№ 898
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100501109 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 516/02.03.2022 год., постановено по гр.д. № 15963/2021 год., ВРС – 47
състав е осъдил на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да
заплати на ХР. ХР. К. от гр.Варна, сумата от 3 720 лв., представляваща оставащо дължимо
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня,
преден ляв калник и преден ляв фар на собствения на ищеца л.а. „БМВ Х Реихе“ с рег. №
********, причинени в резултат на реализирано на 25.09.2021 год. ПТП по вина на водача
на л.а. „Рено Клио“ с рег. № ******, застрахован по договор гражданска отговорност ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата, като е разпределил и отговорността за разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
първоинстанционно решение, В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати сумата над 1 197.56
лева или сумата от 2 522.66 лв., представляваща разлика между присъдената сума в общ
размер 3 720.22 лв. и заплатената след постановяване на съдебното решение сума в размер
на 1 197.56 лева, като неправилно и незаконосъобразно. Конкретните оплаквания, на първо
място, се свеждат до определеното обезщетение по размер като се твърди, че същото е
завишено и не съответстващо на стойността на настъпилите вреди. Позовава се на липсата
на представени от ищеца доказателства за отремонтирането на автомобила, поради което
счита, че стойността на уврежданията следва да се определи по Наредба № 24.
1
В условията на евентуалност, счита, че определената пазарна цена, съгласно
проведената в първоинстанционното производство ССЕ, е завишена в частта относно
средната цена на труда, която е посочената от вещото лице като много над средната
пазарната за страната. цената. Счита, че пазарната цена на труда следва да бъде определена
на 17.06 лв. с ДДС, която намира за пазарно адекватна и като такава, присъждана от
останалите съдилища в страната, в това число и в гр.София, където броя на
застрахователните дела е най-голям. Поддържа, че следва да бъде приложена Наредба № 24,
при което стойността за възстановяване на автомобила би била 2066.62 лв., като представя
нововъзникнало доказателство – за преведена на 18.03.2022 год. по сметка на ищеца сума в
размер на 1242.80 лева, от които 1197.56 лева разлика от сумата от 869.06 до сумата от
2066.62 лева /обезщетение, определена съгласно Наредбата/, както и сумата от 45.24 лева –
законна лихва за периода 03.11.2021 – 18.03.2022 год. В евентуалност, моли за намаляване
на ставката за нормочас до 17.06 лева, респективно стойността на дължимото обезщетение в
общ размер на 4128.49 лева вместо присъдените 4589.28 лева. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение като се позовава
на събрания по делото доказателствен материал и съдебната практика, съгласно която
Наредба № 24 е неприложима. Настоява за потвърждаване на съдебното решение и
присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът не изпраща представител. С писмена молба моли за
отмяна на решението.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, моли за потвърждаване на
съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, определено и изплатено от
застрахователно обезщетение на ищцата, с чийто размер ищеца не е съгласна, искът се
преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“, в срока на
2
действие на който е настъпило застрахователно събитие, както и не е спорно обстоятелството, че
след завеждане на щета застрахователното дружество е определило и заплатила застрахователно
обезщетение в размер на 869,06 лева.
Основният изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос е относно размера
на подлежащите за възстановяване щети, като в хода на първоинстанционното производство
е изготвена САТЕ, установяваща общата стойност на уврежданията по автомобила по
средни пазарни цени към датата на събитието, включващи стойността на необходимия труд,
материали и резервни части.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г.
по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г.
на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о.,
както и в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение №
165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложими и при сега действащия КЗ,
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за
извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно
чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз.
При съдебно предявена претенция определеното застрахователно обезщетение чрез
вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато не са
представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е
определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. Така,
съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС
по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II
т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ.
3
В конкретиката на казуса, като съобразява изготвеното от вещото лице заключение
по САТЕ и като се придържа към даденото тълкуване на чл. 386, ал.2 КЗ относно
възприемането на действителна стойност, без прилагане на обезценка, се налага извод, че
възстановителната стойност възлиза в размер на 4 589,28 лева, при което след приспадане на
платената след завеждане на щетата сума от 869,06 лева правилно първоинстанционният съд
е присъдил сумата от 3 720.22 лева.
За неоснователно се преценява от настоящия състав и оплакването на въззивника
относно възприетата от съда средна пазарна цена на труда. Видно от приобщеното пред
първоинстанционния съд заключение, определената от вещото лице средна пазарна цена за
труд е на база цената труда в 3 сервиза, притежаващи сертификат за качество и цената на
труда в 3 сервиза, които не притежават сертификат за качество. Доводът за определянето на
нормоставката, изхождайки от цената на труда само в сервизите, които не притежават
сертификат за качеството, е несъстоятелен и прилагането му не би довело до съответствие с
начина на определяне на стойността на база „средна пазарна цена“.
И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически
изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи
в размер на 490 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 516/02.03.2022 год., постановено по гр.д. №
15963/2021 год. на ВРС – 47 състав, В ЧАСТТА, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъден, на основание чл.432, ал.1 КЗ, да заплати на ХР. ХР. К. от гр.Варна, сумата от 2
522.66 лв., представляваща разлика между присъдената сума в общ размер 3 720.22 лв. и
заплатената след постановяване на съдебното решение сума в размер на 1 197.56 лева,
представляваща оставащо дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня, преден ляв калник и преден ляв фар на
собствения на ищеца л.а. „БМВ Х Реихе“ с рег. № ********, причинени в резултат на
реализирано на 25.09.2021 год. ПТП по вина на водача на л.а. „Рено Клио“ с рег. № ******,
застрахован по договор гражданска отговорност ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.11.2021 год. до окончателното изплащане на сумата,.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, жк.“Дианабад“, бул.Г.М.Димитров № 1 , ДА ЗАПЛАТИ на
4
ХР. ХР. К., ЕГН: ********** от гр.Варна, ****************** сумата от 490 лева,
съставляваща разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5