РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1065
22.06.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 713 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на „ОПТИМАЛ-2009“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя М.Т.К., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-000281 от 31.01.2020г.
на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с която на
основание чл. 171,
т.2а, б. „А“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. Процесуалният му
представител представя подробни писмени съображения /молба-становище л. 34 по
делото/.
Претендира
отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, в придружително писмо/л. 2 по делото/, намира
жалбата за неоснователна. Не се претендират разноски по делото.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, намира, че жалбата е подадена в срок и от страна, притежаваща правен
интерес, следователно е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства: АУАН с бл. №654631 от 31.01.2020г.
се установи, че на 31.01.2020г. „ОПТИМАЛ-2009“ ЕООД допуска управлението на
фирмения си лек автомобил Киа Спектра с рег. № *** от Б.Д.Я., като при проверката в гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до №21, около 15.00 часа, е установено, че
управляващият МПС е неправоспособен водач. СУМПС № 559228V99КI-образец
Великобритания, е отнето по административен ред-чл. 171, т.1,б. Д от ЗДвП.
С АУАН са отнети СРМПС част II и 2бр. рег.
табели.
Въз основа на установеното административни
нарушения, подробно описани по-горе Началник Сектор „ПП” към ОДМВР-Пловдив е
издал оспорената заповед - предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство, предвид
изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на
административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед №317з-391
от 06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, с която са оправомощени
длъжностни лица, сред които и началниците насектор „ПП” към ОД на МВР да
налагат принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл.171, т.2А
от ЗДвП.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна административна
мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото
оправомощителна Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив.
Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.
Административният
орган изчерпателно е описал допуснатото от жалбоподателя нарушение, в титулната
част на заповедта е посочена, че същата се издава по реда на чл. 171 т.2А, б. „а“ от ЗДвП.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Издадена е оспорената заповед въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.
Процесната заповед е издадена в писмена форма
и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени
фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
В случая АУАН е редовно съставен официален
документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена
сила - до доказване на противното с надлежни доказателствени средства.
В хода на съдебното производство не се
ангажираха доказателства, опровергаващи фактите, установени от административния
орган. Представените писмени доказателства с молбата-становище от 15.06.2020г.,
с нищо не променят установената от административния орган фактическа
обстановка.Обстоятелството, че на 20.02.20г. на Б.Я. е издадено Наказателно
постановление и същото не е влязло в сила към момента на издаване на процесната
заповед е ирелевантно за настоящия правен спор, същите изводи се отнасят и за
издадената й ЗПАМ. Дали към момента на сключване на договора за наем на МПС, Б.Я.
е била правоспособен водач, също е неотонсимо към правния спор обстоятелство.
Съгласно чл. 171 т.2А, б. „а“ от ЗДвП прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Следва да се посочи, че в конкретния казус
основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено
като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е
издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.
При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След като процесното МПС се
управлява от лице, за което са налице тези обстоятелства, посочени в чл.
171 т.2А, б.
„а“ от ЗДвП, то административният орган
не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е., преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б. „а“ от ЗДвП,
т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването
й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по
чл. 171, т. 2а, б. „а“. При
установената фактическа обстановка по конкретния казус, административният орган
е длъжен да наложи съответната санкция и по чл.171, т.2а, б „а“ от ЗДвП.
Съдът намира определеният срок от 6 месеца за
съразмерен в смисъла на чл. 6 от АПК. Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява
целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Отнемането на 2 бр. рег. табели и
СРМПС са следствие от наложената ПАМ.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба,
като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, не се дължат
разноски в полза на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ОПТИМАЛ-2009“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.Т.К.,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1030-000281 от 31.01.2020г. на Началник
група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /П/