Р Е Ш Е Н И Е
№……….…/…………..
Гр.
София, 07.05.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1128
по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 213 от КЗ / отм./ и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът
„З.Д.Е.“ АД поддържа, че със застрахователен договор „Каско на МПС“ №
005001000067294 е застраховало товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.№ РВ *****,
собственост на „Сожелиз-България, клон Пловдив“ ЕООД
за описания срок, а именно от 15.04.2014г. до 14.04.2015г. Твърди, че в периода
на застрахователното покритие, а именно на 05.02.2015г. е настъпило ПТП
между товарния автомобил и друго МПС по описания начин, а именно: движейки се по
В 31 в посока Льофинген, при управлението на влекач „МАН ТХТ“ с рег. № *****, водачът С.С., грубо нарушавайки правилата за движение по пътищата,
управлявайки неизправно МПС, без да спре и без да провери техническата му
изправност, е реализирал ПТП поради развиване на болт на джанта, като се отделя
гумата на управлявания от него камион и удря т.а. Твърди, че ответникът е
застрахован при ответника – ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с полица №23114002396025, валидна за периода.
Поддържа, че за щетите е отправено искане за оценка и заведена претенция по
щета №**********/09.02.2015г., като щетите са установени и описани от експерти
на Експерт –Гутахен, а е представена и фактура за
репатриране на автомобила. Твърди, че дружеството е определило обезщетение в
размер на 45594,28 лв. за отстраняване на щетите и 4693,99 лв. за репатриране
или общо 50288,27 лв., което ищецът е изплатил на две части на 17.12.2015г. и
21.12.2015г. С встъпването в правата на застрахования и увреден собственик на
т.а. е поканил ответника застраховател да му изплати сумата с писмо с техен
печат с вх.№ А315-7114/30.12.2015г. Евентуално като основание за отговорността
на застрахователя, ако се приеме, че няма виновно поведение на водача, се
позовава на чл. 50 от ЗЗД, а именно отговорността му в качеството му на
собственик на автомобила. Предвид горното и като посочва, че за 19 000 лв.
му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.11.2018г. по
ч.гр.д.№71469/2018г. на СРС, 125 състав, срещу която е подадено възражение по
чл. 414 от ГПК и са му дадени указания с разпореждане от 30.10.2019г., връчено
му на 13.11.2019г., претендира признаване на установено на вземането в размер
на 19 000 лв. по заповедта, както и на лихвата за забава върху тази
главница в размер на 5341,11 лв. за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г. За
разликата до пълния размер на обезщетението е предявил осъдителен иск, а именно
за сумата от 31 303,27 лв., както и
за лихва върху тази сума в размер на 8 799,69 лв. за периода от
30.01.2016г. до 06.11.2018г., ведно със законната лихва и разноски, като при
условията на евентуалност претендира цялата сума от 50 303,27 лв. на
основание чл. 213 от КЗ / отм./ във връзка с чл. 50 от ЗЗД и лихва в размер
общо на 14 140,82 лв. В допълнителната искова молба от 10.07.2020г.
поддържа, че процесното ПТП не е резултат от случайно събитие, тъй като
изхвръкването на гума от превозно средство не би могло да бъде случайно предвид
закрепването й по специален начин. Твърди, че разхлабването, което е дълготраен
процес, може да бъде установено посредством вибрации при управление и при
обикновена проверка на МПС. Твърди и че дори и да не е налице виновно поведение
на водача, то е налице отговорност на собственика на автомобила, която се покрива
от застраховката ГО, тъй като искът
може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и
при вреди, причинени не
непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил
изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ,
отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица - чл.46 ал.2, чл.49 и чл.50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на чл.257 ал. 1 и
чл.267 ал. 1 КЗ (отм.), включващи като обект на застраховане и застрахователно
покритие причинени вреди, свързани с притежанието и използване на МПС, за които
застрахованите отговорят съгласно българското законодателство /чл.257 ал.1 и
чл.267 ал.1 КЗ/.Ищецът оспорва и наведеното възражение за съпричиняване
от ответника като сочи, че няма индикации в процесния случай, че водачът на
товарния автомобил е карал с превишена скорост или че не е спазвал необходимата
дистанция, а след като гумата е изпаднала от МПС, намиращо се в насрещното
платно, отделено с мантинела, счита че не може изобщо
да се коментира възможността на едно лице да спре и да реагира на внезапно
отделяне на гума от МПС-та, движещи се в насрещното платно, като траекторията
на влетялата гума е напълно непредсказуема. Счита, че са неотносими изложенията относно метода на ликвидиране на щетата и използваната
методика, като обемът на гражданската отговорност е стойността за
възстановяване по средни пазарни цени, за което е поискана и автотехническа експертиза. Оспорва и твърдението, че част
от сочените вреди били налице преди настъпване на ПТП, като за доказване на
причинно-следствената връзка ще се ползва от експертно заключение. Поддържа, че
водачът на товарния автомобил А.Г. е бил правоспособен водач, като е притежавал
валидно свидетелство за управление и карта за квалификация на водач, което
представя. В хода на съдебното производство поддържа иска си чрез юриск.К..
Ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ оспорва иска като
неоснователен и недоказан по съображения, подробно изложени в писмения отговор
от 06.02.2020г. и допълнителния отговор от 10.08.2020г., както и в хода на
производството чрез процесуалния си представител юриск.
Х.. Не спори единствено относно факта,
че моторно превозно средство т.а. „МАН ТХТ“
с рег. № ***** по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество. Твърди, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача,
застрахован в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, а е настъпило в резултат на случайно събитие, предизвикано от случайно
изхвръкнала от превозното средство гума. Твърди, че са налице присъщите му
белези на непреодолимост и непредвидимост, които са неотносими
към волевата дейност на водача на МПС, който не е имал възможност да предвиди и
предотврати произшествието. Твърди, че е налице внезапна техническата
неизправност, за което се позовава на цитираната практика. Поддържа, че едва
след изменението на Кодекса за застраховането през 2016 г., в покритието по
ЗЗГО се включват и вреди, произтекли от МПС като вещ по чл.50 от ЗЗД и вреди,
причинени в резултат на повреда на МПС - чл.493, ал.2, т.5 и т.7, но към датата
на настъпване на застрахователното събитие - 05.02.2015 г. в сила са били
разпоредбите на отменения Кодекс за застраховането и тези вреди са извън
покритието по ЗЗГО. Поддържа, че ищецът не посочва какви по вид и степен са
уврежданията по процесния автомобил и не става ясно дали увреденото МПС е отремонтирано или щетата е ликвидирана като „тотална“.
Твърди, че в Общите условия по застраховката „Каско“ на ищеца няма предвидени
разпоредби относно ликвидирането на щети, настъпили в чужбина и не става ясно
по каква Методика експерти са оценили щетите. Заявява и възражение за
съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на т.а. “Мерцедес Актрос“ с ДК№ *****който според него е шофирал с несъобразена
скорост с релефа на местността и със състоянието на пътя и не е спазвал
необходимата дистанция, като не е успял да спре при възникналата опасност и е
нарушил разпоредбата на чл. 20 и чл. 23 от ЗДвП. Твърди, че след
внезапното изпадане на задна лява гума от влекача, гумата навлиза в насрещната
пътна лента, удря се в автомобил с немска регистрация, след което гумата с
джантата се връща и се удря в т.а. Мерцедес, поради което счита, че водачът на
т.а. Мерцедес, който се е движил попътно след т.а, е могъл да възприеме
отделянето на гумата от предно движещото се МПС и да предприеме действия по
спиране пред предвидимото препятствие. Поради което счита, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението следва да се намали на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва и твърдението на ищеца, че всички,
сочени от него щети, са в пряка причинно — следствена връзка с процесното пътно
— транспортно произшествие и че следва да се възстановят от ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД. Твърди и че е изплатено недължимо застрахователно
обезщетение, доколкото не са представени доказателства, че водачът на т.а.
Мерцедес А.С.Г. е бил правоспособен водач със съответната категория, а съгласно
чл.4, ал.1, т.19 от Общите условия управлението на МПС от водач без СУМПС за
съответната категория е изключен риск.
Оспорва и претенцията на ищеца за разходи за репатриране на увреденото
МПС в размер на 4693,99 лв. с аргумент, че по делото е представена фактура №
242165/29.04.2015 г. за репатриране на т.а. с рег.№******* от Германия до България, но фактурата е издадена
на лизингополучателя и застраховащия по договора — И.
ЕООД, а не на собственика и не следвало на него да се изплаща сумата. Оспорва
иска и като предявен в завишен размер и
не отговарящ на действителните стойности за единица труд към датата на
настъпване на събитието, като счита че ищецът е изплатил необосновано завишен
размер на застрахователното обезщетение. Заявява и възражение за изтекла погасителна давност. Не се противопоставя на
искането на ищеца за свидетел и също иска разпит на свидетел - очевидец на ПТП,
водачът на т.а. „МАН ТХТ“ с рег. № ***** — С.С., дата
на раждане *** ***, след служебна справка за адреса му по Наредба №14/2009г. В
допълнителният отговор сочи, че в т.4 от допълнителната искова молба се описва
различен механизъм на настъпване на застрахователното събитие, а именно товарен
автомобил „МАН ТХТ“ с рег. № ***** и т.а. Мерцедес Актрос
с рег.№ РВ ***** са се движили попътно, а не както посочва ищеца срещуположно
на магистрала. Счита, че след внезапното отделяне на гумата от т.а. „МАН ТХТ“ с
рег. № *****, същата преминава в насрещното пътно платно на магистралата, удря
се в лек автомобил Мерцедес с рег.№ ******, след което се
отблъсква и отново се връща в плътното за движение на товарните автомобили,
поради което счита, че водача на т.а. Мерцедес с рег.№ ****** е имал достатъчно време
да реагира от възприемането като опасност на свободно движещата се гума,
отделила се от предно движещото се МПС, прелетяла в насрещното платно на
магистралата и след рикошета, връщайки се обратно. В момента, в който гумата се
е отделила от ППС за водача на т.а. Мерцедес Актрос
възниква опасността и той е длъжен да намали скоростта или спре. В ход по
същество претендира отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Към настоящото
дело е приложено заповедно производство под № 71469/2018г. на СРС, 125 състав,
по което по заявление на ищеца от 08.11.2018г. му е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.11.2018г. за сумата от
19 000 лв., предявена като частична претенция от общо 50 303,27 лв.
за щети по т.а. за процесното ПТП, настъпило на 05.02.2015г., като е присъдена
и законна лихва от датата на заявлението, лихва за забава за минал период – от
30.01.2016г. до 06.11.2018г. в размер на 5341,11 лв., и 586,82 лв. – разноски
по делото, включващи 486,82 лв. – държавна такса и 100 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт. Срещу заповедта, връчена на 03.10.2019г. е подадено възражение по
чл. 414 от ГПК в срок, като с разпореждане от 30.10.2019г. съдът е дал указания
на заявителя да предяви иск по чл.415 от ГПК, които са съобщени на 13.11.2019г.
и заведената на 28.11.2019г. искова молба е в срок.
Видно от Протокол за малко ПТП, издаден от ОУ на полицията Фрайбург- Германия, товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № РВ ***** е претърпял ПТП на 05.02.2015г, движейки се по път В 31 в посока Льофинген, при 79877 Фриденвайлер, „Рьотенбахер Валд”. Посочено е, че първото засегнато лице - водача на влекач МАН Р***** – С.С., пътува по В 31 в посока Льофинген и по време на пътуването незабелязано се отвинтват гайките на колелата на лявата задвижваща ос, колелото се отделя и се удря най-напред в идващ отсреща по лентата л.а. – Мерседец Бенц М – класа, шофиран от Ш.Щ.и след това катапултира върху идващ отзад в същата посока камион № 03 – влекач Мерцедес Бенц Актрос, управляван от А.С.Г..
Съгласно
представената полица на стр. 8, № 00500100067294, товареният автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ ***** е застрахован в ЗД „Евроинс” АД със
застраховка каско на МПС, клауза „Пълно каско”
за периода от 15.04.2014г. до 14.04.2015г., за сумата 65000,00 €, с
вписана териториална валидност ЕС, Събрия, Македония,
Швейцария и Турция, като застрахователната премия общо в размер на 2100,68 лв.
е уговорена да е платима на части. Като застраховащ е посочен лизингополучателя
– „ИВВЕ“, а застраховано лице е собственика - „Сожелиз-България, клон Пловдив“ ЕООД. На стр.9 и
следващите са представени приложимите Общи условия.
На стр.25 от делото е представен лист за протоколиране от Служба Полицейско управление Титизее-Нойщат, с което на водача С.С. на Ман-а е наложена за описаното деяние на 05.02.2015г., а именно превозното средство не отговаря на разпоредбите, глоба в размер на 25 евро. Налице е писмо до Околийския съвет за препращане по преписката за глоба, получено на 27.02.2015г. – стр.28 от делото и разходна сметка от Околийския съвет за такса за преглед на преписката съгласно параграф 107/5/ от Закона за административните правонарушения, в размер на 12 евро. – стр.31 и следващите.
Страните по
делото не спорят, че моторно превозно
средство т.а. „МАН ТХТ“ с рег. № ***** е било застраховано по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество.
На стр.34 и следващите е представен в превод документ с рег.№26086 от 23.02.2015г. от РАдирект – Сервиз за щети до „ИВВЕ“ ЕООД, в който се сочи, че се изпращат документи за сведение. В приложението е посочено, че щетата общо възлиза на 30370,76 евро, от които 27 860 евро – възстановителна стойност без остатъчна стойност, разходи за експертиза – 2 485,76 евро и фиксирана ставка на допълнителните разходи – 25 евро. За сумата по разходи по експертиза е представена и подробна сметка на стр.40 и следващите.
На стр. 51 и следващите е представена подробна експертиза с описание на щетите от 19.02.2015г. от дружество за експертни оценки Експерт Гутахтен, за процесния влекач, като общата стойност на ремонта с ДДС е посочено, че възлиза на 51 930,72 евро. В описание на щетите е посочено, че клапата за обслужване е вдлъбната навътре и счупена, предната броня е силно вдлъбната, кутията на главния предпазител е счупена, десният лагер на шофьорската кабина е повреден от удара, дясната врата е изместена назад поради сблъсъка и изкривена, дясната арка на кабината на водача е смачкана, дясното огледало е счупено, предното огледало е счупено, колона Б е силно изкривена от вратата, както и кабината на водача. Калкулирана е възстановителна стойност 70 700 евро, с оглед състоянието на МПС, като е посочено, че остатъчна стойност съгласно оферти на търговци е около 42хил.евро, посочени са три такива. На стр.68-82 е приложен и снимков материал за щетите.
По представения протокол от заседателния съвет на „Евроинс“ АД от 27.08.2015г., представен на стр.83 и следващите е видно, че по т.8 по описаната щета е взето решение да се заплати обезщетение в размер на 50 288,27 лв. Съгласно представено писмо с посочена банкова сметка, ***едит Булбанк от декември 2015г. е платена на две вноски сумата от 25 000 лв. и втората вноска – 25 288,27 лв., или общо 50 288,27лв.
С писмо заведено при ответника с вх.№ на 30.12.2015г. са представени описаните преписки по щети, включително и процесната под № 10, която е за сумата от 50 303,27 лв., като са включени и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
На стр. 92 от делото е представена фактура № 242165/29.04.2015г., издадена от „Пимк“ ООД за сумата от 4 693,99 лв. – за репатриране на описания катастрофирал товарен автомобил.
По делото е изслушано основно и допълнително заключение на автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Ж.Х., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. От заключението се установява, че на база описаното в представения протокол за ПТП е видно, че механизъмът на настъпване на процесното ПТП е следният: Камион 01( товарен автомобил МАН ТХТ, рег. № ****** ВМ) пътува по В 31 от ТН в посока Льофинген. По време на пътуването незабелязано се отвинтват гайките на колелата на лявата задвижваща ос, колелото се отделя и се удря най-напред в идващ отсреща по лентата за изпреварване л.а. (Мерцедес Бенц М класа, рег. № FR - S 7806), бива отхвърлено от него и след това катапултира върху идващ отзад, също в посока Льофинген, камион с пореден номер 03 (товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № РВ *****). Експертът сочи, че в Германия е извършен оглед и оценка на щетата на процесния товарен автомобил, като прилага и снимковия материал, който е предоставен. Сочи, че са описани 34 повредени детайла, подробно посочени в таблицата на стр. 3 от заключението. Според вещото лице според така представения механизъм на ПТП в Протокол за малко ПТП издаден от ОУ на полицията Фрайбург - Германия (удар от автомобилна гума от товарен автомобил в челна дясна част) и описа на щетите на процесния товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № РВ *****, се налага извода, че вредите, които е получил, отговарят на механизма на настъпване на произшествието и щетите по него са в причинна връзка с настъпилото ПТП на 05.02.2015г. В отговор на въпроса дали водачът на влекача „МАН ТХТ” с ДК № Р***** е имал възможност да установи дали е налице техническа неизправност на гумата и джантата преди настъпване на ПТП и да преустанови движението си, експертът сочи, че при разхлабване на гайките, държащи гумата към задния мост на товарен автомобил МАН, процесът не е мигновен и обичайно става продължително време, през което гумата започва да „криволичи”, получава се тресене на задната част на автомобила и водачът би следвало да усети това, да намали скоростта и да спре. Съгласно експертното заключение стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил Мерцедес Актрос, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 51930,72 € с ДДС. Според вещото лице анализът на калкулацията показва, че е извършена оценка на щетите, като новите части не са по цени на официален вносител, а възприетата стойност на труда в размер на 9,50 € за AW, отговаря на пазарна цена на труда за товарни автомобили от този клас. Експертът сочи, че стойността на разноските, които правят застрахователите при ликвидация на щетите при различните компании е различна, като същите са свързани със плащане на хонорари на външни вещи лица, транспорт, снимки и др., което е вътрешна политика на дружеството, но обичайният разход за ликвидиране на щета като процесната за 2019г. е 15,00 лв. В допълнителното заключение вещото лице сочи подробно данните на автомобила, а именно: товарен автомобил „Мерцедес Актрос, цвят бял, обем на двигателя -11946 см3, мощност – 320 kW (435к.с. ), вид гориво - дизел, номер на рамата – WDB934D321LB35761, начална регистрация – 24.02.2014г. За определяне на пазарната стойност на процесния автомобил експертът е описал подробно сходни автомобили за да установи цени на пазарни аналози към датата на изготвяне на експертизата и чрез формула да се определи пазарната стойност към датата на събитието, като са описани шест оферти на стр. 2 и 3 от заключението. С оглед обстоятелството, че от датата на ПТП са изминали 6 години и по подробно описаната формула, експертът е приел, че действителна пазарна стойност на „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ *****, определена към датата на застрахователното събитие – 05.02.2015г. по метода на пазарни аналози, възлиза на 112400,00 лв. Според вещото лице запазената част от процесния автомобил- двигател, скоростна кутия, ходова част, както и възрастта му, се определя на 25% или сумата от 28100,00лв. и с оглед на горното, размерът на дължимото обезщетение възлиза на 84300,00лв.
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетелят С.С., който си спомня за ПТП през 2015г. в Германия. Сочи, че било сутринта към 7 ч., в тъмната част на деня, по път Б31 от Фрайбург в посока Щутгард. В неговата посока на движение имало една лента. Сочи, че изкачвал баир и на насрещната страна имало две ленти и после ставала една от насрещно движещите се превозни средства, като усетил вибрация във влекача. Помислил, че има спукана гума, но нямало къде да спре. Сочи, че се е движил с 30-40 км/ч., тъй като бил натоварен с 24 т от Мадрид. Зад него имало голяма колона от леки автомобили и колегата, който бил отзад, в началото той бил пред него, но го изпреварил още долу на равното, заравнил, и тогава видял на огледалото, че колоната от светещи фарове се загубила. След него нямало никой, решил, че нещо се случва с камиона и на първата отбивка спрял. С фенерче осветил камиона, мислейки че има спукана гума, но се оказало, че лявата външна гума на диференциала на влекача я няма. Върнал се пеша назад, може би 700-800 м, било на завой и видял, че гумата му, която се е търкулнала, напускала гнездото на главината, и леката кола, която се движела по-близо до неговата страна, удрила гумата, малко преди да се прибере в дясната си лента, гумата отхвъркнала зад камиона и ударила колегата зад него, с камион от България в дясната част под стъклото на кабината. Много бързо дошла полицията с един бус и вътре представили застраховки и дали обяснения. Даже колата, която ударила гумата, като се разсъмнало, не я видял. Останали само двата камиона. Управляваният от него камион не можел да се мръдне. С полицейския бус го върнали 11 км назад в едно градче, в един сервиз, и там докарали с пътна помощ колегата с мерцедеса, понеже му угаснал камиона и не могъл да го запали и го оставили в сервиза. Гумата е зад него и като карал в тъмното, той не можел да я видя. Сочи, че били двойни гуми. Понеже бил нагоре на баира, имало напрежение и вибрации, а като заравнил, гумата тогава се отделила от болтовете, но той не я е видял. Сочи, че по баира се движел с 30-40 км/ч, имало и леки коли, а баирът бил дълъг, Сочи, че стоката била 24 тона и камиона 15 тона, общо към 39 тона. Сочи, че освен една вибрация, нищо не усетил. По този път минавал редовно и даже си казал, че асфалтът не бил нарязан така. Не му минало през акъла, че може да се случи такова нещо. Бил изминал точно 70 км. от мястото, където спал. От Франция тръгнал, карал 20 км, влизайки в Германия, от Фрайбург по един национал и горе-долу бил изминал 70 км като станал инцидента. От тръгването не е спирал за почивка. Точно не може да кажа дали е било на 20 или на 30м., но гумата, като я удря тази кола, може би със 100 км./ч., и самата гума е към 100 кг, т.е. голяма начална скорост й е зададена. Сочи, че гумата била чак в банкета, където имало сняг, а на пътя нямало. Гумата хвръкнала назад с голяма инерция, но не е ударена с малка скорост, защото колите се движели там по-бързо, като насреща нямало камиони, само леки коли. Свидетелят сочи, че 100 км е разрешена скоростта по национали, когато не е по аутобан, извън града. Сочи, че търсел място да спре и като намерил една отбивка, джоб колкото само за камиона, докато намалил да спира, започнал да се криви камиона. Като се върнал назад по пътя, не видял да има гайки и болтове от гумата. Самата гума е закрепена с 10 болта и гайки. Нито една гайка не видял, с полицаите ходили долу, после го върнали обратно в камиона да спи, а на другия ден взе сутринта едно такси го закарало в сервиза, после ходил в друг сервиз за джанти, Твърди, че най-вероятно е проверил гумите, като по принцип когато се сваля една гума от главината, дали ще бъде на ремаркето или от влекача, по принцип 2-3 пъти ги обикаля за ден или два, притягат се с въздушен пистолет и са стегнати силно. Като кара 300 км и като спре за пауза, винаги обикаля и притяга гумите. Свидетелят не може да каже какво се е случило с болтовете, но или са развити като е спал да се крадат или са оставени само на две гайки, защото те не могат да вървят без гайки. Камионът си бил наред. От Мадрид бил минал 1700-1800 км., две вечери бил спал по пътя, и точно след онзи паркинг, след 70 км. хвръква колелото. После три пъти ходил, но нито една гайка не видял на пътя. Свидетелят сочи, че другия товарен камион бил ударен точно където му е компютъра под предното стъкло, обзорното от дясната страна на шофьора. В началото не могъл да го угаси човека, след това успял, но после не могъл да го запали да се придвижи и пътна помощ го издърпала обратно до сервиз на мерцедес. Полицаят му взе 25 евро, че е констатирано произшествието и че не е избягал, написали му като глоба- фиш акт за 25 евро. Свидетелят уточнява, че сутринта, преди инцидента, не бил погледнал тази гума има ли болтове. Той е от 25-26 г. шофьор на такъв камион.
Свидетелят А.Г. сочи, че през 2015 г., февруари, сутринта между 7 и 7.30 ч. шофирал и в един момент го изпреварил един автомобил МАН, с русенска регистрация. Било при спускане, права отсечка, тъмно, и пред камиона се видяло нещо, че търчи, но не и какво е. В този момент се отдолу се подал товарен автомобил и видял, че се търкаля гума от автомобил. Изпреварвал го един мерцедес джип МL, камионът видял гумата, намалил, тя минала пред камиона, и джипа мерцедес я ударил гумата и в този момент се върнала обратно, хвъркнала във въздуха срещу него. Спрял и гумата го ударила от дясната страна, точно където е компютъра на мерцедеса. Дошла полиция, репатрак и изтеглили камиона в някакво градче в сервиз на мерцедес. На автомобила с русенската регистрация му изпадала гумата от диференциала от лявата страна, но той не я е усетил и след правата отсечка имало дясно завойче, след завойчето на отбивката бил спрял и се върнал да си търси гумата. Свидетелят сочи, че като видял, че гумата се връща, вече бил спрял и гумата го удрила в спряно положение. Гумата тежи някъде към 200 кг., напомпана, с джанта. Таблото на камиона почти отишло на дясната седалка, вратата застъпила зад кабината назад. Свидетелят сочи, че ограничението там било 50 км/ч, като под 50 се е движил, било зима, имало сняг отстрани около метър, но пътят бил чист. Зад другия камион се движел на дистанция от 300 до 500 метра. Между него и другия камион нямало други автомобили. Сочи, че не е видял как се отделя гумата от другия камион, защото било тъмно. Гумата, като изпадала от другия камион, се движела наляво, отишла в насрещното платно, но отстрани имало 1 метър сняг, ударила се в снега и се върнала обратно. Ако го нямало снегът отстрани, надолу било дере и тя щяла да отиде в дерето. Сочи, че след удара гумата паднала извън платното в снега, вдясно. Гайки и болтове не видял разпилени. Сочи, че не само компютъра, цялата кабинета била смачкана и при удара таблото отишло почти на дясната седалка. Гумата не се търкаляла, а хвърчала във въздуха към него.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
от ищеца претенции са във връзка с едно застрахователно събитие, но за сумата
от 19 000 лв., искът е установителен по
чл. 422 от ГПК, тъй като му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от 19.11.2018г. по ч.гр.д.№71469/2018г. на СРС, 125 състав, срещу която е
подадено възражение по чл. 414 от ГПК и са му дадени указания с разпореждане от
30.10.2019г., връчено му на 13.11.2019г., както и за лихвата за забава върху
тази главница в размер на 5341,11 лв. за периода от 30.01.2016г. до
06.11.2018г., а за разликата до пълния размер на обезщетението е предявил
осъдителен иск, а именно за сумата от 31 303,27 лв., както и за лихва върху тази сума в размер на
8 799,69 лв. за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г. Установителният
иск е процесуално допустим видно от приложеното заповедно производство, тъй
като е предявен в законоустановения едномесечен срок след указана възможност по
чл. 415 от ГПК от заповедния съд.
Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ / отм./, но в сила към момента на процесното събитие, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят
по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност“. За уважаване на претенцията си за главницата
ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“, настъпване на застрахователно събитие и размера на обезщетението за
щетите, изплащането му на застрахования, наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния за ПТП и причинените щети
водач и ответното застрахователно дружество, а по претенцията за лихва –
изпадането на ответника в забава и размера на дължимата лихва.
По делото е безспорно, че водачът на моторно превозно средство т.а. „МАН ТХТ“ с рег. № ***** е застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество към датата на ПТП, което е настъпило на 05.02.2015г. в Германия. Съдът намира, че настъпването на ПТП по описания механизъм се установи от приложените документи, свидетелските показания на двамата водачи и заключението на автотехническата експертиза, което се кредитира от съда. Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: товарен автомобил МАН ТХТ, рег. № Р*****, застрахован при ответника, пътува по В 31 от ТН в посока Льофинген, като поради отвинтване на гайките на колелата на лявата задвижваща ос, колелото се отделя и се удря най-напред в идващ отсреща по лентата за изпреварване л.а. (Мерцедес Бенц М класа, рег. № FR - S 7806), бива отхвърлено от него и след това катапултира върху идващ отзад, също в посока Льофинген, товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № РВ *****, за което превозно средство се установява, че е сключена имуществена застраховка Каско с ищеца. Установи се и че по експертно заключение стойността, необходима за възстановяване на щетите по товарен автомобил Мерцедес Актрос, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 51930,72 € с ДДС, а действителна пазарна стойност на „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ *****, определена към датата на застрахователното събитие – 05.02.2015г. по метода на пазарни аналози, възлиза на 112400,00 лв., като запазената част от процесния автомобил- двигател, скоростна кутия, ходова част, се определя на 25% или сумата от 28100,00лв. и размерът на дължимото обезщетение възлиза на 84300,00лв. Спорен е въпросът налице ли е отговорност у водача на застрахования при ответника товарен автомобил или е налице случайно събитие. Съдът кредитира в тази насока заключението на вещото лице, че при разхлабване на гайките, държащи гумата към задния мост на товарен автомобил МАН, процесът не е мигновен и обичайно става продължително време, през което гумата започва да „криволичи”, получава се тресене на задната част на автомобила и водачът би следвало да усети това, да намали скоростта и да спре. Следователно водачът е могъл и е бил длъжен да установи този проблем с автомобила, могъл е да намали скоростта и да спре. В конкретния случай водачът твърди, че не е усетил това, тъй като се изкачвал по баир, но твърденията му са ирелевантни, тъй като както сочи експертът вибрациите е могъл да усети и да предприеме действия по намаляване скоростта или спиране и по-рано. Следователно не може да се приеме, че е налице случайно събитие, тъй като изхвърчането на гумата е съпроводено от предхождащи признаци, които са уловими за водача. В случая той не ги е взел предвид и с това си поведение е довел до настъпване на ПТП. Съдът намира, че настъпването на застрахователното събитие не е резултат от случайно събитие, тъй като изхвръкването на гума от превозно средство не би могло да бъде напълно случайно предвид закрепването й по специален начин към автомобила. Факт е, че разхлабването, е дълготраен процес, може да бъде установен заради вибрациите при управление, а също така и при обикновена проверка на МПС и оглед от водача, а в случая свидетелят – водач сочи, че сутринта, преди инцидента, не бил погледнал тази гума има ли болтове, като сега вече винаги преди потегляне оглежда всичко. Следователно е налице макар и неумишено, неправомерно поведение на водача на товарния автомобил, който на първо място не е огледал превозното средство преди потеглянето му, за да провери и установи дали всички закрепващи механизми са на място, и на второ място, при усетени вибрации не е спрял веднага, отдавайки същите на изкачването на баира и асфалта, а едва при намиране на удобна отбивка, с което е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като не е положил дължимата грижа като водач. Отделянето на гумата, както се посочи по-горе и както се изтъква и от експерта е процес, за които има ясни индикации и не настъпва внезапно, поради което игнорирайки вибрациите, водачът носи отговорност за настъпване на процесното ПТП и доводите на ответника, че е случайно събитие са неоснователни. Предвид приемането на гореизложеното, ирелевантни са доводите за отговорност на застрахования като собственик на автомобила и предпоставките на чл. 50 от ЗЗД, както и разглеждане на исковата претенция на това заявено при условията на евентуалност основание.
По заявеното от ответника възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на т.а. “Мерцедес Актрос“ с ДК№ *****който според него е шофирал с несъобразена скорост с релефа на местността и със състоянието на пътя и не е спазвал необходимата дистанция, като не е успял да спре при възникналата опасност и е нарушил разпоредбата на чл. 20 и чл. 23 от ЗДвП, съдът намира, че от данните по делото не се установи горното. От показанията на свидетеля А.Г., водача на този товарен автомобил, се установява, че той се е движел с под 50 км/ч, тъй като било и зима, имало сняг отстрани на пътя около метър, като спрямо другия камион се движел на дистанция от 300 до 500 метра. Други доказателства относно скоростта на този водач и дистанцията не са ангажирани по делото и не се установява по никакъв начин от приложените материали, компетентните органи в Германия да са установили, че водачът на т.а. “Мерцедес Актрос“ се е движел с несъобразена скорост или да не е спазвал необходимата дистанция. По отношение на това, че гумата след отделянето е отскочила след удар от друг автомобил, а именно лек такъв, горното не установява също по никакъв начин вина и съпричиняване на водача на т.а. “Мерцедес Актрос“, тъй като от ангажираните по делото доказателства не се установи ударът от гумата да е бил предотвратим за него в конкретната ситуация. Доводите на ответника, че водачът е могъл да възприеме отделянето на гумата от предно движещото се МПС и да предприеме действия по спиране пред предвидимото препятствие, не се установиха надлежно, още повече че и двамата свидетели сочат, че произшествието е настъпило рано сутринта, но в тъмната част на деня, т.е. няма доказателства и данни, че водачът е могъл да види самото отделяне на гумата и предприеме действия. Наред с горното са налице данни, че самият свидетел и водач не е видял как гумата се отделя, а е възприел същата вече като търкаляща се,т.е. летяща, както сочи, при което е намалил, но поради отскачането й, все пак е настъпил удар, въпреки че той вече е бил почти спрял. Друг е въпросът дали за настъпване на ПТП вина носи водачът на лекия автомобил, който първоначално е ударила гумата, а именно дали скоростта на същия е съобразена с пътните условия, но това не е изяснено нито от органите в Германия, нито има обективни данни по настоящото дело с оглед заключението на експерта. Независимо от горното, съпричиняване няма от страна на водача, застрахован по Каско при ищеца. Дали има основание за такова срещу водача на третия участник – водача на лекия автомобил Мерцедес Бенц М класа, рег. № ****** би било относимо само при регрес срещу него, но не и в конкретната хипотеза, тъй като не е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца товарен автомобил, който е увреден.
Възражението на
ответника, че е изплатено
недължимо застрахователно обезщетение, доколкото не са представени
доказателства, че водачът на т.а.
Мерцедес А.С.Г. е бил правоспособен водач със съответната категория, а съгласно чл.4, ал.1,
т.19 от Общите условия управлението на МПС от водач
без СУМПС за съответната категория е изключен риск, е неоснователно с оглед представените
допълнително от ищеца документи, установяващи правоспособността на водач, а
именно с ДИМ са представени свидетелството за правоуправление на А.Г.,
контролният му талон с 39точки, както и карта за квалифициран водач на МПС.
Предвид
горното съдът намира, че при процесното ПТП на застрахования при ищеца
автомобил са нанесени щети, така както са отразени в протокола. Налице са
доказателства, че в Германия е извършен оглед и оценка на щетата на процесния
товарен автомобил, като има и снимков материал, който е предоставен, като са
описани 34 повредени детайла, подробно посочени в таблицата на стр. 3 от
заключението на вещото лице. Според експерта всички описани щети са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП и подлежат на обезщетяване. Според
експертното заключение стойността, необходима
за възстановяване на товарен автомобил Мерцедес Актрос,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 51930,72 €
с ДДС, като калкулацията показва, че новите части не са по цени на официален
вносител, а възприетата стойност на труда в размер на 9,50 € за AW отговаря на пазарна цена на труда за товарни автомобили от
този клас. Установява се от данните по делото, че по решение на заседателния
съвет на „Евроинс“ АД от 27.08.2015г. е определено обезщетение
в размер на 50 288,27 лв., която сума е платена през декември 2015г. на две
вноски. Така изплатеното от ищеца обезщетение е в по-малък размер от
установеното по експертното заключение на база съотношението между
действителната стойност на товарния автомобил и стойността на запазените части,
която е определил експерта, и което съгласно експертизата възлиза на 84300,00лв. Следователно ищецът е изплатил
обезщетение, което съобразно експертната оценка е в по-малък размер от
действителната стойност на щетата, което ползва и отговорния по регреса
застраховател. Тук следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на
ответника, че не било ясно каква Методика била използвана и възраженията срещу
размера на обезщетението, тъй като изплатеното такова е в по-нисък размер от
установеното като следващо се такова от неоспореното заключение на автотехническата експертиза. Съдът намира, че са неоснователни и възраженията
на ответника относно това, че разходите за репатриране на увреденото МПС в
размер на 4693,99 лв. по представена фактура № 242165/29.04.2015 г., издадена
на лизингополучателя и застраховащия по договора — Ивве
ЕООД, не са заплатени на него, а на собственика, тъй като в случая се касае за
лизингов автомобил и застраховащ е едно лице, но ползващ се по застраховката е
именно лизингодателя. Горното не съставлява недължимо
плащане, доколкото тези разходи се установяват и от показанията на свидетелите.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че се установи по делото, че ищецът като застраховател по Каско е
изплатил на застрахованото увредено лице обезщетение за щети при ПТП, настъпило
по вина на водача на товарен автомобил МАН, застрахован при ответника, в размер
общо на сумата от 50 288,27 лв., която сума е платена през декември 2015г.
на две вноски. Размерът на изплатеното обезщетение е по-малък от разходите за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени значително, тъй като същите по
експертно заключение са в размер 51930,72евро и по-малък от обезщетението, а определено
при тотална щета - в размер на 83400 лв. В размера на изплатената сума ищецът
се е суброгирал в правата на увредения застрахован
срещу деликвента и неговия застраховател, поради което исковата му претенция
следва да бъде уважена за така посочената сума от общо 50 288, 27 лв.,
като се присъединят към нея и обичайните разноски за ликвидиране на щетата в
размер на 15 лв.
По възражението на
ответника за погасяване на претенцията по давност, съдът намира, че за
главницата е приложима общата петгодишна давност, а в случая щетите са
възникнали при ПТП, настъпило на 05.02.2015г., но плащането е през декември
2015г., когато ищецът се е суброгирал, а исковата
молба по настоящото дело е подадена на 28.11.2019г. преди изтичане на
законоустановения петгодишен давностен срок. По
въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя съществува задължителна
практика, обективирана в т.14 от ППВС №7/77г. и в
постановени по чл. 290 от ГПК решения на ВКС, като решение №178/21.10.2009г. по
т.д.192/2009г.,2т.о., решение №173/30.10.2009г. по т.д.№455/2019г., 2 т.о.,
решение №2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II
т.о., решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. №326/2010г., II т.о. и мн. др., в
които се приема, че регресните суброгационни
искове на застрахователя, както и на Гаранционния фонд се погасяват с изтичане
на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече
от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. Доколкото по делото се установи, че
плащанията са през декември 2015г., а исковата молба е подадена на
28.11.2019г., т.е. преди петгодишния срок, не е налице изтекла погасителна
давност. По отношение на частта от главницата от 19 000 лв., за която е
подадено заявление по чл. 410 от ГПК, давностният
срок е прекъснат и по –рано, а именно с подаване на заявлението на
08.11.2018г., тъй като в този случай съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от датата на заявлението.
Предвид горното съдът
намира, че предявените осъдителни и установителни искове за застрахователно
обезщетение общо в размер на 50 303,27 лв. са основателни, като следва да
бъде признато вземане за обезщетение в размер на 19 000 лв. по заповедта,
а за разликата да бъде постановен осъдителен диспозитив.
По отношение на лихвата
за забава, съдът намира, че по делото се установи, че с писмо, заведено
при ответника с вх.№ на 30.12.2015г. са представени описаните преписки по щети,
включително и процесната под № 10, по които ищецът е претендирал плащане. Основанието
за възникване на задължение за законна лихва е предвидената в чл.86, ал.1 от ЗЗД забава при изпълнение на изискуем паричен дълг. Следва да се има предвид,
че вземането за мораторна лихва е акцесорно, поради което основателността на
претенцията е обусловена от основателността на иска за главницата. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 213а от КЗ / отм./,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно
е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага преписката с доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие, като в срок 30 дни от представянето
на всички доказателства застрахователят трябва да определи
и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже
плащането. Обезщетението за лихва за забава се
погасява в кратката тригодишна давност, но по отношение на тази част от
лихвата, която е заявена в заповедното производство, се приема, че давностният
срок е прекъснат и по –рано, а именно с подаване на заявлението на
08.11.2018г., тъй като в този случай съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от датата на заявлението. Следователно по отношение
на приетата със заповедта по чл. 410 от ГПК лихва, която е за периода от
30.01.2016г. до 06.11.2018г., давностният срок е
прекъснат с подаване на заявлението, тъй като не се спори и се установява, че
искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и лихвата не е погасена, тъй като не
е за период, повече от три години назад. Следователно тя следва да бъде приета
за установена в размера по заповедта и съобразно диспозитивното
начало, като съдът при справка по компютърна програма установява и че размерът
й съответства на присъдения, а именно върху главница от 19 000 лв. лихвата
за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г. е в размер на 5341,92 лв. За
лихвата върху осъдителната претенция от главницата, а именно сумата от
31 303,27 лв., същата се претендира от същия начален период, а именно
30.01.2016г., като е предявена с искова молба от 28.11.2019г. и следователно с
оглед възражението на ответника за
период, повече от три години назад от датата на предявяване на иска, същата е
погасена по давност. В случая е погасена по давност лихвата за периода до
27.11.2016г., а след тази дата следва да се присъди лихва за забава. Предвид
горното и съобразно чл. 162 от ГПК съдът установява размера на тази претенция
за лихва, че възлиза на сумата от 6164.96 лева, поради което тази претенция следва да бъде уважена за този
размер, а за разликата до пълния предявен размер от 8799,69 лв. следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски. Съобразно ТР следва да се присъдят разноските за заповедното производство, които са по заповедта и които следва да са в пълен размер, а именно сумата от общо 586,82лв. Разноските по настоящото производство на ищеца възлизат на сумата от 2577,76 лв. – държавна такса, 20 лв. – депозит за свидетел, 500 лв. – депозит за вещо лице и се търси и юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да е в размер на 150 лв., или общо на сумата от 3247,76 лв. Разноските на ответника са в размер на 250 лв. – депозит за вещо лице, 90 лв. – депозити за свидетел, и юрисконсултско възнаграждение също в размер на 150 лв., или общо 490 лв. Предвид изхода на спора, а именно уважават се исковете с изключение на отхвърлената поради възражение за давност част от претенцията за мораторна лихва за разликата над 6164.96 лева до пълния предявен размер от 8799,69 лв., или отхвърлителният диспозитив е за сумата от 2634,73 лв., което в процентно отношение спрямо общия размер на исковите претенции / по чл.422 от ГПК и осъдителни е общо 64 444,09 лв./, то е приблизително 4,1%, то се следват на ответника 4,1% от направените от него разноски или сумата от 20,09 лв., а на ищеца се следват 95,9% от направените разноски или сумата от 3 114,60 лв. С оглед горното разноски за настоящото производство следва да бъдат присъдени само на ищеца в размер на разликата между горните две суми /3114,60-20,09 лв./ или в размер на 3094,51 лв. по компенсация.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *****, с адрес ***,
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 213 от КЗ / отм./ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 19 000 лв. / деветнадесет
хиляди лева/, главница, представляваща част от изплатено застрахователно
обезщетение за щети по товарен автомобил Мерцедес Актрос
с рег. № РВ *****, причинени при ПТП, настъпило на 05.02.2015г. в Германия по
вина на водача на влекач МАН Р*****, както и лихвата за забава върху тази
главница в размер на 5341,11 лв. / пет хиляди триста четиридесет и един лева и
единадесет стотинки/, за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г., за които суми
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.11.2018г. по
ч.гр.д.№71469/2018г. на СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *****, с адрес ***, на основание
чл. 213 от КЗ / отм./ сумата от 31 303,27 лв. / тридесет и една хиляди триста
и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение при ПТП, настъпило на 05.02.2015г. в
Германия за щети по товарен автомобил Мерцедес Актрос
с рег. № РВ *****, причинени по вина на водача на влекач МАН Р*****, ведно със
законната лихва върху същата от датата на подаване на исковата молба –
28.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД,
сумата от 6164.96 лева / шест хиляди
сто шестдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща лихва
за забава върху горепосочения размер главница за периода от 28.11.2016г. до
06.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 8799,69 лв. и за периода от 30.01.2016г. до 27.11.2016г. като погасена по давност.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *****, с
адрес ***, на основание чл.78 от ГПК сумата от 586,82лв., представляваща
разноски за заповедното производство, включени в издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.11.2018г. по ч.гр.д.№71469/2018г. на СРС,
125 състав, както и сумата от 3094,51
лв. / три хиляди деветдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция по
компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: