината твърдението, че Н.Ч. бил член на Съвета на директорите към юни 2009 г. Сочи се, че Ч. не бил член на Съвета на директорите от 29.09.2006 г., когато бил освободен с Решение № 782/29.09.2006 г. по ф.д. № 699/1998 г. по описа наОкръжен съд - К., поради което същият не следвало да бъде канен да присъства на заседание на Съвета на директорите на дружеството. На основание чл.111 б,"б" от ЗЗД е направено възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за вреди. В допълнителен отговор на исковата молба се сочи, че И. Г. Т. имал качеството на кредитор на "Р. 98" - Г.К., тъй като с договор с нотариална заверка закупил от "Р. 98" собствените на дружеството 2 218 дяла от капитала на "Т.К" ООД на стойност 22 180 лв. С приходен касов ордер № 1/05.05.2005 г. И. Г. Т. внесъл посочената сума в касата на „Р.-98" - Г.К..Продажбата на тези дялове не била вписана по надлежния ред в търговския регистър на ОС-К.. Впоследствие въпросните 2 218 дяла били продадени на три други лица - С. К. С. - 636 дяла на стойност 6 360 лв., В.Д. Й. - 786 дяла на стойност 7 860 лв. и Р.Д.Б.- 786 дяла на стойност 7 860 лв. Възползвайки се от служебното си положение на управител на „Т. К" ООД Г.К., Р.Б. вписал посочените три продажби на дружествени дялове в съда, тъй като един от купувачите бил самия управител Б., а не вписал умишлено продажбата на дялове на И. Т.. Впоследствие И. Г.Т. завел иск в Окръжен съд - К., с който оспорил продажбите на дяловете на С., Й. и Б.. С влязло в сила Решение № 10/07.02.2007 г. по Г.д. № 218/2006 г. по описа на Окръжен съд -К., искът на И. Г.Т. бил отхвърлен. Сумата, внесена от него в касата на „Р. - 98" - Г.К. в размер на 22 180 лв., поради недължимо платена, му била върната с решение от 01.06.2009 г. на Съвета на директорите на „Р.-98" - Г.К.,за което бил приложен протокол към отговора на исковата молба. В съдебно заседание, както и в представено писмено становище, процесуалният представител на ответницата поддържа становището си, изразено в представените отговори. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата в размер на 50 829.49 лв., представляваща причинени на "Р. 98" вреди от виновно поведение на член на съвета на директорите на "Р. 98" - Г.К..

Ответницата К. Д. К. изпълнявала длъжността Председател на СД и Изпълителен директор на "Р. 98" - Г.К. от 27.02.2006 г. С решение № 782/29.09.2006 г. по ф.д. № 699/1998 г. по описа на ОС - К., в търговския регистър, освен ответницата, за членове на СД на "Р. 98" -Г.К. били вписани свидетелите К. И.Д. - Заместник председател и И. Г.Т.. Вписването било извършено на основание протокол от заседание на СД на "Р. 98" - Г.К. с дата 31.05.2006 г. Сключен бил договор за управление на "Р. 98" - Г.К. с дата 20.01.2006 г., между акционерното дружество, представлявано от Заместник-председателя на СД - К.И.Д.и К. Д. К..

На 01.06.2009 г. било проведено заседание на Съвета на директорите на "Р. - 98" - Г.К., на което присъствали К. К. и К.Д., а И. Т. отсъствал. Видно от съставения протокол, на събранието било обсъдено искането на И. Г.Т. да му бъде върната сумата от 22 180 лв., която същият дал на дружеството за закупуване на 2218 дяла от капитала на "Т.К" ООД - Г.К., тъй като по-късно тези дялове били прехвърлени на други съдружници от Н.Ч. и те се възползували от положението си и ги вписали в съда. В протокола е посочено също, че затова И. Т. не пожелал да присъства на заседанието; водил бил дела, но те се оказали безсмислени; дружеството не извършвало дейност и нямало приходи, а "Т. К" ООД отказвало да помогне на дружеството. Взето било решение да се потърси заем от 24 000 лв. за срок от една година, П. месечна лихва 2.5%, неустойка П. връщане на заема 2000 лв. за календарна година, като се издаде и като обезпечение запис на заповед. Решено било също с този заем да се върне сумата от 22 180 лв. на И. Г.Т. за закупени дялове от капитала на "Т.К" ООД, както и да се заплати сумата от 1 500 лв., дължима на адвокат Г. по дело на "Р. 98" - Г.К..

На 15.06.2009 г. ответницата К. К., свикала ново събрание на СД на "Р. 98" - Г.К., за което покана с изх. № 8/04.06.2009 г. получил членът на СД - К.Д., а покана с изх. № 9/04.06.2009 г. до члена на СД И. Г.Т. била оформена със забежка "поканата е връчена и получена от И. Т., който се запозна със съдържанието" и с подписа на свидетел Г.А.С.. Видно от съставения протокол от заседание на СД на "Р. 98" с дата 15.06.2009 г., на заседанието са присъствали К. К. и К.Д., а И. Т. е отсъствал. Взето било решение да се сключи договор за заем от 24 000 лв., за срок от една година, П. месечна лихва 2.5%, неустойка П. невръщане на заема от 2000 лв. за календарна година, както и П. невръщане на дължимата сума след една година - законна лихва върху цялата главница и лихва, сМ.Ф.К., като за обезпечение се издаде запис на заповед. Изпълнителният директор К. К. била упълномощена да сключи договора. До Съвета на директорите постъпило и писмо с дата 14.06.2009 г. от К. К., с което същата уведомява членовете на СД, чеМ.Ф.К. е неин съпруг.

Видно от представения като доказателство по делото договор за паричен заем с дата 29.06.2009 г. и с нотариална заверка на подписите от 05.10.2009 г.,М.Ф.К. предоставил на "Р. 98" - Г.К., представлявано от К. Д. К., в заем сумата от 24 000 лв. за срок от една година, считано от 29.06.2009 г., до 29.07.2010 г. Уговорена била договорна лихва в размер на 2.5% месечно върху невърнатата сума, мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, както и неустойка в размер на 2000 лв. Съставена била квитанция към приходен касов ордер № 1 с дата 29.06.2009 г. за сумата от 24 000 лв.

От представените като доказателства по делото трудов договор № 1/01.01.2002 г., длъжностна характеристика за длъжността "касиер-счетоводител" в "Р. 98" - Г.К. и писмо до С.М.Т., се установява, че същата е изпълнявала длъжността "касиер-счетоводител" в ищцовото дружество, като във връзка с освобождаването й от длъжност е била поканена от К. К. да предаде с протокол всички касови книги, касови документи, касова наличност, банкови и счетоводни документи и ведомости за заплати на "Р. 98" .

От представените като доказателства по делото договор за продажба на дялове с дата 05.05.2005 г., се установява, че "Р. 98" - Г.К., представлявано от К. Д. е продало на И. Г. Т. 2218 броя дялове от капитала на "Т. К" с номинална стойност 10 лв. за сумата от 22 180 лв., за което бил съставен ПКО № 1/05.05.2005 г. Вино от приетите като доказателства три броя договори за продажба на дялове от "Т.К" ООД - Г.К. с дата 20.01.2006 г. и решение № 512/26.06.2006 г. по ф.д. № 1915/1991 г. по описа на ОС - К., "Р. 98" - гл.К., представлявано от изпълнителния директор Н.Д.Ч. продало съответно на С.К. С.636 дяла на обща стойност 6360 лв., на В.Д. Й.786 дяла на обща стойност 7860 лв. и на Р.Д.Б.786 дяла на обща стойност 7860 лв. от капитала на "Т. К" ООД - Г.К., като тези прехвърляния са били вписани в търговския регистър.

С решение № 10/07.02.2007 г. по Г.д .№ 218/2006 г. по описа на ОС - К., влязло в сила на 18.03.2008 г., е бил отхвърлен предявеният от И. Г.Т. против "Т. К" ООД - Г.К., иск с правно основание чл.431, ал.2, във вр. с чл.498 от ГПК (отм.), за установяване несъществуването на вписаните в с решение № 512 от 26.06.2006 г. по ф.д. № 1915/1991 г. по описа на ОС - К., по партидата на "Т. К" ООД - Г.К., обстоятелства, отнасящи се прехвърляне на дружествени дялове от съдружника "Р. 98" - Г.К. на Р..Д.Б. - 786 дяла, на В.Д.Й. - 786 дяла и на С.К.С.- 636 дяла, като неоснователен.

По делото е представен и приет като доказателство разходен касов ордер № 9 с дата 29.06.2009 г., от който се установява, че "Р. 98" - Г.К. е заплатило на И. Г.Т. сумата от 22 180 лв. по договор за продажба на дялове от 05.05.2005 г.

От приетите като доказателства по делото ч.Г.д. № 2728/2012 г. по описа на РС - К., Г.д. № 37/2013 г. по описа на РС - К., в.Г.д. № 178/2013 г. по описа на ОС - К. и Г.д № 7366/2013 г. по описа на ВКС, се установява, че с решение № 158/31.07.2013 г., постановено по в.Г.д № 178 по описа за 2013 г. на К.окръжен съд, влязло в сила на 21.03.2014 г., е отменено решение № 56/16.04.2013г., постановено по Г. д. № 37/2013 г. по описа на Районен съд - К., в частта му, с която са отхвърлени предявените отМ.Ф.К. против „Р. 98” , Г.К. иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД за главница в размер на 24 000 лв.ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2012 г. до окончателното й изплащане; иск за договорна лихва до размера на 7 200 лв.; иск за мораторна лихва до размера на 5 585,06 лв.; както и в частта му, с която в тежест на ищеца са възложени деловодни разноски в размер на 2 100 лв., вместо което е признато за установено по отношение на „Р. 98” , Г.К., с ЕИК *, че дължи заплащане наМ.Ф.К. от Г.К., с ЕГН *, на сумата в размер на 24 000 лв. – главницапо договор за заем от 29.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 7 200лв. - договорна лихва върху главницата от 24 000 лв. за периода от 29.06.2009г. до 29.06.2010 г. и 5 585, 06 лв. - мораторна лихва върху главницата от 24 000 лв. за периода от 30.06.2010 г. до 29.09.2012 г. В полза наМ.Ф.К. са присъдени разноски по делото в размер на 3 112.22 лв.

Видно от удостоверение изх. № 28382/03.06.2015 г., изд. от ЧСИ Р.С., с район на действие ОС - К., с рег. № 812 на КЧСК - Г.С., изп. дело № 2177/2012 г. по описа на ЧСИ Р.С. е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2012 г., издаден по ч.Г.д № 2728/2012 г. по описа на РС - К. с взискателМ.Ф.К. и длъжник "Р. 98" - Г.К., по което дело длъжникът е заплатил сумата общо в размер на 47 625.31 лв. От тази сума изплатеното задължение към М. Ф. е в размер на 47 569.68 лв., а сума в размер на 55.63 лв. е изплатена на НАП. Установява се също, че към 03.06.2015 г. оставащата сума за пълно издължаване е в размер на 147.59 лв.

От писменото заключение на вещото лице И. К. Н. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че П. направените справки в ТД на НАП - К. и "Р. 98" - Г.К. на вещото лице бил представен Протокол № 1412923 от 10.05.2014 г. от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на ТД на НАП - К.. Констатациите в протокола, отнасящи се за 2009 г. са следните: "за 2009г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2009 г. с вх. № */29.03.2010 г. - образец 1010а, от която е видно, че лицето не извършва стопанска дейност; декларацията е нулева за годината. В статистическия формуляр на отчета за паричните потоци не е отразена сумата от 24 000 лв. - заем като приход в касата през 2009 г. П. направената справка в "Р. 98" - Г.К. на вещото лице била представена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2009 г. с вх. № */29.03.2010 г. - образец 1010а. Образец 1010а се подава от юридически лица, които не са осъществявали дейност през 2009 г. С този образец на ГДД фирмите декларират, че за предходната година не са имали дейност и не са отчитали приходи и разходи съгласно счетоводното законодателство. Към тази декларация не се прилага годишен отчет за дейността. П. справката в ТД на НАП - К. вещото лице се запознала с екземпляра на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2009 г. с вх. № */29.03.2010 г. - образец 1010а, който е в досието на дружеството. Изпълнителният директор на дружеството В.Й. обяснил, че в счетоводството на дружеството няма никакви счетоводни документи за 2009 г. Установява се също, че в счетоводството на "Р. 98" няма счетоводни документи, установяващи постъпването на сумата от 24 000 лв. в касата на дружеството.

От писменото заключение на вещото лице Ш. Д. А. по назначената съдебно-почеркова експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема се установява, че подписът, срещу „Подпис" в графа „Получих сумата" в Разходен касов ордер № 9/29.06.2009 г., идентификационен номер *, издаден от „Р. 98" Г. К., е положенот И. Г.Т., с ЕГН *1.

Свидетелят И. Г.Т., разпитан в съдебно заседание заявява, че е бил фиктивно член на Съвета на директорите на "Р. 98" ; че не е искал да му бъде върната сумата от 22 180 лв.; не е присъствал на нито едно заседание на СД, нито е получавал покана; не е давал, нито е вземал пари.

От показанията на свидетелката С.М.Т. се установява, че през 2009 г. до 05.10. с.г., докато същата е била касие­-счетоводител в "Р. 98" - Г.К., не е имало движение на никакви счетоводни документи и в касата на дружеството не са постъпвали никакви суми. Свидетелката посочва също, че от 2006 г. П. нея не е имало никаква документация на дружеството, като същата се намирала в къщата на ответницата на У.С." № *. Когато имало нужда да се работи нещо, свидетелката отивала в дома на ответницата. Твърди също, че И. Г.Т. не е внасял в касата на дружеството голяма сума пари за закупуване на дялови. Свидетелката изготвила ПКО № 1/05.05.2009 г. по нареждане на К. К., като сумата от 22 180 лв. не била получена от нея, въпреки положеният подпис.

Свидетелят К.И.Д. посочва, че присъствал на събрание на СД на "Р. 98" - Г.К., на което било взето решение да се вземе заем в размер на 24 000 лв. от М.К. - съпруг на К. К., която сума била необходима за плащане към общината.

Свидетелката Г.А.С. заявява в съдебно заседание, че на 29.06.2009 г. присъствала в канцеларията на "Р.98" и "Т.К" ООД, където М.К. броил на И. Г.Т. сумата от 22 180 лв. В канцеларията присъствала и К. К..

С оглед така установените данни по делото предявеният иск правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ е допустим и основателен до размера на 47 569.68 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.2 от Търговския закон, членовете на съвета на директорите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. В настоящия случай двама от членовете на СД на "Р. 98" - Г.К. - К. К. и К.Д., с две протоколни решения съответно от 01.06.2009 г. и 15.06.2009 г., са взели решение да бъде взет заем в размер на 24 000 лв. отМ.Ф.К. - съпруг на ответницата. Като основание за сключване на договора за заем в размер на 24 000 лв. в протокола от 01.06.2009 г. е посочено вземане на И. Г.Т. към "Р. 98" , произтичащо от договор за покупко-продажба на 2218 дяла от капитала на "Т.К" ООД, както и задължение към адвокат Г.. По делото, обаче не се установява И. Г.Т. да е отправил искане за връщане на сумата от 22 180 лв., както и доказателства относно дължимата на А.Г. сума. Нещо повече, няма данни дали въобще съществува задължение в размер на 22 180 лв. Свидетелката С. М. заявява в съдебно заседание, че И. Г.Т. не е внасял голяма сума пари в касата на дружеството, като тя е изготвила ПКО № 1/05.05.2009 г. по нареждане на К. К., а сумата от 22 180 лв. не била получена от нея, въпреки положеният подпис. За да възникне задължение за връщане на сумата от 22 180 лв., договорът за продажба на дялове с дата 05.05.2005 г. следва да бъде развален на някакво основание и купувачът да поиска връщане на дадената сума. Такива данни по делото липсват, което е и логично предвид обстоятелството, че И. Г.Т. не е внасял сумата от 22 180 лв. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за събранието на СД, проведено на 01.06.2009 г. И. Г.Т. въобще не е бил уведомен, въпреки, че единствена точка от дневния ред е била разглеждане на негово искане за връщане на сумата от 22 180 лв. Нещо повече, И. Г.Т. не е бил уведомен и за събранието на СД, проведено на 15.06.2006 г., въпреки отбелязването в поканата. Съвсем нелогично е обяснението за отсъствието на И. Г.Т. от заседание на СД, описано в протокола от 01.06.2009 г., поради прехвърляне на неговите дялове от Н. Ч. на други лица. Напротив, ако И. Т. е имал искане за връщане на сумата от 22 180 лв., то той би бил най-заинтересован да присъства на заседанието на СД и няма никаква логика същият да не пожелае поради тази причина да присъства на заседанието. Впрочем, самият И. Т. заявява, че е бил фиктивно член на СД, което обяснява и отсъствието му от заседанията. Ето защо, И. Г.Т. не е имал вземане към "Р. 98" и същият не е бил кредитор на дружеството, каквито неоснователни доводи се излагат в отговорите на исковата молба.

Задължение на "Р. 98 към И. Г.Т. не би могло да възникне и от решение № 10/07.02.2007 г., постановено от К. окръжен съд по Г.д № 218 по описа за 2006 г., влязло в сила на 18.03.2008 г., тъй като предметът на това дело не е осъдителен иск, а конститутивен по чл.431, ал.2, във вр. с чл.498 от ГПК (отм.). От друга страна искане за заплащане на сумата от 1500 лв. не е отправено и от А. Г., като в решението на СД не е посочено по кое дело е това задължение. Също така няма данни на А. Г. да е изплатена сума в размер на 1500 лв. Ето защо, вземането на решение на сключване на договор за заем не е породено от валидни задължения на "Р. 98" - Г.К. и като такова уврежда дружеството.

На следващо място, решенията на Съвета на директорите от 01.06.2009 г. и 15.06.2009 г. са незаконосъобразни, тъй като са взети в нарушение на чл.238, ал.4 от ТЗ и чл.34, ал.5, т.6 от устава на "Р. 98" - Г.К.. Така, за сключването на договор за заем с М.К., заинтересовани са били членовете на СД К. К. и И. Т., които съгласно цитираните текстове не са могли да участват в гласуването. В този случай единствено третият член на СД - К. Д., е имал правото да гласува, но неговият глас не може да формира предвиденото в устава мнозинство - единодушие. Членът на СД И. Г.Т. дори не е бил уведомен за насрочените заседания на съвета на директорите. Поради тази причина решенията на СД са и незаконосъобразни и като такива увреждат дружеството. В тази връзка съдът не споделя довода на ответницата, че СД взема решения за сключване на парични заеми без ограничения. Текстът на чл.33, т. 18 от устава на дружеството не предвижда ограничения за сключване на заеми, но решението следва да бъде взето без участие на заинтересованите членове на съвета на директорите. В случая К. К. е била заинтересована от сключване на заем със своя съпруг и въпреки това е гласувала, с което са нарушени чл.238, ал.4 от ТЗ и чл.34, ал.5, т.6 от устава на "Р. 98" - Г.К..

След приемане на решенията за вземане на заем от М.К., ответницата К. К. е сключила договор за заем с дата 29.06.2009 г., с нотариална заверка от 05.10.2009 г., но от доказателствата по делото, и най-вече от заключението на вещото лице И. Н., се установява, че сумата от 24 000 лв. не е била осчетоводена в счетоводството на дружеството, не е постъпила в касата на дружеството, респ. не е станала собственост на "Р. 98" - Г.К., тъй като договорът за заем е реален и собствеността преминава върху заемополучателя с предаване на вещта. В отговора на исковата молба ответницата заявява, че тя е подписала квитанция № 1/29.06.2009 г., което означава, че сумата е била получена от нея и тя е била задължена да я внесе в касата на дружеството, но такива данни по делото няма. Освен това ответницата не е предала на дружеството и първичните счетоводни документи - квитанция № 1/29.06.2009 г. и РКО № 9/29.06.2009 г., което се установява, както от назначената съдебно-счетоводна експертиза, така и от обстоятелството, че оригиналът на РКО № 9/29.06.2009 г. се намира у нея. С тези бездействия също се уврежда дружеството, тъй като получената сума от 24 000 лв. не е постъпила в патримониума на дружеството, не са предадени и съставените документи.

Нелогични са решенията на СД от 01.06.2009 г. и 15.06.2009 г. за вземане на заем П. положение, че дружеството не извършва дейност и няма приходи, както е посочено в протокола от 01.06.2009 г. Това обстоятелство се установява и от назначената съдебно-счетоводна експертиза. П. такова финансово състояние на дружеството вземането на заем П. очевидно неизгодни условия - твърде висока лихва, неустойка, както и лихва върху лихва, несъмнено нанася вреда на "Р. 98" . Не става ясно кое е наложило заем да бъде взет именно от съпруга на К. К., а не от друго лице. В тази връзка договорът за заем е бил заверен нотариално на 05.10.2009 г., която датата следва да се приеме за достоверна, а ответницата е била освободена като член на СД на 08.10.2009 г., както сама посочва в отговора на исковата молба.

По описания начин, сключвайки договор за заем без да са налице валидни задължения на "Р. 98" и, нарушавайки чл.238, ал.4 от ТЗ и чл.34, ал.5, т.6 от устава на "Р. 98" - Г.К., членовете на Съвета на директорите К. К. и К.Д. са причинили вреда на дружеството, равняваща се на заплатените суми по изп. дело № 2177/2012 г. по описа на ЧСИ Р.С. в размер на 47 569.68 лв. Отговорността на членовете на Съвета на директорите е солидарна, съгласно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ТЗ.

Налице е и причинна връзка между действията на ответницата К. К. и членът на Съвета на директорите К.Д., и причинената на "Р. 98" - вреда в размер на 47 569.68 лв., изплатени наМ.Ф.К., изразяваща се във вземане на решения и сключване на договор за заем. По отношение на претендираната по изп. дело № 2177/2012 г. по описа на ЧСИ Р.С. сума от 147.59 лв., то същата към настоящия момент не представлява вреда на дружеството, тъй като няма данни да е заплатена, а искът в тази част е недоказан. Относно претендираната сума в размер на 3 112.22 лв., представляваща разноски по в.Г.д .№ 178/2013 г. по описа на ОС - К., то по делото не са представени доказателства, че същата е заплатена от "Р. 98" на М.К. и поради тази причина също не представлява вреда, а искът и в тази част е недоказан.

Що се отнася до приетото за разглеждане възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111 б,"б" от ЗЗД, то същото е неоснователно. На първо място давността за вземания по чл.240, ал.2 от ТЗ е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не специалната по чл.111 б,"б" от ЗЗД, тъй като не се касае за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, а за вреди от виновно поведение на член на съвета на директорите. На следващо място давността за вземанията за вреди, причинени от действия на членовете на съвета на директорите на "Р. 98" , започва да тече от възникване на вредата, а това е моментът в който дружеството е заплатило наМ.Ф.К. претендираните от него суми по изп. дело № 2177/2012 г. по описа на ЧСИ Р.С. съгласно удостоверение изх. № 28382/03.06.2015 г. Първата сума е постъпила на 15.05.2014 г., а последната на 13.05.2015 г., поради което не е изтекла, както общата петгодишна давност, така и кратката тригодишна, а направеното възражение е неоснователно.

В хода на делото е било открито производство по оспорване истинността на подписа на И. Г.Т., положен в РКО № 9/29.06.2009 г. Видно от заключението на вещото лице Ш. Д. А. по назначената съдебно-почеркова експертиза, подписът, срещу „Подпис" в графа „Получих сумата" в Разходен касов ордер № 9/29.06.2009 г., идентификационен номер *********, издаден от „Р. 98" Г. К., е положенот И. Г.Т., с ЕГН *1. С оглед на това оспорването истинността на подписа на И. Г.Т. следва да бъде признато за недоказано. В тази връзка съдът приема, че И. Г.Т. не е получил сумата от 22 180 лв., въпреки положения от него подпис. Такъв извод се налага предвид обстоятелството, че тази сума въобще не е била отразена в счетоводството на дружеството като постъпила по заем от М.К. и съответно изплатена на И. Т.. Поради тази причина сумата не е станала собственост на дружеството, въпреки сключения договор за заем и съставените разписка и РКО. Съдът не приема показанията на свидетелката Геновева Ангелова Станкова, която заявява, че е присъствала в канцеларията на "Р. 98" , когато М.К. е броил пари на И. Т. в присъствието на К. К.. Показанията на тази свидетелка са непоследователни и противоречиви. Тя най-напред заявява, че отразеното на гърба на РКО № 9/29.062009 г. "са пари които се събираха за дяловете", а след прекъсване на нейния разпит описва друга версия за предаване на пари на заем от М.К. на И. Т.. На следващо място показанията на тази свидетелка се разминават и с твърденията на ответницата в отговора на исковата молба, където не е посочено, че сумата от 22 180 лв. е изплатена директно от М.К. на И. Т. в присъствието на свидетелката Геновева Станкова. Поради това съдът не приеме показанията на тази свидетелка относно твърдението ѝ, че И. Т. е получил от М.К. в брой сумата в размер на 22 180 лв. Но, дори и да се приеме, че тази сума да е била получена от И. Т., това също представлява вреда за дружеството, тъй като сумата е получена без правно основание, респ. без наличие на валидно задължение на "Р. 98" към И. Т..

С оглед изложеното, в заключение следва да се посочи, че предявеният иск е основателен и доказан до размера на 47 569.68 лв., която сума реално е изплатена наМ.Ф.К., а в останалата му част и за сумите 147.59 лв., дължима по изп. дело № 2177/2012 г. по описа на ЧСИ Р.С., както и за сумата в размер на 3 112.22 лв., представляваща разноски по в.Г.д .№ 178/2013 г. по описа на ОС - К., искът е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

П. този изход на делото, в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 3919.58 лв., съразмерно на уважената част от иска. Ответницата има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 164.82 лв. Или, по компенсация на ищеца се следват разноски в размер на 3754.76 лв.

По изложените съображения и на основание чл.240, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.194, ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на подписа на И. Г.Т., положен в РКО 9/29.06.2009 г.

ОСЪЖДА К. Д. К., с постоянен адрес Г.К., У.С." № 29, с ЕГН * да заплати на "Р. 98" - Г.К., У.И. В. № *, с ЕИК *, сумата в размер на 47 569.68 лв., представляваща вреди, причинени на "Р. 98" от К. Д. К. в качеството ѝ на изпълнителен член на съвета на директорите на дружеството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.240, ал.2 от ТЗ в останалата му част и за разликата от 47 569.68 лв. до пълния му предявен размер от 50 829.49 лв., като недоказан.

ОСЪЖДА К. Д. К., с постоянен адрес Г.К., У.С." № *, с ЕГН * да заплати на "Р. 98" - Г.К., У.И. В. № *, с ЕИК *направените по делото разноски в размер на 3754.76 лв., съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: