МОТИВИ ПО НОХД № 741/2017 г. по описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА № 40 от 24.04.2017г
Срещу подсъдимия Х.Г.Х., е внесено обвинение от Окръжна прокуратура
гр.Пловдив за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК за това, че на 02.04.2017г. около 17,20 часа в гр.Пловдив, в
подлеза, находящ
се на
кръстовището на бул. „Шести септември” с бул.Цар Борис III Обединител, при условията
на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - с
Определение № 448/29.05.2012г. по НОХД № 3583/2012г. по описа на Районен съд -
Пловдив, влязло в сила на 29.05.2012г., е отнел чужди движими вещи - 1 бр.
златен синджир, 14 карата, с тегло 1,5 грама, на стойност 90.00 лв./60,00лв
за един грам/ и 1 бр. златна висулка под формата на сълза, 14
карата, с тегло 1,5 грама, на стойност 87.00 лв./58.00лв
за грам/ - всичко на обща стойност 177,00 лв, от владението
на И.Б.К. от гр. Пловдив, с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила.
Съдебното производството е протекло с провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на глава 27- чл.371, т.2 от НПК, след като подс.Х. в
съдебно заседание е признал всички факти от обвинителния акт и се е съгласил да
не се събират доказателства за същите, като се е отказал от разглеждане на
делото по общ ред.
В хода на съдебните прения прокурорът е изложил аргументи, че наказанието на подсъдимият
следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
От своя страна защитата в лицето на адв.К.
излага доводи, че наказанието на подсъдимият следва да бъде определено към минимума
на санкцията, което след редукцията по чл.58а от НК да бъде в размер на три-четири
години лишаване от свобода, тъй като по-висок размер на наказанието не отговаря
на обществената опасност на подсъдимия.
Подс.Х.Х. изразява
разкаяние за стореното, като заявява, че причината за извършване на това
престъпление са наркотиците, които употребявал в България след завръщането си
от чужбина. Твърди, че в чужбина работи и живее със семейството си, като там
отглежда с тях малолетната си дъщеря. В последната си дума моли за по-леко
наказание.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира и приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Х.Г.Х.,
роден на *** г. в гр. К.,
българин, бълг. гражданин, неработещ, неженен, със средно образование, осъждан, ЕГН **********.
С Определение №
448/29.05.29012г по описа на Районен съд -Пловдив подс.Х. бил осъден на две
години и девет месеца лишаване от свобода, което наказание той търпял ефективно.
На 22.10.2013г подс.Х. бил предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода с Определение №717/22.10.2013г по ЧНД №1484/2013г по описа
на ПОС. В следващите години не си намерил постоянна работа, не се занимавал с
обществено полезна дейност и нямал доходи. В периода до 2017г няколко пъти
пътувал до Кралство Великобритания където живеел с жена на семейни начала с
общото им дете.
На 02.04.2017г подс.Х.
бил в страната. Тъй като нямал достатъчно пари решил да извърши кражба. Същият
ден около 17.15ч той се намирал в района на подлеза на бул. „Шести септември” и бул.Цар Борис III Обединител в
гр.Пловдив.
На 02.04.2017г свид. К.
се придвижвала през пешеходния подлез, находящ
се на
кръстовището на бул. „Шести септември” и бул.“Цар Борис III Обединител“ в
гр.Пловдив, в посока югоизточната страна на кръстовището на бул.Шести
септември, която се намира от страната на тепето. Свид.К. носела в ръцете си
две чанти с багаж, а на врата си същия ден носела златен синджир, 14 карата,
с тегло 1,5 грама, и златна висулка под формата на сълза,
също
14 карата, с тегло 1,5 грама. Свид.К. била забелязана от
подс.Х., кой търсил начин да се снабди по незаконен начин с чужди вещи за да се
облагодетелства. Подс.Х. забелязал носения от свид.К. златен синджир със
закачената на него висулка и решил да й го отнеме. Той тръгнал след нея, като
търсил подходящ момент да изпълни намисленото. Преди стълбите за излизане от
подлеза свид.К. се загледала във витрината на един магазин. Тъй като наблизо
нямало други хора, подс.Х. преценил, че моментът е удобен да извърши
намисленото. Той бързо се приближил до свид.К. пресегнал се зад нея и рязко
дръпнал синджира от врата й. Синджирът се скъсал, като пострадалата усетила дърпането
и се опитала да се предпази, при което се дръпнала и паднала на колене. Подс.Х.
подминал с гръб пострадалата, наблюдаван от нея. В този момент обаче той се
обърнал с лице към нея и погледите им се срещнали. Пострадалата запомнила
лицето му. Свид. К. извикала към подсъдимия да върне отнетия й синджир, но той
не казал нищо, а продължил нагоре по стълбите в посока бул.“Шести септември“
откъм тепето.
Неустановено
по делото лице- мъж с по мургав цвят на кожата чул виковете на пострадалата към
подсъдимия и решил да й се притече на помощ. Неустановеният мъж започнал да
бяга след подсъдимия за да го хване. Пострадалата продължила да вика за помощ и
след като излязла от подлеза. Виковете й били чути от свидетелите К.И., И.Х., В.Х.,
Р.Т., Р.П. и Н.Ш., които в този момент
слизали от тепето от страна на бул.“Цар Борис III
Обединител“. Свидетелите К.И., И.Х. и В.Х. разбрали от пострадалата какво се е
случило. Тя показала на тези свидетели посоката, в която избягал подс.Х.,*** в
посока хотел „Севън Хилс“, като им казала още, че един мургав мъж вече гони извършителя.
Свидетелите К.И., И.Х. и В.Х. тръгнали да гонят извършителя на престъплението в
показаната от пострадалата посока. До тепето срещу семинарията видели мургавия мъж, който първи гонел
извършителя, но същия точно в този момент спрял видимо изморен. Свидетелите К.И.,
И.Х. и В.Х. повикали мургавия мъж да продължи да бяга с тях, но той им казал,
че вече няма въздух. През това време останалите младежи от тази компания –
свидетелите Н.Ш., Р.П. и Р.Т. останали при пострадалата, като заедно се
придвижвали в посока на бягащите.
Към
момента на извършване на престъплението по отсрещния тротоар на бул.“Шести
септември“ вървял свид.И.И.. Същият чул виковете на пострадалата, обърнал се и
видял подс.Х., който възприел като „леко закръглен“. Подсъдимият бягал в посока
площад „Шахбазян“, а след него от подлеза излязла пострадалата. Свид.И.
възприел още трите момчета, които бягали след подсъдимия за да го хванат и
решил също да помогне. Започнал да бяга по улицата успоредно с подс.Х. и като
стигнал кръстовището на бул. “Шести септември“
с ул.“Никола Войводов“ вече бил
изпреварил подсъдимия. След като пресякъл кръстовището свид.И. се озовал срещу
него и му казал да спре или ще извика полиция. Подс.Х. обаче не възнамерявал да
спира, а извадил спрей и три-четири пъти пръснал в лицето на свид.И..
Последният вдигнал ръце да се предпази, но част от веществото попаднало в
устата му и той се почувствал зле. В това време подс.Х. продължил да бяга по бул.“Шести
септември“ към спирката, намираща се непосредствено след кръстовището, след
което завил между павилионите там и се насочил към близкия парк. Свид.И.
продължил да бяга след подс.Х., като бил подминат от свидетелите К.И., И.Х. и В.Х.,
които също следвали подсъдимия. На улицата след парка, зад първия блок, намиращ
се на самия булевард свидетелите К.И., И.Х. и В.Х. успели да настигнат подс.Х.
и го повалили на земята. Свид.И. стигнал до мястото и останалите свидетели му
казали, какво се било случило с пострадалата и как те разбрали и тръгнали да
помогнат. Свид.И. се обадил веднага на дежурната част на Четвърто РУ на МВР при
ОД МВР Пловдив и съобщил за случая. След малко на мястото, където били
свидетелите и заловения от тях подсъдим пристигнал екип полицейски служители на
Четвърто РУ на МВР, състоящ се от свид.С.С. и колегата му И.Б.. Междувременно пристигнали
на същото място пострадалата К. заедно със свидетелите Н.Ш., Р.П. и Р.Т.. Свид.К.
посочила на полицейските служители подс.Х. като извършител на грабежа, след
което той бил задържан за срок от 24ч. В районното управление подс.Х. предал
доброволно отнетия от пострадалата синджир ведно с висулка под формата на
сълза. По случая било образувано бързо полицейско производство №129/2017г по
описа на Четвърто РУ при ОДМВР Пловдив.
В
хода на разследването била изготвена стоково-оценъчна експертиза, според
заключението на която предмета на престъплението се състои от 1 бр. златен синджир, 14
карата, с тегло 1,5 грама, на стойност 90.00 лв. при
60,00лв за един грам и 1 бр. златна висулка под формата на сълза, 14
карата, с тегло 1,5 грама, на стойност 87.00 лв. при
58.00лв за грам или всичко на обща стойност 177,00 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието, предмет на доказване по настоящото наказателно
производство, времето, мястото и
начина на
извършването му. Така описаната фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства в досъдебното производство - доказателствата, възпроизведени в показанията
на свидетелите И.К., К.И., И.Х., В.Х., Н.Ш., Р.П., Р.Т., И.И. и С.С.. Показанията
на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду
си. Същите се подкрепят и от писмените и веществени доказателствени средства
като предадените от подс.Х. синджир с висулка и флакон за спрей с надпис „Стоп
Атак“ и документите в тази насока.
Изложената фактическа обстановка подс.Х.
признава изцяло в хода на съдебното производство, като се отказал от
разглеждане на делото по общ ред. Подс.Х. като изразил съжаление за постъпката
си и разкаяние за стореното, като декларирал и желание да се поправи.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по изготвената стоково-оценъчна
експертиза, сочеща равностойността на предмета на престъплението в български
лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата и установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Х.Г.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4,
вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК като на 02.04.2017г. около
17,20 часа в гр.Пловдив, в подлеза, находящ
се на
кръстовището на бул. „Шести септември” с бул.Цар Борис III Обединител, при условията
на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - с
Определение № 448/29.05.2012г. по НОХД № 3583/2012г. по описа на Районен съд -
Пловдив, влязло в сила на 29.05.2012г., е отнел чужди движими вещи - 1 бр.
златен синджир, 14 карата, с тегло 1,5 грама, на стойност 90.00 лв./60,00лв
за един грам/ и 1 бр. златна висулка под формата на сълза, 14
карата, с тегло 1,5 грама, на стойност 87.00 лв./58.00лв
за грам/ - всичко на обща стойност 177,00 лв, от владението
на И.Б.К. от гр. Пловдив, с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила.
От обективна страна безспорно
и категорично се установява, че подсъдимия Х., на посоченото по-горе време и
място е извършил действия насочени към отнемане на златен синджир с висулка от
владението на пострадалата. За постигане на целта подс.Х. употребил сила,
насочена към издърпване на синджира от шията на свид.К.. Установява се, че
силата приложена от страна на подс.Х. е насочена единствено към предмета на
престъплението, но чрез употребената от него сила фактически е било въздействано
чрез самата вещ върху личността на пострадалата. Деянието
е довършено тъй като предметът на
престъплението преминал във фактическата власт на извършителя, без съгласието
на владелеца и с намерение от страна на подс.Х. противозаконно да го присвои. Това
подс.Х. извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК. Последното обстоятелство се установява от
свидетелството за съдимост на подсъдимия и писмо на началника на затвора
Пловдив. От тези документи се установява, че подс.Х. е бил осъждан по НОХД
3583/2012г с определение №448/29.05.2015г, като му е било определено и наложено
наказание две години и девет месеца лишаване от свобода. Наказанието започнал
да изтърпява на 13.09.2011г като на 22.10.2013г е бил условно предсрочно
освободен с остатък от наказанието 4 месеца и 25 дни. От датата на изтичане на
условното предсрочно освобождаване до датата на осъществяване на процесното
деяние не е бил изтекъл срок от пет години,
регламентиран в чл.30 от НК, в който случай разпоредбата на чл.29 от НК не би
била приложима.
От субективна страна съдът
приема, че подсъдимия Х.Г.Х.
е извършил деянието умишлено при форма на
вина пряк умисъл. Подсъдимият Х. съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. Подсъдимият Х. безспорно е имал в съзнанието си представа, че извършва
действия, които имат обществено опасен характер. Той знаел, че чрез тези
действия отнема чужда движима вещ, представляваща златен синджир със златна
висулка, като съзнавал, че чрез използваната от него сила уврежда и личността
на притежателя на вещите. Подсъдимият съзнавал, че в резултат на действията му
ще настъпят конкретните обществено опасни последици, но искал именно това.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК, законодателят е
определил наказание “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години и като е предвидено
още, че съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновния.
Определяйки наказанието, съдът
прецени наличните по делото смекчаващи вината обстоятелства, с оглед преценка на конкретна
тежест на извършеното и налагането на онова наказание, което най-добре отговаря
на целите по чл.36 от НК. Съдебният състав установи, че липсват доказателства по делото
дали подс.Х. е действително трудово ангажиран в чужбина, но са налице
доказателства за пребиваването му там за отделни периоди. Видно от справката за
роднински връзки, приложена в досъдебното производство, действително подс.Х. е
баща на малолетно дете. В хода на съдебното производство подс.Х. изрази
разкаяние и съжаление за стореното и желание да се справи със зависимостта си
от наркотични вещества, която същият твърди, че е улеснила осъществяването на
деянието от негова страна. Обстоятелството, че подсъдимия употребява наркотични
вещества обаче съдът не счита за смекчаващо вината обстоятелство, тъй като не
са налице доказателства, които да
установяват, че употребата на наркотични вещества от подсъдимия касае болестно
състояние, от което същия се лекува или следва да се лекува. Съдът отчита обаче
факта, че упражнената сила спрямо пострадалата е била опосредена от вещта,
чието отнемане подсъдимият е целял. Също така предмета на престъплението е с
ниска стойност, такава под размера на една минимална работна заплата за
страната. Изложеното не разкрива висока обществена опасност на подс.Х., като
видно от доказателствата интензитета на използваната от него сила е бил нисък и
същата не е била пряко упражнена спрямо пострадалата. Също така вещта е била
предадена доброволно от подсъдимия и впоследствие е била върната на
пострадалата. Съдът не намира да са налице отегчаващи вината обстоятелства,
като предходните осъждания на подсъдимия, неотчетени от квалифицирация признак „опасен
рецидив“, са прекалено отдалечени във времето от настоящата противоправна проява
за да дават актуална характеристика за личността му. Съобразно тези обстоятелства съдът е счел, че
наказанието лишаване от свобода на подс.Х. следва да се определи към минимума
на наказателно правната санкция, а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така
определеното наказание съдът редуцира с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК и определи на подс.Х.Х. наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдебният състав не счита, че са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, в който
случай би се обсъдила хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК. Предвиденото в санкцията
на правната норма наказание КОНФИСКАЦИЯ, съдът счете че не следва да бъде
налагано, тъй като предмета на престъплението е с ниска стойност и възстановен.
В конкретния случай определянето на наказание КОНФИСКАЦИЯ не би способствало за
постигане на целите на чл.36 от НК, като съдът съобрази още и данните за липса
на трайна трудова ангажираност и реализирани доходи от страна на подсъдимия.
Така определеното
наказание съдът намира за справедливо и достатъчно с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Така определеното наказание на подс.Х. следва да се изтърпи при
първоначален строг режим, тъй като понастоящем не са изтекли повече от пет
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което е било ефективно изтърпяно. В този смисъл
съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 б. „Б” от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода на подс.Х..
На основание чл 59, ал. 1 и ал.2, вр. ал. 1, т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното на Х.Г.Х. наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
времето, през което същият е бил
задържан за срок от 24ч по ЗМВР
и по реда на чл.64, ал.2 от НПК, както и времето, през
което е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, считано
от 02.04.2017г., като един ден "ЗАДЪРЖАНЕ" се ЗАЧИТА за един ден "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА".
На основание чл.53, ал.1, б.”А” от НК съдът счете,
че използваният от подс.Х. при отдалечаване от местопроизшествието флакон - лютив
спрей „Стоп Атак”, следва да се отнеме и унищожи като вещ без стойност.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия Х.Х. разноските от досъдебното
производство разноски в размер на 21.16
лв. за изготвяне на стоково-оценъчна експертиза, както и направените разноски в
съдебното производство в размер на 20.00 лв за явяване на вещото лице.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: