№ 13
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500125 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение
№ 260700/11.12.2020г., постановено по гражданско дело № 855 по описа за 2020г. на
Окръжен съд – Варна, а именно:
1.Въззивна жалба на С. С. П., изтърпяващ присъда в Затвора Варна, представляван от
назначения му с определение № 1191/16.04.20г. от първоинстанционния съд процесуален
представител на осн. чл. 23, ал. 3, вр. чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ адв. Цв. З. от
АК-Варна, против решението в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, дискомфорт, психическо
натоварване и стрес, в резултат на задържането на 11.03.11г. в Испания въз основа на
издадена ЕЗА; на задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. и на
неоснователното привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-
Варна и повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е признат за невиновен
с влязла в сила на 05.10.17г. присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.17г.
до окончателното изплащане. Изложено е, че не се споделя правния извод на съда за
минималната доказаност или недоказаност на претърпените от ищеца вреди, тъй като от
свидетелските показания същите се доказват напълно. Освен това се счита, че е нарушена
нормата на чл. 52 от ЗЗД и присъденото ниско по размер обезщетение не кореспондира с
1
принципа за справедливост, при което обезщетението следва е значително повече от
присъдените 2 000 лв. Не се споделя и извода на съда, че след привеждане в изпълнение на
присъдата по НОХД № 324/10г. в Затвора Бургас, мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ е престанала да бъде фактор от обхвата на отговорността по ЗОДОВ, тъй като до
изричната отмяна ищецът не е могъл да полага труд, което би рефлектирало върху
намаляване на срока на наказанието, което също е генерирало негативни емоции.
Отправеното искане е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да се уважи предявения от ищеца иск като му се присъди по
справедливост обезщетение в по-висок размер.
В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуалния представител на въззивника,
който уточнява, че обжалва първоинстанционното решение изцяло в отхвърлителната му
част – за разликата над уважения размер от 2 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република България не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
2.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна,
против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на С. С. П.
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни страдания, дискомфорт, психическо натоварване и стрес, в
резултат на задържането на 11.03.11г. в Испания въз основа на издадена ЕЗА; на
задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. и на неоснователното
привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и
повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е признат за невиновен с влязла в
сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.17г. до окончателното
изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 2 лв. на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че по делото не са налице доказателства за
претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с посочените действия на
Прокуратурата на РБ, тъй като такива не се установяват нито чрез съдебно-психиатричната
експертиза, нито чрез гласните доказателства на заинтересованите в полза на ищеца
свидетели. Оспорва се извода на съда, че следва базисно да се предполагат вреди от морален
характер при установена по основание отговорност по ЗОДОВ. Такава законова презумпция
не съществува, а като я е приел, съдът е нарушил принципа за равенство между страните. В
тази връзка се изтъква, че по същото време, когато е било водено производството против
ищеца по ДП № 2257/04г., същият е бил обвиняем и подсъдим по други наказателни
производства за много тежки престъпления. Освен това съдът неправилно при определяне
на обезщетението е съобразявал обстоятелства, които не са били наведени като основание на
предявения иск – относно вида на деянието, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем
и предвиденото за престъплението наказание. Това е лишило ответника от адекватна защита.
Освен това се сочи наличието на противоречие в обжалвания съдебен акт – в мотивите е
2
било прието, че мярката „Задържане под стража“, както и издаването на ЕЗА по отношение
на ищеца, са били в резултат единствено на неговото поведение, тъй като същият е избягал
в Испания, нарушавайки мярката за неотклонение „Домашен арест“ и забраната за
напускане на страната, взети по друго ДП № 538/08г. на ОД на МВР-Варна. От друга страна
обаче съдът е присъдил обезщетение и за неимуществени вреди от задържането му на
11.03.11г. в Испания въз основа на издадената ЕЗА и задържането му под стража за периода
от 09.04.11г. до 25.11.11г. Освен това по делото е било установено, че това задържане под
стража е било зачетено за изтърпяно наказание от наказанието от 20 години лишаване от
свобода, наложено му по НОХД № 458/10г. и № 324/10г. на ВОС. Поради това се счита, че
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се
отхвърли като неоснователен, в какъвто смисъл е и отправеното искане.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната
страна С. С. П..
В с.з. процесуалните представители на насрещните страни заявяват, че поддържат
въззивните си жалби и оспорват въззивните жалби на насрещната страна. В указания от
съда срок е депозирана на електронната поща на съда писмена защита от процесуалния
представител на С.П.. В същата се поддържат съображенията от въззивната жалба като се
акцентира на това че МНО „Задържане под стража“ е продължила по процесното наказатено
дело 199 дни, а не 16 дни както твърди представителят на Прокуратурата на РБ в с.з.
Решението не е обжалвано от ищеца П. в частта му, с която е отхвърлено искането за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 11.03.11г. до
05.10.17г., поради което в тази си част е влязло в сила.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа
и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:
В исковата си молба, подадена по пощата на 01.04.20г. и уточненията , извършени с
молби вх. № 10592/29.04.20г., вх. № 11987/20.05.20г., вх. № 15180/12.06.20г., както и в
първото по делото с.з. на 15.10.20г., ищецът С. С. П. е претендирал осъждането на ответника
Прокуратурата на РБ за сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се увреждане на психическото му здраве -
дискомфорт, депресия, психическо натоварване, липса на апетит и стрес, претърпени в
резултат на задържането му в Кралство Испания на 11.03.11г.; на задържането му под
стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. и на неоснователното привличане като
обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и повдигането на обвинение
по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл.
29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва от 11.03.2011г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. Били са наведени твърдения, че на 11.03.11г. ищецът е бил задържан в гр. Уелба,
Испания въз основа на издадена Европейска заповед за арест /ЕЗА/ по ДП № 2257/04г. на ІV
3
РУП на ОД на МВР-Варна и след екстрадирането му в България, спрямо него на 09.04.11г. е
била постановено мярка за нетклонение /МНО/ „Задържане под стража“. Въз основа на
изготвения и внесен обвинителен акт е било образувано НОХД № 1173/16г. на ВОС за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК – за това, че
на 13.12.04г. в с. Аврен, обл. Варна, в съучастие като помагач с 3 други физически лица е
отнел чужда движима вещ - парична сума от 3 000 лв. и мобилен телефон „Нокия 3310“,
ведно със СИМ карта, на обща стойност от 3 220 лв. от владението на П.М.П., с намерението
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплаха и деянието
представлява опасен рецидив. С присъда от 27.03.17г. ищецът е бил признат за невиновен по
това обвинение. Същата е била потвърдено с присъда от 05.10.17г. по ВНОХД № 290/17г. на
ВАпС.
С отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявения иск,
поддържайки, че претенциятя е неоснователна. Посочено е, че на 14.12.04г. е било
образувано цитираното ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна за описаното и от
ищеца престъпно деяние от 13.12.04г. в с. Аврен, квалифицирано по чл. 198 от НК, срещу
неизвестен извършител, което е било спряно с постановление от наблюдаващия прокурор
при ВРП от 01.03.05г. По-късно по друго разследване са били събрани конкретни данни за
извършване на престъплението от 13.12.04г. от ищеца в съучастие с други физически лица,
което е дало основание за преквалифициране на деянието като такова по чл. 199, ал. 1, т. 4
от НК. Последното е обусловило изпращането на 05.03.09г. на досъдебното производство по
компетентност на ВОП, а на 24.06.09г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по това ДП
без вземане на МНО, тъй като такава /и то „Задържане под стража“/ спрямо ищеца е била
взета по друго водено срещу него ДП № 538/08г. за престъпление по чл. 116 от НК.
Наложената най-тежка МНО по посоченото друго ДП е била изменена в „Домашен арест“ на
09.10.09г. Последната била нарушена, тъй като ищецът се укрил и напуснал страната. С
присъда от 01.03.11г. по НОХД № 324/10г. и № 458/10г. на ВОС ищецът е бил признат за
виновен в извършени през м. 08.2008г. на две престъпления – по чл. 115 и чл. 339 от НК,
като му е било наложено общо наказание от 20 години лишаване от свобода. Поради
укриването на ищеца са били издадени ЕЗА по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-
Варна, по ДП № 63/08г. и по ДП № 133/08г. и двете по описа на ОД на МВР-Бургас.
Действително ищецът е бил задържан на посочената от него дата в Кралство Испания, но се
поддържа, че това задържане и наложената по процесното ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД
на МВР-Варна най-тежка МНО са резултат от поведението на самия ищец да се укрие от
правосъдието, за да не понесе отговорност за извършеното престъпление по чл. 115 от НК.
Освен това задържането му под стража е било зачетено при изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода“. Поради това се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 5 от
ЗОДОВ и ответникът не следва да носи гражданска отговорност за тези действия. Посочено
е било още, че към 24.06.09г. ищецът е бил осъждан общо 4 пъти и предвид всичко
изложено по-горе, привличането му към наказателна отговорност по ДП № 2257/04г. на ІV
РУП на ОД на МВР-Варна не му е причинило никакви вреди. Последните освен това не са
4
били установени, а и да са налични такива, то не е налице обосноваване наличието на
причинно-следствена връзка между тях и осъщественото наказателно преследване по
делото, по което той е бил оправдан. Алтернативно е оспорен и размера на претендираното
обезщетение като несъответстващ на вредите. Евентуално присъждане на обезщетение
следва да е със законна лихва, считано от влизането в сила на оправдателната присъда, а не
от посочения от ищеца в исковата молба момент.
От материалите по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна, приложено към
приобщеното по първоинстанционното дело НОХД № 1173/16г. на ВОС, се установява, че
същото е било образувано на 14.12.04г. въз основа на подадената тъжба от П.М.П. за
извършен спрямо нея грабеж на 13.12.04г. на сумата от 3 000 лв. и на мобилен телефон
„Нокия - 3310“ – срещу неизвестен извършител и при правна квалификация на деянието по
чл. 198, ал. 1 от НК. Наказателното производство по дознанието е било спряно с
постановление на ВРП от 01.03.05г. поради неразкриване на автора на деянието /л. 40/.
Поради постъпили оперативни данни за извършителите на престъпното деяние, един от
които е лицето Н.Д.Д., наказателното производство е било възобновено с постановление от
10.01.09г. /л. 41/. Като обвиняем по същото е бил привлечен Н.Д.Д. на 12.01.09г. – л. 89,
който по това време е бил обвиняем за извършено убийство, което пък ДП е било
наблюдавано от ОП-Хасково. Тъй като се установило, че към момента на извършване на
деянието Д. е действал в условията на опасен рецидив, дадената правна квалификация на
деянието е по чл. 199, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Поради това
обстоятелство ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна е било изпратено по
компетентност на ВОП на 09.03.09г. /л. 47/, вкл. и за присъединяване към висящото ДП №
518/08г. на ОД на МВР-Варна, наблюдавано от ВОП /пр. преписка № 5100/08г./ - последното
е било отказано /л. 52-53/. Ищецът С. С. П. е бил привлечен като обвиняем в извършване на
грабежа на 24.06.09г. при правна квалификация на деянието по чл. 199, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК /л. 107-108/. В протокола от проведения разпит от същата дата
/л. 109/ е било посочено, че ищецът в момента е с наложена МНО „Задържане под стража“ в
СА към ОЗ-Варна /по ДП № 538/08г. по описа на ОД на МВР-Варна – л. 140/, поради което
по това ДП не е била взета МНО. Досъдебното производство е било спряно на 07.07.09г.
поради обявяването за общодържавно издирване на един от посочените като извършители
на деянието – В.Г. /т. ІІ, л. 3-4/.
Видно от представеното на л. 105 от първоинстанционното гражданско дело копие на
Постановление от 09.10.09г. по ДП № 538/08г. на ОД на МВР-Варна, че взетата по това ДП
МНО „Задържане под стража“ на обвиняемия С.П. е била изменена в „Домашен арест“.
Актът е мотивиран с това, че същият е оказал изключително съдействие по разследването по
ДП № 63/08г. на ОД на МВР – Бургас, както и доброто му процесуално поведение в ОС
„ИН“ – Сектор „Арести“ Варна. Същият обаче е бил обявен за общодържавно издирване на
28.11.09г., тъй като не е бил открит на адреса, посочен за изтърпяване на МНО „Домашен
арест“ /л. 106/. Било е изготвено на 11.12.09г. и постановление за привличането задочно на
П. като обвиняем по ДП № 63/08г. на ОД на МВР – Бургас за това, че на 06.03.08г. в гр.
5
Бургас в съучастие с М.Х., като извършител и след подбудителство и подпомагане от други
физически лица, са отвлекли С.Г.С. с цел противозаконнно да го лишат от свобода, като
деецът е бил въоръжен, деянието е извършено от две лица, отвличането е с користна цел и
са настъпили значителни последици – смъртта на С.С. – пристъпление по чл. 142, ал. 3, вр.
ал. 2, т. 1, т. 2, т. 7, вр. чл. 142, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; и за това, че на 06.03.08г. в
землището на с. Паницово, обл. Бургас, в съучастие с М.Х., действайки като извършител,
след като е бил подбуден и подпомогнат от други лица, умишлено е умъртвил С.Г.С., като
убийството е извършено предумишлено и с користна цел – престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК /л. 108-109/.
На 21.05.10г. от ВОП е издадена ЕЗА за задържането на ищеца П. по ДП № 2257/04г.
на ІV РУП на ОД на МВР-Варна, тъй като има данни, че лицето пребивава в Гърция, както и
че в края на м. 05.10г. ще се придвижи през Италия към Испания /т. ІІ, л. 9-11/. Поради
откриването на обвиняемия П. и задържането му, досъдебното производство е било
възобновено с постановление от 07.04.11г. /т. ІІ, л. 2/. На 09.04.11г. е било разгледано
направеното от ВОП искане по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна за вземане
на МНО „Задържане под стража“ по отношение на С.П. и с определение по ЧНД № 496/11г.
ВОС е постановил вземането на най-тежката МНО. В протокола по делото е отбелязано, че
съдът е приел като доказателства по делото разпореждане, протокол и присъда по НОХД №
324/10г. и 458/10г. по описа на ВОС /обединени/, от които се установява, че по отношение
на С.П. е била взета и потвърдена МНО „Задържане под стража“. Взетата от ВОС МНО е
била потвърдена по ВЧНД № 145/11г. на ВАпС с протоколно определение от 19.04.11г.
Молбата на обвиняемия за изменение на МНО по това ДП е била оставена без уважение с
протоколно определение от 02.09.11г. по ЧНД № 1384/11г. на ВОС. Последното е
потвърдено с определение от 08.09.11г. по ВЧНД № 347/11г. на ВАпС. С ново
Постановление от 11.04.12г. по това ДП ищецът е бил привлечен като обвиняем при
прецизиране на обвинението относно стойността на отнетото имущество и ролята му като
съучастник в деянието при същата правна квалификация – чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК /т. ІІ, л. 45/. След предявяване на материалите по разследването
на 03.05.12г. ДП е изпратено на ВОС с мнение за предаване на обвиняемите на съд /т. ІІ, л.
139/.
Въз основа на внесения във ВОС на 16.09.16г. обвинителен акт е било образувано
НОХД № 1173/16г. В обвинителния акт е посочено, че по отношение на С.П. е била взета
МНО „Задържане под стража“ на 09.04.11г. до 25.11.11г., а по-късно същата е изменена в
„Подписка“. Изменението на МНО е извършено с постановление от 01.06.12г., което е
мотивирано с факта, че от 25.11.2011г. П. е започнал да търпи наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от 20 години по присъда по НОХД 324/10г. и № 458/10г. на ВОС в затвора
Бургас /л. 104 от посоченото НОХД/. В писмото на л. 100 пък е посочено, че задържането по
ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна от 11.03.11г. до 07.06.11г. е било зачетено
за изтърпяно наказание /в този смисъл и писмото от началника на Затвора-Варна – л. 105/, а
6
от 07.06.11г. е бил задържан с МНО „Задържане под стража“ по ДП № 133/08г. на ОП-
Бургас, поради което пък задържането по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна
за периода от 07.06.11г. до 25.11.11г. не е било зачетено. Обяснено е в това писмо, че
действия по разследването по цитираното ДП след 03.05.12г. не са били извършвани, а от
01.06.12г. същото е било спряно. С постановление на ВАпП от 27.05.16г. /същото на л. 110-
115 от НОХД 1173/16г./ постановлението за спиране е било отменено. Видно от писмо на
прокурор при ОП-Бургас /л. 108/, че за задържането на 11.03.11г. на П. в Кралство Испания
въз основа на издадената ЕЗА по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна, е била
уведомена и ОП-Бургас, която на 16.03.11г. също е издала ЕЗА по ДП № 133/08г. на ОП-
Бургас, ДП № 63/08г. на ОД на МВР-Бургас, пр. преписка № 1549/08г. П. е бил предаден на
българските власти на 06.04.11г. на летището в гр. Мадрид и след връщането му е настанен
в ареста в гр. Варна /че П. е бил задържан въз основа на двете ЕЗА – л. 69-84 от
първоинстанционното граждански дело, където е приложен протокола от 28.03.11г. на
Централен следствен съд № 4 на Кралство Испания/. На 07.06.11г. ОП-Бургас е разпоредила
П. да бъде преведен от ареста-Варна в ареста- Бургас за вземане на МНО „Задържане под
стража“ по ДП № 133/08г. на БОП, което е станало по ЧНД № 740/11г. на ОС-Бургас.
По НОХД № 1173/16г. на ВОС са били проведени общо 3 открити с.з. с участието на
подсъдимия П. и с присъда от 27.03.17г. същият е признат за невиновен в извършване на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. С присъда от 05.10.17г. по
ВНОХД № 290/17г. на ВАпС е била потвърдена оправдателана присъда по отношение на
С.П. и същата е влязла в сила на 21.10.17г. поради липсата на подадена в 15-дневния срок за
обжалването ѝ жалба или протест.
Видно от представените с отговора на исковата молба доказателства, че на 01.03.11г.
е постановена присъда по НОХД № 324 и 458 по описа за 2010г. на ВОС, с която ищецът е
бил признат за виновен в това, че:
- през м. 08.2008г. в с. Казашка река в съучастие като съизвършител, а Н. Д. като
помогач, умишлено е умъртвил М.Х., поради което на осн. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му
е била наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20 години при първоначален
строг режим;
- през м. 08.2008г. в землището на с. Приселци, обл. Варна, в съучастие като
извършител, а Н. Д. като помагач, умишлено умъртвил З.К., поради което на осн. чл. 115, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК му е била наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20
години при първоначален строг режим;
- на 09.01.2009г. в с. Казашка река, обл. Варна е държал боеприпаси – 36 бр. патрони
за ловно оръжие и взривно вещество – бездимен барут за ловни патрони, без да има за това
надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален строг режим.
7
На осн. чл. 23 от НК наложените наказания са били групирани като е определено П.
да изтърпи най-тежкото от тях - „Лишаване от свобода“ за срок от 20 години при
първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 16.11.11г. /л. 41-63/.
Видно от представената справка за съдимост на ищеца, че преди присъдата по НОХД
№ 324/10 г. и 458/10г. на ВОС, същият е бил осъждан с присъда от 11.02.85г. за деяние от м.
11.84г. – престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК на „Лишаване от
свобода“ за 1 година, чието изтърпяване е било отложено с 3 г. изпитателен срок /за това
деяние е бил реабилитиран на 11.02.88г./; с присъда от 13.05.88г. отново за престъпление по
чл. 252, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 от НК на „Лишаване от свобода“ за 2 години и 6
месеца /реабилитиран на 09.01.00г./; с присъда от 11.06.92г. за деяние от 25.10.90г. за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 от НК с наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца; с присъда от 12.02.1996г. за деяние
от 20.09.1995г., представляващо престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 от
НК с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца; с присъда
от 05.02.2001г. за деяние от 23.10.1997г., представляващо престъпление по чл. 131, пр. 2, вр.
чл. 129, ал. 1, с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца /л. 37-39/.
Видно от представеното писмо от началника на Затвора-Бургас на л. 140 от делото, че
ищецът е пребивавал в това пенитенциарно заведение за времето от 25.07.11г. до 02.11.15г.
и на последната дата е бил преведен в Затвора Варна за изтърпяване на наказанието от 20 г.
лишаване от свобода по НОХД № 458/10г. на ВОС.
От показанията на разпитаната като свидетел майка на ищеца, които съдът преценява
с оглед нейната заинтересованост в негова полза, се установява, че през 2011г. синът бил
задържан в Испания за делото за грабежа на телефона на П. от тяхното село. Видяла е сина
си едва в Затвора в Бургас, където установила, че той е умърлушен и е казал на майка си, че
не го е извършил и поради това очаква да излезе. При свижданията ищецът се насълзявал и
физиономията му се променяла, твърдейки, че е невинен. Според свидетелката личало, че
синът е отчаян, бил отслабнал. Свидетелката знае, че спрямо сина са се водили дела, но
не знае кое дело за какво е. Счита, че от 2011г. до 2017г. по бургаското дело е бил като
свидетел, но после го осъдили. Знае, че в момента синът е осъден за убийство, но счита, че
той не го е извършил. Майката на ищеца сочи, че преди 2011г. синът не е бил осъждан.
Преди това през 2009г.-2010г. синът е бил в ареста и също е бил отчаян. Свидетелката не
знае каква МНО е имал синът ѝ по това дело, по което е бил оправдан.
Показанията на св. Н., който е братовчед на ищеца, съдът също преценява с оглед
неговата заинтересованост в негова полза. Преди ищецът да отиде в Испания се срещал с
него, а след като го върнали свидетелят го видял в Бургас през лятото или есента на 2011г.
Занесените му от свидетеля дрехи стоели на ищеца като чужди, тъй като бил много
отслабнал. Според свидетеля ищецът е изглеждал немощен и имал нездрав вид. На срещите
С. е повтарял, че е невинен и, че не го е направил той, имайки предвид грабежа на жената в
8
с. Аврен. Преди около 1 година свидетелят е ходил на свиждане на ищеца в Затвора Варна и
счита, че той сега е по-добре.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-
психиатрична експертиза, което съдът кредитира, се установява, че няма обективни
медицински данни, нито такива са установени и в хода на експертното освидетелстване,
които да сочат на наличие на психично заболяване при ищеца за периода от 2011г.-2017г.
Посочената емоционална резистентност /безчувственост/, описани в заключение от
психологично изследване от м. 03.2009г. от клиничен психолог Р. Г. /л. 117 от делото/, не
отразява определена психиатрична диагноза, а по-скоро посочва на определени личностови
особености. В конкретния случай тези особености са били описани в контекста на
междуличностовите взаимоотношения на освидетелствания и обуславят понижена
способност за емпатични преживявания. Няма пряка връзка обаче между посочените
личностови особености и начина, по който освидетелстваният възприема стресогенните
фактори. Към момента на освидетелстването ищецът е психично здрав и същият не е имал
психично разстройство и за периода, в който е бил обвиняем и подсъдим по ДП № 2254/04г.
и НОХД № 1173/16г. на ВОС.
Правни съображения и изводи.
С оглед наведените от ищеца в исковата молба, уточнени в цитираните писмени
молби и в първото по делото с.з. твърдения по фактите, както и предявената въз основа на
същите претенция към ответника, следва да се приеме, че искът следва да се квалифицира
като такъв по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С оглед произнасянето на първоинстанционния
съд по така въведените като основания на иска факти, подведени под хипотезата на
приложимата материалноправна норма, обжалваното решение се явява допустимо.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./
от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането,
съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство
е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
9
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за
всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените
вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да
съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във
всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори
еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но
изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
От посоченото по-горе по фактите следва да се приеме, че спрямо ищеца на
24.06.09г. по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна е било повдигнато обвинение,
от който момент същият е узнал за уличаването му в извършването на това конкретно
престъпление, тъй като първоначално ДП е било образувано срещу неизвестен извършител.
Това обвинение е било поддържано от представителите на прокуратурата, вкл. и пред съда и
се касае за умишлено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„б“ от НК, което е „тежко“ по см. на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото наказание е от
5 до 15 години лишаване от свобода.
Цялото наказателно производство в двете му фази е продължило против ищеца за
период от общо 8 години и 4 месеца – считано от 24.06.09г. до влизането в сила на
оправдателната присъда на 21.10.17г. /с изтичането на 15-дневния срок по см. на чл. 350 от
НПК от момента на постановяването , в който срок не е постъпил протест от прокурора/.
Самият ищец обаче е въвел като предмет на делото чрез наведените твърдения за начален
период на предявения иск моментът на неговото задържане на 11.03.11г. в Кралство
Испания. Това означава продължителност на незаконна наказателна репресия, за която се
претендира обезщетение, от общо 6 г. и 7 месеца. Както се установи и по-горе, по ДП №
2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна на ищеца е била наложена мярка за процесуална
принуда за първи път чрез задържането му на 11.03.11г. въз основа на издадената по това
ДП /и по ДП № 133/08г. на ОП-Бургас/ ЕЗА. Следва да се отчете, че този начин на
задържане му и вземането на МНО „Задържане под стража“ по процесното ДП на 09.04.11г.
е било мотивирано освен от обстоятелството относно тежестта и характера на деянието, за
което ищецът е бил привлечен като обвиняем, но и поради това, че самият ищец е нарушил
постановената му МНО „Домашен арест“ по ДП № 538/08г. на ВОП /по което е бил внесен
обвинителен акт и е било вече образувано обединеното НОХД № 324/10г. и 458/10г. на
ВОС/. Наред с това следва да се съобрази и друго обстоятелство - че тази най-тежка МНО
10
„Задържане под стража“ е била изменена по процесното ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД
на МВР-Варна на 01.06.12г., но същевременно задържането под стража е било зачетено за
периода му от 11.03.11г. до 07.06.11г. за изтърпяване на наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ от 20 години, по влязлата в сила на 16.11.11г. присъда по НОХД №
324/10г. и 458/10г. на ВОС, която ищецът е започнал да търпи от 25.11.11г. И още едно
обстоятелство, което е относимо към този въпрос – от 07.06.11г. спрямо ищеца е
постановено МНО „Задържане под стража“ по ДП № 133/08г. на ОП-Бургас /въз основа на
разследването по същото е внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД № 189/15г.
на ОС-Бургас, което и към настоящия момент не е приключило/. При това положение за
периода от 07.06.11г. до 01.06.12г. ищецът търпи идентична по характер и начин на
изпълнение МНО по две ДП, по едното от които наказателното дело в съдебната му фаза е
все още висящо. При това положение за ищеца ще е налице основание да претендира или
зачитане на задържането за последния период като МНО по евентуално наложено наказание
или ще може да претендира обезщетение за вреди при завършване на висящия все още
процес с оправдателна присъда. При това положение не е налице основание за
присъждането на обезщетение от задържането на ищеца на 11.03.11г. в Кралство Испания
по ЕЗА и от наложената по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна МНО
„Задържане под стража“.
Както се посочи и по-горе, по образуваното НОХД № 1173/16г. на ВОС са били
проведени общо 3 открити с.з., а по въззивно наказателно производство – 1 открито с.з., в
които е участвал лично ищеца. Оправдателната присъда от първата инстанция е била
потвърдена от въззивния съд и протест против въззивния акт не е постъпил. По време на
висящността на процесното наказателно производство в досъдебната му фаза ищецът е бил
обвинен в извършването на две убийства /по ДП № 538/08г. на ВОП/, за които е бил осъден
задочно с присъда от 01.03.11г. по НОХД № 324 и 458/10г. на ВОС, която е влязла в сила на
25.11.11г. Или към 11.03.11г. ищецът е бил обвиняем в извършването на тези тежки
умишлени престъпления и заплашен с по-тежки от предвиденото по настоящото дело
наказания, а най-късно след екстрадирането му в България може да се очаква, че същият е
узнал и за постановената спрямо него осъдителна присъда с наложеното наказание от 20 г.
лишаване от свобода. И още – към 11.03.11г. ищецът е бил обвиняем и в извършването на
други тежки престъпления – отвличане и убийство по ДП № 133/08г. на ОП-Бургас, по което
по-късно е било образувано НОХД № 189/15г. в ОС-Бургас (и понастоящем все още
висящо). Поради всичко това следва да се приеме, че установената от свидетелите по делото
промяна във физическото състояние на ищеца – отслабнал, умърлушен, с насълзени очи и
със страдание за неоснователно повдигнато обвинение, може да се дължи в равна степен и
на наличието на вече осъдителната присъда и на висящото друго ДП № 133/08г. на БОП,
наред с обвинението по процесното ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна. Освен
това, в показанията и на двамата свидетели не се съдържат данни, които да дадат
възможност за отчетливо отграничаване на евентуалните негативни преживявания на ищеца
– и двамата от една страна сочат, че той е изпитвал стрес и дискомфорт от обвинението за
11
грабежа, но от друга страна сочат и на наличието на други обвинения спрямо ищеца по
същото време, за които също може да се приеме, че са се отнасяли думите на П., че не го е
извършил.
Наред с горното следва да се съобрази, че ищецът е бил многократно осъждан с
влезли в сила присъди преди 11.03.11г. - за престъпления против собствеността и против
личността, по които му е било налагано наказание „лишаване от свобода“ /за последните 3
от тях не е настъпила реабилитация/. Спрямо ищеца е била постановена и най-тежката МНО
„Задържане под стража“ и в предходен период по ДП № 538/08г. на ВОП.
Отделно от това не се установи и чрез експертното изследване ищецът да е имал
психично заболяване за периода от 2011г.-2017г., а напротив – вещото лице сочи, че към
момента на освидетелстването ищецът е психично здрав и същият не е имал психично
разстройство и за периода, в който е бил обвиняем и подсъдим по ДП № 2254/04г. и НОХД
№ 1173/16г. на ВОС.
Поради горното следва да се приеме, че ищецът е имал негативни преживявания,
изразяващи се в стрес и психическо натоварване, свързани с повдигнатото му обвинение за
извършването на грабежа, по което същият е бил оправдан, но по делото не се доказа
същите да са били интензивни или да са повлияли крайно негативно върху личността му,
вкл. и чрез психично увреждане.
Имайки предвид всички конкретно установени и подробно коментирани по-горе
факти по настоящото дело, както и икономическата конюнктура в страната за процесния
период, израз на които са минималната работна заплата в страната и средния доход на едно
лице по години на НСИ, съдът приема, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но неговият размер с оглед посочените по-горе критерии, относими
към принципа на справедливостта и конкретната установеност по настоящото дело, следва
да бъде определен на сумата от общо 1 000 лв. – размер, който адекватно ще обезщети
неимуществените вреди на ищеца от воденото срещу него наказателно производство, по
което той е бил оправдан. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частите, с които на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 1 000 лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, дискомфорт, психическо
натоварване и стрес, в резултат на неоснователното му привличане като обвиняем по ДП №
2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и повдигането на обвинение по НОХД №
1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„б“ от НК, за което същият е бил признат за невиновен с влязла в сила присъда, както и в
частта, с която е бил отхвърлен иска за разликата над 2 000 лв. до 250 000 лв. Освен това
решението следва да се отмени за разликата над дължимия размер от 1 000 лв. до
присъдения размер от 2 000 лв., както и в частта за присъдена лихва за периода от 05.10.17г.
до 21.10.17г., тъй като съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС
по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни актове на правозащитни органи началният
12
момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент
на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление. В тези му части предявеният иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
Настоящият състав на съда намира, че в първоинстанционния акт е налице допусната
очевидна фактическа грешка /която само първоинстанционният съд е компетентен да
отстранява/, изразяваща се в противоречие между формираните изводи за неоснователност
на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
задържането му на 11.03.11г. в Испания въз основа на издадена ЕЗА и на задържането му
под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г., и диспозитива на съдебния акт, в който
обезщетението се присъжда и за тези действия на Прокуратурата на Република България.
Поради това и не следва да се постановява отменителен диспозитив на
първоинстанционното решение в тази му част.
Въззивникът П. не е отправил искане за присъждане на разноски за настоящата
инстанция, поради което и в настоящото производство такива не следва да се присъждат.
Предвид липсата на проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК по искане на
ответника, настоящият въззивен съд не е компетентен да разглежда законосъобразността на
първоинстанционното решение в частта му за разноските, с което Прокуратурата е осъдена
да заплати сумата от 2 лв. в полза на бюджета на СВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260700/11.12.2020г., постановено по гражданско дело
№ 855 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
- Прокуратурата на Република България, гр. София е осъдена да заплати на С. С. П.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Варна, сумата от 1 000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
страдания, дискомфорт, психическо натоварване и стрес, в резултат на неоснователното му
привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и
повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което същият е бил признат за
невиновен с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 21.10.17г. до
окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ;
- е отхвърлен иска на С. С. П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Варна
против Прокуратурата на Република България, гр. София за заплащане на разликата над
сумата от 2 000 лв. до претендирания размер от 250 000 лв. като обезщетение за
13
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, дискомфорт,
психическо натоварване и стрес, в резултат на задържането му на 11.03.11г. в Кралство
Испания въз основа на издадена Европейска заповед за арест и на задържането му под
стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г., както и на неоснователното му привличане
като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и повдигането на
обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което същият е бил признат за невиновен с влязла в
сила присъда, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
ОТМЕНЯ решение № 260700/11.12.2020г., постановено по гражданско дело № 855
по описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
- Прокуратурата на Република България, гр. София е осъдена да заплати на С. С. П.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Варна, сума, представляваща разликата над
дължимия размер от 1 000 (хиляда) лева до присъдения размер от 2 000 лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания,
дискомфорт, психическо натоварване и стрес, в резултат на неоснователното му привличане
като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и повдигането на
обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което същият е бил признат за невиновен с влязла в
сила присъда, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
- е присъдена законна лихва върху обезщетението за периода от 05.10.2017г. до
20.10.17г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Варна
против Прокуратурата на Република България, гр. София за заплащане на сума
представляваща разликата над дължимия размер от 1 000 (хиляда) лева до размер от 2 000
лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
страдания, дискомфорт, психическо натоварване и стрес, в резултат на неоснователното му
привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и
повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което същият е бил признат за
невиновен с влязла в сила присъда, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, КАКТО И за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 05.10.2017г.
до 20.10.17г.
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15