РЕШЕНИЕ
№ 1316
гр. Пловдив, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20255300502498 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„Неткредит“ ООД чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Д.,
срещу решение №241/23.06.2025 г., постановено по гр.д. №302/2025 г. по
описа на РС Карлово, III граждански състав, с което е осъдено на основание
чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Е.
М. Б., ЕГН **********, от с. ***, сумата от 827 (осемстотин двадесет и седем)
лева, представляваща дадена без основание сума, от която: на 31.03.2020 г. -
сумата от 163 лева, на 27.04.2020 г. - сумата от 163 лева; на 03.07.2020 г. -
сумата от 163 лева; на 07.07.2020 г. - сумата от 175 лева и на 17.08.2020 г.
сумата от 163 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
– 24.10.2024 г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК
„Неткредит“ ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Е. М. Б.
деловодни разноски в размер на 50 (петдесет) лева, а на основание чл. 38 ал.1
от ЗАдв. - да заплати на адв. К. Й. К. адвокатско възнаграждение за
осъществено на Е. М. Б. безплатно процесуално представителство по делото в
размер на 400 (четиристотин) лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2
1
от Закона за адвокатурата.
С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
съдебния акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с
което предявения иск да се отхвърли. Претендират разноски в размер на 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Б.
чрез адв. К., като се възразява срещу редовността на жалбата. Ако се приеме,
че е редовна, се иска да се остави без уважение, като се излагат доводи за
необоснованост на твърденията на жалбоподателя. Доказателства са
представени във второто съдебно заседание, като е настъпила преклузия за
събирането им. Жалбоподателят не е представил в първото съдебно заседание
всички доказателства, с които е разполагал. Между страните няма валидно
сключен договор.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
2
С исковата молба ищецът твърди, че имала сключени множество
договори за парични заеми с ответното дружество. За периода от 31.03.2020 г.
до 17.08.2020 г. заплатила сумата от 827 лева с разписки чрез „Изипей“ АД,
както следва: на 31.03.2020 г. сумата от 163 лева, на 27.04.2020 г. - 163 лева; на
03.07.2020 г. - 163 лева, на 07.07.2020 г. - 175 лева и на 17.08.2020 г. - 163 лева.
Твърди, че към датата на извършване на плащанията нямала вече парични
задължения към ответника, като, въпреки това, се претендирало заплащането
на посочената сума. Плащанията били извършени без да има правно
основание за това. В случай, че се установи наличие на правоотношение по
договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на
основание чл.22 от Закона за потребителския кредит. Моли съда да постанови
решение, с което осъди „Неткредит“ ООД да заплати сумата от 50 лева,
частично от общата сума от 824 лева, представляваща дадена без основание
сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 24.10.2024
г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В хода на производството е допуснато изменение в размера на
иска, като същият се счита предявен за сумата от 827 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Неткредит“
ООД, като се оспорва иска. Счита исковата молба за нередовна и недопустима
по отношение на предявения установителен иск. Исковата молба била
нередовна поради несъответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т. 3 и т. 4
ГПК - не била посочена цената на иска и липсвало изложение на
обстоятелствата, на които се основавала претенцията. В петитума било
обективирано искане за осъждане на ответника да плати сумата от 827 лева
частично от сумата в размер на 50 лева, което било невъзможно. Ищцовата
страна твърдяла, че заплатила сумата в общ размер на 827 лева в периода от
03.03.2020 г. до 17.08.2020 г., без да представя доказателства за твърденията.
Липсвало изложение на обстоятелствата за основанието на извършените
плащания, като се твърдяло, че ищцата нямала парични задължения към
финансовата институция към датата на извършване на същото. Същевременно
твърдяла, че в случай, че по делото се установи съществуване на
правоотношение по договор за потребителски кредит, то същият следвало да
бъде сметнат за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, без дори да
твърди категорично има ли сключен договор между страните, без да били
дадени конкретни доводи за нищожност на евентуално съществуващ договор
за кредит между страните, без да е дадена правна квалификация на
основанията за неговата нищожност, без да се установявало по безспорен
начин наличието на правен интерес на ищеца за предявяването на осъдителен
иск. Ответникът бил възпрепятстван да упражни процесуалните си права и да
изрази становище по основателността на осъдителната претенция. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
3
Съдът, позовавайки се на т.7 от ППВС №1/79 г. е приел, че в
хипотеза на чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД е налице правоотношение с
извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага,
доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо.
Прието е, че от представените по делото пет броя разписки,
издадено от Изипей, се установява, че в полза на ответника са направени
следните плащания на суми, за които липсва посочено основание за плащане:
на 31.03.2020 г. - 163 лева; на 27.04.2020 г. - 163 лева; на 03.07.2020 г. - 163
лева; на 07.07.2020 г. - 175 лева и на 17.08.2020 г. - 163 лева.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства,
като се възприеха именно така установените факти. От жалбоподателят се
направиха възражения за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд – неправилно е отказано да му се предостави срок за
представяне на доказателства – договор за кредит, в подкрепа на твърденията,
че е налице основание за задържане на претендираните суми. Отказът на
първостепенния съд не е произволен, а аргументиран – страната е направила
искането след приключване на първото по делото заседание, като е
представила договор, с който е разполагала още към момента на връчване на
препис от исковата молба. Същевременно с отговора на исковата молба не е
заявила наличие на основание, на което да е извършено плащането. Такова
възражение липсва и в депозираната молба на л.29, а е направено едва с молба
от 16.05.2025 г. (л.45 от първоинстанционното дело). Ето защо правилно е
приложена от съда разпоредбата на чл.133 ГПК.
Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че с исковата молба
не са представени сочените доказателства. Това е направено в първото
проведено по делото съдебно заседание, което е и крайния срок страните да
направят и обосноват всичките си искания и възражения, както и преклузивен
срок за ищеца да поясни и допълни исковата молба и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а за
ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да
посочи и представи с отговора на исковата молба. Доказателствата са
представени в срок от ищеца.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че е сезиран
с осъдителен иск за връщане на дадено при първоначална липса на основание.
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че при иск за неоснователно
обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. І от ЗЗД е достатъчно
ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си. В случай, че
ответникът оспори твърдението за първоначална липса на основание, следва
да докаже основанието, на което е получил даденото. Доказателства за
наличие на основание за плащане не са представени. Ищцата, при условията
4
на пълно и главно доказване, установява плащането на сумата, представеното
доказателство не е оспорено в процеса, не се твърди или установява сумата да
е платена на законово или договорно основание, поради което и съдът е приел,
че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.
Изводите напълно се споделят от настоящата инстанция.
Въззиваемата е платила суми по сметка на въззивника, за които не е посочено
основание за плащане. Наличие на такова не е заявено от жалбоподателя.
Сумите се явяват платени без основание и подлежат на връщане. Искът е
основателен. Като е достигнал до същия краен резултат, първостепенния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
Разноски са поискани от страните. С оглед изхода на делото обаче
не следва да се присъдят на жалбоподателя, а само на въззиваемата страна. От
адв. К. е представен в първоинстанционното дело рамков договор, съгласно
който е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като ищцата
е материално затруднено лице. За определяне размера на възнаграждението,
съдът взе предвид, че делото не се отличава с фактическа или правна
сложност. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По
делото е проведено едно съдебно заседание, в което се яви адвокат,
преупълномощен от пълномощника. Следва да се съобрази и, че при оказана
безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява
присъждане на разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, а обезщетение за
положения от адвоката висококвалифициран труд, основан на принципа за
неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната
защита. Съобрази се и цената на иска. Ето защо настоящият състав счита, че
на адв. К. следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №241/23.06.2025 г.,
постановено по гражданско дело №302/2025 г. по описа на Районен съд
Карлово, III граждански състав.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Лъчезар Станчев №3, ет.10, Литекс тауър,
да заплати на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на адвокат К. Й. К. с
личен №*** от АК Пловдив, със служебен адрес гр. ***, сумата от 400
(четиристотин) лева адвокатско възнаграждение за процесуално
5
представителство на Е. М. Б. във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6